РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Луковит, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. Д.А
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. Д.А Административно
наказателно дело № 20254320200125 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. В., ЕГН **********, с адрес: [заличен адрес по
GDPR, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. П. Р. И. от АК – Л., против
Наказателно постановление № 11-003/13.03.2025г. на Началник отдел "Р. и к.- Ц.Д". Р., към
Главна дирекция "Р.и к." при Изпълнителна агенция по р. и а., със седалище в град Б. с което
на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000 /хиляда / лева за нарушение на чл. 37
от ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е отнета в полза на държавата 1 бр. въдица от
две части марка „Rico“ с дължина 2,70 m, макара SEAHAWKER и две куки тройки и 7 броя
риба от вида „скобар“ е върната във водоема/водата.
Жалбоподателят моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, неправилно и
издадено в нарушение на нормите на закона.
В съдебната фаза жалбоподателят Р. С. В. редовно призован се явява лично с
процесуалният си представител адвокат П. Р. с пълномощно по делото. Адв. Р. пледира за
отмяна на НП, тъй като В. не бил извършил процесното нарушение и същото не било
доказано (нарушението било установено по свидетелски показания на служители на ИАРА;
същите нямали право да извършват проверка на багажа на МПС; наблюдението било от
далече; жалбоподателя не бил установен по време на извършване на риболова, а в
автомобила). Претендира се адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП –
Началник отдел "Р. и к.- Ц.Д". Р., към Главна дирекция "Р.и к." при Изпълнителна агенция по
р. и а., със седалище в град Б. редовно призован, се представлява от юрисконсулт И. П. с
пълномощно по делото, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да
постанови решение, с което да потвърди НП като правилно, законосъобразно и справедлИ..
В съдебната фаза се ангажираха писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
1
На 04.01.2025 година, около 12:30 часа е подаден сигнал на телефон 112 от
свидетеля Х. Д. К. за извършване на неправомерен риболов чрез "косене" или "търмъчене"
на моста до ДПБ Карлуково на река Искър. По повод на сигнала е извършена проверка от
служители на ИАРА - свидетелите С. Ц. Ш., П. Д. У. и С. Г. С.. Когато пристигнали в близост
до мястото служителите на ИАРА предприели наблюдение от скала, която се намира над
моста, от който се извършвал риболова. При наблюдението проверяващите установили, че на
железопътният мост до ДПБ Карлуково над р. Искър имало две лица. Само едно от тях
извършвало риболов чрез „косене“ – „търмъчене“ като с резки движения, хвърляло и
изваждало риболовния уред от водата, за да улови риба. Това лице било с въдица червено и
черно, която била с макара, а в последствие установили, че на нея имало два броя тройки
куки. При наблюдението служителите на ИАРА си служили с техническо средство бинокъл
марка „Л.“. След като наблюдавали лицата около 15 – 20 минути св. С. Ш. и П. У. се
отправили със служебен автомобил „Тойота“ към тях, а св. С. Г. останал на място за да ги
информира при евентуална промяна на местонахождението им. От мястото, където се
извършвало наблюдението до местонарушението имало известно разстояние, което за да
бъде изминато с автомобил било необходимо технологично време, около 3 – 4 минути.
Междувременно св. Ш. и У. били уведомени от св. Г., че нарушителят и другото лице се били
отправили към л. а. „М.“ с чуждестранна регистрация, който се намирал на около 30 – 50
метра от моста. Пристигайки до автомобила св. Ш. и У. установили три лица. Те се
легитимирали със служебни карти и поискали от лицата да отворят багажника на
автомобила. В него установили 7 /седем/ броя риба от вида „скобар“ с видими рани от
„косене“ или „търмъчене“ и два броя въдици, едната от които /с цвят червено и черно/ била
с монтирани на нея два броя тройни куки. Установените лица били жалбоподателя и
свидетелите Л.Л. Г. и М. П. Б.. Св. Г. просто закарал останалите двама за риба и ги изчакал в
колата. Жалбоподателя притежавал билет за любителски риболов.
За установеното нарушение служителят на ИАРА свидетелят С. Ш. съставил на
жалбоподателя и в негово присъствие АУАН № В 0039086, свидетел по който станал П. У..
Седемте броя риба била хвърлена в реката, а въдицата иззета с акта. Уловената риба, която
била мъртва, не била измерена, а просто била върната във водите на река Искър, но от друг
мост. Въпреки, че сигнала подаден на тел. 112 бил за две лица, служителите на ИАРА
съставили акт само на жалбоподателя, тъй като само него възприели да лови риба по
горепосоченият начин. Нарушителят Р. В. е запознат със съдържанието на АУАН, като лично
е подписал същият и в графата за възражения е посочил „Да“. Срещу Акта в
законоустановения 7-дневен срок не е постъпило възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с
него преписка, Началник отдел "Р. и к.- Ц.Д". Р., към Главна дирекция "Р.и к." при
Изпълнителна агенция по р. и а., със седалище в град Б. издава процесното НП № 11 - 003 на
13.03.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган - чл. 37 от ЗРА. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на
*** година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, се намира приложено в
Адмнинистративнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя –
получено лично от нарушителя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се протИ.поставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 37 от ЗРА, тъй като извършвал риболов чрез
косене (търмъчене) в рибностопански обект по чл. 3, ал. 1 от ЗРА – река Искър. За това
нарушение на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА на нарушителя е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 1 000 лв. и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е отнето в полза
на Държавата средството, с което рибата е косена. Установената риба /7 броя от вида
„скобар“/ е върната обратно във водата.
По делото бяха изслушани обясненията на жалбоподателя.
По делото бяха допуснати и разпитани в процесуалното качество на свидетели и
2
лицата С. Ц. Ш., П. Д. У., С. Г. С. – служители на ИАРА, М. П. Б., Л.Л. Г. – доведени от
жалбоподателя и Х. Д. К. – подал сигнала на тел. 112.
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в
Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издадено атакуваното НП) – лично от нарушителя, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Луковитски районен съд. На основание чл.
79б от ЗАНН по делото не се констатира процесната глоба да е платена, поради което
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в частта, касаеща
финансовата санкция в резултат на плащането й.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта,
при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със
становищата на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите,
обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С.
Ц. Ш., П. Д. У., С. Г. С.. Съдът кредитира изцяло показанията на служителите на ИАРА,
които са безпротИ.речиви, логични и взаимнодопълващи се, правдИ. звучащи и при липса на
индиции за предубеденост. Не се установява свидетелите С. Ц. Ш., П. Д. У., С. Г. С. да имат
личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН, както и
за наличие на тенденциозност при проверката, както и предвид факта, че тя е извършена на
база на подаден сигнал на тел. 112. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено служебното им качество –
служители на ИАРА, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, още
повече, че те се подкрепят с останалият доказателствен материал по делото.
Съдът не кредитира показанията на доведеният от жалбоподателя свидетел М. Б.,
тъй като те са абсолютно несвързани и хаотични, без каквато и да било последователност и
логичност и не дават никаква яснота относно случилото се на *** Свидетелят М. Б.
първоначално заяви, че на въпросната дата и място е бил с жалбоподателя и свидетеля Л. Г.
като не е ловил риба. След това Б. поясни, че е ловил риба, но за малко, тъй като му било
студено и си прибрал въдицата в колата. В последствие свидетелят заяви, че е преустановил
риболова, тъй като е „скъсал стръв“. Свидетелят посочи, че е ловил риба с негова въдица. Б.
отрича заявеното от жалбоподателя, че е ловил риба с въдицата с тройките куки. Заяви, че
намерената в колата въдица с тройки куки е на жалбоподателя, но посочи, че В. е ловял риба
с въдица с една кука. Съдът приема показанията на свидетеля като опит да оневини
жалбоподателя.
Съдът кредитира частично показанията на доведеният от жалбоподателя свидетел
Л. Г.. Кредитира показанията му в частта, че е бил просто шофьор и не е присъствал по
време на ловенето на риба. Не кредитира показанията му досежно изнесените факти, че с
намерената в колата въдица изобщо не е ловено. Тези показания протИ.речат на останалият
доказателствен материал по делото, както и на обясненията дадени от жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Х. Д. К., който е подал сигнал
на тел. 112. Същите са логични, последователни, непротИ.речиви и се подкрепят с
останалият доказателствен материал по делото /записи от тел. 112, свидетелски показания на
служителите на ИАРА/.
По делото бяха изслушани обясненията на жалбоподателя, в които той не отрича,
че на въпросната дата и мястото е извършвал риболов, за което имал билет. Потвърди, че
иззетата от багажника на л. а. „М.“ от служителите на ИАРА въдица /червено и черно/ с два
броя тройки куки е негова собственост, но твърди, че на *** не е ловил риба с нея.
3
Жалбоподателя първоначално заяви, че процесната въдица е стояла в багажника на
автомобила, след това посочи, че въпросният ден свидетелят М. Б. е ловил риба с нея без да
има билет, но в последствие се отказал. Твърди, че обяснил на проверяващите, че не той е
извършвал неправомерен риболов, но АУАН бил съставен на него. Потвърждава, че е уловил
7 - 8 броя риби. Отрича да е ловил риба чрез „косене“ или „търмъчене“.
Съдът не кредитира частично обясненията на жалбоподателя досежно изнесените
факти, че не той, а свидетелят Б. е ловял риба с иззетата с акта въдица чрез "косене" или
„търмъчене“, тъй като приема обясненията в тази му част за защитна теза с цел избягване на
административнонаказателната отговорност. Тези обяснения са в протИ.речие с
кредитираните свидетелски показания на служителите на ИАРА и писмените доказателства,
налични по делото. В останалата част (относно фактите, че е извършена проверка, дата,
място и време), съдът кредитира обясненията на В., тъй като се подкрепят от другите
събрани по делото доказателства, на които дава вяра.
Във връзка с направеното от адв. П. Р. възражение, че служителите на ИАРА не
посочват мястото, от което са наблюдавали нарушението и по този начин няма как да се
установи дали са могли да възприемат нарушението и нарушителя, съдът проведе съдебен
оглед. За целта служителите на ИАРА посочиха мястото, от което са наблюдавали
нарушението на ***, същото беше подробно описано и фотографирано. При огледа се
установи, че дори с просто око би могло да се възприеме лицето, което лови риба и
движенията, които извършва. В случая инспекторите са ползвали и служебно техническо
средство - бинокъл „Л.“, с което освен лицето са могли да възприемат и цвета на въдицата.
Обстоятелство, което се потвърди и от адв. Р..
Съдът не приема и възражението на адв. Р., че служителите на ИАРА не са
разполагали с правомощия да спират и претърсват автомобила. Разпоредбата на чл. 54, т.
11а от ЗРА им дава правомощие да спират със стоп - палка и проверяват превозни средства
на територията на съответната област, в която се намира водният обект, който контролират.
На следващо място не е основателно и възражението на адв. Р., че извършената
проверка не е били заснети от служителите на ИАРА, доколкото в с. з. юрк. П. заяви, че на
прозореца на служебният автомобил има поставена камера, която записва всяка една
проверка, но тъй като записите не са били изискани, то не са и предоставени.
Установяването на нарушението не изисква определянето на точното количество
на уловената риба. В случая количеството на уловените риби е установено като бройка и
вид, а именно 7 броя риби от вида „скобар“. В тази връзка възрженията на жалбоподателя и
адв. Р., че рибата не е измерена се явяват неосноватлни.
Съдът приема, че въпросният ден в автомобила е имало две въдици, доколкото
служителите на ИАРА посочват тази цифра. На следващо място свидетелят Г. първоначално
твърди, че в автомобила му имало 3 или 4 въдици, но в последствие заяви: „ Те с акта иззеха
въдицата………Въдицата, която остана в колата беше някаква зелена, синя.“, т. е. съдът
приема, че реално една въдица е иззета със съставеният АУАН и една е останала в л. а. „М.“.
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи.
Доколкото съдът намира за протИ.речиви показанията на свидетелите Б. и Г., то не
ги кредитира и в частта досежно обстоятелството, че рибата не е била върната в река Искър.
Приема за достоверно заявеното от служителите на ИАРА, че рибата е била върната във
водата, но от друг мост. Това обстоятелство е нямало как да бъде възприето от
жалбоподателя и доведените в с.з. от него свидетели.
С правна преценка за достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
4
Приетите като доказателства по делото АУАН и НП, съставени на жалбоподателя
за друго извършено от него еднакво по вид нарушение на 21.03.2025г. навеждат съда до
извод, че последният не е преосмислил поведението си и не се е поправил.
Приетото НП на лицето М. Б. съдът намира за ирелевантно, поради което и няма да
бъде коментирано.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от
формална, процесуалноправна страна, като съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха
недостатъци на актовете, водещи до незаконосъобразност.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване
на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност
и отмяна. Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание,
съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната
му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място,
жалбоподателят извършва риболов чрез косене (търмъчене) в рибностопански обект – река
Искър. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното
лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, съответно санкционната норма,
която е била приложена.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. "б" от
ЗАНН, вр. чл. 91, ал. 1 от ЗРА и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр. ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 91, ал. 4 от ЗРА.
Материалната компетентност на актосъставителя С. Ц. Ш. и на Началник отдел "Р. и к.-
Ц.Д". Р., към Главна дирекция "Р.и к." при Изпълнителна агенция по р. и а., със седалище в
град Б. - Айдоан Апти Джелил, да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗРА, се
доказва от приетата по делото Заповед № *** година на Министъра на земеделието, видно
от която служителите на длъжност "Главен специалист" в отделите/секторите "РК" на ИАРА
имат право да съставят АУАН за нарушение на разпоредбите на ЗРА, извършени на
територията на цялата страна; а служителите на длъжност "Началник" на отдел "РК" на
ИАРА – да издават съобразно териториалната си компетентност НП за нарушения по ЗРА. Т.
е. Началникът на отдел "Р. и к.- Ц.Д". Р. се явява носител на санкционна власт, делегирана му
в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 91, ал.
4 от ЗРА – Министъра на земеделието по надлежния ред с индивидуален административен
акт - Заповед.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи
на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият съд
обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци в
резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се
явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Поради липса на формални основания за отмяна на обжалвания акт, съдът обсъди
правилността на НП – предмет на делото, а именно: налице ли е административно
5
нарушение, как същото следва да се квалифицира и виновно ли е извършено то от страна на
жалбоподателя.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО,
който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е
сторено.
Разпоредбата на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗРА описва какво
представлява риболова, а именно: поставянето на разрешени уреди и средства във водата за
улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване. Легално определение за любителски риболов дава разпоредбата на § 1, т. 27 от
ДР на ЗРА - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми,
извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер,
организиран по определени за това правила. За разлика от любителския риболов,
стопанският риболов е дейност, при която се извършва улов на риба и други водни
организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска
дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно,
сезонно или временно. Съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗРА, забранява се извършването
на стопански и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене).
Според дадената в § 1, т. 15 от ДР на ЗРА легална дефиниция, "косене (търмъчене)" е
риболов чрез използване на малоразмерни мрежени уреди или куки, при който с резки
движения се улавят или пробождат и закачват отделни екземпляри риби.
От събраните по делото доказателства се установява, че Р. С. В. е осъществявал
именно любителски риболов чрез забранен способ. Следва да се отбележи, че разпитаните
по делото свидетели С. Ц. Ш., П. Д. У., С. Г. С., чиито показания съдът кредитира, са
наблюдавали нарушението, като са се уверили лично и непосредствено, че В. е извършвал
риболов чрез "косене" с резки движения. Служителите са го наблюдавали от разстояние,
което видно от извършеният съдебен оглед дава възможност да се възприеме личността на
нарушителя и действията, които извършва. А с помощта на техническо средство – бинокъл,
може да се възприеме и цвета на въдицата. И тримата свидетели са категорични, че са
видели жалбоподателя да извършва описаното нарушение, т. е. наведеното възражение, че
не е извършил нарушението е неоснователно. Решаващо по делото е това, че
жалбоподателят категорично е разпознат като лицето, извършващо процесния риболов и
неговата самоличност е била несъмнено установена в хода на проверката. Начинът и
риболовният уред, с който е бил осъществяван риболова от наказаното лице са
непосредствено възприети от актосъставителя и свидетеля по акта, както и от свидетеля С.,
които са наблюдавали този процес в продължение на няколко минути (около 15 – 20 минути).
Следва да се отбележи, че тези свидетели, видно от показанията им, са
наблюдавали нарушението, съответно лично и непосредствено установяват релевантния
факт, че жалбоподателят извършва любителски риболов чрез въпросното "косене", т. е. с
резки движения. И тримата свидетели категорично сочат, че са видели жалбоподателя да
извършва описаното нарушение. Освен това, начинът, по който жалбоподателят извършва
риболова, се установява и от откритата и уловена от него риба. Според показанията на
тримата свидетелите, уловената риба е с видими наранявания по тялото, които са вследствие
именно на този забранен начин на риболов. Подобна незаконна риболовна практика има
разрушителни последици върху рибните популации, ускорявайки значително упадъка на
водните екосистеми. Екологичният дисбаланс, причинен от подобна дейност, намалява
биологичното разнообразие и нарушава хранителните вериги, което застрашава общото
здраве на екосистемата. В този ред на мисли съдът намира възраженията на адвокат Р. в
смисъл, че служителите на ИАРА са наблюдавали отдалече и не са могли да установят
средството, което е използвано за ловене на рибата, за неоснователни, тъй като тримата
служители на ИАРА са категорични относно това, което са видели и отделно от това следва
да се има предвид, че те в своята област са професионалисти, което означава, че за разлика
6
от човек, който няма техните познания могат макар и по отдалече да различат средствата за
ловуване, а именно: да различат кога се ловува чрез "търмъчене" и кога се ловува с червеи.
Безспорно е установено, че нарушението е извършено в обект по чл. 3, ал. 1 от
ЗРА и по конкретно в такъв по т. 1 на цитираната норма, представляващ река. Методът
"търмъчене" на извършване на риболова е забранен за всички обекти по чл. 3, ал. 1 от ЗРА,
сред които попадат и реките.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е
виновно, при пряк умисъл. Т. е. жалбоподателят В. е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните последици – въпреки, че е знаел, че не
следва да се извършва любителски риболов с търмъчене е уловил риба по този начин.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му
действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия режим, касаещ забраната
за любителски риболов чрез търмъчене, предвид факта, че това е ноторно известно и тъй
като притежава билет за любителски риболов, т. е. подписал е декларация по чл. 22, ал. 2 от
ЗРА, свързана с изискванията за извършване на риболов съобразно разпоредбите на ЗРА.
/приложена по делото л. 36/. Нещо повече в с. з. В. заяви, че лови риба от 45 години. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28,
вр. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена от АНО с НП, в което е посочил, че случаят не е
маловажен, поради несъответствие на извършеното административно нарушение с
въздигнатите основни принципи по чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително с правилата за
отговорен риболов. Съдът намира, че с оглед характера и тежестта на нарушението не може
да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай. За да бъде
нарушението маловажно следва да е с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род. Тази преценка следва да е с оглед данните за личността на
извършителя, начинът на извършване на нарушението, общественоопасните последици и
всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При това в доктрината
и практиката не се прави разлика дали нарушителят е физическо или юридическо лице и
дали нарушението е формално или резултатно, като всяко едно нарушение, независимо от
неговия субект, би могло да се прецени като маловажно по смисъла на чл. 28, вр. § 1, ал. 1, т.
4 от ДР на ЗАНН. Не са налице обаче предпоставките това нарушение да се прецени като
маловажно по смисъла на посочената правна норма. Освен това този вид нарушения са
свързани с грубото незачитане на установения правов ред и не следва да се повтарят. В
противен случай целите на чл. 12 от ЗАНН не биха били изпълнени.
Със ЗРА се цели опазване на рибните ресурси, възстановяване и опазване на
биологичното равновесие и обогатяване на рибните ресурси във водните екосистеми. За да
бъде постигната тази цел, то законът трябва да се спазва стриктно от гражданите и също
така стриктно да се прилага от компетентните органи по изпълнението му. Както вече бе
посочено не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
нарушението с оглед конкретните обективни и субективни характеристики на деянието, като
такова с по-ниска степен на обществена в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. Тъкмо обратното – обстоятелствата, относими към извършеното нарушение,
релевират съществено засягане на охраняваните обществени отношения, свързани с
устойчИ.то развитие на рибните ресурси, респ. популацията им във водните обекти, тъй като
съществено се накърняват от нарушаване на забраните за използване на подобни начини за
риболов, които обективно повече нараняват рибата и увреждат екосистемата и рибните
ресурси в рибностопанските обекти. В случая, жалбоподателят е използвал забранен за
ловене способ, свързан с нараняване и увреждане на рибата, обстоятелство, което правната
норма на чл. 37 от ЗРА защитава и само намесата на длъжностните лица е преустановила
7
това. Броят уловена риба /7 броя от вида „скобар“/ прави и по-висока тежестта на
нарушението и в този смисъл съдът счита, че няма основание за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При формалните нарушения, каквото е процесното по чл.
37 от ЗРА, независимо дали са настъпили вреди или други общественоопасни последици,
нарушението е съставомерно с простото му извършване, без значение от неговия резултат.
Случаят е именно такъв, като е без значение както теглото на уловената риба, така и дали е
уловена една или няколко риби (ето защо наведеното от адвокат Р. възражение, касаещо
неяснота относно количеството на уловените риби е неоснователно). Материалното
положение на нарушителя също не е предвиден от закона критерий за преценка дали
деянието може да се квалифицира като маловажен случай или не. Съобразно изложените до
тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като
предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
В разглеждания случай обстоятелството, касаещо липсата към онзи момент на
данни за извършени предходни нарушения от същия вид от санкционираното лице, е
съобразено от АНО и това явно го е мотивирало при индивидуализация на наказанието да
наложи на нарушителя Глоба в минимален размер – 1 000 лв.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
С деянието си жалбоподателят Р. В. е нарушил разпоредбата на чл. 37 от ЗРА, като е
осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението, поради
което и правилно е била реализирана административно- наказателната му отговорност, за
което е предвидена специална санкционна норма – чл. 73, ал. 1 от ЗРА, съгласно която:
„Който лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства,
принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 4, 5 и 7, чл. 36, 37 и чл.
39а, ал. 1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лева“. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи, че законодателят не прави разлика относно риболова, дали е
любителски или стопански, тъй като не се предвиждат никакви различия по вид или размер
на наказанията за това, тъй като риболов със забранени средства представлява извършване
на административно нарушение по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗРА. Съдът намира, че в
конкретния случай, АНО е наложил на жалбоподателя Глоба в размер на 1 000 лв., която се
явява правилно и законосъобразно определена както по вида си, така и по размер и е
наложена в рамките на горепосочената разпоредба в минималния размер.
Съдът намира доводите на защитата, че жалбоподателя има ТЕЛК за неотносими при
определяне на наказанието, тъй като санкционната разпоредба не предвижда възможност за
редактиране на същото.
Съдът счете, че наложеното административно наказание е справедлИ. с оглед
тежестта на нарушението и личността на нарушителя, както и с оглед обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път /към момента на определяне на наказанието/ и
правилно е определено в размер на минимално предвидената в закона санкция, като
възможност за намаляне на размера й не съществува. Така наложеното с обжалваното НП
административно наказание, съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл.
12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на средството, с което рибата е уловена – въдица. Подобно разпореждане е
напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 90, ал. 1 от З
РА. Съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗРА, предметът и средството на нарушенията по чл.
56, 62, 64, 65, 66, ал. 4 и ал. 5, чл.
67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 от същия закон, се отнемат в
полза на Държавата. За да постанови законосъобразно отнемане на средството на
извършване на нарушението наказващият орган следва не само да установи, че е извършено
административно нарушение по някоя от посочените в чл. 90, ал. 1 от ЗРА разпоредби, но и
8
да установи, че правото на собственост върху същото средство принадлежи на нарушителя.
В чл. 20, ал. 1 от ЗАНН са установени два принципа – законоустановеност на отнемането на
вещите, послужили за извършване на нарушението и правото на собственост върху същите
вещи да принадлежи на нарушителя. Разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА не установява
отклонение от общото правило на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН. Напротив, тя е конкретно
проявление на тези два принципа, защото от една страна повелява отнемане на вещта,
средство на престъплението, а от друга – не въвежда изрично изключение от правилото в чл.
20 от ЗАНН за принадлежност на същата вещ на нарушителя. След като чл. 90, ал. 1 ЗРА не
установява такова отклонение от общото правило на чл. 20, ал. 1 ЗАНН, за да постанови
законосъобразно отнемане в полза на Държавата на вещта, средство на административното
нарушение, АНО следва да установи, че правото на собственост върху същата вещ
принадлежи на нарушителя. В случая жалбоподателят не отрича въдицата да е негова
собственост, т. е. собствеността й, макар и да не е документално установена, не е отречена
от санкционираното лице, което, предвид характера на веща, е достатъчно основание за
активиране и на санкционния механизъм на чл. 90 от ЗРА, поради което съдът приема, че
отнемането на същите е постановено в съответствие с чл. 90, ал. 1 от ЗРА и чл. 20, ал. 1 от
ЗАНН, а обжалваното Постановление е законосъобразно и в тази му част. В съдебно
заседание при предявяване на отнетата с АУАН въдица жалбоподателя заяви, че тя е негова.
Т. е. НП в частта, с която средството, с което е извършено нарушението, е отнето в
полза на Държавата, като съответстваща на материалния закон с оглед характера и правната
квалификация на извършеното нарушение, следва да се потвърди. Съдът намира с оглед
принципа за пропорционалност, че постановеното отнемане съответства на характера и
тежестта на нарушението. Всяка намеса в правото на собственост следва да отговаря на
изискванията за законосъобразност, да преследва легитимна цел, да е налице справедлив
баланс между обществения интерес и интереса на засегнатото лице, тежестта върху това
лице да не е прекомерна и наложените мерки да са пропорционални. В случая,
постановеното отнемане е законосъобразно и преследва легитимна цел, предвидена в чл. 90,
ал. 1 от ЗРА, като съдът счита, че е постигнат справедливия баланс, тъй като жалбоподателят
в случая не понася прекомерна тежест, която явно да не съответства на характера и тежестта
на нарушението. Още повече в с. з. жалбоподателя заяви, че има няколко въдици.
На следващо място съдът намира, че не е съществено нарушение обстоятелството,
че намерената в багажника на колата при въдицата 7 броя риба от вида „скобар“ не е била
претеглена, т. к. приема за достоверни показанията на служителите на ИАРА в тази част, че
същата е била върната в реката. Същата е била установена по брой и вид, което съдът
намира за напълно достатъчно. В с. з. много ясно бе посочено, че когато рибата /предмет на
нарушението/ е в големи количества се предава на дом за стари хора, а когато е в по – малки
количества, какъвто е и настоящият случай, рибата се връща във водата. Т. е. НП в частта, с
която рибата е върната във водата е правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на АНО в
размер на 80,00 /осемдесет/ лева за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Т. е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80,00 /осемдесет/ лева. Присъденият размер трябва да бъде
9
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, към която препраща чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв.
Юрисконсулт П. се е явявал лично по делото и с оглед заявеното от него юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че същото е напълно основателно.
Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение с оглед изхода на делото.
На следващо място съгласно нормата на чл. 189, ал. 3 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН
следва жалбоподателя да заплати по сметката на Районен съд – Луковит сумата от 20,16
лева, представляваща разноски за пътни разходи на свидетеля Х. Д. К..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 5 и ал.
9 и чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно № ****. на Началник отдел "Р. и
к.- Ц.Д". Р., към Главна дирекция "Р.и к." при Изпълнителна агенция по р. и а., със седалище
в град Б. с което на Р. С. В., ЕГН **********, с адрес: [заличен адрес по GDPR, за
нарушение на чл. 37 от ЗРА е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1
000 /хиляда/ лева и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на Държавата 7 броя
риби от вида „скобар“, върнати във водоема/водата и един брой въдица от две части марка
***с дължина ****, макара *****и две куки тройки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат П. Р. за присъждане на разноски.
На основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН
**********, с адрес: [заличен адрес по GDPR, ДА ЗАПЛАТИ на отдел "Р. и к.- Ц.Д". Р., към
Главна дирекция "Р.и к." при Изпълнителна агенция по р. и а., със седалище в град Б. сумата
от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 125/2025 година на Районен съд - Луковит.
На осн. чл. 189, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН
**********, с адрес: [заличен адрес по GDPR, ДА ЗАПЛАТИ по Бюджета на съдебната
власт направените разноски в размер на 20,16 /двадесет лева и шастнадесет стотинки/,
представляващи такива за пътни разходи на свидетел, вносими по сметката на Районен съд –
Луковит, както и държавна такса в размер на 5,00 /пет/ лева, при служебно издаване на
Изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Л. в
14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
10