Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 24.10.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 373 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителен установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД
срещу Р.Г.Р..
В исковата молба се твърди, че между
„Космо България Мобайл“ ЕАД (понастоящем „Т.Б.“ ЕАД) и ответника Р.Г.Р., с
абонатен номер при оператора № ., бил сключен и валидно действал договор за
мобилни услуги от дата 07.05.2015 г., сключен за мобилен номер.по програма
„Резерв Старт“ – 10,99 лева.
Въз основа на сключения договор
ответникът ползвал предоставените от ищцовото дружество мобилни/фиксирани
услуги за клиентския номер на абоната – ..
За потребените от ответника услуги
ищецът издал следните фактури:
- фактура
№ **********/05.06.2015 г. за отчетения период на потребление – от 07.05.2015
г. до 04.06.2015 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 47,20
лева, платима в срок до 20.06.2015 г.
- фактура
№./05.07.2015 г. за отчетения период на потребление – от 05.06.2015 г. до
04.07.2015 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 12,49 лева и
47,20 лева – незаплатен аванс по предходна фактура № **********/05.06.2015 г.,
като общата дължима сума възлизала на 59,69 лева, платима в срок до 20.07.2015
г.
- фактура
№ ./05.08.2015 г. за отчетения период на потребление – от 05.07.2015 г. до
04.08.2015 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 10,99 лева и
59,69 лева – незаплатен аванс по предходна фактура №./05.07.2015 г., като
общата дължима сума възлизала на 70,68 лева, платима в срок до 20.08.2015 г.
След извършена корекция по дълга
останало незаплатено задължение от ответника в размер на 66,78 лева.
Поради неизпълнение от страна на
ответника на задължението му да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на обща стойност 66,78 лева, на основание чл. 75, вр. чл. 19в от ОУ на
мобилния оператор, „Т.Б.“ ЕАД прекратил едностранно индивидуалния договор на Р.Р.
за ползваните абонаменти и издал на 01.01.2016 г. крайна фактура № ., с
начислена сума за плащане в размер на 144,94 лева.
Неизпълнението от страна на
ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли неустойка,
съгласно изрична клауза в т. 11 от индивидуалните договори, която предвиждала,
че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да
е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок.
Като абонат на мобилния оператор
ответникът се съгласил и приел Общите условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. В конкретния случай ответникът бил
подписал договор за услуги с мобилния оператор, като ползвал мобилен номер.и се
задължил да заплати цената на предоставените му услуги и след като не изпълнил
това си задължение в предвидените в договора и ОУ срокове, изпаднал в забава.
Ищецът посочва, че на 23.06.2017 г.
подал до РС – Радомир заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за дължимите от ответника суми по сключения договор
за предоставяне на мобилни услуги, въз основа на което съдът издал заповед № ./23.06.2017
г. против длъжника и настоящ ответник. Срещу издадената заповед за изпълнение
било подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на установителния иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 66,78 лева, представляваща
стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги
от дата 07.05.2015 г. за абонатен № ., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество сума
в размер на 78,16 лева – начислена договорна неустойка по договор за мобилни
услуги от дата 07.05.2015 г. за абонатен № ..
В срока по чл. 1. ГПК ответникът не
е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е подал на
23.06.2017 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Р.Г.Р. за дължими суми по договор
за мобилни услуги, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № ./2018 г. на РдРС.
В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ./23.06.2017 г. против
длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.Б.“
ЕАД е предявил настоящия иск.
По
делото е представен и приет договор за мобилни услуги от 07.05.2015 г., сключен
между ищцовото дружество и ответника, по силата на който ищецът се е задължил
да предоставя на ответника услуга за телефонен номер.по тарифен план „Резерв
Старт“, с месечна абонаментна такса 10,99 лева с ДДС, за срок от 12 месеца.
Представени са също и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010 г. и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 07.05.2015 г., съдържащо ценоразпис на „Т.Б.“ ЕАД за ползване на предоставяните
от оператора мобилни услуги.
По делото като писмени доказателства
са приети и издадени от ищеца 5 бр. фактури, както следва: фактура № **********
от 05.06.2015 г., на стойност 47,20 лева с ДДС за ползвани далекосъобщителни
услуги; фактура №. от 05.07.2015 г., на стойност 59,69 лева с ДДС за ползвани
далекосъобщителни услуги; фактура № . от 05.08.2015 г. на стойност 70,68 лева с
ДДС за ползвани далекосъобщителни услуги; фактура № .от 05.09.2015 г., на
стойност 66,78 лева с ДДС за ползвани далекосъобщителни услуги и фактура № . от
05.10.2015 г., на стойност 144,94 лева с ДДС за ползвани далекосъобщителни
услуги и неустойка предсрочно прекратяване на договор за услуги, всичките с
получател ответника Р.Г.Р..
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По
установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство,
срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането му по същество
съдът намери следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че са били
обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
сключен между тях договор за мобилни услуги от 07.05.2015 г.
Между страните не е спорно и че за
периода от м. юни 2015 г. до м. октомври 2015 г., ищецът „Т.Б.“ ЕАД е издал 5
бр. фактури за ползвани далекосъобщителни услуги и неустойка предсрочно
прекратяване на договор за услуги, всичките с получател ответника Р.Р..
Не е спорно и че вземанията по сключените
договори са били периодични.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
„Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
Извършване на конкретно възложените
мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответника се доказва
от приложените по делото фактури, подробно изброени по-горе. И по петте фактури
получател е ответникът Р.Р., с телефонен номер ..
Представените фактури установят факта, че като първични счетоводни документи са
осчетоводени в търговските книги на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД. Чл. 182 ГПК и
чл. 55 ТЗ установяват правило относно редовно водените счетоводни книги на
търговеца, които могат да служат като доказателство в негова полза. Ответникът
в срока по чл. 1. ГПК не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК истинността
(верността) на фактурите, както и верността на обективираните във фактурите
данни, които съдържат минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и
представляват първичен счетоводен документ, поради което съдът приема, че
търговските книги на „Т.Б.“ ЕАД са водени редовно и оттук, че ответникът
действително е ползвал услугите на оператора, на посочените в тях стойности. След
като фактурите не са били оспорени от ответната страна, същите представляват
доказателство, че така претендираните суми са осчетоводени от доставчика - решение
№.от 30.03.2018 г. по гр. д. № ./2018 г. по описа на ОС - Перник. Няма
основание за обвързване заплащането на възнаграждението за извършване на
конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им
на ответника от допълнителни факти, доколкото приемането на услугата не е
задължение на възложителя - да прегледа и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение (определение № 3 от 8.01.2014 г. на ВКС по т. д. №
803/2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при отсъствието на възражения и
доказателства по делото, ответникът при приемане на изпълнените услуги да е
направил възражения за недостатъци и изрично изразено несъгласие с престираните
услуги при тяхното приемане, извършеното се счита прието и възложителят дължи
уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
Ответникът не е оспорил съдържанието
на фактурите, нито е изложил твърдения за неизпълнение на договора от страна на
ищеца. Не е представил и доказателства и за извършени плащания на дължимите
суми в полза на ищеца, с оглед на което съдът намира, че ответникът не е
изпълнил в срок задълженията си по процесния договор за заплащане на дължимите
суми, поради което и същият законосъобразно е бил прекратен предсрочно от
мобилния оператор, който е начислил и дължимите се неустойки.
По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД:
Видно от процесния договор, както и
от клаузите на Общите условия на оператора, които са неразделна част от
индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, операторът има право
да прекрати договора едностранно и да получи неустойка (т. 11 от сключения
договор за мобилни услуги). Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като
не е заплатил в срок дължимите суми за потребени договорни услуги, което е
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключения с
абоната - длъжник Р.Р., договор за далекосъобщителни услуги и да начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Ответникът не е оспорил съдържанието на фактурите, нито е
изложил твърдения за неизпълнение на договора от страна на ищеца. Не е
представил и доказателства и за извършени плащания на дължимите суми в полза на
ищеца, с оглед на което съдът намира, че ответникът не е изпълнил в срок
задълженията си по процесния договор за заплащане на дължимите суми, поради
което и същият законосъобразно е бил прекратен предсрочно от мобилния оператор,
който е начислил и дължимата се неустойка. Предвид
факта, че размерът на неустойката е посочен в договора и същият е определяем,
то в случая претенцията се явява основателна и следва да се уважи в предявения
размер от 78,16 лева.
Предвид изложените дотук мотиви
съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани и като такива
следва да бъдат уважени в пълния заявен размер.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира и доказва разноски
в производството общо в размер на 410,00 лева, от които 50,00 – заплатена държавна
такса и 360,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода
на спора му се дължат изцяло от ответника.
С оглед изхода на спора, на
ответника не се дължат разноски в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Р.Г.Р., с ЕГН: ********** с адрес: ***, че дължи на „Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София,
сграда 6, сума в размер на 66,78 лева (шестдесет и шест лева и седемдесет и
осем стотинки), представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги от дата 07.05.2015 г. за абонатен № ., за
което са издадени фактура № ********** от 05.06.2015 г., фактура №. от
05.07.2015 г., фактура № . от 05.08.2015 г., фактура № . от 05.10.2015 г. и
фактура № .от 05.09.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба – 28.02.2018 г. до окончателното плащане
на сумата.
ОСЪЖДА Р.Г.Р.,
с ЕГН: ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 78,16 лева (седемдесет
и осем лева и шестнадесет стотинки), представляваща начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.05.2015 г.
ОСЪЖДА Р.Г.Р., с ЕГН: ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 410,00 лева (четиристотин
и десет лева) – разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.