№ 1186
гр. Перник, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20231720102649 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 52 във вр. с чл.109 ЗС.
По изложените в исковата молба обстоятелства В. К. Д. ЕГН:**********, от гр.П.,
кв. „Ц.”, ул. "Н.П.”, **", моли да бъде постановено решение с което да бъде осъден
ответника И. В. И., да премахне орехово дърво, засадено на имотната граница между имот с
адм. адрес: гр.П., кв. „Ц.”, ул. "Н.П.”, **" собствен на ищцата и имот е адм. адрес: гр.П., кв.
„Ц.”, ул.”А.С.” **, собствен на ответника, като го отсече за своя сметка, както и да и
заплати направените по делото разноски.
Ответника, е оспорила предявеният иск, като моли същия да бъде отхвърлен като
неоснователен и му се присъдят направените по делото разноски. Излагат се доводи, че
ореха е под особена закрила и не е налице надлежно административно нарушение за
премахването му.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от представените от ищцовата страна писмени
доказателства се установява, че В. К. Д. е собственик на недвижим имот находящ се на
административен адрес: гр.П., кв. „Ц.”, ул. "Н.П.”, **", представляващ жилищна сграда на
един етаж, със застроена площ от 71,44 кв.м. построена в УПИ ****, ** по плана за
регулация и застрояване на гр. П., кв. „Ц.”, като съответно ответникът е собственик на
съседен имот с административен адрес гр.П., кв. „Ц.”, ул.”А.С.” **. Не се спори и че на
0,65м. от имотната граница между двата имота, в имота собствен на ответника, е засадено
орехово дърво,
1
В практиката на ВКС (Решение № 57 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 6155/2007 г., I г.
о., Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г., II г. о.), се приема, че искът по чл.
109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно
въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика според нейното
предназначение. Когато с предявен негаторен иск се претендира премахване на трайно
прикрепени към земята растения, сгради и изобщо всичко, което по естествен начин или от
действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката, уважаването на иска
чрез постановяване да се премахне съответното приращение неизбежно засяга правната
сфера на всички лица, притежаващи право на собственост върху съответния имот.
Също така, безпротИ.речИ. се приема, че поначало засаждането на дървесни
видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги представлява
неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост,
поради което същите подлежат на премахване, освен когато се касае за дървета, обект на
особена закрила, каквито са и ореховите. Когато се касае за такива, без оглед на това дали са
засадени на законното отстояние от съседния имот или не, прилага се специалният режим на
особена закрила, който е установен в Закона за опазване на селскостопанското имущество
(ЗОСИ). Съгласно чл.34, ал.1 ЗОСИ, ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и
черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност за
селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. Редът за тяхното отсичане е
регламентиран в чл.10 и чл.11 от Наредба №1 по опазването на селскостопанското
имущество, издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост (ДВ, бр.
52 от 29.06.1976 г.). Искове по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС, отнасящи се до дървесни
видове под режим на особена закрила, могат да бъдат уважени, само ако по установения ред
е дадено писмено разрешение за премахването им. Орехите се явяват именно такъв вид
дървета, доколкото защитата им е уредена с нарочни правила в ЗОСИ и Наредба № 1 по
опазването на селскостопанското имущество. В настоящия случай нито се твърди нито се
представят доказателства да е било издадено такова разрешение от компетентния за това
административен орган. Изложеното мотивира извод, че в случая липсва надлежно издадено
разрешение за отсичането на процесния орех.
Поради изложеното се налага отхвърляне на иска, без да се подлага на обсъждане
въпросът дали по отношение на процесното дърво са налице предпоставките по чл. 10 и чл.
11 от Наредбата от 1976 г.,
С оглед изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски в размер на 300.00 лева изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от В. К. Д. ЕГН:**********, от гр.П., кв. „Ц.”, ул.
"Н.П.”, **", срещу И. В. И. от гр.П., кв. „Ц.”, ул.”А.С.” **, скойто се моли същия да бъде
осъден, да премахне орехово дърво, засадено на имотната граница между имот с адм. адрес:
гр.П., кв. „Ц.”, ул. "Н.П.”, **" собствен на ищцата и имот е адм. адрес: гр.П., кв. „Ц.”,
ул.”А.С.” **, собствен на ответника, като го отсече за своя сметка, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. К. Д. ЕГН:**********, от гр.П., кв. „Ц.”, ул. "Н.П.”, **", да заплати
на И. В. И. от гр.П., кв. „Ц.”, ул.”А.С.” **, сумата в размер на 300.00 лева, направени
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3