№ 2706
гр. Варна, 10.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20253100100253 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени искове от И. П. Т., ЕГН
********** от гр. Девня , *********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Т. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Девня, ********** и Ж. П. Т.,
ЕГН ********** от гр. Девня, *********, действаща чрез своята майка и законен
представител Т. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Девня, ********** срещу „Интерком
Ресурс“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул.
инж. П. Н. № 11.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците.
Съдът намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с изготвяне на проект на доклад по делото,
поради което и на осн. чл. 140 и чл.146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА доклад по делото съгласно който:
Производството по делото е образувано по предявени искове от И. П. Т., ЕГН
********** от гр. Девня , *********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител Т. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Девня, ********** и Ж. П. Т.,
ЕГН ********** от гр. Девня, *********, действаща чрез своята майка и законен
представител Т. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Девня, ********** срещу „Интерком
Ресурс“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЗПЗ, ул.
инж. П. Н. № 11, за осъждане на ответника да заплати сумата от по 46547 лева на
всеки един от ищците, представляваща неизплатена част по договор за спогодба от
04.01.2022г., с който е определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие настъпила трудова злополука с възходящ на ищците, ведно със законната
лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в съда – 07.02.2025г.
1
до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от по 12457,95 лева на
всеки един от ищците, представляващи мораторна лихва върху всяка една главница
за периода от изпадане в забава – 31.01.2023г. до депозиране на исковата молба в съда
06.02.2025г., на осн. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са низходящи на П. И. Т.,
б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.2021г., който приживе е бил служител на
ответника. С разпореждане №5104-03-59/14.04.2021г. на ТП Варна на НОИ смъртта на
възходящия на ищците е призната за трудова злополуки. Предвид настъпилата смърт и
доколкото ищците се явяват лица, на които се дължи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, между ищците и ответното търговско дружество на 04.01.2022г.
бил сключен договор за спогодба. По силата на посочения договор ответникът се
задължил да заплати на всеки един от ищците сумата от по 86547 лева,
представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди. В изпълнение
на договора ответникът заплатил на всеки един от ищците част от задължението в
размер от по 40 000 лева за всеки, като остатъкът в размер от по 46574 лева за всеки
един от ищците не бил заплатен.
Твърди се, че на 17.01.2023г. ищците са изпратили покана до ответното
дружество за заплащане на окончателния размер на уговорената в договора сума, с
която покана са предоставили на последния 14-дневен срок за изпълнение. Срокът за
изпълнение на паричното задължение поето по договора изтекъл на 31.01.2023г., от
която дата се претендира и мораторна лихва върху всяка една главница, считано до
депозиране на исковата молба в съда.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че уговорената в
процесния договор сума от 86547 лева – за всеки ищец се формира от сумата
представляваща дължимо застрахователно обезщетение от застрахователя „Уника
Живот“ АД, което било изчислено въз основа на застрахователна полица №
580001001020 в размер от по 46547 лева за всеки, както и дължимото от работодателя
на наследодателя на ищците и ответник в производството по делото обезщетение в
размер от по 40 000 лева за всеки. Така определената сума по договора е била приета
като дължимо обезщетение за причинените вреди от ищците, чрез тяхната майка и
законен представител, при което ищците са релевирали изрично волеизявление, че
нямат други претенции за заплащане на парично обезщетение в резултат на
настъпилата трудова злополука. Твърди се, че в договора страните уговорили клауза,
съобразно която при неплащане от страна на застрахователя на обезщетение в размер
от по 46547 лева, то ищците представлявани от своята майка – Т. Г. си запазват правото
да инициират преговори и да претендират обезщетение за вредите в рамките на общо
договорения размер от по 86547 лева.
Поддържа се, че със свое заявление от 21.11.2022г. ищците адресирано до
2
застрахователя е направено искане за заплащане на застрахователно обезщетение по
повод процесната трудова злополука, като на 09.01.2023г. е постановен отказ от страна
на застрахователя за удовлетворяване претенциите на ищците. При тези съображения
със свое писмо от 17.01.2023г. ищците поканили ответното дружество да заплати
остатъка от дължимото обезщетение в размер от по 46547 лева. При изложеното
твърдят, че ответникът не изпълнява договорните си задължения, като не изплаща на
ищците посочените в споразумението суми, поради което желае да бъде осъден да
заплати същите, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в
съда – 07.02.2025г. до окончателно изплащане на задължението. Върху процесните
главници се претендира и мораторна лихва за периода от изпадане в забава след
покана на кредитора до сезиране на съда.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
релевират възражения за недопустимост на предявените искове, а в условията на
евентуалност се излагат доводи за неоснователност на същите.
В отговора на исковата молба се поддържат възраженията, че ответникът не се е
задължил да осъществи плащане на парични суми, които са дължими от
застрахователя. С изпълнение на задължението си по договора за плащане на сумите
от по 40 000 лева на всеки един от наследниците на починалия служител, ответникът
намира, че е изпълнил задължението си по този договор. Други задължения за
плащане отделно от така посоченото по този договор не са поемани от него. Посочва,
че действителната воля, която страните са обективирали в процесния договор е
включвала възможността да бъдат водени преговори със застрахователя, като дори и
след отказ от същия срещу него да бъдат образувани съдебни производства.
Посочват, че отказът на застрахователя не изчерпва възможността на ищците да
удовлетворят претенциите си, доколкото отказът би могъл да бъде основание за
съдебно предявяване на претенция срещу застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение.
В евентуалност посочва, че за майката на ищците не произтичат права от
договора, доколкото същата няма качество на наследник на починалия служител на
ответника. Намира, че клаузата от договора – изречение второ от IV, с която Т. Г. „си
запазва правото“ е недействителна доколкото била неясна, като наред с това излага и
възражения, че същата била и унищожаема.
Излага възражения, като посочва, че по силата на договора основание за
евентуално плащане е воденето на преговори, доколкото в договора е уговорена
възможност за иницииране на такива. При така изложеното намира, че евентуално
плащане или изпълнение от ответника би било допустимо но при изпълнение на
посочените в договора условия, а именно водене на преговори. Дори и воденето на
преговори не обуславяло възникване задължението за ответника за плащане на
3
процесните суми доколкото и след преговорите би могло да бъде заявен отказ от
плащане или плащане на по-малка сума от посочената в исковата молба.
По повод изпратената покана на 17.01.2023г. от ищците, се посочва, че е
обективиран писмен отговор с писмо № 230086/23.01.2023г., с което последните са
били уведомени за осъщественото прекратяване на наказателно производство и
мотивите за това, които се съдържат в постановление №1451/2021г. на ВРП.
Намира, че със заплащане на обезщетението ищецът в качеството му на
работодател на наследодателя на ищците е изпълнил своето задължение да обезщети
последните за причинените им вреди, като за определяне на това обезщетение е взета
в предвид и съдебната практика, която е приложима за определяне на обезщетения по
справедливост при редукция в размер от 50% до 80% с оглед наличието на
конкретните обстоятелства визирани в не обжалваното постановление № 1451/2021г.
на ВРП.
В отговора на исковата молба се излагат възражения, като се посочва, че
процесния договор за спогодба, който е подписан от адв. Тасева е подписан от лице
без учредена представителна власт от наследниците на починалия служител на
ответника. В евентуалност се излага, че процесуалния представител е нямал права да
договоря извън изрично посочените в пълномощното.
ТЕЖЕСТ НА ДОКАЗВАНЕ:
В тежест на ищците е да докажат, че между тях и ответното дружество е
валидно възникнало облигационно задължение по договор за спогодба от 04.01.2022г.,
по силата на което ответникът е поел задължение да заплати сумата от по 86547 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя
на ищците и бивш служител на ответника. В тяхна тежест е да докажат, че ответникът
е неизправна страна по договора, като конкретно, че същия не е изпълнил
задължението си за заплащане на пълния размер на договорените суми за всеки един
от ищците в размер на процесните суми под формата на главница. В тяхна тежест е да
докажат, че същите представлявани от своята майка Т. Г. са инициирали преговори за
заплащане на обезщетение за вредите в пълно уговорения размер, и в частност за
остатъка от по 46547 лева. В тяхна тежест е да докажат, че за поканили ответника да
изпълни задължението си, което изявление достигнало до неговото знание. В тяхна
тежест е да докажат, че договорът между тях и ответното дружество е сключен от лице
с надлежно учредена представителна власт, както и в обема на учредените му
пълномощия.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за
себе си правни последици. В негова тежест е да докаже възраженията си за
действителната воля, която страните са имали към момента на възникване на
4
процесното облигационно правоотношение, и конкретно, че със същото е уговорено
условие за евентуално възникване на задължение за плащане над изпълнения размер
на същото, което условие е било свързано с водене на преговори между страните по
договора.
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства, че същите представлявани от
своята майка са инициирали преговори с ответника за заплащане на процесните суми
от по 46547 лева за всеки, както и резултата от тях.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че ищците са наследници в качеството им на низходящи на П. И. Т.,
б.ж. на гр. Варна, който приживе и бил служител на ответното дружество, както и че
ответникът е заплати на всеки един от ищците сумата от по 40 000 лева въз основа на
договор за спогодба от 04.01.2022г.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че застрахователят ЗК „Уника Живот“ АД е постановила отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение по щета във връзка с трудова злополука,
при която е починал низходящ на ищците, явяваща се покрит риск по договор за
застраховка оформен в застрахователна полица № 580001001020 за сумите в размер от
по 46547 лева на всеки един от ищците.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за изискване от ответника на
преписка образувана по повод смъртта на наследодателят им, доколкото по реда на чл.
190 ГПК насрещната страна може да бъде задължена да представи намиращи се у нея
документи, които изрично следва да бъдат индивидуализирани. В искането на ищците
индивидуализация на документ/документи не е направена, като не е посочено какъв по
вид е този документ, от коя дата е, кои са страните по него и пр. индивидуализиращи
негови белези, което да обоснове преценка и от страна на съда за неговата относимост
по спора. Ответникът не е сред лицата, които по силата на закона са длъжни за да
образуват преписки въз основа на заявление, каквито са застрахователните дружества.
Ответникът като работодател на наследодателя на ищците е длъжен да съхранява
единствено лично трудово досие на служителите си, то по делото няма спор за
наличното приживе трудово правоотношение между наследодателя на ищците и
ответника по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците с правно осн. чл. 192, ал.1
ГПК за изискване от трето на спора лице - ЗК „Уника Живот“ АД на застрахователна
преписка, доколкото не е спорно между страните, при което съдът прие за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване, че по заявление за заплащане на сумата от
по 46547 лева на всеки един от ищците във връзка с трудовата злополука, при която е
починал техния наследодател, която се явява покрит риск по застрахователна полица
№ 580001001020 е постановен отказ.
5
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на гласни
доказателства, като УКАЗВА на страната, че предмет на доказване могат да бъдат
само положителни факти, като отделно от това в хипотезата на чл. 164, ал.1, т.3, 4, 5, и
6 ГПК гласни показания се допускат само при изрично съгласие и от насрещната
страна. УКАЗВА на ответника в първото по делото съдебно заседание да формулира
изрично положителните факти, които желае да установи с гласни доказателства.
УКАЗВА на ответника в първото съдебно заседание да конкретизира
възраженията си във връзка с унищожаемостта на процесния договор /ако се
поддържат/, като има в предвид, че съглашението е унищожаемо при условия
визирани в разпоредбата на чл. 2 ЗЗД, поради което изрично следва страната да
посочи, на кое основание се позовава за неговата унищожаемост – сключен от
недееспособен, сключен от представител без спазване изискваният за тях, съответно
при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.
Указва на страната, че при липса на уточнение същото не следва да бъде
разглеждано от съда.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото съдебно заседание да
завери за вярност с поставяне на мастилен подпис или депозиране на заверени за
вярност подписани с електронен подпис – писмени доказателства представени с
отговора на исковата молба, като УКАЗВА, че при неизпълнение няма да приеме
същите към доказателствения материал по делото.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените с исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на страните възможността за постигане доброволно уреждане на
спора, вкл. чрез Центъра за медиация при ВРС. Центърът предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством
медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански,
частни наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на
Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебноизпълнителна служба при Районен съд Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. За връзка с Центъра по медиация страните
могат да се свържат за дела на окръжен съд Варна с Нора Великова, на тел.052 623 362
както и да изпратят запитване по e-mail: *********@***.** .
НАСРОЧВА производството по гр. дело №253/2025г. на ВОС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 25.09.2025г. от 10.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
6
насроченото с.з., като на ищците да се връчи и препис от отговора на исковата молба
от ответника.
Съдебните книжа до ответника да се връчват на последния на посочения в
отговора на исковата молба адрес, чрез юрисконсулт В. А..
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7