Решение по дело №2612/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К. П. В., [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощник – адв. П. М., против Заповед № 23-0819-001469/17.11.2023г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ /ПП/, за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалния закон. Конкретно излага, че в случая не е установено по безспорен начин нарушение, налагащо прилагането на ПАМ. Оспорва резултатът от извършената проверка с Дрегер Дръг Тест 5000 като твърди, че не е употребявал наркотични вещества или техните аналози. Заявява, че още на следващия ден, т.е по-мало от 24 часа след проверката, по свое желание е дал урина за тест за наркотици, който е излязъл отрицателен. По същество настоява за отмяна на заповедта. В съдебно заседание, чрез пълномощника – адв. М., поддържа жалбата на изложените основания и моли нейното уважаване. Заявява, че по делото са налице два отрицателни резултата за наркотични вещества, като сочи за ноторно известен фактът, че следи от употребата на такива вещества, остават най-дълго в урината. Настоява, че в тежест на ответната страна е да докаже положителен резултат от пробата, взета след проверката, какъвто и до настоящия момент не е налице. Претендира съдебноделоводни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна - Началник група към ОД на МВР Варна, Сектор „ПП“, чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Счита заповедта за правилна и законосъобразна, доколкото към момента на издаването й са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, а именно: наличието на положителен за наркотични вещества полеви тест. Сочи, че това е достатъчно основание да се постанови мярката, а въпросите за наличие на нарушение и за вината, се разрешават в последствие – по образуваното досъдебно производство, по което все още нява резултат от пробата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, средното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Представените по делото доказателства установяват, че на 16.11.2023г. около 14.45ч, при проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, жалбоподателят К. В. бил установен да управлява МПС Фият Пунто, с рег. № [рег. номер], в гр.Варна, по ул.“Перла“ до № 13 посока бул.“А.Москов“, след употреба на наркотични вещества. Проверката била извършена с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARRB 0042, със срок на валидност до 12.06.2024г. /съобразно Протокол № *********-10000/13.06.2023г. за сервизна проверка/. Извършената с уреда проба, с пореден номер 440, отчела положителен резултат за амфетамини. На К. В. бил съставен АУАН № 1140313/16.11.2023г., за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като бил издаден и Талон за медицинско изследване № 0155315, връчен на лицето в 16.30ч. на същата дата. Жалбоподателят бил отведен във ВМА-Варна за вземане на кръвна проба за химичен анализ, като съобразно отбелязването в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози, същият се е явил там 15.31ч. и проверката е приключила 18.30ч.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 23-0819-001469/17.11.2023г. за установеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП и на осн. чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна - В. С. И., съобразно правомощията си по Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., приложила спрямо В. ПАМ – Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

С Мотивирана резолюция № 23-0819-М000561/17.11.2023г. на Началник група в ОД на МВР – Варна на осн. чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН и предвид образуваното ДП № 488/2023г. за извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК, административнонаказателното производство по съставения АУАН от 16.11.2023г. против К. П. В., е прекратено.

С жалбата е представен резултат от извършено на 17.11.2023г. лабораторно изследване в Лаборатория Кандиларов, съгласно който даден от К. В. материал за изследване /урина/ на посочената дата, е негативен за наркотични вещества, в т.ч. и за амфетамини.

В съдебно заседание от жалбоподателя е представен в превод от немски език резултат от взет от жалбоподателя на 22.11.2023г. в същата лаборатория материал за изследване /серум/, изпратен за изследване в Лаборатория Др.Лимбах, Хайделберг, Германия, видно от който същият е отрицателен за наркотици.

В хода на съденото производство, във връзка с изискана от съда информация, от ВМА-Варна е постъпило писмо с.д. № 2564/21.02.2024 г., с което съдът се уведомява, че поради драстично системно претоварване на лабораторията с голям брой заявки на предхождащи по време процесната, възложеният анализ в конкретния случай все още не е приключен. Наличен към момента е единствено първоначален резултат от проведените скринингови тестове при приемане на биологичните проби. Този резултат е отрицателен за наркотични вещества, но следва да се има предвид, че цитираният резултат е получен посредством медико-диагностични средства тип „бърз тест“, който не се явява по същество химико-токсикологичен анализ, не са изпълнени по надлежния ред и имат ограничена достоверност. По тази причина цитираният резултат е с ориентировъчен характер и няма доказателствена стойност в използването му за съставянето на категорични заключение е научно необосновано. Сочи се, че предстоящият анализ на пробата по надлежния ред е част от възложената СХЕ по ДП № 488/2023 г. по описа на СПП при ОД на МВР-Варна и ще бъде извършен в рамките на наказателното производство по реда си, след което окончателното заключение ще бъде представено там, евентуално и на настоящия съд.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и приложените с преписката Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР-Варна и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на ВР, е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОД МВР Варна, сектор Пътна Полиция, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване, правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 от ЗАНН, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

От жалбоподателя не са наведени конкретни твърдения и съдът при извършената служебна проверка, не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършване проверка на водач, управляващ пътно превозно средство. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от знамение за случая.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на което основание е издадена процесната заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т.1 б.“б“ законодателят е въвел и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Доказателствата в преписката установяват, че в конкретния случай са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба от жалбоподателя на наркотични вещества – отчетен е положителен резултат за амфетамини. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК ответникът е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите на административния орган. Представените в тази връзка писмени доказателства, по същество не оборват по категоричен начин горепосочените фактически установявания.

Обстоятелството, че жалбоподателят е дал биологичен материал за изследване, въз основа издаденият му Талон за изследване, не променя горните изводи. От една страна само с факта на даване на такава проба не се решава въпросът за отговорността на лицето, каквито са регламентираните в закона изисквания. От друга - все още липсва резултат от изследването, а до наличието на такъв, определящ е резултатът от полевия тест. Основание за този извод на съда е приложимата законодателна уредба. Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества, чл.171, ал.4 от ЗДП препраща към Наредба №1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Чл.5, ал.2 от Наредбата дава възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. От своя страна чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. Тоест, до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултатът от проведения по време на проверката тест. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.172 ал.3 от ЗДвП, която е категорична, че в случаите по чл.171, т.1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение.

Предвид горното, съдът приема, че представените от оспорващия резултати от проведен анализ на урина, не са годно доказателство, тъй като меродавните такива са от медицинското изследване на кръвната проба, както между другото е акцентирано върху това и в писмото от ВМА. Няма данни тези резултати, допълнително представени от жалбоподателя, да са получени чрез анализ, извършен по метода разписан в Наредба № 1/19.07.2017 година – както по отношение начина на вземане на пробата и изследването й, така и при спазване на срока по чл.15 ал.5 от Наредбата за даване на биологичен материал – в срока за явяване, определен в талона за изследване, като максимално предвидения такъв е 45 минути. В случая това е станало едва на следващия ден, а за резултата от лаборатория в Германия - 6 дена по-късно.

Съдът счита, че е спазена и целта на закона. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и се налагат независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Със ЗППАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

Споделя се възмущението на жалбоподателя от продължителния срок на обработка и анализ на пробата, дадена с талона за изследване. Това обаче не обуславя незаконосъобразност на мярката. От една страна, става въпрос за обективна причина, която е извън волята и възможностите на ответника. От друга – самата мярка се прилага със срок, който е регламентиран от законодателя „до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца“, като нито един от тези моменти не е настъпил.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл.143 ал.3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл.78 ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, на основание чл.172 ал. 2 от АПК

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. П. В., [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощник – адв. П. Мерджанов, против Заповед № 23-0819-001469/17.11.2023г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ /ПП/, за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.

 

ОСЪЖДА К. П. В., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], да заплати на да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.