МОТИВИ към ПРИСЪДА №70 от 17.10.2019г.
по НЧХД
№465/2019г. по описа на РС Несебър
======================================================
Наказателното
производство е образувано по реда на чл.254 ал.2 НПК по повод внесена в НРС Тъжба от В.И.М.
Гражданин на Руската Федерация 19.03.1970 г. в гр. Новомосковск,тулска област, с ПАСПОРТ тип Р № 71 1064432, издаден на от
ФМС - 71004, с валидност до 2020 г., ЛНЧ № *******,адрес на територията на
Република България: Обл. Бургас, общ. Несебър, гр.
Несебър, кв. „***************адрес за кореспонденция; Бургас, ул. Славянска 77
СРЕШУ С.В.Р. Гражданин на Руската Федерация, роден на *** г. с БУЛСТАТ:
*********, с постоянен адрес *** 8240, к.к. „Слънчев
бряг", ***************за извършено престъпление по чл.148, ал.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.
В тъжбата се
сочи, че деянията са извършени на 27.04.2019г., в около 17:30 часа в сграда на
„Лагуна III", идентификатор № 51500.507.200, гр.Несебър
Тъжбата е подадена и регистрирана в НсРС на 11.06.2019г., поради което съдът е приел, че е
подадена в преклузивния шестмесечен срок по чл.81 ал.3 от НПК.
В съдебно заседание, обвинението
се поддържа лично от тъжителя и от адв. Димитър
Вълчев и адв.Р.Н.-БАК.
Предявен е граждански иск от
тъжителя В.И.М. против подсъдимия С.В.Р. за осъждане на подсъдимия да
заплати на ищеца сумата от
10 000 лева /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените на
тъжителя неимуществени вреди, в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление,
подробно описано в обстоятелствената част на тъжбата.
С протоколно определение от 10.10.2019г. гражданския иск е приет за С.В. Р., се явява
в съдебно заседание лично, осигурен е преводач, осигурена му е и правна помощ,
като е назначен служебен защитник адв.Г.Г.- БАК.
Подсъдимият оспорва фактическите
обстоятелства, описани в тъжбата.Ангажира доказателства.
След преценка на събрания доказателствен
материал-обясненията на подсъдимия,свидетелските показания и писмени и
веществените доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимия С.В.Р. е роден на 29 юни 1968г. в град Красноярск,
Русия, гражданин на Руската Федерация,
руснак, с висше образование, неосъждан, разведен, безработен, пенсионер по болест,
живущ ***, к.к.“********“. Не е бил осъждан,не
е бил и освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
Пострадалият В.И. М. е гражданин
на Русия, роден е на *** г. в гр. Новомосковск,тулска област, с висше военно образование, женен, неосъждан,
Управител на етажната собственост четвърта година на комплекс Лагуна- 3 в к.к.Слънчев бряг и е съсобственик там с адрес на територията
на Република България: Обл. Бургас, общ. Несебър, гр.
Несебър, кв. „Пясъците" №165 Б, ет. 2, ап. 27.
Двете лица са собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост в комплекс „****“ в
к.к. Слънчев бряг.Тъжителят е Управител на етажната
собственост /ЕС/.
Предхождащите отношения между
двамата са основани на това обстоятелство, като тъжителят в качеството си на
управител на ЕС и от името на етажната собственост предявил претенции към
подсъдимия за заплащане на суми, представляващи задължения на Р. във връзка с
управлението на общите части на ЕС.
Подсъдимия признавал задълженията
си, но тъй като бил в затруднено финансово положение, многократно търсил диалог
с пострадалия за да намери удовлетворителен за него и за другите етажни
собственици начин да покрива задълженията си. Не срещнал разбиране, като това продължило
неразбирателство му донесло негативи и чувствал наранено достойнство.
Това му субективно отношение,
довело до нарастване на вътрешното му напрежение, което насочил към тъжителя.
Считал него за отговорен за това, че публично оповестявал дълговете му и го
упреквал в липса на разбиране и сътрудничество, което създало трайна враждебна
нагласа у него към тъжителя.
На 27 април 2019г.след обяд,след
17.00 ч., тъжителят М. излязъл да разхожда кучето си.Докато слизал по стълбите и когато вече бил на първия етаж, излизайки от
входа на сградата, срещнал свидетелката Валентина М. с чанти и куфари, която пристигнала
от Москва. Тя, потърсила съдействието му
да ползва асансьора, тъй като установила, че същия се ползва с чип, с какъвто
към момента не разполагала. М. оставил кучето в офис, който се намирал на
първия етаж и се заел да помага на св.М. в пренасянето на нейните вещи към асансьора. Докато
били обърнати с лице към асансьора, по стълбите надолу слязъл подсъдимия С.Р..
В момента, в който видял тъжителя,Р. го
нарекъл на руски език „Рижав“ и „Пошел на хуй“
/нецензурен израз, вид псуня на руски език, насочена
към сексуалната ориентация на адресата/. Тъжителя се обърнал към св.Мондова и и казал „Виждаш ли, винаги ме обижда така. Тогава
Р. отвърнал с думи „Теб майка ти те е обидила още като те е родила“
Свидетелката М. се възмутила от
неприличния тон и изразни средства на Р., като му казала „какво вършиш“, „спри“.Свидетелката възприела
видимата обида у М., като му казала, че ще свидетелства за да спре „ това
хулиганство“ .
Съдът
намира за безспорно доказано, че на посочената в тъжбата дата и място, подсъмидия Р. е отправил към тъжителя обидни думи,
унизителни за честта и достойнството му, а именно: „Пошел
на хуй“, „Теб майка ти те е обидила още като те е родила“
Доказателства, при това уличаващи, се съдържат
в обясненията на подсъдимия, който потвърждава, че на 27.04.2019г. около 17.30
часа, до асансьорна площадка на първи етаж, в
сградата на комплекс „****“ е срещнал тъжителя и св.М., но отрича да е отправял
обидни изрази към М.. Съдът не кредитира обясненията му в тази им част, като ги
намира за защитни такива.
Видно от показанията на св.П.,
същият е чул и възприел различни изрази, които не са предмет на частното
обвинение, но показанията му имат косвено значение за обстоятелството, че
непосредствено след случката пред вратата на асансьора във вътрешността на
комплекса, същият е видял състоянието на М..Последният му споделял и за
предходно отправяни реплики с обидно и нецензурно съдържание от страна на
подсъдимия към тъжителя.
Показанията на св.Б. нямат
отношение към предмета на делото, а показанията на св.Ш. имат отношение към
мотивите и внасят светлина в отношенията мужду
двамата, предхождащи деянието, както и етимолоигята
на отношенията.
Единственото
противоречие в показанията на гражданския ищец, обясненията на подсъдимия и
показанията на св.Мондова са досежно
обстоятелството дали преди извъшване на деянието, Р.
е слизал по стълбите или е бил в асансьора. Съдът приема, че този факт е
установим от показанията на гражданския ищец и обясненията на подсъдимия, като
в тази чатс показанията на св.Мондова
противоречат на действителната фактическа обстановка, но противоречие е
несъществено, не е свързано с главния факт на доказване и е обяснимо предвид
страничното отношение на свидетелката към случващото се и предвид моментната и
ангажираност с друга дейност, свързана с пристигането и от Русия, багаж и т.н.
От обективна страна
безспорно са налице действия, изразили се в отправяне на 27.04.2019г. около
17.30 часа, до асансьорна площадка на първи етаж, в
сградата на комплекс „****“ в к.к. Слънчев бряг,
гр.Несебър, именно по адрес на тъжителя обидните изрази„Пошел
на хуй“, „Теб майка ти те е обидила още като те е родила“, а те са такива по
своето обективно съдържание и обществена оценка. Същите обективно уронват и са
насочени срещу личността, честта и достойнството на пострадалия като целят,
както накърняването на неговата собствена самооценка като мъж и бивш военен
служител, така и тази на другите членове на обществото спрямо тъжителя.
Изречените изрази са унизителни за
честта и достойнството на частния тъжител.
Действително обидните думи и изрази са
били изречени „в негово присъствие“, тъй като обиденият обективно е възприел
унизителната за него проява. Чутите от свидетеля Мондова
обидни изрази са идентични по съдържание с цитираните в тъжбата като в тъжбата.
Смисъла който подсъдимия е вложил в тези изрази е възприет еднозначно от
свидетелката и от частния тъжител. Значението на употребения израз „Пошел на хуй“, в
контекста, в който е изречен, дава асоциация за човек, който е с различна от
обичайната сексуална ориентация, и съдържа укор от морална гледна точка към
самоопределянето на човек, като степенувана с израза „Теб майка ти те е обидила
още като те е родила“ засилва още повече отрицателната оценка за човека за
който е изречена за човек с изначална липса на адекватна самооценка и различен
още от раждането си. Съдържанието на употребения израз в смисъл засилва
изразената с обидната квалификация неприязън на подсъдимия към тъжителя, като е
с характер на псувня с нецензурен и обиден характер, със сексуално съдържание,
като използваният ругателен израз е унизителен от гледна точка на морала.
Засегнати са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личното
чувство за достойнство и самооценка на човека, при това засягането не е
нищожно, щото да оправдае действията на подсъдимия, а напротив – от поведението
му тъжителя се е почувствал засегнат. С думите си подсъдимия е изразил
отрицателната си, презрителна оценка за личността на тъжителя и е засегнал
честта и достойнството му, собствената му оценка за личността, имайки предвид
негативното съдържание на използваните квалификации. Деянието е довършено като
не беше установено тъжителят да е отправяла обиди към подсъдимия, за да се
приеме евентуална реторсия.
Изреченото от подсъдимия е чуто и
възприето от М., което е било сторено от подсъдимия със съзнанието, че го извършва в присъствието и на други лица
освен на М. поради което е налице квалифициращото обстоятелство „публично“
нанесена обида.
Съдът прие, че израза „Рижав“, отправен
към пострадалия не е квалифицилан по Закона, тъй като
е използван и относим към цвят на коса, който е
обективен признак и субективното отношение на пострадалия към възприемането му
е единствено лично, индивидално такова, но е и с
характер на унизителност за чест и достойноство. Поради изложеното съдът намира, че подс.Р.
не е извършил престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1 от НК по отношение на този
израз, като съдът го оправда за обвинението в тази му част.
Изразът „не ти остава още да живееш
дълго, ще ти счупя главата” не е с обиден характер. Поради факта, че съдържа
признаци на друго престъпление, което не е било предмет на обвинението, съдът
оправда подсъдимия в тази му част, поради несъставомерност
по посочения в обвинението текст.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици, включително е съзнавал, че отправя обидите в присъствието на частния
тъжител и св.Мондова.
От думите му, отправени към пострадалия, в негово
присъствие и публично, явно се обективира, че деецът
е съзнавал обидния характер на отправените реплики и че те ще бъдат възприети
от пострадалият именно по този начин .
Подсъдимият действал при пряк умисъл.
Така с деянието си подс. С.В.Р. роден на 29 юни 1968г. осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1
от НК вр. чл. 146, ал.1 от НК за това че на
27.04.2019г. около 17.30 часа, до асансьорна площадка
на първи етаж, в сградата на комплекс „****“, публично е отправил към В.И.М. – гражданин на Руска Федерация, роден
на ***г***, с ЛНЧ ********** обидни думи, унизителни за честта и достойнството
му, а именно: „Пошел на хуй“, „Теб майка ти те е
обидила още като те е родила“, като деянието представлява „обида”.
Предвид
гореизложеното, съдът признава подс. С.В.Р. за
ВИНОВЕН по обвинението по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр.
чл. 146, ал.1 от НК и предвид наличието на материалните предпоставки на чл.78а НК и императивната разпоредба за приложението му, го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000
(хиляда) лева.
При определяне на същото, съдът отчете
следните смекчаващи отговорността обстоятелства: характера и вида на
предхождащите деянието отношения между страните, мотивите за извършването му,
върху формирането на които са поставени личностни достойнства и характерови особености,; желанието у подсъдимия да осигури
адекватна по неговите представи защита и факта, че в известна степен е бил
провокиран от предхождащото поведение на пострадалия, както и временното
финансово затруднение у подсъдимия.
Съдът определя глобата при превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащи наказание към минималния
размер, предвиден в чл.78а НК. С така определено наказание подсъдимият ще
преосмисли постъпката си и ще го мотивира, за в бъдеще да се съобразява с честта
и достойнството другите, както и да избира установени от правовия ред методи за
разрешаване на недоразумения или конфликти.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Гражданският иск, претендиран
в размер на 10 000/десет хиляди/ лева в, срещу С.В.Р. приет като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението
по чл.148, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 146, ал.1 от НК, е доказан по своето основание.
Деянието на подсъдимия представлява
непозволено увреждане и на основание чл.45 ЗЗД, той е длъжен да
обезщети вредите,
които пострадалият е понесъл. Съдът, като отчита тежестта
на обидата,накърненото
достойнство и чест на посрадалия и състоянието му при
възприемането и, съгласно показанията
на свидетелите приема, че за репариране
на понесените неимуществени вреди сумата от 300 (триста лева ) лева се явява справедлива, като в останалата си част, до
пълно предявения размер от 10000лв., като
неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. Искането за присъждане на лихва е основателно
и следва да се уважи, считано
от датата на увреждането – 27.04.2019г.
Подсъдимият следва да заплати държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени
вреди–50лв.
Подсъдимият С.В.Р. е осъден
да заплати на В.И.М. – гражданин на Руска Федерация сумата от 312/триста
и дванадесет/ лева, представляваща осъществени по делото разноски, от които
150/сто и петдесет/ лева заплатено възнаграждение за преводач, 150/сто и
петдесет/ лева за служебен защитник и 12/дванадесет/ лева, представляващи
държавна такса.
Причини за извършване на престъплението
- слаби морално-волеви задръжки и неуважение към честта и достойнството на
другите.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................