Протоколно определение по ЧНД №1910/2025 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 968
Дата: 12 септември 2025 г. (в сила от 17 септември 2025 г.)
Съдия: Емилиян Кирилов Ангелов
Дело: 20253630201910
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 968
гр. Шумен, 12.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
и прокурора В. Цв. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Емилиян К. Ангелов Частно
наказателно дело № 20253630201910 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Обвиняемият редовно призован, явява се лично и с адв. Ф. К., служебно назначена в
хода на ДП.
За Районна прокуратура Шумен, редовно призовани, се явява прокурор К..

Съдът снема самоличността на обвиняемото лице, както следва:
Т. М. И. – р. на *** г. в гр. Шумен, с постоянна адресна регистрация в ****, бълг. гр.,
неженен, работещ, осъждан - реабилитиран, с основно образование, ЕГН **********.

Пр. К. – Да се даде ход на делото.
Адв. Л. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Пр. К. – Поддържам искането за вземане на постоянна мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на Т. М. И..
Адв. Л. – Запознати сме с искането. Същото е допустимо, по същество ще взема
отношение по-късно.

Пр. К. – Няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени искания.
Адв. Л. – Няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени искания.

Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ОГЛАСЯ материалите приложени по ДП № 876/2025 г. по описа на РУ
при ОДМВР – Шумен.
1

Съдът счита, че са извършени всички следствени действия необходими за пълното,
всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
Пристъпва към изслушване на съдебните прения.

Пр. К. – Поддържам внесеното искане за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Т. М. И. за извършените
от него престъпление по воденото наказателно производство. Считам, че са налице
предпоставките на чл. 63, които обосновават вземането на такава мярка за неотклонение, а
именно, налице е обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението,
за което е обвинен. Макар и за кратното време от образуване и водене на наказателното
производство са събрани достатъчно доказателства за това - огледи на местопроизшествие,
разпити на свидетели, взети са следи, които следва да бъдат изследване. По отношение на
другите кумулативно изискуеми предпоставки, считам, че е налице реална опасност
обвиняемият да извърши друго престъпление, тъй като обществената опасност на деянията,
за които е обвинен е висока, а именно, касае се за две престъпление, а именно унищожаване
и повреждане на три автомобила за не малка стойност щети, както и закани, че ще извърши
палеж над жилището и имота на единия от пострадалите. Това го прави като личност с
висока степен на обществена опасност, както и висока обществена опасност на деянието,
което обосновава реалната опасност да извърши друго престъпление. Освен всичко, видно
от справката за съдимост, същият е реабилитиран, но предишните му осъждани и сблъсъка
му със закона, включително от наказателно правна гледна точка го характеризират
отрицателно. Считам, че именно тези опасности са налице и в тази връзка ви моля да
вземете по отношение на извършителя в най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“.

Адв. Л. – Не сме съгласни с предложение на Районна прокуратура Шумен. Считам,
че в настоящия казус не е необходимо да бъде налагане най-тежката мярка за неотклонение,
а именно „задържане под стража“, а наказателното преследване и неговите цели биха могли
да бъдат обезпечени с някои от по-леките мерки предвидени от закона. Като аргумент за това
бих посочил, че подзащитният ми има постоянен адрес, съдействал е на разследването,
направил е пълни самопризнания, което на практика обезсмисля провеждането и на други
процесуално-следствени действия, тъй като той не отрича това, което е направил, не отрича
участието си в конкретното деяние. Говорим за първото, а именно това по чл. 216 от НК. На
следващо място за престъплението по чл. 320а от НК, за което му е повдигнато обвинение,
няма никакви данни събрани по делото. Единствено се съдържат откъсачни такива в
изложеното от пострадалия по делото, т.е. лицето чийто автомобил е бил запален, но налице
са изключващи такива. В обясненията на подзащитния ми той казва, че заплахите са били
отправени от пострадалото лице, което е възможен мотив, провокация за извършване на
първото от двете деяния. Ето защо аз считам, при все, че и прокурора сам каза, че лицето е
реабилитирано, т.е. за него би могло да бъде приложено отново осъждане, като изтърпяване
на наказанието бъде отложено за определен срок от време и на практика не би се стигнало
до ефективно такова, още повече той изяви желание да възстанови щетите и това ми дава
основание да ви помоля да определите по-лека мярка. Има данни, че той работи, т.е. има
положително отношение към труда и би могъл да внесе някаква „парична гаранция“ и ще
обезпечи целите на наказателното преследване и явяването му пред органите на ДП. Моля
да определение в този смисъл.
2

Защитна реч на обвиняемият – Съгласен съм с адвоката си. Съжалявам за случилото
се. Моля да ми бъде наложена мярка „парична гаранция“ и споразумение ако може да
сключа.

Последна дума на обвиняемия – Нямам какво друго да кажа.

Съдът обяви определението си в съдебно заседание, като разясни на страните реда и
сроковете за неговото обжалване.

Секретар:_________ Съдия при Районен съд Шумен:_________

М О Т И В И:

Производство по чл. 64, ал. 1 от НПК

Постъпило е искане от Районна прокуратура Шумен, за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Т. М. И.. В искането се сочи, че същият
е привлечен като обвиняем за извършени престъпление наказуеми по чл. 216, ал. 1 пр. 1 и 2
от НК и чл. 320а от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
депозираното искане.
Адв. Л. – защитник на обвиняемото лице изразява диаметрално становище, а именно,
че не са налице предпоставките за вземане най-тежката мярка „задържане под стража“, като
счита, че следва да бъде определена по-лека такава и набляга, че такава може да бъде
„парична гаранция“.
Обвиняемото лице се съгласява с казаното от неговия защитник, като дори изразява
желание за сключване на споразумение.
Съдът след като съобрази направеното искане, събраните по делото доказателства и
становищата на страните в днешно съдебно заседание установи следното: Съгласно чл. 63
ал. 1 от НПК най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ се взема когато е
налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се
наказва с „лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото
сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление. В хода на ДП съдът счита, че са събрани не малко доказателства, които водят
до извода, че именно Т. И. е извършил престъплението, което е наказуемо по чл. 216, ал. 1
пр. 1 и 2 от НК. Съдът също така счита, че съществуват доказателства, че същият е
извършил престъплението наказуемо по чл. 320а от НК. Същите се съдържат в показанията
на Г.Н.Р., което беше отбелязано и от адв. Л., но подобно твърдение се съдържат в показания
и на К.С.О., която в разпита проведен на 11.09.2025 г. е заявила „Т. на няколко пъти заяви, че
ще гръмне колите на Г.“. Съдът счита, че единствено благоприятно стечение на
обстоятелствата, което е било плод на временната реакция както на съседите, така и на
служителите на противопожарна охрана, е причината да не се стигне до категорично по-
тежки щети, което най-вероятно щеше да означава, че квалификацията на извършеното от И.
щеше да бъде съвсем различна. Установено е, че в процесния случай Т. И. е действал
последователно, предупредил е дори предварително какво ще се случи и не след
продължително време той е осъществил намеренията си. Именно това обстоятелство
навежда до категорични извод, че обвиняемото лице има опасност да извърши
престъпление, ако по отношение на същия не се вземе най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“. По тези съображения съдът счита, че най-адекватната мярка, която
следва да бъде взета по отношение на Т. И. е „задържане под стража“. Въпреки, че това
3
престъпленията, за които е привлечен като обвиняем, за едното се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до 5 години, а за другото „лишаване от свобода“ до 2 години, както
по-горе бе отбелязано, единствено странични фактори са попречили настоящото обвинение
да е по чл. 216 ал. 1 от НК.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Т. М. И., ЕГН ********** обвиняем по ДП № 876/2025 г. по
описа на РУ при ОДМВР Шумен, мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Определението следва да се изпълни незабавно в РС „ИН” - сектор “Арести”–
Шумен.
Определението подлежи на обжалване и протест в тридневен срок от днес пред
Окръжен съд Шумен.
В случай на жалба или протест насрочва делото пред Окръжен съд Шумен за
16.09.2025 г. от 14.00 часа.

Съдия при Районен съд Шумен:_________

Заседанието приключи в 15.20 часа.
Протоколът е написан в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
Секретар: _______________________
4