Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. В., 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на десети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря
Н. П., като разгледа гр.д. № 962 по
описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл.
50 и чл. 51 СК.
Образувано е
по постъпила молба от В.Ц.К. и С.Ц.К. за допускане на развод по взаимно
съгласие.
Молителите
желаят прекратяване на сключения между тях на 03.05.1992 г. граждански брак.
Към молбата са приложили споразумение, с което са уредили последиците от
прекратяване на брака.
В съдебно
заседание молителите поддържат молбата и молят постигнатото между тях
споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след
като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Общински народен съвет В..въз основа на акт за граждански брак №
166/03.05.1992 г. се установява, че на 03.05.1992 г. В.Ц. Д.и С.Ц.К. са
сключили граждански брак в гр. В., като съпругата е приела да носи фамилното
име на своя съпруг - К.. От брака си молителите нямат родени непълнолетни
деца.
С оглед на
така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е
сезиран с молба за развод по взаимно съгласие, с правна квалификация по чл. 50 СК вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за
развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се
намират в брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното
прекратяване.
Между
съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно заседание, е налице
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за
развода са без значение, поради което съдът не следва да ги издирва.
По делото е
представено споразумение, с което съпрузите уреждат личните и имуществените си
отношения след прекратяване на брака. След като извърши проверка на
представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на закона,
поради което следва да бъде утвърдено с решението.
От
изложеното по-горе може да се направи извод, че са налице законовите
предпоставки за допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване брака на
В.Ц.К. и С.Ц.К..
При
образуване на делото страните са представили доказателство за внесена държавна
такса в размер на 40,00 лв., като дължимата сума за образуване на
производството е в размер на 25,00 лв. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 40,00 лв. при допускане на развода. Като се
приспадне първоначално надвнесената държавна такса в размер на 15,00 лв., всяка
от страните следва да бъде осъдена да заплати сумата от по 12,50 лв.
окончателна държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между В.Ц.К., ЕГН: ********** и С.Ц.К., ЕГН: **********,
сключили граждански брак на 03.05.1992 г. в гр. В., за което е съставен акт за
граждански брак № 166/03.05.1992 г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Ц.К., ЕГН: ********** и С.Ц.К.,
ЕГН: ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. От брака
си съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.
2. Съпрузите
не си дължат издръжка.
3. След
прекратяването на брака съпругата В.Ц.К. ще носи предбрачното си фамилно име – Д..
4. Съпрузите
нямат придобито по време на брака недвижимо имущество, като нямат претенции за
разпределяне на движими вещи помежду си.
5. Съдебните
разноски се поемат от двамата молители по равно.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК В.Ц.К., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд гр. В., сумата в размер на 12,50 лева,
представляваща окончателно определена държавна такса при допускане на развода.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК С.Ц.К., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. В., сумата в размер на 12,50
лева, представляваща окончателно определена държавна такса при допускане на
развода.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: