№ 216
гр. гр.Монтана, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20211630101401 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.238, във връзка с чл.239 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
ИЩЕЦЪТ, асв със седалище и адрес на управление:
ххххххххххххх чрез процесуалния си представител чрез процесуалния си
представител инн юрисконсулт е предявило иск срещу СВ. Г. КР., ЕГН
**********, с хххххххххххх и цена на иска: 2 631.40 лева
В исковата си молба твърди, че на 10.02.2020 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между бнп и „асв” ЕАД,
ххххххххххх, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № PLUS-148З9З26 от дата 09.05.2017 г. е прехвърлено
в полза на асв изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
Приложение № 1 от 10.02.2020 г., представляващо неразделна част
1
от договора за прехвърляне на вземания, е представено само с данните на
длъжника СВ. Г. КР., тьй като данните на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, З, 5, във вр. с
чл. 23, ал. 1, 2, З, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се
представят само на съда.
Съгласно договора за цесия от 19.08.2019 г., „асв“ ЕАД в качеството
си на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което асв има изрично
пълномощно от цедента хххххххххх в качеството му на универсален
приемник на хххххххххх ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99
ал.3 ЗЗД.
На длъжника са изпратени два броя уведомления за извършената
цесия и за предсрочната изискуемост на 14.02.2020 г. и на 15.03.2021 г.
Последното уведомително писмо е получено лично от ответника.
И към настоящата искова молба представят и молят да се връчи на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от
уведомлението за извършената цесия и за предсрочната изискуемост от
страна на хххххххххх С. А., клон България.
На 09.05.2017 г. между хххххххххх като кредитор и СВ. Г. КР. като
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-
148З9З26, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителски кредит.
Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредита се уреждат от
Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор
кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита”, а именно
4000.00 лв. Застрахователната премия е в размер на 1075.20 лв.
Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение
на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска и брои в поле „брои погасителни
вноски. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитора като лихвения процент е фиксиран за
срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
2
плащанията по кредита е договорена в размер на 6605.28 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 2605.28 лв.
На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
05.05.2021 г, на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
137.61 лв., при първа погасителна вноска 05.06 2017 г., съгласно погасителен
план, посочен в Договора за кредит, в които е посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
5.05.2021 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на
погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е
настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора
за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настьпване на предсрочната изискуемост.
Въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по
отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за
доставяне.
Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 6.04.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 227,00 лева, като за
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
Предвид изложеното за «асв›› ЕАД е възникнал правен интерес да
3
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410
от ГПК срещу СВ. Г. КР., с ЕГН 740512З279 в деловодството на Районен съд -
Монтана.
Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 739/2021 г., З
с-в е издадена заповед за изпълнение, като длъжникът е подал възражение,
което от своя страна обуславя правния им интерес от подаването на
настоящата искова молба.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да се
признае за установено, че СВ. Г. КР. дължи на „асв“ ЕАД, с ххххххххххх,
следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 739/2021 г., 3 с-в на Районен съд - Монтана,
а именно:
-2 149.76 лв. /две хиляди и сто четиридесет и девет лева и 76 стотинки/ -
главница за периода от 05.04.2019 г. до 05.05.2021 г., по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 16.03.2021 г.
- 254.64 лв. /двеста петдесет и четири лева и 64 стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от за периода от 05.04.2019 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 16.03.2021 г. /дата на
получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост;
-227.00 лв. /двеста двадесет и седем лева/ - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 06.04.2019 г. до 25.03.2021 г., както законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване
на дълга, както и да им се присъдят сторените и предявени разноски по ч.гр.д.
№ 739/2021 г., 3 с-в на Районен съд – Монтана.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или
отчасти кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове, да се осъди ответника да заплати посочените по-горе
суми.
В съответствие с трайната практика на съдилищата, с настоящата
искова молба, относно предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове, уведомяват ответника за предсрочната изискуемост.
4
Ответникът може да заплати дължимите суми по посочена банкова
сметка на асв ЕАД.
Претендират да им бъдат присъдени и направените съдебно деловодни
разноски и в настоящото производство.
Направено е искане, при наличие на законово изискуемите се
предпоставки, да се постанови неприсъствено решение.
Ответникът, СВ. Г. КР., ЕГН **********, с хххххххххххх в срока,
предвиден за отговор не взема становище по иска, не прави оспорвания,
възражения, не ангажира доказателства за евентуално погасяване на
задължението си. Редовно призована не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 739 по описа на
Районен съд Монтана за 2021 година.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза,
изпълнена от вещото лице К.И., приета от съда и не оспорена от
страните.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по
делото и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за
установени следните обстоятелства:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на
вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения
ред на чл. 410 и сл ГПК по договор за предоставяне на потребителски кредит
и прехвърляне на вземането /цесия/.
Производството е по предявен положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на сключен Договор за
потребителски кредит № PLUS - 14839326 от 09.05.2017 г. между хххххххххх
като кредитор и СВ. Г. КР. като кредитополучател, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителски кредит. Редът и условията, при
които кредиторът е отпуснал кредита се уреждат от Договора за
потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е
равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита”, а именно 4 000.00
лв. Застрахователната премия е в размер на 1075.20 лв.
Вземането е прехвърляно с цесия, като ищецът се явява последният,
5
комуто е прехвърлено задължението.
Ищецът, ,асв" ЕАД, ххххххххххх, със седалище и адрес на
управление: ххххххххххххх има правото да поиска плащане на натрупано
задължение, предвид твърдението му за неизпълнение на договорни,
облигационни отношения, което, с оглед липсата на доброволно изпълнение,
е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл. 410 ГПК. С
оглед връчването на длъжника заповедта за изпълнение на парично
задължение лично, направено на 07.04.2021 г., и депозирано в срок
възражение от него срещу издадената заповед за изпълнение, предявеният
установителен иск за съществуване на вземането по договора, е допустим,
съобразно изпълнението от страна на заявителя на чл.415 ал.1 т.1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима
към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване
от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането. За
валидното му предявяване кредиторът следва да обоснове и правния интерес,
макар че този иск е средство за защита на признатото в заповедното
производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно
установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен
отговор от страна на ответника, не вземане становище, не направени
възражения, не посочване доказателства, не оспорване истинността на
представените доказателства, а и не представяне на такива, установяващи
изпълнение на задължението му, той губи възможността да направи това по-
късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от страна на ответника.
Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
В тази връзка, съдът намира, че искът е основателен.
При предявен иск по чл. 415, ал.1 т.1 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е
предявил при връчване на заповедта за изпълнение лично на длъжника, като е
постъпило възражение в преклузивния срок, е с установителен характер.
6
Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече
издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил
длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. № 739
по описа на Районен съд Монтана за 2021 година и е определен ясно и
недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, във връзка с чл.415 ал.4 ГПК.
Целта на предявяването на иск в тази хипотеза в срок от длъжника, е
да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
присъдено нещо. Тъй като връчването на заповедта за изпълнение е
извършено лично на длъжника и е направено в срок възражение от негова
страна, това обстоятелство представлява пречка за влизането и в сила. При
уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея
съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата
на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за
изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения
установителен иск. Освен че са указани последиците на страните, в случая на
ответника, от неспазването на сроковете, искът е основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че
съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
От констатациите на вещото лице, които съда възприема изцяло и ги
приобщава по делото, дадени обективно, компетентно и без да е
заинтересовано от изхода по делото, се установява, че с платежно нареждане
за кредитен превод от 10.05.2017 г. по посочена от кредитополучателя сметка
7
е преведена чистата стойност на кредита от 3 860.00 лв., т.е. установено е
безспорно наличието на облигационно отношение между страните.
Неплатената главница за периода от 05.04.2019 г. до 05.05.2021 г. е в размер
на 2 149.76 лв., Посочен е и точния размер на дължимата възнаградителна
лихва и обезщетението за забава.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по предявените искове – ответника е получил
съобщение по чл. 131 ГПК лично, л.52 от делото, не е представил в срок
отговор на исковата молба, същият е редовно призован, но не се е явил в
съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени
доказателства в тази връзка – чл. 238, ал.1 ГПК. С определение № 345 от
11.08.2021 г. по реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства – чл. 239, ал.1
ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се
уважи като основателен, като съдът признае за установено съществуването на
вземането на ищеца, съобразно издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 260422 от 25.03.2021 година по ч.гр.д.№ 739 по
описа на Районен съд Монтана за 2021 година.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
заповедното и исково производство, съобразно приложен списък по чл. 80
ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СВ. Г. КР., ЕГН
**********, от хххххххх че към 25.03.2020 година СЪЩЕСТВУВА
8
ВЗЕМАНЕ на „асв” ЕАД, ххххххххххх, със седалище и адрес на управление:
ххххххххххххх за следните суми:
-2 149.76 лв. /две хиляди и сто четиридесет и девет лева и 76 стотинки/ -
главница за периода от 05.04.2019 г. до 05.05.2021 г., по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 16.03.2021 г.
- 254.64 лв. /двеста петдесет и четири лева и 64 стотинки/ - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от за периода от 05.04.2019 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 16.03.2021 г. /дата на
получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост;
-227.00 лв. /двеста двадесет и седем лева/ - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 06.04.2019 г. до 25.03.2021 г., законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение, 25.03.2021 година до окончателното погасяване на
дълга, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
260422 от 26.03.2021 г. по ч.гражданско дело № 739 по описа за 2021 година
на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА СВ. Г. КР., ЕГН **********, от хххххххх ДА ЗАПЛАТИ на,
,асв" ЕАД, ххххххххххх, със седалище и адрес на управление: ххххххххххххх
сумата от 52.63 лева – платена държавна такса и сумата от 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260422 от 26.03.2021 г. по
ч.гражданско дело № 739 по описа за 2021 година на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА СВ. Г. КР., ЕГН **********, от хххххххх ДА ЗАПЛАТИ на,
асв, ххххххххххх, със седалище и адрес на управление: ххххххххххххх сумата
от 52.63 лв. за доплатената държавна такса за исковото производство; 150.00
лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лв. за изплатеното
възнаграждение на вещото лице.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9