№ 892
гр. Сливен, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230101661 по описа за 2025 година
В исковата молба ищеца твърди, че е работил като държавен служител на в ГД ПБЗН
към МВР и е изпълнявал служебните си задължения на 24 часови смени по график, при
тримесечно сумарно отчитане на работното време.Сочи се, че ищецът има статут на
държавен служител и работи по служебно правоотношение съгласно ЗМВР, получава
брутно месечно възнаграждение, което се състой от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения по силата на чл.178, ал.1т.3 от ЗМВР.Твърди се, че
нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР и в
ал.1 е посочено, че е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица, а
съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР работното време на държавни служители се изчислява в
работни дни-по дневно, а за работещите на 8-,12-,24-часови смени –сумирано за тримесечен
период, като съгласно чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР работата извън работното време се
компенсира д възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за отчетен период
или 280 часа годишно.Сочи се, че за процесния период са действали две наредби, издадени
от министъра на вътрешните работи.Твърди се, че за процесния период ищецът е положил
неотчетен извънреден труд изрично посочен по часове за всяко едно тримесечие от първото
тримесечие на 2003 до второто тримесечие на 2014г.Сочи се, че времето, през което ищецът
е бил на инструктаж, приемал и е сдавал дежурството си и е бил освобождаван от дежурство
е част от работното му време
Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неизползваните 12 дни платен годишен отпуск за положен извънреден труд в размер на
изрично посочен по часове за всяко едно тримесечие от първото тримесечие на 2003 до
второто тримесечие на 2014г., възлизащ на 5010лв , законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба.
1
Съдът е квалифицирал предявения осъдителен иск за заплащане на ответника на
сумата от 5010лв, представляваща обезщетение за неизползваните 12 дни платен годишен
отпуск за положен извънреден труд в размер на изрично посочен по часове за всяко едно
тримесечие от първото тримесечие на 2003 до второто тримесечие на 2014г., , като такъв с
правно основание чл.229, ал.1, т.9,ал.5,т.2 от ЗМВР .
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
работи като държавен служител в РС ПБЗН-гр.Котел към МВР с местоизпълнение на
служебните си задължения на територията на ответника, че е положил извънреден труд в
размер на посочените в исковата молба часове за периода 1.01.2003г. до 30.06.2014г., е
негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.В отговора е
заявено, че се оспорват предявените искове по основание и размер.Работодателят правилно
и законосъобразно е признава и отчитал работното време, съответно времето на хранене и
отдих на ищеца по време на неговите смени.Направено е възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като ищецът не е ползвал ПГО повече от три години.На правено е възражение,
че допълнителния ПГО е уреден едва на 25.02.2003г. и затова иска за периода 1.01.2003г. до
24.02.2003г. е недопустим. Сочи се, че задължение на ищеца е да поддържа непрекъснат
сменен режим и оперативна готовност. Работодателят е заплатил на ищеца всички
положени часове извънреден труд до 50часа и съответно е осигурил възможност на ищеца
да ползва полагащия му се допълнителен отпуск.Твърди се, че по отношение на претенцията
за формиране на извънреден труд от времето за инструктаж, преди и след сдаване на
дежурство се сочи с наредба от 25.07.2011г е премахнато приемането и сдаването на
дежурство.По отношението на твърдението за формиране на извънреден труд предвид
неизползването от страна на служителя на времето за почивка за хранене и отдих се прави
възражение, че през това време служителя следва да е на разположение и в специално
облекло, но началника на службата е длъжен да осигури възможност за ползването на
часове за отдих и хранене.Твърди се, че почивката за хранене е включена в отработеното
работно време.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност
Поискано е, да бъде отхвърлен предявеният осъдителен иск за заплащане на
извънреден труд и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията
му, че не дължи заплащането на ищеца на обезщетение извънреден труд, че положения
извънреден труд от ищеца е правилно изчисляван и заплащан, , е негова.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, вместо него се явява
адвокат пълномощника му П. моли да бъде уважен предявения иск и да бъдат присъдени на
доверителя му направените по делото разноски.
В съдебно заседание ГДПБЗН при МВР София, редовно призовани, явява се
юриск.С., която моли да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан и
2
да бъдат присъдени направените по делото разноски –юрисконсулстко възнаграждение по
НЗПП.
С протоколно определение от 8.10.2025г. е допуснато изменение на предявения
осъдителен иск за възнаграждение за положен извънреден труд, да се счита предявен за
сумата от 6931.73лв за 75 дни неползван платен годишен отпуск.
Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на страните и
представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От кадрова справка на А. Н. И. се установява, че от 15.11.1992 е работил на
длъжността пожарникар при ОПС в РСПО Котел, като последно заеманата длъжност старши
пожарникар в ЛС ПБЗН Котел към РД ПБЗН Сливен и на 11.11.2022г. е прекратено
служебното му правоотношение.
По делото са представени графиците за организиране на работното време в
дежурните смени, от което се установява, че И. е полагал дежурства на съответните дати,
като има положени 8часови дежурства, 12 часови дежурства и 24 часови дежурства.
От показанията на свидетеля И. се установява, че за 24 часово дежурство
служителите е следвало да се явят в 7.45 часа и дежурството приключвало на следващия ден
в 8.30 часа със сдаване на дежурството на следващата смяна.
От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се установява, че
паричната равностойност на положения извънреден труд от ищеца за периода от 01.03.2003
г. до 30.06.2024 г. възлиза на 6931.73 лв., като вещото лице възложило продължителност на
смяната от 24 часа. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно,
безпристрастно и компетентно изпълнено.
В чл.2, ал. 2 от инструкция І з-343 от 5.03.2009 г. е предвидено, че за дейностите,
чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се
организира на осем, дванадесет или двадесет и четири часови работни смени. В чл. 8, ал. 2
от инструкцията е предвидено в случаите, когато работната смяна или дежурството се
изпълнява от един служител или характера на дейността на позволява ползването на
почивки на държавните служители се осигурява време за хранене без да се прекъсват
изпълняваните задължения. В чл. 10, ал. 2 от инструкцията е предвидено, че когато числения
състав или изпълнението на специфични дейности не позволява организирането на работа
на осем часови и дванадесет часови смени, могат да се осигурят 24 часови работни смени, а
в чл. 10, ал. 3 е предвидено, че с разпределението на работните смени се определя времето за
почивки при 12 часовите и 24 часовите смени, както и почивките съобразно въведения
физиологически режим на труд и почивка. В чл. 11, ал. 3 е предвидено, че месечните
графици се утвърждават от ръководителя на съответната структура по чл. 9 от ЗМВР или от
определено от него длъжностно лице. В чл. 12, ал. 2 от инструкцията е визирано, че
между седмичната почивка на държавните служители не може да бъде по-малка то36 часа,
като по изключение се допуска да е в намален размер, но не по-малко от 24 часа. В чл. 14,
3
ал. 2 от инструкцията е предвидено, че работното време на държавните служители работещи
на смени се изчислява в часове, сумирано за тримесечен период съгласно указанията в
Приложение 1 от Инструкцията. В чл. 15, ла. 2 от Инструкцията е предвидено, че времето за
хранене по чл. 8, ал. 2 и физиологичните почивки се включват в отработеното време. В чл.
16, ал. 1 от Инструкцията е предвидено, че работното време на държавните служители,
работещи на смени се отчита на тримесечен период въз основа на утвърдени графици и
положения труд. В чл. 16, ал. 2 от Инструкцията е записано, че отработените часове над
нормативно установения брой за съответния период се отчитат с протокол Приложение 2,
съставен от служителя, определен да изготвя графиците. В чл. 24 от Инструкцията е
предвидено, че положения труд от държавните служители извън установеното работно
време се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР. В чл. 25, ал. 1 е
визирано, че възнагражденията за извънреден труд се включват в месечното възнаграждение
и се изплащат в месеца, следващ отчетения период при своевременно изпращане на
протоколите във финансовите звена.
В Наредба № 11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея в чл. 2, ал. 2, т. 3 е предвидено, че за специфичен
характер на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работници или
служители за работа при специфична организация на труда , които работят в
производство с непрекъсваем процес на работа.
В чл. 22, ал. 1 от Наредба 1 з-2101/27.11.2006 г. за осъществяване на пожарогасителна
и аварийно спасителна дейност от Национална служба пожарна безопасност и защита на
населението е предвидено, че пожарогасителната и аварийно спасителната дейност се
осъществяват от дежурни екипни смени, които поддържат постоянна оперативна готовност и
непрекъснато денонощно дежурство в СДПБЗН, ОДПБЗН, РСПБЗН, УПБЗН и звената
създадени по чл. 107 от МВР. В чл. 22 ал. 5 от наредбата е предвидено, че дежурството се
осъществява на смени с продължителност на смяната 24 часа за дежурните екипи и смени от
12 часа за дежурните центрове и диспечерските пунктове. В чл. 22, ал. 7 е предвидено, че
дежурството се осъществява съгласно утвърдени от директора на СДПБЗН и директорите на
ОДПБЗН месечни графици, предложени от началниците на РСПБЗН.
В чл. 211, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна
работна седмица, а в ал. 2 е визирано, че за държавните служители, които изпълняват
служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд се
установява намалено работно време, като работното време на работещите на 24 часови
смени се изчислява сумарно за тримесечен период. В чл. 211 , ал. 3 е предвидено, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период.
В чл. 211, ал. 5 от ЗМВР е предвидено, че работата извън работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, за работа в работни дни и
възнаграждение за извънреден труд почивни празнични дни за служители по ал. 4, а за
4
служители по ал. 2 възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен
период и допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа, като извънредния труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното възнаграждение.
Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и
кореспондират помежду си.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
По предявения главен осъдителен иск с правно чл.229, ал.1, т.9,ал.5,т.2 от ЗМВР за
осъждане на Главна Дирекция ПБЗН да заплати на Иван Божилов Божилов сумата от
6931.79 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., както е изменен иска. В чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е
предвидено, че държавните служители имат право на допълнително възнаграждение за
извънреден труд.Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като държавен
служител при ответника ГДПБЗН. От назначената и изпълнена съдебно икономическа
експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства се установи
по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на
положения от ищеца труд, ответника не е заплатил положения от ищеца извънреден труд,
който се дължи по силата на разпоредбата на чл. 202, ал. 1 , т. 3 от ЗМВР, като
допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с
увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. В чл.211, ал. 2 е визирано, че
за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни
или специфични условия на труд се установява намалено работно време, като работното
време на работещите на 24 часови смени се изчислява сумарно за тримесечен период. В чл.
211 , ал. 3 е предвидено, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за
тримесечен период. изрично е посочено, че принципа на 24 часовите дежурства като
началото на дежурството е определено в 8 часа сутринта и започва с приемане на
дежурството и приемане на средствата за свръзка, а края на дежурната смяна е фиксиран на
следващия ден в 8:30 сутринта, когато приключва сдаването на дежурството, като дежурната
смяна реално се превръща в смяна от 24 часа и 30 минути.Т.е с действията по приемане и
предаване на дежурството реално ищецът е отработвал при ответника 24.45часа на
разписано двадесет и четири часово дежурство, тъй като самото естество на работа изисква
това.За ищеца е възникнало право да иска заплащането на извънреден труд при наличието
на положен такъв.Непрекъснатото дежурство на ищеца, поради действията по сдаването и
приемането на смяната е с продължителност 24.45часа, а не 24часа. Безспорно се установи
по делото, че ответника дължи на ищеца сумата от 6931.79 лв., представляваща трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.
Установи се в производството, че извънредния труд не е компенсиран с платен годишен
отпуск. След прекратяването на служебното правоотношение ответникът е следвало да
5
заплати на ищеца следващите се суми за положен извънреден труд, тъй като вече не би
могъл да го компенсира за положения извънреден труд с платен годишен отпуск.
С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло за сумата от
6931.79 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба.
Ще следва да бъдат уважени акцесорните претенции за присъждане на мораторна
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане
на главницата за неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд и
неизплатена парична сума за ободряващи напитки.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер
1200 лв.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати по
сметка на СлРС държавна такса по предявения иска в размер на 277.27 лв., както и депозита
за назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза в размер на 300 лв.
Така мотивиран,СлРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към МВР
гр. София, ул. Пиротска № 171 А да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** от гр. ......... на
основание чл.229, ал.1, т.9,ал.5,т.2 от ЗМВР сумата от 6931.79 лв., представляваща трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на входиране на исковата молба 25.03.2025г.
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към МВР
гр. София, ул. Пиротска № 171 А да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** от гр. .........на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1200 лева, представляваща направени по делото
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението към МВР гр. София, ул. Пиротска № 171 А да заплати по сметка на
СлРС сумата от 577.27 лв., представляваща държавна такса по предявения иск и разноски за
назначените експертизи.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред СлОС.
Препис от страните да се връчи на страните!
6
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7