№ 22959
гр. С 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110108301 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от
топлофикационното дружество срещу ответниците М. К. И., К. И. И. и А. И.
И., като наследници на И. А. И. разделно при квоти 4/6 за М. К. И. и по 1/6
част за К. И. И. и А. И. И. за заплащането на суми, представляващи главница и
лихви за незаплатена топлинна енергия и предоставена услуга за дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С ж. к. „Л“, БЛ ВХ ЕТ
АП с аб. № ***.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да бъдат осъдени М. К. И., К. И. И. и А. И. И. да заплатят в условията
на разделна отговорност на „Т С“ ЕАД- сума в размер на 2735.51 лв, -
главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ, за периода от м.
05.2018г до м.04.2020г. ,ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 452.81лв -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г до 01.02.2022г , както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 15.99лв -главница за
периода от м.01.2019г до м.04.2020г,ведно със законната лихва от датата на
1
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
3.72лв - мораторна лихва за периода от 02.03.2019г до 01.02.2022г , като
претендираме и направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за
един юрисконсулт, при следните квоти:
-М. К. И. при квота 4 /6, а именно за сумата в размер на 1823.67лв, - главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ, за периода от м. 05.2018г до
м.04.2020г. ,ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, и 301.87лв - мораторна
лихва за забава от 15.09.2019г до 01.02.2022г , както и сума за извършена
услуга дялово разпределение в размер на 10.66лв -главница за периода от
м.01.2019г до м.04.2020г,ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 2.48лв -
мораторна лихва за периода от 02.03.2019г до 01.02.2022г , като претендираме
и направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един
юрисконсулт.
-К. И. И. с квота 1 /6 , а именно за сума в размер на 455.91 лв, -
главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ, за периода от м.
05.2018г до м.04.2020г. ,ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 75.46лв -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г до 01.02.2022г , както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 2.66лв -главница за
периода от м.01.2019г до м.04.2020г,ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
0.62лв - мораторна лихва за периода от 02.03.2019г до 01.02.2022г , като
претендираме и направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за
един юрисконсулт.
-А. И. И. при квота 1/ 6 а именно за сума в размер на 455.91 лв, -
главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ, за периода от м.
05.2018г до м.04.2020г. ,ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 75.46лв -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г до 01.02.2022г , както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 2.66лв -главница за
периода от м.01.2019г до м.04.2020г,ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
2
0.62лв - мораторна лихва за периода от 02.03.2019г до 01.02.2022г , като
претендираме и направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за
един юрисконсулт.
Ответникът А. И. И., чрез назначения особен представител оспорва
предявените искове по основание и размер. Прави възражение за погасяване
на вземанията по давност. Излага доводи за наличие на облигационно
правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия
за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в
предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите суми.
Останалите ответници не представят писмен отговор.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Т А Е С Н И" ЕООД не
изразява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца. По
правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът.
Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на
продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от
ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобИ.ето на право на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
3
топлопреносното предприятие.
Представен договор за покупко-продажба на жилище, от 20.12.1283г.,
с който топлоснабдения имот е продаден на И. А. И.. От удостоверение за
наследници на същия, се установява, че е починал на 14.10.2004г. и
ответниците са негови наследници по закон като М. И. е негова съпруга, а К. и
А. И.и са негови синове. Следователно за процесния период се установява
пасивната материално-правна легитимация на ответника и качество клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
процесния период. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е
възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т С" ЕАД на
клиенти в град С одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата
молба топлоснабден имот.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер за целия недвижим имот
2375,51лева главница за топлинна енергия, 15.99 лева главница за дялово
разпределение, размерът на лихвата за забава върху главницата за ТЕ е
452,81лева, върху главницата за дялово разпределение 3,72лева Предвид
изложеното се установява, че ответниците имат задължение за плащане на
посочените от вещото лице суми.
Направено е възражение за погасяване на вземането по давност, което
следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено
по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска
колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по
отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото
решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280,
ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от
ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
4
като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността
тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената
енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и
доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за
погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът
свързва настъпването на последиците на подаване на заявление по чл.410 от
ГПК -17.02.2022г.
Според заключението на вещото лице процесните вземания с настъпил
падеж три години преди посочената дата, а именно 17.02.2019г. са в размер на
главницата от 661,18лева за периода от 01.05.2018г. до 17.02.2019г. и 53,99лева
лихва за забава, както и 2,00лева от главницата за дялово разпределение и
0,59лева лихва за забава, за които суми исковете следва да се отхвърлят, като
се уважат за сумата от 1714,33лева главница, 13,99лева главница за дялово
разпределение, 398,82лева лихва върху главницата и 3,13лева лихва върху
главницата за дялово разпределение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК ответниците дължат на ищец ищеца направените по делото разноски,
съобразно уважената част от исковете. Предствени са доказателства за
направени разноски в размер на 1028,32лева, от които следва да се присъдят
¾ или 815,47лева. Съдът приема, че разноските следва да се разпределят
съобразно дяловете на страните, тъй като осъществената защита от особения
представител ползва останалите ответници.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. И. с ЕГН: ********** да заплати на Т С“ ЕАД с ЕИК
*** на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
сума в размер на 1142,88лв, - главница, представляваща стойност на
5
незаплатена ТЕ, за периода от м. 03.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва от датата на депозирането на исковата молба-17.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 265,88лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г до 01.02.2022г., както и сума за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 9,32лв -главница за периода от м.03.2019г до
м.04.2020г,ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата
молба-17.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 2.08лева -
мораторна лихва за периода от 02.03.2019г до 01.02.2022г., както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената
част от исковете, в размер на 543,64, лева, КАТО отхвърля исковете до пълния
предявен размер от 1142,88 лева до до 1823, 67 лева главница за ТЕ, от
265,88лева до 301,87лева, за разликата от 9,32лева до 10,66лева главница за
дялово разпределение и от 2,08лева до 2,48лева лихва върху главницата за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. И. И. с ЕГН: ********** да заплати на Т С“ ЕАД с ЕИК
*** на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД сума
в размер на 285,72лв, - главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ,
за периода от м. 03.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата
на депозирането на исковата молба-17.02.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, и 66,47лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г до
01.02.2022г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер
на 2,33лв. -главница за периода от м.03.2019г до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на исковата молба-17.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 0.52лева - мораторна лихва за
периода от 02.03.2019г до 01.02.2022г., както и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер
на 135,91лева, КАТО отхвърля исковете до пълния предявен размер от
285,72лева до 455,91лева главница за ТЕ, от 66,47лева до 75,46лева, за
разликата от 2,33лева до 2,66лева главница за дялово разпределение и от
0.52лева до 0,62лева лихва върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. И. И. с ЕГН: ********** да заплати на Т С“ ЕАД с ЕИК
*** на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД сума
в размер на 285,72лв, - главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ,
за периода от м. 03.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата
6
на депозирането на исковата молба-17.02.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, и 66,47лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г до
01.02.2022г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер
на 2,33лв. -главница за периода от м.03.2019г до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на депозирането на исковата молба-17.02.2022г. до
окончателното изплащане на вземането и 0.52лева - мораторна лихва за
периода от 02.03.2019г до 01.02.2022г., както и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер
на 135,91лева, КАТО отхвърля исковете до пълния предявен размер от
285,72лева до 455,91лева главница за ТЕ, от 66,47лева до 75,46лева, за
разликата от 2,33лева до 2,66лева главница за дялово разпределение и от
0.52лева до 0,62лева лихва върху главницата за дялово разпределение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "Т А Е С Н И" ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7