Присъда по дело №246/2025 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 76 от 08.08.2025 година, постановена по НОХД № 246/2025
година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против
подсъдимият М.Т.А. /М.Т.А./, поданик на Кралство Мароко, по обвинение в престъпление по
чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 09.07.2025г., в района на 7-ми граничен репер на река
Тунджа, през землището на с. Филипово, общ. Тополовград, обл. Хасково, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от
обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени
наказания при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК като наказанието лишаване от
свобода на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен
срок от три години.
Подсъдимият е редовно призован за първото съдебно заседание, след което адресът
му е променен, без за това да бъде надлежно уведомен съда и производството по делото
пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. М.Д. от
АК – Хасково. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не
би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на
М.Т.А..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. М.Д. заявява, че не
оспорва фактическа обстановката, изложена в обвинителния акт, но се твърди, че М.Т.А. е
съдействал максимално на органите на властта, които са го задържали, не е оказвал
съпротива, има чисто съдебно минало, прави пълни и обстойни самопризнания, обяснява
стореното от него, причините и мотивите, които са го довели до това деяние. По тези
причини защитникът пледира за налагане на наказание под предвиденият минимален размер
и за прилагане разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.Т.А. е роден на ***, Кралство Мароко и е поданик на тази държава.
Подсъдимият живеел в родината си, но заради несигурността там и невъзможността
да си намери работа и да се самоиздържа, решил да отиде в страна от Западна Европа,
където имал приятели и познати. Преди около шест месеца той напуснал Кралство Мароко и
влязъл на територията на Република Турция, където останал и работел с цел да събере
парични средства, за да продължи пътуването си. През месец юли 2025 година подсъдимият
се свързал с неустановено по делото лице, което срещу получаване на сумата от 2500.00
евро обещало да преведе подсъдимия през границата от Р Турция в Р България не по
установения от закона ред - без разрешение на надлежните органи на властта и не през
определените за това места.
На 09.07.2025 година рано сутринта подсъдимият заедно с още 11 лица, между които
и жена с четири деца, били превозени от гр.Одрин в близост до турско българската граница.
След това подсъдимият и останалите единадесет лица, всички водени от един водач -
сириец, продължили да се движат пеш към границата на Република Турция с Република
България и достигнали река, която била плитка и я преминали. След това водачът на групата
отишъл до възпрепятстващото съоръжение на държавната ни граница и го срязал, след което
всички 12 лица, вкл. и подсъдимият, преминали през направеният отвор във
възпрепятстващото съоръжение. Така на 09.07.2025 година сутринта подсъдимият влязъл
през границата на страната ни от Република Турция в Република България, в района на 7-ми
граничен репер на река Тунджа, през землището на с. Филипово, общ. Тополовград, обл.
1

Хасково, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през отвор във
възпрепятстващото съоръжение на границата на страната ни. Останалите единадесет лица
от групата, с които подсъдимият се придвижвал, също влезли в Република България по
описаният начин, по същото време и на същото място. След това по указания на техния
водач, който се върнал обратно, те продължили сами да вървят напред към място, където
трябвало да ги чака автомобил. Теренът бил труден, вървели по път, след което се връщали
обратно и около обяд същият ден спрели и потърсили помощ от лицата, които организирали
пътуването им. След около час на мястото пристигнали служители на ГПУ Свиленград при
РДГП Елхово, между които и св.К.К.. При извършената полицейска проверка на място,
никой от групата, вкл. и подсъдимият не представил документ за самоличност и/или
документ, разрешаващ му да влезе в страната.
След това подсъдимият и останалите лица, с които се придвижвал, били задържани.
При извършения на подсъдимия обиск при задържането му в него не е открит документ за
самоличност, нито друг документ, даващ му право да влезе в Република България.
На 09.07.2025 година при извършена проверка на линията на държавната граница от
служители на ГПУ – Свиленград, вкл. и св. К., е било установено, че групата, в която се е
намирал подсъдимият, е влязла през границата на страната ни в района на 7-ми граничен
репер на река Тунджа, през землището на с. Филипово, общ. Тополовград, обл. Хасково,
където бил намерен отвор, образувал се след срязване на възпрепятстващото съоръжение на
границата.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не е бил намерен негов национален
документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни. Лицето се е
идентифицирало с имената М.Т.А. /М.Т.А., роден на ***, Кралство Мароко, поданик на
Кралство Мароко, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан. Тази
самоличност подсъдимият е заявил пред разследващия орган, чрез преводача при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на воденото бързо производство. Така
установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното
производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за
самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че М.Т.А. /М.Т.А./ не е
осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля К.К., дадени в хода на
съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в
съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля К.К. са правдиви,
логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията
на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля К.К., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му на територията на страната ни и последвалото му
задържане.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
2

Подсъдимият М.Т.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 09.07.2025г. в района на 7-ми граничен
репер на река Тунджа, през землището на с. Филипово, общ. Тополовград, обл. Хасково,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения
текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване
през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля К.К., а и в обясненията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без
разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В
настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в
Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е
довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република
България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно
преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията
на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да
продължи към страна от Западна Европа.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М.Т.А. за виновен в извършването
на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори
и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция
и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да
се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от
убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито
впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и,
че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата
ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни и да продължи към страна от
3

Западна Европа, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за
съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс. М.Т.А. съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока предвид
динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на
обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в
хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице
многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено
съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й най-
лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се
явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на
подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на
наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му
наложи наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в
размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на М.Т.А., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на това наложено наказание на подс. М.Т.А. за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намери, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК
и на подсъдимият да не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази
разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като
процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2 НК ще
доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. В случая са налице и
отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена опасност на
деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не налагането на
кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до неоправдано снизхождение.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият М.Т.А. да заплати
направените в хода на съдебното производство разноски /за явяване на свидетел/ в размер на
53.66 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Елхово, както
и да заплати 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд- Елхово.
Направените по делото разноски за преводач в хода на БП, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не следва да се
присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/
4

Номер на акта:	76
Дата:	8 август 2025 г. (в сила от 26 август 2025 г.)
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20252310200246
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 юли 2025 г.

Присъда по дело №246/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите