Решение по НАХД №968/2020 на Районен съд - Ловеч

                                                    Р       Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                гр.ЛОВЕЧ, 27.10.2025 год.

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав :

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА    

 

при секретаря Василена Илиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №968 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

 

          Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление №ЛЧ-ЗМВР-20/16.09.2020 год., издадено от гл.инспектор З.М.на длъжност Началник РУ МВР-гр.Ловеч, упълномощен със Заповед 8121з-493/01.09.2014 год., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.264, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева на Д.Х.В., ЕГН-**********,***, за това, че на 08.09.2020 год., около 23:40 часа в ****при извършена полицейска проверка противозаконно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си и напуска проверката без разрешение,

с което виновно е нарушил чл.264 от ЗМВР.

          Недоволен от наказателно постановление останал жалбоподателят Д.Х.В. ***, който изцяло го обжалва пред съда и моли то да бъде отменено като незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и издадено в противоречие с процесуалните норми на закона. Счита, че при издаването на наказателното постановление е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно то да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Твърди, че в обжалваното наказателно постановление не се съдържа никакво описание на нарушението, което се твърди, че е извършил, нито се излагат обстоятелства, при които е извършено. Не е описано с какви свои действия ил бездействие е пречил на извършване на проверката, дали е отказал да даде документи и информация, дали е упражнил физическа съпротива на проверяващия или е избягал, без да даде исканите данни за проверката. Освен това изтъква, че не е извършил твърдяното в постановлението нарушение. Изложената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителното положение. Заявява, че с никакви свои действие не е пречил на полицейския орган да изпълни задълженията си при проверката и напълно е съдействал за извършването й. Липсва основание за налагане на наказанието в обжалваното наказателно постановление. По така изложените съображения, моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.

          Видно от Протокол за избор на съдия-докладчик от 15.04.2025 год. е, че делото е преразпределено на съдия Наталия Райкова, тъй като предходния съдия-докладчик Галя Маринова е освободен от длъжност, считано от 01.04.2025 год.

          Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Не се явява и процесуалния му представител адв.Ц..***, редовно призован, не изпраща представител.

          С оглед императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи :

          Жалбата е депозирана в законния срок, от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ МВР-гр.Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението. Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от приложеното по делото наказателно постановление №ЛЧ-ЗМВР-20/16.09.2020 год., издадено от гл.инспектор З.М.– Началник  РУ МВР-гр.Ловеч, нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя Д.Х.В. е извършено на 08.09.2020 год., намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност.

          Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното /съответно административно-наказателното/ преследване, следва да намерят приложение правилата на чл.80, ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81, ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящият казус административното нарушение е извършено на 08.09.2020 год. От тази дата е започнала да тече и давността за административно-наказателно преследване. С издаването на наказателното постановление на 16.09.2020 год. давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на 08.03.2025 год. е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.81, ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление и прекратяване на цялото административно-наказателно производство.

          По тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, съдът следва да отмени наказатеното потановление и да прекрати административно-наказателното производство.

          Жалпоподателят, чрез процесуалния си представител, не е сезирал съда с претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски, както и петитума на подадената до съда жалба, така и в пледоарията си по съществото на делото пред предходния съдия-докладчик, в който смисъл съдът счита, че такива не следва да му присъжда.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 във връзка с ал.2, т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.334, т.4 и чл.24, ал.1, т.3 от НПК, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №ЛЧ-ЗМВР-20/16.09.2020 год., издадено от гл.инспектор З.М.на длъжност Началник РУ МВР-гр.Ловеч, упълномощен със Заповед 8121з-493/01.09.2014 год., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.264, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева на Д.Х.В., ЕГН-********** ***, за извършено нарушение на чл.264 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по НАХД №968/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч.  

          Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Адм.съд-гр.Ловеч, по реда на Глава дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :