Р Е
Ш Е Н
И Е № 488
гр. Пловдив, 13.02.2020
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 10742 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„6-ти Септември" № 250 , представлявано от
С. Н., чрез юрисконсулт Н. против М.С.А., ЕГН: **********, Адрес: *** за
признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от 1495,38 лв. за период от 06.04.2012 г. до 28.02.2017 г. както и мораторна лихва към главницата за период от 30.06.2012-28.02.2017 г. в размер на 377,69 лв., ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 3936/17 г. на ПРС. Притендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка на питейна вода, на
стойност 1495,38 лв. за
период от 06.04.2012 г. до 28.02.2017 г. неплатени в срок и пораждащи обезщетение за забава за периода от 30.06.2012-28.02.20217 г. в размер на 377,69 лв. Ползването е осъществено в обект, находящ се
в гр. П., ул. М. № ** *. Задължението е определено при условията на неизправно измервателното
средство и при обитание на имота от двама човека За притендираното вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ 3936/17 г. на ПРС
срещу която е подадено възражение. От подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
се дължи законна лихва до погасяване на задължението.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от особения представител на ответника, в който се оспорва
иска поради липса на писмено основание за възникване на отношения между
страните. Твърди се недоказаност на качеството на потребител на ответника.
Възразява се срещу размера и стойността на доставените услуги в рамките на
заявения период и начина на определянето им. Притендира се погасяване на
задължението по давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени документи –Справка по лице от АВ-Пловдив(лист
18-20 от делото), заявление за промяна на партида(лист 13 от делото) е видно,
че ответницата е собственик на процесния имот заедно с Васко Райчев Асенов към
2010 г. Към 01.03.2017 г. имота се обитава от три лица.
От представената справка за водомер (лист 8 от делото), карнети(лист 15-17
от делото) опис на фактури (лист 10-12 от делото), справка за неплатени
задължения (лист 9 от делото) е видно, че за периода 01.05.2009 г.-28.02.2017 г
водомера е проверяван редовно като е начислявано месечно количество потребена
вода-10-11 м. куб. За същия период на ответника са начислени задължения в
размер от 1495,38 лв. –главница.
От изготвеното заключение от 06.01.2020 г. по извършената СТЕ е видно, че
няма данни за монтирано измервателно устройство на потребеното количество вода
на процесния адрес. Имота е водоснабден. Налице е служебно определяне на
потребеното количество вода.
От изготвеното заключение от 23.04.2019 г. по извършената ССЕ е видно, че
размера на неплатеното задължение на ответницата, начислено по нейна партида е
1495,38 лв. Задължението за периода от 20.03.2014-28.02.2017 г. е в размер
642,80 лв. Дължимата лихва за него за периода до 28.02.2017 г. е 75,79 лв.
От приложеното гр. д. 3936/17 г. е видно, че за притендираното задължение
ищеца е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 20.03.2017 г., издадена е заповед
за изпълнение на 21.03.2017 г., която е връчена по реда на чл. 47, ал. 7 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради начина на връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на длъжника по ч. гр. дело № 3936/17 на ПРС и разпоредбата на чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, съда намира, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на
заявителя –ищец „В и К” ЕООД.
Уважаването на предявената притенция предполага доказване на качеството на
потребител на ответника на заявената услуга в периода като количество и
стойност, при липса на установени данни за извършване на плащания.
Тъй като се оспорва качеството на ответника на потребител, съдът изхождайки
от установените факти, че същия в заявения период е вписан в публичен регистър
като собственик на идеална част от имота и е декларирал това пред ищеца приема,
че ответника се явява ползвател на предоставените услуги и носи отговорност за
тяхното заплащане.
По отношение начина на определяне на размера на задължението съдът намира,
че представените писмени доказателства безспорно установяват факта на
извършеното потребление на предоставените количества вода, редовно отчитани, и
тяхната стойност. Направеното оспорване от страна на особения представител на
представените писмени документи съдът преценя като голословно, тъй като същото
не се обляга на твърдения за невъзможност за ползване на услугата в заявения
период и за констатирани задължения в размер различен от притендирания.
Предвид изложеното съдът намира, че ответника се явява задължен за
притендираното вземане за главница, което се явява основание за дължимост на
обезщетение за забавено плащане.
С оглед отправеното възражение за погасяване на част от вземането поради
изтичане на давност, което съдът преценя като основателно за периода 01.05.2009
г.-20.03.2014 г. и за размера от 852.58 лв.-главница и съответната и лихва от
301,90 лв., настоящия съдебен състав приема, че искът се явява основателен и
следва да се уважи за сумата от 642,80 лв.-главница и лихва 75,79 лв., за която
не е изтекъл период от три години преди дата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК погасяващ възможността за събирането му. За сумите над посочените
по-горе до размера на притенцията вземането се явява погасено по давност,
поради което иска следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените
разноски за настоящето производство съразмерно на уважената част от иска или в
размер на 277,13 лв., а за заповедното производство съразмерно на уваженото
вземане в размер от 129,46 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.А., ЕГН: **********, Адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от управителя С. Л. Н. сумата от 642,80 лв. (шестстотин четиридесет и два лева и осемдесет ст.) главница потребена вода за
периода от 20.03.2014 г. до -28.02.2017
г., ведно със законната лихва от 20.03.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 75,79 (седемдесет и пет лева и
седемдесет и девет ст.) лв.-лихва за периода от 01.04.2014 г. до 28.02.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3936/17 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано
от управителя С. Л. Н. против М.С.А., ЕГН: **********, Адрес: *** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 852.58
лв. (осемстотин петдесет и два лева и петдесети
осем ст. ) главница доставени ВИК
услуги за периода от 01.05.2009 г.- 20.03.2014
г., ведно със законната лихва от 20.03.2017
г. до окончателното плащане, както и сумата от 301,90
лв. (триста и един лева и деветдесет ст.) мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2012 г.- 28.02.2017 г., за които
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 3936/17 г. на ПРС.
ОСЪЖДА М.С.А., ЕГН: **********, Адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н., сумата от 277,13 лв. (двеста седемдесет и седем лева и тринадесет ст. )
разноски за настоящето производство и сумата от 129,46 лв. (сто двадесет и
девет лева и четиридесет и шест ст.) разноски по заповедното производство по по
ч. гр. д. 3936/17 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: / П / ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
Д. Д.