Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 983/09.04.20г. 27.03.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXI – ви граждански състав
На двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Моника Яханаджиян
Секретар: Жасмина
С.
Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско дело №1834 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Варна, .......представлявано от П.. С.., Г..
К.. и Я.. Д.., с
която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Д.И.Д., ЕГН **********,
адрес ***, му дължи сумата
от 2087,39
лева, представляваща сбор от главница в размер на 1999,64 лева, от която
1615,88 лева е главницата за консумирана електрическа енергия в периода
24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. за обект на потребление с абонатен номер №...., кл.№....,
находящ се в с.Д.., УПИ ..., ..., 70,91 лева е мораторната лихва върху тази
главница за периода от 26.06.2018 г. до 30.11.2018 г., 383,76 лева е главницата
за консумирана електрическа енергия в
периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. за обект на потребление с абонатен номер
№..., находящ се в с.Д.., УПИ ..., ..., кл.№..., 16,84 лева е мораторната лихва
върху тази главница за периода от 26.06.2018 г. до 30.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
и за които суми има издадена по ч.гр.д.№86/2019 г. по описа на РС-Бургас
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №70/08.01.2019
г.
В исковата молба се твърди, че ответникът
е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД с клиентски №********** във връзка с
продажба на ел.енергия за два обекта, находящи се в с.Д.., с абонатен №... и
абонатен №.... Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като в исковия
период е доставил до обектите на ответника ел.енергия, която последният не е
заплатил и до настоящия момент.
В подкрепа на
иска ангажира доказателства, претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, в който е оспорил възникването и съществуването на облигационни
правоотношения с ищеца с твърдението, че в исковия период не е имал качеството
на собственик или ползвател на имотите в с.Долище, тъй като още на 05.10.2016
г. се е разпоредил с тях. Предвид на изложеното претендира за отхвърляне на
исковете. Ангажира доказателства.
С
протоколно определение от 21.05.2019 г., като трети лица-помагачи на ищеца са
конституирани И.С.И., ЕГН ********** и Ц.И.И., ЕГН ***********, а за съвместно
разглеждане в настоящето производство е приет предявения срещу тях при
условията на евентуалност, ако главния иск срещу ответника Д. бъде отхвърлен, обратен иск за
осъждането им да заплатят на ищеца сумата от 1999,64 лева, представляваща сборна главница
за консумирана ел.енергия за периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. в обекти на
потребление с абонатен №... и абонатен №... и сумата от 87,75 лева,
представляваща сборна мораторна лихва за забава върху главниците, считано за периода
25.06.2018 г. – 30.11.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното плащане на сумите.
В съдебно
заседание, ищецът поддържа главния иск срещу ответника Д. и моли за уважаването
му. При условията на евентуалност поддържа и моли за уважаване на предявения
обратен иск, ведно с произтичащите от това последици. Ангажира доказателства,
претендира разноски.
В съдебно
заседание ответникът по иска Д.Д. се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на предявения срещу доверителя му иск на подробно изложените в
отговора аргументи, които поддържа и в съдебно заседание. Претендира разноски.
Конституираните
като трети лица – помагачи на ищеца – ответници по обратния му иск се
представляват от назначен от съда особен представител – адв.П., която поддържа
отговора на обратната искова молб, в който оспорва иска като неоснователен с
твърдението, че облигационната връзка между страните по обратния иск е от
30.05.2018 г., поради което и към момента на издаване на процесните фактури
клиент на ищеца е бил ответника Д., който не е изпълнил задължението си да
уведоми доставчика за промяната в собствеността на имотите. Наред с това
оспорва обратния иск и по размер на подробно изложените в отговора аргументи,
на основание на които претендира за отхвърляне на обратния иск и уважаване на
главния такъв.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ
на
предявения главен иск е по чл.422 от ГПК, а на обратните осъдителни искове,
предявени в условията на евентуалност - по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че ищовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия
по смисъла на
чл.98а от ЗЕ и осигурява
снабдяването с електрическа енергия при ОУ на потребители, присъединени към
електрическата мрежа на „Електроразпределение Север” АД.
Приет като
доказателство по делото е и н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №173, т.II, рег.№13614,
д.№262/05.10.2016 г. на нотариус в съдебен район – Варна, рег.№212 на НК, който
легитимира ответниците по обратния иск – И.
С. С.. и И.. И. И. като
собственици при равни квоти на недвижими имоти в землището на с.Д.. с №... и №....
По делото е
изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че в периода
24.03.2018
г. – 23.04.2018 г., в обектите на ответниците по обратния
иск е била доставена електрическа енергия в количество 8432
квтч. за обект с абонаментен номер ... и в количество 2025 квтч. за обект с
абонаментен номер ....
По делото е
изготвена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която става
ясно, че за потребената в обектите на ответниците електрическа енергия има
издадени от ищеца два броя фактури с №... и №..., и двете от 14.05.2018 г., на
стойност съответно 1615,88 лева и 383,76 лева, като с тях е фактурирана
отчетена в периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. ел.енергия – дневна и нощна
и по същите няма извършени плащания.
По делото е
приложено ч.гр.д.№86/2019 г. по описа на РС-Бургас, образувано по заявление на
ищеца в настоящето производство, по което има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №70 от 08.01.2019 г., с която е разпоредено
ответникът по главния иск - Д.И.Д. да заплати на кредитора сумата от 1999,64
лева, представляваща дължима главница (сбор от сумите от 1615,88 лева и 383,76
лева) за неизплатена електрическа енергия за периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018
г. за два обекта, находящи се в с.Долище и сумата о т 70,91 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 1615,88 лева за периода от 26.06.2018
г. до 30.11.2018 г., сумата от 16,84 лева, представляваща мораторна лихва върху
сумата от 383,76 лева за периода 26.06.2018 г. до 30.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на заявлението на
12.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът прави следните правни изводи:
При условията на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и
чл.86,
ал.1 от ЗЗД за
установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№86/2019 г. по
описа на РС-Бургас Заповед
№70/08.01.2019
г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под
25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е
настоящия съд.
Настоящият иск е предявен
след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК,
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето
производство съществува правен интерес от установяване на оспореното вземане за
главница и мораторна лихва със
сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.
За да бъде уважен предявения
иск, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи качеството си на кредитор
на ответника за доставена и потребена електроенергия. Възраженията на
ответника, депозирани в заповедното производство и поддържани в настоящето
исково такова, а именно, че за процесния период – 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г.
няма качеството на собственик на обектите в с.Д.., се подкрепят от приетите писмени
доказателства – н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №..., т..., рег.№..,
д.№../05.10.2016 г. на нотариус в съдебен район – Варна, рег.№212 на НК и
справка по лице Д.И.Д. от Служба Вписвания-Варна за периода 01.01.1992 г. –
15.01.2019 г.
Изложеното
обосновава извод, че за периода след прехвърляне на собствеността върху имотите
в с.Д.. на 05.10.2016 г., ответникът Д. не дължи цената на доставената
електрическа енергия, като този извод не се променя от обстоятелството, че
поради неизпълнение на задължение по
чл.17, т.3 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго
Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОЕ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, в периода
24.03.2018 г. – 23.04.2018 г., партидата при ищеца се е водила на името на
ответника Д.. В този смисъл е и Решение №205 от 28.02.2019 г., постановено по
гр.д.№439/2018 г. по описа на ВКС, постановено поп реда на чл.290 от ГПК,
съгласно което с изгубване качеството си на собственик, ответникът Д. е загубил
и качеството си на страна по договора за продажба на електрическа енергия.
Предвид на
изложеното, вземането по издадената заповед за изпълнение срещу ответника не
съществува, а предявеният срещу него иск по чл.422 от ГПК следва да се отхвърли
като неоснователен.
При положение,
че съдът намери главната установителна претенция на ищеца за неоснователна, то
следва да бъде разгледана и осъдителната му претенция, насочена срещу
конституираните в производството трети лица помагачи – И. С.И. и Ц.И.И., тъй като е предявена при
условията на евентуалност и с отхвърляне на главния иск се установява нейната
висящност, поради което и съдът й дължи произнасяне. Ответниците по обратния иск, чрез назначеният им от съда
особен представител, оспорват да се намират в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество в периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г., което възражение е
неоснователно. Ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия,
поради което и в съответствие с чл.98а от ЗЕ продава ел.енергия при публично
известни общи условия, които влизат в сила за потребителите без изрично писмено
приемане, т.е. обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Съгласно клаузата на чл.8, ал.5 от ОУ за продажба на електрическа енергия на
„Енерго Про Продажби” АД, одобрени с Решение №ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР,
когато клиентът не е уведомил в срок за промяна на собствеността, за начало на
продажбата на електрическа енергия се счита датата, от която клиентът е
придобил собствеността върху имота или е учредил вещното право на ползване.
Изложеното
обосновава извод, че в периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г., ответниците по
обратния иск, макар и да не са били титуляри по партидата за обектите в
с.Долище, имат качеството на насрещна
страна по валидно двустранно
облигационно правоотношение с предмет доставка на ел.енергия, по което ищцовото
дружество има качеството на краен снабдител, а ответниците по обратния иск – на
потребител на ел.енергия, т.е. между тях е възникнало валидно облигационно
отношение, поради което и отношенията помежду им се уреждат по силата на ОУ,
приети от ищеца и одобрени с решението на ДКЕВР от 21.07.2014 г.
Основанието за
плащане на електрическата енергия е нейното ползване, поради което и
потребителят дължи плащане на цената на реално доставената му и получена от
него електрическа енергия, отчетена по надлежния за това ред.
В настоящия
казус, от събраните по делото писмени доказателства не се установи възникването
на каквито и да е парични задължения за процесния период, адресат на които да
са ответниците по обратния иск, а като такива настоящият съдебен състав не
приема издадените с адресат Д.И.Д. фактури, при все, че не сме изправени пред
хипотезата на т.нар пасивна солидарност, поради което и възраженията на
особения представител, че сумите по тях не се дължат от ответниците по обратния
иск, съдът приема за основателни.
Предвид на
изложеното обратния иск следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед
акцесорния характер на иска по чл.86, ал.1 от ГПК, като неоснователен следва да
се отхвърли и иска за мораторна лихва.
В тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответника по установителния иск
разноски за адвокат, чийто размер от 375 лева, с оглед наведеното възражение и
фактологията по делото, не се явява прекомерен.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
по реда на чл.422 от ГПК иск на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Варна, ..., ..., представлявано от П.. С.., Г.. К.. и Я.. Д..,
за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът Д.И.Д., ЕГН **********,
адрес ***, му дължи сумата
от 2087,39
лева, представляваща сбор от главница в размер на 1999,64 лева, от която
1615,88 лева е главницата за консумирана електрическа енергия в периода
24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. за обект на потребление с абонатен номер №...,
кл.№..., находящ се в с.Д.., УПИ ..., ..., 70,91 лева е мораторната лихва върху
тази главница за периода от 26.06.2018 г. до 30.11.2018 г., 383,76 лева е
главницата за консумирана електрическа
енергия в периода 24.03.2018 г. – 23.04.2018 г. за обект на потребление с
абонатен номер №..., находящ се в с.Д.., УПИ ..., ..., кл.№..., 16,84 лева е
мораторната лихва върху тази главница за периода от 26.06.2018 г. до 30.11.2018
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, и за които суми има издадена по ч.гр.д.№86/2019 г. по описа на
РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№70/08.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност
искове на на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.Варна, ...представлявано от П.. С.., Г.. К..
и Я.. Д.., за осъждане на И.С.И., ЕГН **********
и Ц.И.И., ЕГН ***********, да му заплатят сумата от 1999,64 лева,
представляваща сборна главница за консумирана ел.енергия за периода 24.03.2018
г. – 23.04.2018 г. в обекти на потребление с абонатен №... и абонатен №.... и
сумата от 87,75 лева, представляваща сборна мораторна лихва за забава върху
главниците, считано за периода 25.06.2018 г. – 30.11.2018 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Варна...представлявано от П.. С.., Г.. К.. и Я.. Д.., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********, адрес ***, сумата
от 375,00 лева (триста седемдесет и пет лева), представляваща направените в исковото
производство съдебно-деловодни
разноски.
Решението може да бъде
обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от получаване
на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно
с оригинала: ЕХ