Решение по дело №567/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът, ЕТ „Валдемар – 2000 – В. Абаджиева“ - Свищов, е обжалвал като неправилно решение №21 от 7.06.2024 година, постановено по АНД №69/2024 година по описа на Свищовският районен съд. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗЦАНН, като не е установена вината на търговеца, наложената му санкция е непропорционална, тъй като не е налице незачитане на разпоредбите на Наредба Н - 18 от 13.12.2006 година, не е съобразено от състава на съда решението на СЕС по дело С-97/211 според което въпросната правна уредба не се допуска, предвид наложена му ПАМ.

Ответникът по касация, Началникът на отдел „ОД“ в ГД „фискален контрол“ при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата в открито заседание, като в представената по делото писмена защита на процесуалния си представител отрича основателността и, като претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №753579 –[рег. номер] от 2.02.2024 година на ответника по касация, с което на настоящият касатор на основание чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС във връзка с ал.1 е наложена имуществена санкция от 500 лв.

От фактическа страна е установено от съда, че при извършена проверка на обекта, стопанисван от търговеца /щанд за риба, находящ се в Свищов, базар Велишана/, която е извършена от актосъставителя Ц., последният констатирал разчетена от ФУ в обекта наличност на средства от 994, 69 лева. Същевременно е била установена касова наличност в размер от 868, 30 лева. По този начин е формирана отрицателна касова разлика от 126, 39 лева, като е изготвен опис от страна на продавача П.. Въпросната разлика не била отразена като служебно изведени от касата суми, като това е квалифицирано като нарушение на отчетността и на изискването извън случаите на продажби, всяка промяна в касовата наличност да бъде регистрирана във ФУ чрез операцията „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, след като това устройство е притежавало тази функционална възможност.

От правна страна съдът е приел на първо място, че липсват формални нарушения при издаването на АУАН и на НП, а НП е издадено от компетентен по степен и материя АНО предвид представено писмено доказателство.

По същество е прието в решението, че в случая става въпрос за неспазване на изискването на чл.33, ал.1 от Наредба №18 на МФ, според която извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Направен е извод, че е налице правилно приложена материално правна разпоредба, като е било изписано текстово в АУАН и постановлението връзката между тази разпоредба и чл.118, ал.4 от ЗДДС, към която препращала санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС. Съдът е изтъкнал, че е без значение на какво се дължи констатираното при проверката несъответствие между отметените по ФУ и налични суми в касата. Освен това съдът е установила, че правилно наказващият орган е приел, че не става въпрос за извършване на продажби, поради което извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи.

Съдът е приел и, че не може да бъде приложен института на маловажността, доколкото конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от същия вид, а и в случая е наложено минималното предвидено от закона наказание. Отхвърлено е и възражението на касатора за несъобразяване с принципа на пропорционалност на Правото на Европейския съюз. Развити са съображения, че държавите членки са компетентни да изберат подходящи санкции при спазване на въпросният принцип, като налаганите санкции следва да са подходящи за преследваната от закона цел. Според съда този принцип е спазен, въпреки твърдението за наложена за същото принудителна мярка, доколкото принудителната мярка не е наказание, за да се определят наложената имуществена санкция и евентуалната ПАМ като съвкупност от наказания.

Решението е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са неотстраними понастоящем.

Отговорността на касатора чрез процесното пред районният съд наказателно постановление е ангажирана по състава на чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС във връзка с ал.1 от с.з.

С решение по дело С-97/21 на СЕС е дадено тълкуване на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според което тези разпоредби следва тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В т.41 от мотивите на това решение е посочено изрично, че член 50 от Хартата се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази квалификация по националното право, трябва да се счете, въз основа на другите два критерия, посочени в точка 38 от решението, като в т.42 – 47 Съдът е обосновал наказателният характер на мерките, предвидени в чл.186 от националния ЗДДС. В този смисъл изводът на съда, който е в смисъл, че ПАМ не е наказание, е неправилен, доколкото противоречи на тълкуване на институт на хармонизираната материя в областта на ДДС.

Както е обосновано в т.56 от това решение принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.

В конкретният случай от настоящият касатор се твърди, че спрямо него е приложена мярката по чл.186 от ЗДДС чрез заповед за налагане на ПАМ №11737/2.02.2024 година. Налагането на ПАМ за същото нарушение, в случай, че е тя е влязла в сила и е изпълнена, би влязло в противоречие с даденото тълкуване на разпоредбите на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и би обусловило отмяната на наложената имуществена санкция предвид нарушаването на принципа на пропорционалност.

Съдът, нарушавайки изискването на чл.107, ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, не е събрал като доказателство въпросната заповед за прилагане на ПАМ, за да прецени дали тя е влязла в сила и е налице кумулиране на наказания. Посоченото е израз на съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и обуславя отмяната на решението и връщането му на друг състав на съда, който следва да събере това писмено доказателство, като прецени дали тази мярка касае същото нарушение и дали е влязла в сила, след което да обоснове прилагането или неприлагането на даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвид националната правна уредба, която е послужила за издаването на процесното наказателно постановление.

 

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претендираните от ответника по касация пред настоящата инстанция разноски – аргумент от чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.226, ал.3 от АПК.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №21 от 7.06.2024 година, постановено по АНД №69/2024 година по описа на Свищовският районен съд.

ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.