№ 5466
гр. С., 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110156704 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу И. Г. Н., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ул. „Б.“, бл. 60, вх. А, ет. 3, ап. 8, аб. № 207***. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1392,32 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 18.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 144,75 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г., сума в размер на 52,29 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 18.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 8,52 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2020 г. до
1
11.01.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от
19.04.2023 г. по ч.гр.д. № 2668/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД, изразява становище за
основателност на исковете.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове,
предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на
общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, респективно при наличие на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК – както е в случая, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за
изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки
са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че главният
иск за стойността на доставена топлинна енергия е основателен. Съображенията за
това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
2
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
В случая правото на собственост на ответника върху процесния имот се
установява от следните писмени доказателства:
Съгласно Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № ***
том VIII, дело № 1578/1970 г. М. И.ова Н.а и Г. Б. Н. са придобили правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „И. В.“, бл. 60, вх. А, ет. 3,
ап. 8.
От удостоверение за съпруга и родствени връзки за ответника И. Н. /л. 19/ се
установява, че приобретателите по силата на цитирания нотариален акт Г. Б. Н. и М.
И.ова Н.а са негови родители, като майка му е починала на 15.04.2004 г., а баща му на
3
18.03.2013 г. Установява се още, че ответникът И. Н. е имал и еднокръвен брат – А. Г.
Н., както и сестра – С. Г.а Д., родена през 1958 г.
По силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 47, том XXIX,
дело № 4411/1981 г. М. И.ова Н.а дарява собствената си ½ идеална част от апартамент
№ 8 на адрес гр. С., ж.к. „И. В.“, бл. 60, вх. А, ет. 3. Наличието на дялова съсобстевност
върху имота следва от прекратяване на брака между М. и Г. Н.и, което следва от
вписаното като приложен при съставяне на нотариалния акт за дарение бракоразводно
решение № 252/1977 г. на СГС, I брачно отделение. Въз основа на Нотариален акт за
собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ № *** том VIII, дело № 1578/1970 г. и
Нотариален акт № 47, том XXIX, дело № 4411/1981 г. като собстевници на процесния
имот при квоти по ½ ид.ч. са били ответника И. Н. и баща му Г. Н..
От протокол за съдебна спогодба от 22.12.1982 г. се установява, че е извършена
съдебна делба между съсобствениците И. Г. Н. и Г. Б. Н., по силата на която на И. Г. Н.
е предоставен в изключителен дял апартамент с адрес гр. С., ж.к. „И. В.“, бл. 60, вх. А,
ет. 3, ап. 8.
В насока принадлежността на ответника на правото на собственост върху целия
имот са и приложените по делото 3 бр. нотариални актове за учредяване на договорна
ипотека /л. 24 – л. 29 вкл./, съгласно които ответникът е учредил такава върху целия
имот. Същите не представляват пряко доказателство за принадлежността на правото на
собственост, но тълкувани съвкупно с останалите доказателства, от които това
обстоятелство се установява пряко, подкрепят формирания извод. Следователно
процесният имот е изключителна собственост на ответника по делото И. Г. Н..
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ул. „Б.“, бл.
60, вх. А и вх. Б, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор
с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата в режим на етажна собственост.
От представено по делото удостоверение от ГИС С. /л. 32/ се установява, че адрес
ул. „Б.“ № 31, ул. „Б.“ № 33, ул. „Б.“ № 35 и ул. „Б.“ № 37 съвпадат с адрес ул. „Б.“, бл.
60, вх. А, Б и В.
В доклада по делото на основание чл. 155 като служебно известно и ненуждаещо
се от доказване е отделено обстоятелството, че общите условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови клиенти са влезли в сила.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба и гореизложените аргументи се
обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект и
ответника като собственик на същия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
4
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота за процесния период е имало 3 броя отоплителни тела и са
монтирани 3 топлоразпределители, като в имота има и щранг лира в банята, за която се
начислява служебна топлинна енергия, както и водомер за топла вода, по който се
отчита разхода. За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. дружеството, извършвало
услугата дялово разпределение в имота, е отчитало уредите в имота, като по време на
отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител.
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база
отопляемия обем на жилището – 151 м3, като топлинна енергия за отопление на
общите части не се начислява. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
начислената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2022 г. възлиза на сумата от 1831,02 лв., след отчитане на разликата между
прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни
сметки.
Не се установява, предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
начислената сума да е платена.
Предвид гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия за
подгряване на топла вода се явява доказан по основание за пълния предявен размер,
като следва да се уважи за сумата от 1392,32 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 18.01.2023 г. до изплащане на вземането.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение в размер на 52,29 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
забава от 18.01.2023 г. до изплащане на вземането.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период е извършил услугата дялово разпределение в процесния имот, поради което в
тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В случая
по делото предвид изготвеното и прието заключение по СТЕ се установи, че дяловото
разпределение е извършвано от ищеца. Ето защо, ищецът е материалноправно
легитимиран да получи претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. са издадени описаните в таблицата от
заключението фактури на обща стойност – 52,29 лв. По делото не се твърди и не се
установява посочената сума да е погасена чрез плащане. Предвид изложеното по-горе
и с оглед диспозитивното начало, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
5
разпределение следва да се уважи за пълния предявен размер, ведно със законната
лихва за забава от 18.01.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, начислената
мораторна лихва върху претендираната и доказаната по основание и размер в
настоящото производство главница възлиза на сумата от 141,02 лв.
По делото не се твърди от ответника, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата от ответника мораторна лихва,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез
плащане.
Предвид изложеното по-горе и с оглед диспозитивното начало, искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 141,02 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г., като за разликата над сумата от
141,02 лв. до пълния предявен размер от 144,75 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът за мораторна лихва за сумата от 8,52 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, начислена за
периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г ., следва да се отхвърли като неоснователен по
следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
6
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна.
Ищецът претендира разноски, от които в исковото производство възлизат на
сумата от 631,96 лв. (31,96 лв. държавна такса, 500 лв. депозити за експертизи, като
следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да бъде признато и правото на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.), и 81,96 лв. в заповедното производство (31,96 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Ответникът не е направил разноски в производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 627,12 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и 81,33 лв. разноски по заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. Г. Н., ЕГН
********** дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1392,32 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 18.01.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 52,29 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 18.01.2023 г. до изплащане на
вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 141,02 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г.,
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „Б.“, бл. 60,
вх. А, ет. 3, ап. 8, аб. № 207*** и за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК от 19.04.2023 г. по ч.гр.д. № 2668/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу И. Г. Н., ЕГН ********** искове, както следва:
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 141,02 лв. до
пълния предявен размер от 144,75 лв., като неоснователен;
8,52 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за услугата
дялово разпределение, начислена за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г .,
като неоснователен,
7
които вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. С., ул. „Б.“, бл. 60,
вх. А, ет. 3, ап. 8, аб. № 207*** и за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК от 19.04.2023 г. по ч.гр.д. № 2668/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Г. Н., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 627,12 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство и 81,33 лв. разноски по заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8