Решение по дело №390/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 177
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Милена Дечева
Дело: 20205600500390
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

               177                          26.06.2020 година                                           град Хасково

 

                                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковския окръжен съд                                               Първи  въззивен граждански състав

На седемнадесети юни                                                         Две хиляди и двадесета  година

В открито заседание,в състав:

 

                                                                               Председател:Милена Дечева

 

                                                                                      Членове:1.Жулиета Серафимова

                                                                                                      2.Тодор Хаджиев

 

Секретар:Д.Х.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.гр.д.№390 по описа на съда за 2020год.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

             С Решение от 11.11.2019г.,постановено по гр.д.№9/2019г. Районен съд-Харманли: ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата Б.М.Г. против ответника Начално училище „Отец Паисий“- гр.*** ,иск по чл.55 ал.1  предл.1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5 061,75лв.,като получена без основание,ведно със законната лихва върху сумата,считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане,като неоснователен;ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата Б.М.Г. против ответника Начално училище „Отец Паисий“ гр.***, иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 494,87лв.-лихва за забава върху главницата от 5 061,75лв. за периода от 10.02.2016г. до 07.01.2019г.; ОСЪЖДА  Б.М.Г.  да заплати на Начално училище „Отец Паисий“ -гр.***  разноските по делото в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.

          Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата  Б.М.Г.,която чрез пълномощника си адв. Ч.Т. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност.Твърди,че предявените искове са основателни и следва да се уважат в пълните предявени размери.В тази връзка поддържа,че за да бъде образувана прокурорска преписка ,досъдебно производство и НОХД срещу нея  е бил налице ревизионен доклад .Тъй като НОХД №420/2015г. приключило със споразумение,за да бъде одобрено това споразумение по чл.381 и чл.384 от НПК е било необходимо да възстанови/обезпечи/ причинените вреди,чийто размер е бил определен в това споразумение.В тази връзка поддържа,че след като е подписано споразумение по наказателното производство,вредите за ответника са били възстановени в пълен размер,поради което възраженията на ответника за някакви други задължения били голословни.Претендира от въззивната инстанция за отмени обжалваното решение на РС-Харманли и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да уважи изцяло предявените искове за главница и лихва.Претендира и присъждане на разноски по делото.

          В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Начално училище „Отец Паисий“-гр.***.

         

        Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         РС-Харманли е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за сума в размер на 5061,75лв. и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 1 494,87лв. за периода от 10.02.2016г. до 07.01.2019г. Исковете са предявени от ищцата Б.  М.Г. против ответника Начално училище „Отец Паисий“-гр.***.

     По делото е установено,че ищцата е работила в ответното училище и е заемала длъжността ***.През 2011г. при извършена финансова инспекция ,въз основа на заповед № ФК-10-989/02.08.2011г. и заповед №ФК-10-1125/08.09.2011г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, на Начално  училище „Отец Паисий“-гр.***, било установено,че от бюджета на училището  е изплатена сумата от 24 307,50лв.,за строителни материали и извършени СМР.От изготвения доклад № ФИ4 –ХС-0010/11.10.2011г. за извършената финансова инспекция се установява,че  със сумата от 24 307,50лв.,представляващи изплатените от бюджета на училището,но не доставени строителни материали и не извършени строително монтажни работи е причинена вреда на училището ,вина за която имат ***-Д.Я.Т. и *** –Б.М.Г.,които въпреки вменените в длъжностните им характеристики отговорности са допуснали без правно основание изплащането на суми за недоставени строителни материали и не извършени СМР в училището.В същия доклад е прието,че за причинената вреда солидарна имуществена отговорност следва да носят и директора и счетоводителя за това,че неправомерно са се разпоредили и изплатили сумата от 24 307,50лв.

           Страните по делото не спорят,че ищцата е внесла в полза на ответното училище на 29.09.2011г. сумата в размер на 12 153,75лв.,дължима по акт за начет от извършената финансова ревизия ,което  се установява и от представените писмени доказателства по делото.

             Безспорно е също,че срещу ищцата е било образувано наказателно производство,по което с влязло в сила на 10.02.2016г. определение №16/10.02.2016г. на РС-Харманли по НОХД №420/2015г. по описа на този съд Б.  М.Г. е призната за виновна за присвояване в периода 14.12.2009г.-20.07.2010г. на сума в размер на 7 290лв. от Начално училище „Отец Паисий“,която сума е била възстановена на училището до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.Престъплението е по чл.205 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК.

             За да се уважи един иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване,че ответникът е получил нещо без основание,поради което е длъжен да го върне.В настоящия случай ищецът следва да докаже,че е извършил плащане на исковата  сума от 5 061,75лв. в полза на ответното училище,което от своя страна трябва да докаже основанието за плащане на тази сума.Посочената разпоредба  на чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД изисква установяването на предаване,съответно получаване на нещо при начална липса на основание.

          В случая е безспорно установено,че ищцата е заплатила по сметка на училището сумата в размер на  12 153,75лв.,като основанието за това плащане  е доклада на финансовата инспекция ,установяващ извършени от ищцата и директорката на ответното училище финансови нарушения,приети като вреди.Платената сума от ищцата е половината от общата сума в размер на 24 307,50лв. ,за която е прието , е причинената вреда на училището,за която солидарна имуществена отговорност носят директора и счетоводителя ,поради неправомерно разпореждане и изплащане на тази сума.От друга страна е установено,че ищцата е понесла и наказателна отговорност за сумата в размер на 7 290лв.,за която сума е призната за виновна ,че я е присвоила,поради извършено престъпление по чл.205 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.26 ал.1 от НК.Предвид данните по делото за постигнато споразумение между ищцата и прокуратурата и одобряването му от съда по НОХД №420/2015г. по описа на РС-Харманли,следва да се приеме,че  в общата сума в размер на 12 153,75лв. внесена от ищцата по сметката на училището  е се включва присвоената сума в размер на 7 290лв.,за която ищцата е била призната за виновна и за която е имала обвинение,а останалата част от 5 061,75лв. е разликата между платената и присвоената сума.За тази разлика в размер на 5 061,75лв. няма данни ищцата да е била оправдана,доколкото не е имала  и предявено обвинение за същата сума като присвоена.Това обаче не означава,че посочената сума в исковата молба  не се дължи ответното училище,тъй като  ищцата дължи на това училище възстановяване на пълния размер на причинените вреди,които за нея по  доклада на финансовата инспекция са  именно сумата,която е била внесена по сметката на училището през 2011г.В този  ред на мисли, с оглед на доказателствата по делото, не би могло да се приеме,че ответното училище е получило от ищцата исковата сума без основание,поради което да дължи и връщането на тази сума.Ето защо и правилно е приел първоинстанционният съд,че иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД за сумата от 5 061,75лв. е неоснователен и недоказан. Неоснователността на главния иск води до извод за неоснователност и на акцесорната искова претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на  1 494,87лв. за периода 10.02.2016г.-07.01.2019г.

             Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.При инстанционната проверка  въззивната инстанция не констатира твърдените пороци в подадената срещу решението на РС-Харманли въззивна жалба ,тъй като решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,при задълбочена преценка на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,правилно е приложен материалния закон и не са допуснати нарушения в съдопроизводствените правила. Правните изводи на РС-Харманли напълно се споделят от настоящия съдебен състав,поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

                             Мотивиран от горното,съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И   :

 

                ПОТВЪРЖДАВА Решение от 11.11.2019г.,постановено по гр.д.№9/2019г. на Районен съд-Харманли.

                Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.

 

                Председател:                                               Членове:1.

 

 

                                                                                                    2.