Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 25.10.2019г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
15.10. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1377 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов чрез пълномощник К. Вонидова – М. – юрисконсулт, съдебен адрес:***, офис сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис № 4 срещу Г.И.Д., ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че е сключен договор за паричен заем с № 2412197 на 26.10.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) и Г.И.Д. (заемател), в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя за сума в размер на 1 200, 00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1 430, 80 лв. – лихвата по кредита е уговорена от страните в размер на 230, 80 лв. и заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 21.08.2016 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 143, 08 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 25.11.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 21.08.2016 г. Излага съображения за претенциите си за суми, както следва: 18, 00 лева такса разходи за събиране на вземането; неустойка за непредставяне на обезпечение на договора в размер на 1 087, 98 лева, лихва за забава в размер 153, 20 лева за периода 26.12.2015г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда. Твърди, че към момента депозиране на исковата молба, по която е образувано настоящото производство длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, а само сума в размер на 417, 00 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 246, 92 лв., такса разходи: 27,00 лв., договорна лихва: 40, 00 лв., главница: 103, 08 лв., както и че, срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 21.08.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем, предвид което е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сума в общ размер на 2 546, 90 лв., от които главница в размер на 1 096, 92 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 190, 80 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1 087, 98 лв., такса разходи в размер на 18, 00 лв. и обезщетение за забава в размер на 153, 20 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 1769/2017г. по описа на РС – Дупница. Обосновава активната си процесуална легитимация предвид сключване на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД”, произтичащо от договор за паричен заем № 2412197 е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и подписване на 01.10.2016 г. Приложение 1 към договора за цесия. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2 546, 90 лв., от които главница в размер на 1 096, 92 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в районен съд до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 190, 80 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1 087, 98 лв., такса разходи в размер на 18, 00 лв. и обезщетение за забава в размер на 153, 20 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1769/2017 г. по описа на РС – Дупница. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че е сключен договор за паричен заем с № 2412197 на 26.10.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД (заемодател) и Г.И.Д. (заемател), в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя за сума в размер на 1 200, 00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1 430, 80 лв. – лихвата по кредита е уговорена от страните в размер на 230, 80 лв. и заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 21.08.2016 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 143, 08 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 25.11.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 21.08.2016 г., като се е задължил и за сумите, както следва: 18, 00 лева такса разходи за събиране на вземането; неустойка за непредставяне на обезпечение на договора в размер на 1 087, 98 лева.
Установява се, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от вземания от 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД”, произтичащо от договор за паричен заем № 2412197 е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Подписано е на 01.10.2016 г. на Приложение 1 към договора за цесия от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът в настоящото производство.
По делото
е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с
което следвало да се уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на
задължението му по процесния договор.
От приетото по делото заключение на
допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Г.В., се установява, че съгласно договор
за потребителски паричен заем № 2412197/26.10.2015г. остатъчното задължение на
ответника към 01.07.2019г. (деня на справката), е както следва: главница – 1 096,
92 лв.; договорна лихва – 190, 80 лв.; неустойка – 1 087, 98 лв.; такси –
18, 00 лв.; лихва за забава – 210, 04 лв.
От приетото по делото заключение на
допуснатата съдебно –техническа експертиза, изготвена от в.л. А.С., се
установява, че няма извършвани подправки в договор за паричен заем 2412197/26.10.2015
г. и че същият е отпечатан с шрифт 12 р1.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и
размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си
процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявеният
иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника.
От ответника, освен вземанията за
главница, се претендират и вземания за
договорна лихва и обезщетение за забава, такса разходи за събиране на
вземането и неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение на задължението. По
отношение на вземането за договорна лихва, както и вземанията за такса за
събиране на вземането и неустойка, съдът намира, че за ответника няма валидно
възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат
са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността, поради което следва да се
зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е
налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза,
както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от
специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост
диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014
г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о.,
ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 1 200 лв., от която сума се дължи 783, 00 лева предвид признанието на факта от страна на ищеца в исковата молба, че ответникът му е платил сумата в размер на 417, 00 лева. Съобразно изложените по-горе мотиви, и на основание чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но не и претендираното обезщетение за забава.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 100, 94 лв. (50, 94 лева за държавна такса, и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение), а в настоящото производството - в общ размер от 1107, 36 лв. (държавна такса – 199, 06 лв., 408, 30 лв. - внесен депозит за особен представител, 250, 00 лв. - внесен депозит за възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза и 150, 00 лева депозит за възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно –техническа експертиза; 100, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 340, 44 лв. - разноски в исковото производство и сумата в размер на 31, 03 лв. - разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.Д., ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов сумата в размер на 783, 00 лв., представляваща главница, дължима по сключен на 26.10.2015г. договор за паричен заем с № 2412197 между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Г.И.Д., ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1769/2017г. по описа на РС-Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на следните вземания: главница за сумата над 783, 00 лева до пълния претендиран размер от 1200, 00 лева; договорна лихва в размер на 190, 80 лв. за периода 25.12.2015г. до 21.08.2016г.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1 087, 98 лв. за периода 25.12.2015г. до 21.08.2016г.; такса разходи за събиране на вземане в размер на 18, 00 лв. и обезщетение за забава в размер на 153, 20 лв. за периода от 26.12.2015г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.И.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 разноски по настоящото дело в общ размер на 340, 44 лв. съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1769/2017г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 31, 03 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: