Номер 148119.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. И.ов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502531 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, гр. Варна, с
адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, представлявана от Николай Николов, чрез ст.
юрисконсулт С. П. , срещу Решение № 3507/27.07.2020 г., постановено по гр. д. №
21142/2019 г. по описа на РС - Варна, Х състав, с което е ОСЪДЕНА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. М. , ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Цар И. Срацимир“ № 2А, офис 318, сумата
в общ размер от 1691,06 лева (Хиляда шестстотин деветдесет и един лева и 6 ст.),
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 244 часа, за
периода от 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 30.12.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, счита първоинстанционното решение за неправилно и необосновано.
Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощния труд за държавни служители, чиито
служебни отношения са уредени от ЗМВР. Излага, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е неприложима спрямо служители на МВР. Сочи, че
ищецът не е работил над установената със ЗМВР норма часове. Твърди, че
първоинстанционният съд не е изследвал спецификата на служебните правоотношения с
държавни служители в МВР, за които са предвидени редица компенсаторни механизми.
Излага, че положеният от ищеца нощен труд не се явява извънреден. Подробно сочи още
множество съображения за неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд
по приложението на правната уредба във връзка с положения от ищеца нощен труд. Моли
за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият И. Н. М. не е депозирал писмен отговор.
1
В съдебно заседание въззивникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, редовно призован, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият И. Н. М., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. Н. М. , ЕГН
**********, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, гр. Варна, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, за заплащане на сумата от общо 1691,06 лв.,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 247,39 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител
по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши
инспектор в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
Варна, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият
полагал труд на смени, съобразно утвърден месечен график при сумирано изчисляване на
работното време на тримесечни периоди. Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива; съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща
и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време
– 1,143. Твърди, че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1730
часа, който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1977,39 часа, или води до
допълнителни 247,39 часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено
възнаграждение в размер на 1691,06 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С.
П. , е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като
неоснователна. Потвърждава, че за процесния период ищецът е полагал труд като държавен
служител по служебно правоотношение в ГДПБЗН, както и че служителят е полагал
извънреден и нощен труд. Оспорва предявените искове, като твърди, че е платил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Сочи, че законодателят изрично е регламентирал,
че нормалната продължителност на работното време при нощен труд в системата на МВР е
8 часа на всеки 24 часа, поради което общите норми на КТ са неприложими по отношение на
ищеца. Поддържа, че в отношенията на страните действат специалните норми на ЗМВР и
Наредба № 8121з-776, в сила от 29.07.2016 г., както и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи. Излага, че т.1 от последната гласи, че за всеки отработен
час или част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на държавните служители в системата на МВР
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., което е
изплатено на ищеца.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
2
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът И. Н. М. е полагал труд като младши инспектор в Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Варна, която е на структурно подчинение на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР.
Видно от кадрова справка № 833р-971/17.02.2020 г., младши инспектор И. Н. М. в
процесния период е заемал последователно длъжностите: водач на специален автомобил
II степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Долни Чифлик, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, от 31.10.2014 г. до 01.06.2017 г.; водач на специален автомобил I
степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Долни Чифлик, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, от 01.06.2017 г. до настоящия момент.
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период,
включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника
платежни бележки.
Видно от съпоставянето на платежни бележки, месечни графици за дежурства и
протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 и 6:00 ч., за процесния период
ищецът е положил нощен труд, както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 144
часа; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 144 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 130 часа; от 1
юли до 30 септември 2017 г. – 152 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 160 часа; от
1 януари до 31 март 2018 г. – 150 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 168 часа; от 1 юли до
30 септември 2018 г. – 120 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 136 часа; от 1
януари до 31 март 2019 г. – 150 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 144 часа; от 1 юли до 30
септември 2019 г. – 104 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. И. Н. М. е положил общо 1702 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР –
Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1691,74 лева за разликата от 244 часа
преобразуван нощен труд.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Ищецът е държавен служител в в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - Долни Чифлик, към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Варна, при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, поради което и намират приложение
разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в
този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на
ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно
правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на смени през нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
3
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът
намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.
31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефицент 1,143). Липсата на изрична
норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на
отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ, брой 9 от
26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г./. В чл. 9,
ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. коефицент 1,143.
Приложението на НСОРЗ в настоящия казус се подкрепя и от разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за времето
4
между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на по-
високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се
изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да работят при
условията на нощен труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Съгласно чл. 8 от НСОРЗ в редакцията, относима за процесния период, за всеки
отработен час или за част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. Съдът счита, че последното не противоречи на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и двете разпоредби се
прилагат едновременно, като представляват две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Видно от приобщените платежни
бележки, на въззиваемия е изплатена само добавката от 0,25 лева за всеки отработен нощен
час за процесния период, което се потвърждава и от заключението по ССчЕ.
Наведеното в евентуалност възражение, че преизчисляване не следва да бъде
извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г. предвид нормата на чл. 9г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съдът намира за неоснователно.
Цитираната разпоредба касае не преизчисляването и компенсациите, дължими на
работника или служителя за положения нощен труд – разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а
единствено методиката на отчитане на работното време през нощта пред Инспекцията
по труда. В подкрепа на това е и фактът, че и двете наредби са част от действащото
право в посочения период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1702 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 244 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на 1691,47 лева, а съгласно исковата молба – на 1691,06 лева.
5
Следователно предявеният иск, като основателен, следва да се уважи, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на делото и предвид факта, че въззиваемият не е заявил искане за
присъждане на разноски, то такива не следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3507 от 27.07.2020 г., постановено по гр. д. № 21142 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, Х състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6