О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Велинград, 14.5.2018 година
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като
разгледа гр.дело №221 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, с който се
отрича правото на собственост на ответника върху реално определена част от
поземлен имот.
В исковата и главно в уточнителната молба ищците твърдят
да са собственици на имот с пл. №1728 в кв.404 по кадастралната карта на
гр.Велинград с площ 411квм. С регулационен план от 1983г. за този имот бил
отреден самостоятелен УПИ ІІ-1728, в който имотът участва с 330кв.м. Останалата
част от него с площ 81кв.м. била придадена към УПИ ІІІ-7447 с площ 421кв.м.,
собственост на ответника. Твърдят, че регулационният план не е приложен по
отношение на придадената част от техния имот към парцела на ответника, поради
което неговото отчуждително действие е отпаднало на основание §8, ал.1 ПР на
ЗУТ. Твърдят още, че през 2016г. са продали УПИ ІІ-1728 с площ 330кв.м. на
трето лице, в резултат на което и поради отпадане отчуждителното действие на
регулацията са останали собственици само на частта от имот пл. №1728 с площ
81кв.м., включена в УПИ ІІІ-7447 на ответника. Твърдят, че това тяхно право се
оспорва от ответника, поради което искат от съда да установи спрямо него, че
той не е собственик на спорните 81кв.м. от имот пл. №1728.
При така наведените твърдения от ищците предявеният иск е
недопустим по следните съображения:
Ищците обосновават наличието на правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, твърдейки, че
притежават право на собственост, което се оспорва от ответника. Предмет на това
право на собственост е реално обособена част от поземлен имот с площ 81кв.м.
Съгласно разпоредбата на чл.200 ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти
в урбанизирана територия могат да бъдат предмет на право на собственост, ако са
спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ или ако частта от
поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17 ЗУТ, а
оставащата част отговаря на условията на чл.19 ЗУТ или също се присъединява към
съседен имот.
В настоящия случай ищците не твърдят наличие на
горепосочените предпоставки, при които е допустимо притежаването на реална част
от поземлен имот. Напротив, твърди се тази част да е с площ 81кв.м., която не
съответства на изискването по чл.19 ЗУТ и освен това същата няма лице. Освен
това ищците не твърдят право на собственост върху съседен поземлен имот, към
който спорната част да бъде присъединена. Напротив, твърди да са продали
останалата част от имота, попадаща в границите на УПИ ІІ-1728 на трето лице,
което не е страна по делото.
От гореизложеното е видно, че е налице нормативна забрана
за притежаване на право на собственост или други вещни права върху реално
определената част от поземления имот, която е предмет на предявения иск. След
като законът не допуска притежание на заявеното от ищеца материално право, то е
недопустима и неговата защита по исков ред. Затова исковата молба следва да се
върне на ищците, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на ищците В.Г.Г., ЕГН **********, И.Г.Г., ЕГН ********** и А.Г.Г., ЕГН **********
против Г.П.К., ЕГН ********** за установяване, че ответникът не е собственик на
реално определена част с площ 81кв.м. от ПИ №1728, попадаща в УПИ ІІІ-7447,
кв.404 по плана на гр.Велинград и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №221/18г. по описа на РС – Велинград.
Определението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на ищците.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: