№ 1513
гр. С., 22.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530102359 по
описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба -, с която се иска от съда
да признае за установено по отношение на о. -, че по силата на - решение № -
г. по гр.д. № - по описа за - г. на С. районен съд, което представлявало
документ с достоверна дата и създало наемно правоотношение между нея и б.
съпруг -, правото й да ползвала предоставеното й с него за ползване след
развода им семейно жилище в -, било противопоставимо на о. -, като негов нов
собственик, за срок от една година от придобиване на собствеността му - до -
г., и същият нямал право на принудително изпълнение – въвод във владение в
този имот в горепосочения едногодишен срок. Иска се и -, а същият имот,
който бил собственост на и ипотекиран от б. съпруг с н.а. за учредяване на
договорна ипотека № - г., за обезпечаване на предоставения от „- (-)“ - кредит
на представляваното от него -, което умишлено спряло да обслужва този
кредит след - решение и той бил обявен за предсрочно изискуем, а на - г.
универсалният правоприемник - цедирала вземанията си по него на о. -, който
заобикаляйки - решение се снабдил с два изпълнителни листа и на - г. били
вписани възбрани върху този ползван от нея и - имот по образуваните две
изпълнителни дела №№ - г. на -, по които същият имот бил изнесен на
публична продан и в крайна сметка възложен на о. - взискател с
постановление за възлагане от - г., което било влязло в сила на - г. и било
вписано в имотния регистър на - г.
След като извърши, съгласно чл. 130 ГПК, служебна проверка на
допустимостта на исковата молба, съдът намери, че предявеният с нея
1
установителен иск е недопустим, а мотивите за този правен извод са
следните:
От исковата молба става ясно, че съдът по същество е сезиран с иск за
признаване за установено по отношение на о., че понеже с влязлото в сила на -
г. бракоразводно решение на и. е било предоставено за ползване, докато
упражнява родителските права, семейното им с б. съпруг - жилище, което
било негова собственост, като въз основа на това решение по чл. 56, ал. 2 СК
възникнало между тях наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1 СК, а макар и
невписано, това решение имало достоверна дата и било
задължително/противопоставимо по чл. 237, ал. 2, изр. 1 ЗЗД на придобилият
същото жилище на публична продан ответник - за една година от
придобиването му, поради което за този срок той нямал право на
принудително изпълнение – въвод във владение на същото. Очевидно е при
това положение, че по същество и. претендира с исковата си молба да се
установят по отношение на о. тези факти, посочени в чл. 57, ал. 1 СК и чл. 237,
ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Това дава на съда достатъчно основание да приеме, че тези й
искания представляват по същество неин иск за установяване на тези факти с
правно значение по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Според тази законова
норма обаче, установяването по съдебен ред на такива факти с правно
значение е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи, а
настоящият не е сред тях, защото законът не предвижда случаи да се
установяват по съдебен ред тези факти, които и. иска да установи с този
предявен от нея иск по отношение на о., което обуславя недопустимостта му
(чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК).
В случая не може да се приеме, че всъщност и. е предявила против о. по
делото иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, защото същият не е насочен и срещу
длъжника по изпълнението, нито негов предмет е принадлежността на
правото на собственост върху процесния имот (чл. 440, ал. 1 и 2 ГПК). и. няма
и правен интерес от такъв иск по чл. 440 ГПК. От една страна защото е само
ползвател на този имот, предмет на принудителното изпълнение, по
облигационно правоотношение по чл. 57, ал. 1 СК (защото й е предоставен за
ползване с - решение по чл. 56, ал. 2 СК), а б. съпруг, който е собственик на
този имот, е ипотекарен длъжник, по отношение на който има сила
изпълнителния лист, защото е ипотекирал този си имот за обезпечение на
дълга, а взискателят е насочил изпълнението върху същия имот (чл. 429, ал. 3
2
ГПК). Но и защото, искът й е насочен към отричане на едно процесуално, а не
материално право – със същият иск и. не иска да се признае за установено по
отношение на б. съпруг, който е ипотекарен длъжник по принудителното
изпълнение, че не е собственик на този имот, върху който е насочено
изпълнението, а че ответникът, който е взискател по същото и на който е
възложен този имот след публична продан, не може на насочи изпълнението
върху него, тоест, че не съществува правото му на принудително изпълнение
върху този имот (в този смисъл Опр. № 107-2016-I г.о.).
Този й иск очевидно не е и владелчески. Същият е основан само на
твърденията й за незаконосъобразни изпълнителни действия по
горепосоченото изпълнително дело - насрочен от ЧСИ след публична продан
по същото дело въвод на о. във владение на този имот, при предоставено й с -
решение право на ползването му, което му е противопоставимо по чл. 237, ал.
2, изр. 1 ЗЗД за срок от една година от придобиването му. Трайна е обаче
практиката на ВКС, че ако не е длъжник по изпълнителното дело, а трето
лице, какъвто е случая, същото може да се защити срещу
незаконосъобразните изпълнителни действия - или чрез обжалването им в
хипотезата на чл. 435, ал. 4 и 5 ГПК (в която може да поиска и спиране на
изпълнението по чл. 438 ГПК), или, а ако е пропуснало срока по чл. 436, ал. 1,
изр. 2 ГПК – чрез предявяване на владелчески иск (Опр. № 81-2012-I г.о.).
Предявеният обаче по делото иск, не е нито жалба по чл. 435, ал. 4 и 5
ГПК, нито владелчески, а такъв по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК за съществуването
на горепосочените факти с правно значение, и е недопустим, защото законът
не предвижда установяването им по съдебен ред (чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК).
Поради това исковата молба, с която и. е предявила този недопустим иск,
ведно с - -, следва да й бъде върната, а образуваното за разглеждането й
производство по делото да се прекрати (чл. 130, изр. 1 ГПК). По аргумент от
чл. 130, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от
и., на която поради това следва и да се съобщи.
Воден от горните мотиви, С.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 15850/22.05.2025 г., ведно с - -, на и. -,
поради недопустимост на предявения с нея установителен иск по чл. 124, ал.
3
4, изр. 2 ГПК, срещу о. -, и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за
разглеждането й производство по настоящото гражданско дело № 2359 по
описа за 2025 г. на С. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от и. с частна жалба пред
С. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същата.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4