№ 753
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233110115388 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. ***************, ***********, с която против М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***********, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1,
т.2 ГПК, са предявени искове за установяване на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№3286/06.06.2023 г., по ч.гр.д. №***/2023 г. по описа на ВРС, а именно: 172,78
лв. - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилен номер
*****/07.07.2021 г. и договор за лизинг от 07.07.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2023 г. до
окончателното плащане; 43,08 лв. - представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 07.07.2021 г. във вр. с договорен абонамент за
номер ****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.06.2023 г. до окончателното плащане и 307,53 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен
номер **** и мобилен номер *****, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2023 г. до окончателното
плащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца
права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ВРС за 2023
г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в
1
заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд,
заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
мобилни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на същите.
За процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на
услуги, но ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните
услуги по издадените фактури. Поради неизпълнението на задължението, от
страна на ответника, ищецът е упражнил правото си по т.11 от договора и в
крайната фактура е начислил неустойка за предсрочното прекратяване на
сключения абонамент. Същата е в размер на три месечни абонаментни вноски
на ползваната програма, за всеки номер. Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги, на осн. т.12, ал.2 ОУ, всички лизингови вноски са предсрочно
изискуеми, дължими от издаване на крайната фактура – 02/20 г. до края на
погасителния план.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда
особен представител, представя писмен отговор на исковата молба, с която
оспорва основателността на предявените искове. Оспорва страните да са
обвързани в облигационно правоотношение, като оспорва подписите,
положени за ответника, във всички представени от ищеца, писмени
документи, да са изпълнени от потребителя. Твърди, че ответникът не е
полагал лично подпис пред служител на ищеца. Поради изложеното, намира
представените от ищеца писмени документи, за неистински, а договорите –
сключени при липса на съгласие. Възразява да е налице основание за
претендиране на процесните суми. Оспорва ответникът да е приел Общите
условия на ищеца. Възразява операторът да е предоставил на потребителя,
услугите, чиято стойност претендира, срещу дължимостта на претендираната
неустойка и срещу правото на ищеца да прекрати договора едностранно, и
предсрочно. Заявява, че ответникът не е бил уведомен за намерението на
ищеца да прекрати сключения между страните договор. Оспорва неусточните
клаузи като неравноправни. Въвежда възражение за погасяване на дължимите
суми, поради изтекъл давностен срок.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422
вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл. 345, ал.1 ТЗ вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД.
Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им.
2
За успешното провеждане на исковете, в тежест на ищеца е да установи,
че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържание, на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При възражение
от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже
възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или
частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства,
които го освобождават от задължението за плащането им. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
– точно изпълнение.
Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№
***/2023 г. по описа на ВРС, образувано въз основа заявление на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК ****** против М. М. М.. В полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3286/06.06.2023 г., за следните суми: 172,78 лв. - представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по договор за мобилен номер *****/07.07.2021г. и договор за лизинг от
07.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.06.2023 г. до окончателното плащане; 43,08 лв. -
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
07.07.2021 г. във вр. с договорен абонамент за номер ****, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2023 г. до
окончателното плащане; 307,53 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент за мобилен номер **** и мобилен номер *****, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.06.2023 г. до окончателното, както и сторените разноски в заповедното
производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Въз
основа на искова молба от „Йеттел България“ ЕАД, представена в
законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото производство
за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил
потребител по посочените договори, през заявения в исковата молба период,
3
че в същия период ищецът е доставил описаните по вид услуги, в посоченото
количество и на посочената стойност. В тежест на ищеца е да установи
правото си да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
В процесния случай липсва още първата предпоставка за уважаване на
исковете, доколкото ищецът не доказа, че между него и ответника е налице
облигационна връзка, възникнала въз основа на сключен между страните
договор за мобилни услуги, както и договор за лизинг.
С исковата молба, ищецът е представил и по делото са приобщени,
приложените към същата, писмени документи, както следва: договор за
мобилни услуги от 07.07.2021 г., договор за лизинг от 07.07.2021 г. ; фактура
№**********/ 05.08.2021 г.; фактура №**********/05.09.2021 г.; фактура
№**********/ 05.10.2021 г. и фактура №**********/05.12.2021 г. С отговора
на исковата молба, ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва
твърдението на ищеца, че страните по делото се намират в облигационно
правоотношение, както и че представените с исковата молба писмени
документи са неистински, а положените в тях подписи, за ответника, не са
изпълнени от него.
С доклада по делото, по искане на ответника, съдът е задължил ищеца,
най-късно в открито съдебно заседание, да представи в оригинал оспорените
преписи на писмени документи, на основание чл.183, ал.1 ГПК, като на
страната са указани последиците при неизпълнение, а именно, че преписите
ще бъдат изключени от доказателствата по делото. В определения срок
ищецът не изпълнява разпореждането на съда, като независимо от горното, с
протоколно определение му е предоставен нов срок за представяне на
оспорените документи.
Писмените документи не са представени нито в определения с доклада
по делото срок, нито в срока, определен в открито съдебно заседание от
18.11.2024 г., нито в продължения срок, поради което с протоколно
определение от съдебно заседание, проведено на 03.02.2024 г., съдът е
изключил от доказателствата по делото, представените с исковата молба,
преписи от: договор за предоставяне на мобилни услуги и приложение към
него, договор за лизинг, ведно с подписани и приети общи условия, в това
число и измененията им, приложимите тарифни планове и декларации.
Възражението на ищеца, че особеният представител не може да оспорва
истинността на представен от насрещната страна писмен документ, е
неоснователно. Въведеното с отговора на исковата молба оспорване, е
защитно средство и не представлява нито разпореждане с предмета на делото,
каквото особеният представител няма право да извършва, нито действие, за
което се изисква изрично пълномощно.
Ищецът не проведе успешно доказване на предявените искове.
Независимо от разпределената доказателствена тежест и предоставената
4
възможност да представи по делото, в оригинал, оспорените договори,
ищецът не ангажира доказателства, с които по безспорен начин да докаже
съществуването на соченото облигационно правоотношение по всяко от
писмените съглашение. Като не доказа сключването на оспорените договори,
ищецът не установи възникването на облигационната връзка, респективно, че
е изправна страна по същите, а ответникът дължи изпълнение на поети
задължения. Доколкото не бе доказано съществуването на облигационното
правоотношение, то безпредметно се явява анализирането на приобщените по
делото писмени счетоводни документи за начисляване на претендираните в
настоящото производство суми, както и заключението на проведената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, относно размера на дължимите
плащания.
При горните доводи, съдът намира, че ищецът не проведе успешно
доказване на предявените искове, по основание и размер, поради което същите
подлежат на отхвърляне изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода от спора, ответникът има
право на разноски, но доколкото същият се представлява от особен
представител, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ***************, ***********, против
М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, искове по реда на
чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, за установяване на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№3286/06.06.2023 г., по ч.гр.д. №***/2023 г. по описа на ВРС, а именно: 172,78
лв. - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилен номер
*****/07.07.2021 г. и договор за лизинг от 07.07.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2023 г. до
окончателното плащане; 43,08 лв. - представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 07.07.2021 г. във вр. с договорен абонамент за
номер ****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.06.2023 г. до окончателното плащане и 307,53 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен
номер **** и мобилен номер *****, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2023 г. до окончателното
плащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6