Р Е Ш Е Н И Е
№
05.07.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№1354/2019г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Б.Д.” ЕАД, ***, чрез юрк. В. ***, против И.П.И.,
с която се твърди, че между страните има сключен договор за кредит за текущо
потребление от 27.11.2015г, за сумата от 10 000лв., при Общи условия,
неразделна част от договора; срок на погасяване- 96 месеца. Твърди се, че
кредитът е изцяло усвоен от ответника. Твърди се, че в резултат на забава на
плащането на погасителните вноски, е настъпила предсрочна изискуемост на кредита,
на основание чл.19, ал.2 от Общите условия- при забава на плащане на главница
и/или лихва, повече от 90 дни. Твърди се, че такава забава е налице за вноската
за м. 08.2016г. Твърди се, че длъжникът е уведомен за настъпването на
предсрочната изискуемост на целия кредит. Твърди се, че въз основа на заявление
по чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№1346/2018г. на ПлРС,
съобщението по което е връчено на длъжника, по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че към 22.02.2018г., по извлечение от счетоводните книги, отв. И. дължи сумата от общо 11 368, 92 лв., от която–
9362,73лв.- главница, 1763,57лв.- договорна лихва, за периода 22.10.2016г. -21.02.2018г,
122,62лв.- лихвена надбавка за забава, за периода 29.10.2016г. -21.02.2018г
120лв.- заемни такси. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи сумата в размер на 9362,73лв.-
главница, 1763,57лв.- договорна лихва, за периода 22.10.2016-21.02.2018г,
122,62лв.- лихвена надбавка за забава, за периода 29.10.2016-21.02.2018г., и
120лв.- заемни такси, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК., до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
Допълнително
се посочва, че сумата от 120лв.- заемни такси, се претендира на основание чл.8 от ОУ, съобразно Тарифата и
която сума не е включена в погасителния план към договора и се начислява при
изискуемост на кредита.
Ответникът
И.П.И., в срока на чл.133 от ГПК, ред
пр., не изразява становище по предявените искове.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е издадена заповед за незабавно изпълнение
№906/23.02.2018г., по ч.гр.д.№1346/2018г. по описа на ПлРС,
връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. След съответни указания от съда, по
реда на чл. 415, ал.1, 2 от ГПК, в срок кредиторът е предявил настоящият иск,
поради което, същият е допустим.
По делото се установява, че между
„Банка ДСК”, ЕАД, и отв. И.П.И., е сключен валиден договор
за кредит за текущо потребление от 27.11.2015г., за сумата от 10 000лв.,
усвоена на същата дата, чрез посочена разплащателна сметка и срок на
погасяване- 96 месеца, с падеж- 16-то число на месеца. В договора е посочено, също,
че неразделна част са Общите условия към договора и извлечение от Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните /Приложение №3/, за които е посочено, че кредотополучателя е получил и прима с подписването на
договора. В договора е посочено също, че кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент от 8,2% годишно, формиран от стойността на 6- месечен SOFIBOR/ERROBOR- 0,986% и фиксирана
преференциална надбавка от 7,214%, при изпълнение на условията на програма ДСК
Престиж Плюс, описани в Приложение №2 към договора. Уговорено е също, че при
нарушение на условията, кредитополучателя губи правото си да преференциите и
приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, като
максималният размер, който лихвеният процент може да достигне е 13,964%.
Уговореният ГПР по кредита е 10,08%. По делото са представени и Общите условия
по кредита, подписани от кредитополучателя на всяка страница. По делото, от
страна на ищеца, са представени и Промоционалните условия-
Приложение №2. Видно от представеният погасителен план към кредита, се
установява, че месечната погасителна вноска,е в размер на 144,39лв., включваща
главница, договорна лихва и такса, с общ размер на лихвата - 3621,21лв. Видно
от ОУ- чл.19,2 се установява, че при забава на плащанията повече от 90 дни,
остатъка от кредита става предсрочно изискуем.
По делото се установява също, че
с уведомително писмо, редовно връчено на кредитополучателя на 26.01.2018г.,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението на която се установява следното: ВЛ е посочило, че въз
основа на сключеният договор за кредит, уговорената месечна вноска е 144,39лв.,
но реално е в размер на 142,39лв., тъй като включените 2 лв., съставляват такса
обслужване на разплащателната сметка и няма отношение към кредита. ВЛ е
установило, че на 27.11.2015г, по сметка на ответника, е постъпила сумата от
10 000лв. ВЛ е установило също, че от страна на длъжника има плащания, с
които са погасени вноските с падежи до м.07.2016г., общо в размер на
1126,28лв., с която са погасени: 637,27лв- главница, 487,75лв.- договорна лихва
и 1,26лв.- лихва за забава, тъй като вноските са заплащани със закъснение. ВЛ е
констатирало, че първата неплатена вноска по кредита е с падеж м. август 2016г.
и непогасени са вноските от 16.08.2016-16.02.2018г- 19 вноски, на стойност
2640,05лв, от които 1608,35лв—главница и 1031,70лв.- договорна лихва.
ВЛ е установило, че към датата на
заявлението- 22.02.2018г, задълженията по кредита са следните: 9362,73лв.-
главница, 1763,57лв.- договорна лихва, за периода 16.08.2016-21.02.2018г., от
която, сумата от 1031,70лв.- редовна лихва и 71,87лв—лихва върху просрочени
вноски, сумата от 122,62лв.- санкционираща лихва, за периода
23.08.2016-21.02.2018г., която съставлява само лихвена надбавка от 10 % и
120лв- заемни такси.
ВЛ е посочило, че към датата на ИМ
няма промяна в сумите, тъй като няма плащания. ВЛ е установило също, че към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост- 14.02.2018г.-съобразно
твърденията на ищеца в ИМ, неплатените месечни вноски са от м. август. 2016 до
м. януари.2018г, в размер на 2501,10лв., от които 1518,84лв.- главница и
982,26лв.- лихва.
ВЛ е дало и вариант на вноски с
настъпил падеж- до датата на заявлението- 22.02.2018- за периода м. август.
2016-м. февруари. 2018г, общо в размер на 2640,05лв., от които 1608,35лв.-
главница и 1031,70лв.- лихва.
ВЛ е посочило също, че в ИМ и в извлечението от сметка не е посочена
коректната дата на началото на лихвата, която е 16.08.2016г., съответна на
санкциониращата- 23.08.2018г.
По делото е изслушано и
прието допълнително заключение по ССЕ,
от която се установява следното: размерът на договорната лихва, за периода
22.10.2016-25.01.2018г./датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/,
е сумата от 1545,45лв., а размерът на лихвената надбавка за забава, за периода
29.10.2016-25.01.2018г, е в размер на
115,91лв. ВЛ е установило, че размерът на вноските, с настъпил падеж и
начислените лихви- редовна и санкционираща, след отпадане на преференциалния
лихвен процент, до датата на заявлението-22.02.2019г, са в размер на
2640,05лв., от които 1287,23лв- главница и 1727,74лв.- договорна лихва. ВЛ е
посочило, че неплатените, падежирали вноски до
настъпване на предсрочната изискуемост -26.01.2018г, за периода м.08.-2016-до
25.01.2018- е в размер на 2640,05лв. общо, от които 1287,23лв.- главница и 1663,45лв.-
лихва., като ВЛ е посочило, че към датата на заявлението, дължимите суми по
договора са: 9362,73лв.- главница, 1727,24лв- договорна лихва, за периода
16.08.2016-21.02.2018г, 122,62лв.- санкционираща лихва, за периода
29.10.2016-231.02.2018г и 120лв- заемни такси. От изготвената от ВЛ таблица, се
установява, че договорната лихва, до
25.01.2018г., е в размер на 1663,45лв., изчислена след отпадане на
преференцията.
В допълнителна таблица, ВЛ е
посочило, че до настъпване на предсрочната изискуемост /26.01.2018/, за посоченият
период- м.08.-2016-до м.01.2018г, неплатените и падежирали
вноски са в размер на 2510,10лв., от които 1518лв- главница и 982,26лв.- лихва.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По делото безспорно се установи
съществуването на валиден договор за банков кредит между страните, по смисъла
на чл. 430 от ТЗ, по силата на който ищецът е предоставил на ответника- като
кредитополучател сумата от 10 000лв., изцяло усвоено от последния, с което
съдът приема, че ищецът- кредитодател, е изправна
страна по договора. По делото се установи също и факта на частично изпълнение
на задълженията по договора, от страна на ответника, като същият е заплатил
месечните погасителни вноски, с падежи до м. юли. 2016г, като след тази дата по
делото не се установи същият да е извършвал плащания. По делото се установи
също и факта на отпадане на уговореният между страните преференциален лихвен
процент, като на 16.02.2017г., лихвата е
променена на 14,127%.
Съдът намира за установен факта
на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, от страна на Банката, за
което длъжника е надлежно уведомен, на 26.01.2018- или преди депозирането на
заявлението по чл.417 от ГПК на 22.02.2018г. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по
чл. 422, ал.
1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В случая, съдът приема, че следва да бъде възприет
втория вариант на заключението на ВЛ по ССЕ- или с изчисление на дължимите по
договора суми, при договорна лихва, без преференции, с оглед на установеното
неизпълнение на задълженията по договора от страна на длъжника, довело до
отпадане на същите. Съобразно изложеното по- горе, по делото безспорно се
установи, че към датата на заявлението- 22.02.2018г., дължимите суми по
договора са: 9362,73лв.- главница, 1727,24лв- договорна лихва, за периода
16.08.2016-21.02.2018г. и в размер на 1663,45лв., за периода 16.08.2016-
25.01.2018г, 122,62лв.- санкционираща лихва, за периода 29.10.2016-231.02.2018г
и 120лв- заемни такси. При установяване размера на дължимата по кредита
договорна лихва, с оглед на надлежното обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, съдът намира следното: изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението- арг.
чл.70, ал.1 ЗЗД. От своя страна, нормата на чл.432, ал.1 ТЗ е изрична относно
размера на вземането на кредитора - „предсрочно връщане на сумата по кредита” и
изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока на договора
лихви. Разграничение между предоставената сума по кредита и дължимите суми при
7 предсрочна изискуемост на вземането е направено и в нормите на чл.60, ал.2
ЗКИ. Поради това, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит, следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума- главницата и законната лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до
настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на
договора преди изменението му- ТР№3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
На основание изложеното, съдът
приема, че предявените от ищеца установителни
искове, са основателни за сумата от 9362,73лв.- главница, сумата от 1663,45лв.
- договорна лихва, за периода 16.08.2016- 25.01.2018г, сумата от 122,62лв.- санкционираща лихва, за
периода 29.10.2016-21.02.2018г. и сумата
от 120лв- заемни такси, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК., до окончателното изплащане на сумите, за
които суми има издадена заповед за незабавно изпълнение №906/23.02.2018г., по
ч.гр.д.№1346/2018г. по описа на ПлРС, като за
разликата до пълния предявен размер на иска от 1727,24лв- договорна лихва, за
периода 16.08.2016-21.02.2018г., същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 661,50лв., по представеният списък по чл. 80
от ГПК, като при изчисление на същите,
съдът е определил юрк. възнаграждение в минимален
размер от 100лв, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК. Следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в рамките на ч.гр.№ 1346/2018г
на ПлРС, в
размер на 274,94лв., също съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че И.П.И., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ НА “БАНКА ДСК”АД, гр. София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Оборище, ***,
представлявана от ***- изп. директори, сумата от 9362,73лв.-
главница, сумата от 1663,45лв. - договорна лихва, за периода
16.08.2016г.- 25.01.2018г, сумата от 122,62лв.- санкционираща лихва, за
периода 29.10.2016г.-21.02.2018г. и сумата от 120лв- заемни такси, по Договор
за кредит за текущо потребление от 27.11.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-22.02.2018г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение №906/23.02.2018г., по ч.гр.д.№1346/2018г. по описа
на ПлРС, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен
размер от 1727,24лв- договорна лихва, за периода 16.08.2016г.-21.02.2018г.,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, И.П.И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА “БАНКА ДСК” АД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, р-н Оборище, ***, представлявана от ***, сумата от 661,50лв., съставляваща направени в
настоящето производство разноски и сумата от 274,94лв.- разноски по ч.гр.№ 1346/2018г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: