Решение по дело №6693/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             02.10.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6693 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6693/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №12479 от 15.01.2019 г постановено по гр.д.№9281/18 г на СРС , 72 състав , в частта ,  с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.150 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъди всеки от С.А.Т. ЕГН ********** и К.А.А. *** разликата над 370,88 лева до предявения размер от 501,06 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г – 30.04.2016 г за ап.№5 в гр.София ул.********, ведно със законната лихва от 08.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата над 64,95 лева до предявения размер от 96,08 лева лихви за забава за периода 15.09.2015 г – 22.01.2018 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Сумите по общата фактура издадена м.07.2015 г става изискуема на 16.09.2015 г и процесните задължения за „част от дължимите суми“ за периода м.05.2014 г – м.04.2015 г не са погасени по давност както е приел СРС .

Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 31.01.2019 г и е обжалвано в срок на 07.02.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично исковете СРС е приел , че при действието на чл.33 ал.1 ОУ /2014 г/ клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на месечната фактура на Интернет страницата на продавача-ищец . Исковата молба е подадена на 08.02.2018 г , поради което вземанията за периода 05.2014 г – 12.2014 г са погасени поради изтичане на 3-годишна погасителна давност , респ.погасени са и лихвите върху тях .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .

Преди всичко трябва да се отбележи , че въззивната жалба е на практика бланкетна , а освен това съдържа и очевидни неистини . Срокът за заплащане на сумите за топлинна енергия по чл.33 ал.1 ОУ /2014 г/ е 30-дневен , а не 45-дневен. Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. Правилно СРС е приел , че претендираните вземания частично са погасени по давност .  

Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .  

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №12479 от 15.01.2019 г постановено по гр.д.№9281/18 г на СРС , 72 състав , в частта ,  с която са отхвърлени исковете на „Т.С.” ЕАД ***  с правно основание чл.150 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се осъди всеки от С.А.Т. ЕГН ********** и К.А.А. *** разликата над 370,88 лева до предявения размер от 501,06 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г – 30.04.2016 г , ведно със законната лихва от 08.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата над 64,95 лева до предявения размер от 96,08 лева лихви за забава за периода 15.09.2015 г – 22.01.2018 г ; както и в частта за разноските .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ***  .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.