№ 400
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000504120 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 5089 от 24.08.2020 г., постановено по гр.д. № 14093/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от Д. П. Д. срещу “БТВ-Медия груп” ЕАД
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 30000 лева - обезщетение за
причинени неимуществени вреди от репортаж и статия от 03.11.2015 г.
Ищецът е подал въззивна жалба срещу решението с оплакване за неправилни и
необосновани изводи за липса на вреди от отказа на ответника да свали статията и
видеоматериала от сайта си. Публикацията съдържала клеветнически внушения и петняла
доброто име на ищеца. В нарушение на закона ответникът отказал да я свали след
представяне на документи за невярното отразяване на фактите в нея. Претендира се отмяна
на решението и уважаване на иска в пълен размер, както и присъждане на направените
разноски.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 и
1
чл.52 от ЗЗД.
Ищецът Д. П. Д. твърди в исковата молба и уточнения от 09.11.2018 г. и 04.02.2019
г., че на 03.11.2015 г. на сайта на ответната медия бил публикуван репортаж със заглавие
“Работник и шеф се биха за пари в Несебър”, съпроводен с кратка статия за случая. Ищецът
счита, че репортажът и статията са неверни и петнят доброто му име. Поискал материалите
да бъдат свалени от сайта като представил на ответника постановлението за прекратяване на
наказателното производство, образувано по случая. Ответникът отказал да свали материала.
За обезщетяване на неимуществените вреди от публикациите ищецът претендира 30000
лева.
Ответникът е оспорвал наличието на противоправност при излъчване на репортажа.
Посочил е, че в същия не се съдържат обидни квалификации, изнесената информация е
обективна и добросъвестно проверена.
Доставчикът на онлайн медийни услуги чрез своите длъжностни лица определя
характера и съдържанието на излъчваните материали и носи отговорност за верността на
изнесената информация, ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. Тази му
отговорност произтича от качеството му на възложител на работата по изготвяне и
излъчване на медийните материали. Това е гаранционно-обезпечителната безвиновна
отговорност по чл. 49 от ЗЗД. В случая се твърди увреждане чрез разпространяване в
електронно издание на неверни, позорни, обидни и клеветнически твърдения. За да се
уважи предявеният иск, следва да се установи при условията на пълно и главно доказване,
че процесните изявления, обективирани в репортажа и анонса (статията), съдържат неверни
клеветнически твърдения и са опозоряващо личността на ищеца, както и че се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди.
Авторът на публикацията отговаря за свое противоправно поведение, ако изнесените
в написаната от него статия факти са неверни и позорят някого или го набеждават в
извършване на престъпление, или изложените мнения са обидни, ако същите са резултат от
недобросъвестно журналистическо поведение.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, който се
отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да
накърни доброто му име в обществото, като същевременно това твърдение е невярно.
Клеветническото твърдение представлява разгласяване за другиго на конкретни
обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на
общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т. е. да не съответстват на обективната
действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства има правно значение само
ако те са обективно позорни. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения,
като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са
неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не
2
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорността на журналиста само ако представляват обида. Обидата е унизителна за честта
и достойнството проява.
Част от изнесеното в процесната публикация съставлява твърдения за факти. Тези
твърдения за факти следва да бъдат преценени от съда на първо място дали се позорни и на
следващо място дали са неверни.
Във въззивната жалба ищецът сочи невярност на информацията, че П. П. е служител
на Д.Д., съответно Д. не бил работодател и шеф на П.. Тази информация не представлява
клеветническо твърдение или позорно обстоятелство, заедно с това се установява нейната
вярност. Видно от обясненията, дадени от ищеца по НЧХД № 2041/2016 г. по описа на РС
Несебър, които настоящият състав цени като извънсъдебни признания, ищецът е заявил, че
П. е работел при него и е имал да получава заплата.
Невярно било твърдението, че ищецът е наръгал П. П. с нож в гърба. Видно от
заключението по съдебно-техническата експертиза, думите “той в гръб ме напада. Удря ме
няколко пъти по главата и по гърба и аз не можах да разбера точно кога ме е пробол с тоя
нож” са изречени от П. П. пред водещата репортажа. Същите думи са цитирани в анонса
като реплика на П.. Следователно думите не са твърдения на медията, а твърдения на П.,
изречени пред репортера. За тези думи на П. медията не носи отговорност.
В жалбата се сочи, че била изопачена истината относно падналата стъклена витрина –
било посочено, че това е станало вследствие на ръкопашен бой, а в действителност
витрината била счупена от П. при удари с пепелник и юмруци. Обстоятелството дали
витрината е паднала в ръкопашен бой или е била счупена от П. не е позорящо, поради което
за това твърдение не може да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Не било вярно и че П. е бит от служители на Д.. Думите “дойдоха още две момчета,
нападнаха ме, събориха ме на земята, оритаха ме...” са изречени от П. в репортажа и са
цитирани като негови реплики в анонса, а не са твърдения на журналист от медията, поради
което и за тях не може да бъде ангажирана отговорността на ответника. Това е така, защото
репортерът Д. Г. е направила репортажа при спазване на журналистическите стандарти за
проверка на информацията и е представила гледните точки на двамата главни участници в
събитието. Ищецът е отказал да бъде сниман, но е имал възможност да представи своята
гледна точка и тя е отразена в репортажа.
За ответника не е съществува задължение да свали от сайта си процесния репортаж,
затова отказът да стори това не е противоправен. Това е така, защото репортажът не
съдържат неверни твърдения, които уронват престижа и доброто име на ищеца. Информация
за инцидента се съдържа и в информационния бюлетин на ОД на МВР Бургас за 03.11.2015
г.
3
В обобщение съдът намира, че процесният репортаж и анонсът към него не съдържат
позорящи неверни твърдения относно ищеца и неговите действия в процесния инцидент.
Липсва противоправност като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което не е налице основание за ангажиране отговорността на ответника. По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че предявеният иск е неоснователен
предвид липсата на първия елемент от фактическия състав на деликта – противоправност в
действията на журналистите, автори на процесния репортаж и анонс към него.
С оглед гореизложеното и при съвпадане с изводите в обжалваното решение, то
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи в полза на ответника
направените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5089 от 24.08.2020 г., постановено по гр.д. № 14093/2018 г. по
описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. П. Д. да заплати на “БТВ-Медия груп” ЕАД сумата 150 (сто и петдесет)
лева за разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4