Р Е
Ш Е Н И E
гр.Б.С., 07.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 08 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР
ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 7/2019 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Д.Х.Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 730,07 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2695795 от 05.12.2016г., договорна лихва в размер на 114,63 лв. за периода от 31.01.2017г. до 27.11.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 598,20 лв. за периода от 02.03.2017г. до 27.11.2017г., лихва за забава в размер на 90,13 лв. за периода от 01.02.2017г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на БСлРС, както и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ответникът, чрез особения представител, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана, по изложените съображения.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната и изслушана е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно. Приложено е ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на
РС-Б.С. срещу длъжника Д.Х.Г. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 215/03.07.2015г.
в полза н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори,
чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., за сумата
от 730,07 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2695795 от 05.12.2016г.,
договорна лихва в размер на 114,63 лв.
за периода от 31.01.2017г. до 27.11.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 598,20 лв. за периода от 02.03.2017г. до 27.11.2017г., лихва за
забава в размер на 90,13 лв. за периода от 01.02.2017г. до 02.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК – 02.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените съдебни разноски в размер на 80,66 лв., от които: държавна такса в
размер на 30,66 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.
С настоящата искова молба кредиторът „А.З.С.Н.В.” ЕАД ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.
Ищецът „А.З.С.Н.В.” ЕАД *** в и.м. твърди, че на 05.12.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на «заемодател» и Д.Х.Г. в качеството й на «заемател» е сключен договор за паричен заем № 2695795 от 05.12.2016г. Съгласно чл.2 от сключения Договор за паричен заем, „Заемодателят” е предоставил на „Заемателя” потребителски заем при следните параметри: заемна сума от 800.00 лв., договорна лихва в размер на 114,63 лв. платими на 12 бр. Седмични погасителни вноски, всяка в размер на 79.97 лв., които са подробно описани в погасителен план към Договора, като първата погаситерлна вноска е дължима на 01.01.2017г., а последната е дължима на 27.11.2017г. От своя страна, Кредитодателят в момента на подписването на Договора за заем, е изплатил в брой на заемателя сумата, съгласно Договора, което заемателят е удостоверил с подписването му.
Длъжникът е заплатил
част от дължимия паричен заем към
Дружеството в размер на 279.58 лв. Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението,
длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
Междувременно на 16.11.2010
г. „А.З.С.Н.В.” ЕАД сключила договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, както и Приложение № 1 към него от
01.03.2018г., като съгласно договора за цесия вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД срещу Д.Х.Г. с ЕГН **********, е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-
кредитор. Съгласно изискването на закона „А.З.С.Н.В.” ЕАД е изпратила уведомително писмо за цесия, съдържащо и покана
за доброволно изпълнение до г-жа Д.Х.Г., за което е упълномощена от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД. Писмото е изпратено с обратна
разписка, което получено от член от домакинството – син на ответника на
12.03.2018г. Длъжникът също така се счита за уведомен с исковата молба за
извършването й./Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/09 г., II,
постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде игнориран".
По този повод з. „А.З.С.Н.В.” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образувано ч.гр.д. е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба за установяване съществуването на паричното вземане в посочените в нея размери.
Ответникът, чрез особения представител, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.
В с.з. ответницата чрез особения представител оспорва предявените искове на ищеца против нея по основание и размер.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира като изхождаща от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява, че отпуснатата сума по процесния договор за кредит възлиза на 800 лв., която е усвоена от ответника на 05.12.2016г. При проверка на счетоводните документи и данни е констатирано, че са налице плащания от страна на ответника по процесния договор за кредит, чийто общ размер е 234.58 лв. Тези суми са формирани от две погасителни вноски, едната от които е 121.79 лв., направена на 29.03.2017, и втората е 112.79 лв., съответно на 14.08.2017г. С тези погасителни вноски са погасени съответно следните задължения по кредита: Главница в размер на 69.93 лв., договорна лихва в размер на 45.01 лв. и 119.64 лв. - неустойка.
Въпросните вноски са направени към Изи Асет Мениджмънт АД, докато към новото дружество „АСВ“ АД не са правени плащания. Същото е видно от приложение №1 и №2 към настоящото заключение, които са неразделна част от заключението.
Остатъкът от задължението на ответника възлиза общо на 1533.03 лв., от които 730.07 лв. остатъчна главница, 114.63 лв. договорна лихва за периода от 31.01.2017г. до 27.10.2017г., 598.20 лв. –неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.03.2017г. до 27.10.2017г. и 90.13 лв. обезщетение за забава за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Безспорно по делото се установява наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между ответницата Д.Х.Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и
неговото съдържание. Установи се също, че кредитодателят е изпълнил
произтичащото от договора задължение-предоставил е в полза на ответника
исканата сума, факт който не се оспорва – а и ответницата е декларирала чрез
подписване на договора за кредит.
От представените с и.м. писмени доказателства се
установи, че след сключване на договора между страните, вземането по него е
било цедирано и Приложение № 1 от 01.03.2018г.
на ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.” ЕАД, т.е към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК(02.10.2018г.) титуляр на вземането по договора за
кредит е „А.З.С.Н.В.” ЕАД. При това положение, освен промяна в субектите на
облигационното правоотношение – кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си, също така вземането е преминало от предишния кредитор
в/у новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на
цесионера е все още не консолидирано до момента на съобщаване на длъжника на
цесионния договор. Установеното в чл.99,
ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение м/у
длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателят
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за
длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задължението му-т.е изпълнение спрямо лице което е
легитимирано по смисъла на чл.75 от ЗЗД. Съдът приема, че уведомяването на
длъжника от законово задълженото с оглед разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД лице,
е абсолютно задължителна
материалноправно предпоставка за уважаване на предявения иск, касаеща активната
материалноправна легитимация на ищеца. В тази насока по делото е налице доказателство
– уведомително писмо, изпратено на адреса на ответника Д.Х.Г., приложена обратна разписка, от която да е видно, че ответника е
получил писмото. Поради това длъжникът се счита за уведомен и с исковата молба
за извършването, което не се отрича и от ответницата. Въз основа на
горното съдът приема, че цедентът е уведомил надлежно длъжника за извършеното
прехвърляне на процесното вземане и своевременно не е направил своите
възражения.
От събраните по делото писмени доказателства
– Предложение за сключване на договор за паричен заем; Тарифа на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; Договор за паричен заем № 2695795 от 05.12.2016г. между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и Д.Х.Г.; Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.З.С.Н.В.” ЕАД, Извлечение от
Приложение № 1 към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД спрямо ответника е
предмет на договора за цесия; Потвърждение на извършената
цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„А.З.С.Н.В.” ЕАД; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „А.З.С.Н.В.”
ЕАД до ответника Д.Х.Г. с покана за доброволно изпълнение; Пълномощно от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, с упълномощаване ищцовото дружество да уведоми
ответницата Д.Х.Г., че има задължението да върне получените от
заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД пари на цесионера „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, н. когото заемодателят валидно е прехвърлил правата си по заемния договор,
чрез цесия от 01.03.2018г.
Ответницата е уведомена за
станалата цесия от
цесионера, за което цедентът нарочно го е упълномощил, чрез уведомлението
приложено към исковата молба, връчена на ответницата./вж. Решение
78/09.07.2014г.на ВКС, по т.д.2352/2013 г. по чл.290 от ГПК/.
Не се доказа ответницата Д.Х.Г. да е заплатила на ищеца изцяло дължимото, а само час от него. Видно от заключението на вещото лице П.П., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, към настоящия момент задължението на ответницата Д.Х.Г. възлиза общо на 1533.03 лв., от които 730.07 лв. остатъчна главница, 114.63 лв. договорна лихва за периода от 31.01.2017г. до 27.11.2017г., 598.20 лв. –неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 02.03.2017г. до 27.11.2017г. и 90.13 лв. обезщетение за забава за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда.
В това производство в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задължението си, че е заплатил посочената сума, по какъв начин и в какви
срокове. След като не е сторил това, то предявения иск, че ответника дължи на
ищеца сумата от 730.07 лв. главница, дължима на основание сключен
договор за паричен заем № 2695795 от 05.12.2016г. между длъжника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, договорна лихва в размер на 114.63 лв. за периода от 31.01.2017г.
до 27.11.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 598.20 лв.
за периода от 02.03.2017г. до
27.11.2017г., законна лихва за забава в размер на 90.13 лв. за периода от 01.02.2017г.
до 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.10.2018г., до окончателното
изплащане на вземането, се явява
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 80,66 лв., от които: държавна такса в размер на 30,66 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 919.34 лв., от които: 119.34 лв. внесена държавна такса, 200.00 лв. внесен депозит за вещо лице, 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00 възнаграждение за особен представител, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., изм. Бр. 98 от 15.12.2015г., за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, а съгласно чл. 26 за защита по заповедно производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. В този смисъл претендираното от ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение по исковото производство в размер на 300 лв. е в размер на нормативно установения максимум, имайки предвид, че по делото са проведени две съдебни заседания, поради което не са налице предпоставки за присъждане над този размер, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Ответницата не е поискала и не е
направила разноски пред настоящата съдебна инстанция и такива не следва да й се
присъждат.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Д.Х.Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., сумата от 730.07 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2695795 от 05.12.2016г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД/прехвърлен с договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.З.С.Н.В.” ЕАД-София), договорна лихва в размер на 114.63 лв. за периода от 31.01.2017г. до 27.11.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 598.20 лв. за периода от 02.03.2017г. до 27.11.2017г., законна лихва за забава в размер на 90.13 лв. за периода от 01.02.2017г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.10.2018г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 784/03.10.2018г. по ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Д.Х.Г. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., направените разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 7/2019г. по описа на БСлРС в общ размер на 919.34 лв., от които: 119.34 лв. внесена държавна такса, 200.00 лв. внесен депозит за вещо лице, 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00 възнаграждение за назначения й особен представител, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на БСлРС в размер на 80,66 лв., от които: държавна такса в размер на 30,66 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1308/2018г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: