Решение по КНАХД №1722/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Сакмаркет“ ЕООД – [населено място], обл.Варна, представлявано от управителя В. В. чрез пълномощника му адв.А. Н. от АК – Варна, против Решение № 84/02.06.2025г по АНД №38/2025г по описа на РС – Провадия, I с-в, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП №03-2400497/08.01.2025г чрез редуциране на наложената на касатора имуществена санкция на осн.413 ал.2 от КТ – от 2 000лв. [рег. номер]. Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, и явна несправедливост на наложеното наказание, като се излагат подробно мотивирани доводи за неоснователност и незаконосъобразност на изводите на ПРС за доказаност и обективна съставомерност на вмененото им нарушение, за липса на допуснати в производството по АНП съществени процесуални нарушения, както и за несъответствие между тежестта на нарушението (считано за маловажно) и наложената санкция. Претендира се отмяна на решението и на НП като незаконосъобразни, както и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание по същество адв.Н. поддържа изцяло жалбата на изложените в нея съображения.

Касационният ответник директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Т. Х., е депозирала писмен отговор, с който оспорва изложените в касационната жалба съображения, настоява за оставянето й без уважение и оставяне в сила на правилното и законосъбразно решение на въззивния съд, и претендира юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание по същесто ст.ю.к. Х. поддържа това становище, и пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Идентично становище изразява и участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура.

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

В производството пред ПРС, образувано по въззивната жалба на „Сакмаркет“ ЕООД против горецитираното НП, са събрани допустими гласни и писмени доказателства, въз основа на чийто анализ предходният съдебен състав приел за установено от фактическа страна, че на 10.10.2024г инспектори в Д „ИТ“ - Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в цех на дружеството в стопански двор в [населено място], обл.Варна. В хода й въз основа на представените документи било установено, чработодателят не е застраховалза риск „трудова злополука“ К. В. Д., [ЕГН], на длъжност „машинен оператор“, работещо в дейност, прилежаща към икономическа дейност „производство на вълнообразен картон и опаковки от хартия и картон“, код 117.21 от КИД 2008, с определен за прилагане през 2024г коефициент на трудов травматизъм 0.82 съгл.Заповед № РД-06-12/15.11.2023г, който е по-висок от средния за страната 0.63. За това нарушение, осъществено на 02.01.2024г и квалифицирано по чл.2 ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ вр.чл.52 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ и горецитираната Заповед на МТСП, против дружеството бил съставен АУАН от 13.11.2024г, предявен чрез пълномощник на дружеството без възражения; такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено и НП от 08.01.2025г, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на осн.чл.413 ал.2 от КТ наложил на дружеството-работодател имуществена санкция в размер [рег. номер].

При така установената фактология ПРС приел от правна страна, че АУАн и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в предвидените за това срокове, те съдържат изискуемите с чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, ограничаващи или осуетяващи правото на защита на санкционираното дружество, като самостоятелни основания за отмяна. По приложението на материалния закон съдът приел, че доколкото към датата на проверката било безспорно установено, че К. В. Д. е изпълнявал длъжност с определен коефициент на трудов травматизъм за 2024г над средния за страната, и че дружеството-работодател не е изпълнило задължението си да го застрахова за трудова злополука, вмененото му административно нарушение по чл.413 ал.2 от КТ вр.чл.52 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ и чл.2 ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците е обективно съставомерно, доказано и правилно квалифицирано. Въззивният съд изложил и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като в заключение приел, че налагането на санкция в размер [рег. номер]., надвишаващ специалния минимум [рег. номер], не е мотивирано и не е оправдано с оглед липсата на данни за други нарушения от същия вид, осъществени от санкционираното ЮЛ. С тези съображения предходният съдебен състав изменил НП чрез редуциране размера на наложената на касаторите санкция до минимума от 1 500лв.

Касационната инстанция преценява като обосновани и законосъобразни така достигнатите от предходната правни изводи, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Всички възражения на касаторите са неоснователни.

На първо място от събраните доказателства по делото е установено – и това е безспорно между страните, че на 02.01.2024г дружеството-касатор не е изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка „трудова злополука“ за служителя си К. В. Д., за когото са били задължени да го сторят с оглед определения коефициент на трудов травматизъм за изпълняваната от него длъжност за 2024г. От писмените обяснения на управителя В. В. от 06.11.2024г (л.21 по адм.д. №38/2025г на ПРС) е видно, че към момента на деклариране за работниците на „Сакмаркет“ ЕООД не е сключена задължителната застраховка „трудова злополука“ за 2024г. Същото се установява и от писмо изх. №1093/28.11.2024г от Изп. директор на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ (л.23 по делото на ПРС), според което в информационните им масиви няма данни „Сакмаркет“ ЕООД, [ЕИК], да е сключвало групова застраховка (трудова злополука) със застрахователя. Това писмо представлява официален удостоверителен документ, издаден от компетентно длъжностно лице в кръга на службата му. То опровергава изложеното в писмените обяснения на упълномощеното лице В. С. М. от 14.11.2024г (л.25), която твърди, че задължителна застраховка е сключена още на 26.03.2024г със срок на действие до 25.03.2025г, в подкрепа на което представя неподписани от страните и незаверени с оригинала Застрахователна полица №03/054730Т (л.26) и Добавък №1 към нея (л.27), в които при това не фигурират имена на служители/работници на „Сакмаркет“ ЕООД. Въз основа на тези налични по делото доказателства касационният състав приема, че както към 02.01.2024г, така и към 25.03.2024г, 10.10.2024г и 28.11.2024г дружеството-касатор не е изпълнило задължението си по чл.2 ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и не е сключило такава застраховка за работника си К. В. Д., вкл. и към момента на приключване на съдебните прения пред касационната инстанция, а представените от пълномощника на дружеството писмени документи са съставени за целите на административнонаказателното производство по ЗАНН. Поради това всички възражения за доброволно изпълнение на това им задължение половин година преди проверката през м.10.2024г, съотв. претенциите за квалифициране на случая като маловажен по см.чл.415в от КТ или чл.28 от ЗАНН с твърдения за неправилно приложение на материалния закон, както и за липсата на обсъждане в тази насока в АУАН, НП и във въззивното съдебно решение като допуснато съществено процеуално нарушение, са лишени от правно основание. В допълнение следва да бъде посочено, че несключването на задължителната застраховка е формално, а не резултатно нарушение, поради което твърденията за липса на настъпили конкретни негативни материални последици за работника в случая са ирелевантни и принципно са извън кръга на преценката за маловажност на случая.

На второ място издадените и обективирани в протокол задължителни предписания до работодателя за сключване на задължителната застраховка със срок на изпълнение 27.11.2024г поставят началото на административно производство по реда на АПК, развитието на което е изцяло самостоятелно и не е преюдициално за развитието на административнонаказателното производство по реда на ЗАНН, започнало със съставянето на АУАН от 13.11.2024г. Двете производства с различен характер и правни последици – с протокола по АПК се дават задължителни предписания за отстраняване на установеното административно нарушение, а с наказателното постановление, приключващо производството по ЗАНН, се санкционира извършителя му. Административният орган, който издава двата документа, действително е един и същ, но той действа в различни качества при издаване на протокола и на НП, и не е длъжен да съобразява изхода на което и да е от двете производства при иницииране и приключване на другото. В този смисъл липсва допуснато съществено процесуално нарушение в случая. Само за пълнота на изложението – неизпълнението на задължителните предписания до изтичане на срока за това 27.11.2024г – видно от писмото на изп. директора на застрахователното дружество от 28.11.2024г, е основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор на самостоятелно основание.

На последно място неоснователни са и възраженията за явна несправедливост на наказанието – с проверяваното въззивно решение наложената на дружеството имуществена санкция е редуцирана до законоустановения специален минимум от 1 500лв по чл.413 ал.2 от КТ, и поради изричната забрана на чл.27 от ЗАНН не подлежи на по-нататъшна корекция от съда на никакво основание.

Предвид изложеното съдът намира, че проверяваното съдебно решение не е обременено с релевираните касационни основания, а други такива – налагащи неговата ревизия или отмяна – не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Решението е законосъобразно, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено, за да настъпят предвидените с него правни последици.

При този изход на делото претенцията на касаторите за разноски е неоснователна; тази на ответника следва да бъде уважено чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 130 лв. в специалния минимум по чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/02.06.2025г по АНД № 38/2025г на РС – Провадия, I с-в.

ОСЪЖДА „Сакмаркет“ ЕООД – [населено място], обл.Варна, [ЕИК], да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно.