№ 19529
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря В.А ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110164970 по описа за 2021 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с изявление на пълномощника на ищцовото дружество в
откритото съдебно заседание на 29.07.2022г., ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни
искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответникът му дължи следните
суми: 4 083,83 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „111 с абонатен № 111, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.; 546,96
лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2018г. до 29.06.2021г.; 14,75 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.12.2019г. до 30.04.2020г. , и 1,81 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 31.01.2020г. до 29.06.2021г., заедно със законната лихва върху всяка от двете
главници за периода от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.07.2021г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 43197/2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено
възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 27.10.2023г.
юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
1
Ответникът С. Г. С. оспорва предявените искове изцяло по основание и по размер
видно от изявленията на пълномощника му в представения на 07.01.2022г. отговор на
исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност на част от
претендираните от ищеца вземания. Оспорва се наличието на договорни отношения между
ищеца и ответника относно доставка на топлопреносен флуид, както и размера на
начислените от ищеца суми за реално доставената топлоенергия в имота през процесния
период.
Предявява се възражение за прихващане с дължимата от ищцовото дружество на
ответника сума в размер на 71 500 лв , представляваща стойността на изградени съръжения
– абонатни станции в жилищни кооперации , които подлежат на изкупуване от „Т”ЕАД,
което вземане е предмет на гр.д. № 6078/2021г. по описа на СРС, 46 състав.
В хода на съдебното производство ответникът и пълномощникът му поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 27.10.2023г. адвокатът
на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за неоснователността им са
посочени и в представената на 31.10.2023г. писмена защита от адвоката на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
43197/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно предявеното възражение за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
2
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за
топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената
топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни
вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/
22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290
ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените три общи фактури № 1111/31.07.2018г. , №
**********/31.07.2019г. и № **********/31.07.2020г.(чл.32,ал.2 от Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София),
представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ 1111/31.07.2018г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., е 14.09.2018г. според посоченото
в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № **********/31.07.2019г. ,
удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г., е 14.09.2019г. според посоченото в същата фактура. Падежът
на вземането по фактура № **********/31.07.2020г..( удостоверяваща окончателния размер
на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е
14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в
съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно
погасителната давност за задълженията по първата фактура № 1111/31.07.2018г. е
започнала да тече от 14.09.2018г., и е изтекла на 14.09.2021г. ; за втората фактура №
**********/31.07.2019г. е започнала да тече от 14.09.2019г. , и е изтекла на 14.09.2022г. ,
а за третата фактура № **********/31.07.2020г. ( е започнала да тече от 14.09.2020г., и e
изтекъл на 14.09.2023г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по
3
чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на
23.07.2021г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Според чл.153,ал.1 ЗЕ клиент на топлинна енергия е лице, което е собственик или
ползвател на имот , което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване
за домакинството си. Следователно за да бъде потребител по на топлинна енергия
физическото лице трябва да отговаря на две комулативно изискуеми условия: 1)да
притежава вещно право на собственост върху съответния имот , съответно вещно или
облигационно право на ползване върху същия имот , и 2) да ползва реално имота.
За доказване правото на собственост на ответника върху процесния имот ищецът е
представил с исковата молба нотариален акт № 133/07.06.1993г. , том LХІХ, дело №
13791/1993г. на нотариус при СНС към Втори районен съд в град София. От този документ
се установява само , че ответникът притежава право на строеж за имот с характеристиките
на процесния апартамент, но не и построяването на този имот. В първото открито заседание
по делото на 11.11.2022г. страните са изразили съгласие за обявяване за безспорно
обстоятелство по делото , че има издадено разрешение за ползване на сградата от
02.12.1996г. , но документи за това не са представени.
В настоящото съдебно производство е представено заверено копие от искова молба,
вх. № 10671/16.06.2015г., предявена от лицата А. Г. Г Б.Г.Г. , С.Р.С. и З.С.С. (ищци) против
С. Г. С. (ответник и по настоящото дело). С тази искова молба са предявени искове за
съдебна делба на три имота, сред които и процесният апартамент , като ищците по
исковете за делба твърдят, че те са съсобственици на този имот заедно с ответника С. Г.
С.. По тази искова молба е образувано гр.д. № 33919/2015г. по описа на СРС, 62 състав. По
настоящото дело не са представени надлежни доказателства за приключването на
посоченото делбено производство по гр.д. № 33919/2015г. по описа на СРС, 62 състав с
влязъл в сила съдебен акт. Представена е само разпечатка от решение №
20068887/16.03.2021г. на СРС, 62 състав по гр.д. № 33919/2015г. по описа на СРС, 62 състав
(с което са отхвърлени исковете за делба), но този препис не е официално заверен с подпис
на съдебен служител или съдия и с печат и не са представени доказателства за влизането
в сила на посоченото съдебно решение.
Следователно по настоящото дело има представени писмени доказателства (искова
молба, вх. № 10671/16.06.2015г.), които изключват т.нар. пълно доказване (по безспорен и
категоричен начин) на самостоятелното право на собственост на ответника върху
процесния имот през процесния период, и обосновават правен извод , че ответникът е
съсобственик на процесния имот (а не единствен собственик) , като няма представени
доказателства за размера на притежаваната от него идеална част от правото на собственост
4
върху процесния имот (исковата молба, вх. № 10671/16.06.2015г. съдържа само твърдения ,
но не и доказателства за квотите на съсобственост).
Всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването на съсобствения имот
съобразно дела си. Съсобствениците не са солидарни длъжници. Поради тази причина
ответникът не дължи плащане на цялата сума, начислена от ищеца. В доказателствена
тежест на ищеца е да докаже при това чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво
съмнение) точно каква част от цялата начислена сума дължи ответникът като
съсобственик на процесния апартамент , което не е направено по гореизложените
причини. Съдът няма правомощия да определи тази част по реда на чл.162 ГПК , тъй
като се касае за доказване на основанието на исковете, а не само на размера им.
Доколкото по делото не е доказано точно каква част от начислената стойност на
топлоенергията за процесния имот дължи ответникът като съобственик , предявеният
главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД
във връзка с чл.150 ЗЕ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.
Налице е и друго самостоятелно основание за отхвърлянето на исковете :
По настоящото дело е доказано чрез цитираните нотариални актове само, че
ответникът по настоящото дело е бил съсобственик на процесния апартамент, но не и , че е
упражнявал правомощието ползване.
По настоящото дело не са представени иникакви доказателства, че ответникът е ползвал
процесния апартамент през процесния период.
Тъй като не е бил потребител на топлинна енергия през посочения период за
процесния апартамент за ответника не са възникнали задължения по чл.140а ЗЕ да заплаща
цената на доставената в апартамента топлоенергия за горещо водоснабдяване и за
отопление.
Предвид изложеното , тъй като не е доказано , че ответникът е бил потребител на
топлинна енерегия за процесния апартамент през процесния период , той не е материално-
правно легитимиран да отговаря по предявените установителни искове. Пасивната
материално-правна легитимация е едно от условията за основателността на исковете.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Относно възражението за прихващане :
5
Ответникът е обусловил разглеждането на това възражение от осъществяването на
процесуално условие - уважаването на исковете. Следователно възражението за
прихващане в конкретния случай е евентуално - съдът дължи произнасяне по него само при
уважаване на исковете. Тъй като с настоящото съдебно решение исковете се отхвърлят,
възражението за прихващане следва да бъде оставено без разглеждане.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски поради отхъврлянето на исковете.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково дело – платеното адвокатско възнаграждение (550 лв). По заповедното дело
ответникът не е изършил разходи, поради което не следва да му бъдат присъдени такива.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:1111 със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. 1111, против С. Г. С. ЕГН: **********,
гр.София, бул. 1111 чрез адв. В. С., обективно съединени установителни искове по чл. 422
ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с
чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че
ответникът дължи на ищеца следните суми : 4 083,83 лв (четири хиляди осемдесет и три
лева и осемдесет и три стотинки), представляващи стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „111 с
абонатен № 111, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2017г. до
30.04.2020г.; 546,96 лв (петстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки),
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2018г. до 29.06.2021г.; 14,75 лв (четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки),
представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода
от 01.12.2019г. до 30.04.2020г. , и 1,81 лв (един лев и осемдесет и една стотинки),
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 31.01.2020г. до 29.06.2021г., заедно със законната лихва върху всяка от двете
главници за периода от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.07.2021г.
до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 43197/2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК:1111 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
1111 ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. С. ЕГН: **********, гр.София, 111 със съдебен адрес : град
София, бул. 1111, чрез адв. В. С., на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 550 лева
(петстотин и петдесет лева), представляваща направените от ответника разноски по
настоящото исково производство- платеното възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
6
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7