№ 16177
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря Й. Г. Ц.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110150234 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***********“ ООД, чрез
адв. И. Г., срещу „***********“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4019,13 лева,
представляваща подлежаща на връщане цена, авансово заплатена и неусвоена по договор за
изработка от м. 11.2021 г. за изпълнение на строително-монтажни работи в обект: „Жилищна
сграда на ул. *****************“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 6592,08 лева, представляваща стойността на разходите, необходими за поправка
на некачествено изпълнени от ответника СМР по сключения между страните договор за
изработка от м. 11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че през м. 11.2021 г. между страните бил сключен договор,
по силата на който ищецът, в качеството му на възложител възложил, а ответникът, в
качеството му на изпълнител приел да извърши договорените строително-монтажни работи
в обект „Жилищна сграда на ул. *****************“. Във връзка с възложената работа
ответникът издал фактури с №№ 104/16.12.2021 г., 109/18.03.2022 г., 111/01.04.2022 г.,
114/18.04.2022 г., 115/26.05.2022 г. и 116/08.06.2022 г. на обща стойност 48304,39 лева с ДДС,
която сума била заплатена от ищеца изцяло. А съгласно протоколи за СМР от 14.12.2021 г.,
15.04.2022 г. и 01.06.2022 г. ответникът бил изпълнил строително-монтажни работи на обща
стойност 44285,26 лева с ДДС. Така възложителят бил надплатил сумата в размер на 4019,13
лева, която следвало да бъде възстановена на изпълнителя. Освен това част от възложените
1
СМР били изпълнени от ответника некачествено, за което били съставени констативни
протоколи от 30.06.2022 г., 15.07.2022 г. и 05.08.2022 г. Ответното дружество било поканено
да отстрани констатираните недостатъци. След като не сторило това, ищецът потърсил друг
изпълнител, който да отстрани некачествените работи по обекта, за което трябвало да
заплати сумата в размер на 6592,08 лева. С електронно съобщение от 05.08.2022 г.
ответникът бил поканен да възстанови претендираните суми, но плащане не последвало.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********“
ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата (с оглед
неизпълнение на дадените с определението за насрочване указания).
В съдебно заседание ищецът „***********“ ООД, редовно призован, се представлява
от адв. Г. и адв. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. Депозира
писмено становище, в което моли съда да постанови решение за уважаване на предявените
искове изцяло като основателни и доказани. Претендира направените по делото разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „***********“ ООД, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от протокол за извършени СМР от 14.12.2021 г., ответното дружество изпълнило
описаните в него строително-монтажни работи на обект ********************* на обща
стойност 11927,49 лева без ДДС. От последната бил приспаднат платен от ищеца аванс в
размер на 5000 лева без ДДС и за дължимия остатък в размер на 6927,49 лева без ДДС или
8312,99 лева с ДДС от страна на дружеството – изпълнител била издадена фактура №
********** от 16.12.2021 г.
От протокол за извършени СМР от 15.04.2022 г. се установява, че ответното дружество
изпълнило описаните в него строително-монтажни работи на процесния обект на обща
стойност 12244,90 лева без ДДС. От последната бил приспаднат платен от ищеца аванс в
размер на 2000 лева без ДДС и за дължимия остатък в размер на 10244,90 лева без ДДС или
12293,88 лева с ДДС от страна на дружеството – изпълнител била издадена фактура №
********** от 18.04.2022 г. Видно от представено по делото извлечение от банковата сметка
на ищцовото дружество, дължимата сума по тази фактура била заплатена на 20.04.2022 г. по
банков път.
По делото е представен и трети протокол за извършени СМР от 01.06.2022 г., от който е
видно, че ответното дружество изпълнило описаните в него строително-монтажни работи на
процесния обект на обща стойност 12732 лева без ДДС. От последната бил приспаднат
2
платен от ищеца аванс в размер на 3000 лева без ДДС и за дължимия остатък в размер на
9582 лева без ДДС или 11498,40 лева с ДДС от страна на дружеството – изпълнител била
издадена фактура № ********** от 08.06.2022 г. Видно от представено по делото извлечение
от банковата сметка на ищцовото дружество, дължимата сума по тази фактура била
заплатена от възложителя на 09.06.2022 г. по банков път.
Освен това от ответното дружество били издадени и следните фактури с получател
„***********“ ООД: фактура № ********** от 18.03.2022 г. с основание „СМР по протокол
№ 3“ на стойност 1800 лева с ДДС; фактура № ********** от 01.04.2022 г. с основание
„аванс по договор“ на стойност 7200 лева с ДДС, и фактура № ********** от 26.05.2022 г. с
основание „аванс по договор“ на стойност 7200 лева с ДДС. Видно от представено по делото
извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество, сумата по фактура № **********
от 01.04.2022 г. била заплатена на 31.03.2022 г., а тази по фактура № ********** от
26.05.2022 г. – на 26.05.2022 г. по банков път.
С констативен протокол от 30.06.2022 г., констативен протокол от 15.07.2022 г. и
констативен протокол от 05.08.2022 г., изготвени от представител на възложителя и на
авторски надзор на процесния обект, били констатирани неизвършени от ответното
дружество строително-монтажни работи, както и недостатъци на извършените в две от
санитарните помещения работи, описани подробно.
С две електронни писма, изпратени от възложителя до изпълнителя съответно на
02.08.2022 г. и на 05.08.2022 г., ответното дружество било уведомено за извършените
констатации относно наличието на неизвършени строително-монтажни работи и относно
констатирани недостатъци в две от баните в сградата, описани подробно. Изпълнителят бил
поканен в срок до 15.08.2022 г. да заплати необходимите разходи за отстраняване на
недостатъците в размер на 5088 лева без ДДС, както и да възстанови заплатен, но неусвоен
аванс в размер на 4000 лева без ДДС за неизвършените СМР.
От представена по делото количествено-стойностна сметка се установява, че за
отстраняване и поправяне на некачествено извършените от ответното дружество
строително-монтажни работи възложителят следвало да заплати на трето лице сумата в
размер на 5493,40 лева без ДДС или 6592,08 лева с ДДС.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място на процесния обект. От
заключението се установява, че част от претендираните в настоящото производство
недостатъци били отстранени, но на двете последни нива се виждали както разминавания на
фугите между отделните плочи по пода и по стените на санитарните помещения, така и
кривините в окачения таван от гипскартон и разминаване в съосието на монтираните
сифони. Разходите, необходими за отстраняване само на тези недостатъци, възлизали на 3547
лева без ДДС и без стойността на гранитогресните плочи. В дадени пред съда устни
разяснения вещото лице потвърди, че общият необходим разход за материали
(гранитогресни плочи, лепила, цимент и други) възлизал на 1260 лева без ДДС. Съдът
3
намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение
относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представен и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
Съгласно задължителната съдебна практика първият фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.
Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. По
иск за връщане на даденото на отпаднало основание в тежест на ищеца е да докаже какво е
получил ответникът, а последният трябва да установи по безспорен начин наличието на
основание за задържане на полученото. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с
обратна сила (вж. т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г., Пленум
на ВС).
Съгласно направените в първото по делото съдебно заседание уточнения с този иск
ищецът претендира връщане на надплатен аванс за работи, които не са били и нямало да
бъдат извършени от ответника. Крайният срок за приключване на обекта изтекъл на
30.06.2022 г., като останалите за довършване работи не са били изпълнени и към датата на
изпращане по електронен път на поканата до ответника да върне неусвоения аванс
(02.08.2022 г.). Следователно, при заплащане на сумата правно основание за нейното
получаване е съществувало, но в последствие същото е отпаднало. С оглед изложеното и
предвид цитираната по-горе задължителна съдебна практика настоящият съдебен състав
намира, че претенцията на ищеца правилно е била квалифицирана с проекта на доклад по
делото като такава по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и следва да бъде разгледана именно по
посочения законов текст.
Съгласно приетите по делото протоколи ответното дружество е извършило строително-
монтажни работи по процесния обект на обща стойност 44285,27 лева. Видно от
представените с исковата молба фактури, издадени от ответника, и извлеченията от
банковата сметка на ищцовото дружество, възложителят заплатил на изпълнителя сумата в
общ размер на 48305,27 лева. Стойността на заплатените от ищеца, но неизвършени от
ответника строително-монтажни работи възлиза на 4020 лева. Няма данни по делото, а и
твърдения за пълно или частично заплащане на претендираната сума от страна на ответника.
Ето защо предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се явява основателен и като такъв
4
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да
иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на
разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. В
съдебната практика, обобщена в Решение № 179 от 04.07.2025 г. по к. т. д. № 1049/2024 г.,
ІІ т. о., ВКС, се приема, че едно от основните задължения на поръчващия (възложителя) е да
приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. В този случай възложителят може да упражни всяко от правата по чл.
265, ал. 1 ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД – до шест месеца от приемането, съответно пет
години, когато се касае до строителни работи. Недостатъците на престирания резултат –
предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда
на чл. 265 ЗЗД. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от
характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни
правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора. В този случай е налице пълно
неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши
преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения
или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно (вж.
Решение № 157 от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 186 от
30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г., II т. о., ВКС). Отказът да се изплати дължимото
възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на
договора, не съставлява упражняване на правото за разваляне на договора. Упражняването
на това право следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне
до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до
разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки
тези недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД той може да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците,
когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението. В
зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да
пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното,
ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за
отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с оглед
5
неподлежащия на отстраняване недостатък. Хипотезата на чл. 265, ал. 1 ЗЗД за присъждане
на самите разноски за поправката е приложима само в случай на вече заплатено
възнаграждение за изработеното (вж. Решение № 84 от 30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г.,
I т. о., ВКС). По отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на
възложителя по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, не съществува ограничение. Това може да стане както
чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по
предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено
в производството по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Установяването на такова
некачествено изпълнение по необходимост предпоставя и намаляване на дължимото
възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД и без изрично
упражнено от ответника право по този ред (вж. Решение № 09 от 05.06.2017 г. по т. д. №
2690/2015 г., II т. о., ВКС).
Безспорно се установява в настоящия случай, че дължимото по договора между
страните възнаграждение е било изплатено от възложителя в пълен размер, което прави
осъдителната му претенция по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД допустима. Недостатъците при
изпълнение от ответното дружество на възложените от ищеца строително-монтажни работи
се установяват както от приетите по делото писмени доказателства, така и от заключението
на съдебно-техническата експертиза. Размерът на необходимите разходи за поправяне на
всички допуснати от изпълнителя недостатъци се установяват от представената по делото
количествено-стойностна сметка, а именно 6592,08 лева с ДДС. В тази връзка следва да бъде
посочено, че вещото лице е констатирало, че част от претендираните в настоящото
производство недостатъци били отстранени, като е изчислило размера на разходите,
необходими за поправяне само на неотстранените към датата на огледа такива. Няма данни
по делото, а и твърдения за пълно или частично заплащане на претендираната сума от
страна на ответника. Ето защо предявеният иск по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото
производство ищцовото дружество е извършило следните разноски: 425,15 лева за внесена
държавна такса с включена банкова такса и 504,97 лева за депозит за вещо лице с включена
банкова такса. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът „***********“ ООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „***********“
ООД сумата в общ размер на 930,12 лева, представляващи направените по делото разноски
за внесена държавна такса, банкови такси и заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА „***********“ ООД, ЕИК ***************, представлявана от управителя
С.Б., със седалище и адрес на управление гр. *******************************, да
заплати на „***********“ ООД, ЕИК **************, представлявано от управителя
Т.Т.Ч.Г., със седалище и адрес на управление гр. ***********************, както следва: по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 4019,13 (четири хиляди и
деветнадесет лева и 13 ст.) лева, представляваща подлежаща на връщане цена, авансово
заплатена и неусвоена по договор за изработка от м. 11.2021 г. за изпълнение на строително-
монтажни работи в обект: „Жилищна сграда на ул. *****************“, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.09.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
сумата 6592,08 (шест хиляди петстотин деветдесет и два лева и 08 ст.) лева,
представляваща стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено
изпълнени от ответника СМР по сключения между страните договор за изработка от м.
11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.09.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „***********“ ООД, ЕИК
***************, представлявана от управителя С.Б., със седалище и адрес на управление
гр. *******************************, да заплати на „***********“ ООД, ЕИК
**************, представлявано от управителя Т.Т.Ч.Г., със седалище и адрес на управление
гр. ***********************, сумата 930,12 (деветстотин и тридесет лева и 12 ст.) лева,
представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса, банкови такси и
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7