Решение по адм. дело №402/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Административното дело е образувано по жалба на М. Д. И., гр.Червен бряг, [улица]чрез адв М., ПАК срещу решение № 2153-14-13/28.02.2025.2025 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен материалният закон. Намира, че правилно е била отпусната пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО и неправилно е отменено това разпореждане като е прието, че е приложима нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС.

Излагат се доводи, че при наличие на хипотезата на чл. 69 и чл. 69б от КСО правото на пенсия следва да бъде признато и при наличие на една от двете хипотези, то лицето има право да му бъде отпусната пенсия. Цитира се съдебна практика. Посочва се, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 22.04.2024 година оспорващата има навършени 50 години 8 месеца и 5 дни и 27 години 6 дни стаж като служител на МВР и намира, че при наличие на хипотезите на чл. 69 и чл. 69б от КСО следва да се отпусне пенсия по по-благоприятния вариант.

Намира, че нормата на чл. 18, ал. 4 от НПОС е неправилно приложена . Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващата- М. Д. И., гр.Червен бряг, [улица], не се явява, представлява се от дв М., който поддържа жалбата и намира, че лицето има право на пенсия. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и държавна такса от 10 лева.

В съдебно заседание ответникът – директорът на ТП на НОИ Плевен, не се представлява.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По заявление от 22.04.2024 година л. 16 по делото на лицето с разпореждане № 15 от 24.04.2024 година е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б , ал. 1 от КСО в размер на 523, 04 лева, при навършена възраст от 50 години и 8 месеца и осигурителен стаж от първа категория 27 години и от трета категория 2 години 5 месеца и 10 дни или общо превърнат към трета категория - 47 години 5 месеца и 10 дни.

С разпореждане № 2175-14-79-2/13.12.2024 година е отменено разпореждането за отпускане на пенсия № 15/24.04.2024 година и е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието , че преценка на правото на пенсия следва да се извърши по чл. 69 от КСО, тъй като е положен стаж по ЗМВР и предпоставките за отпускане на пенсия са навършени 54 години и 2 месеца за 2024 г. и минимум 27 години стаж, от които 2/3 или 18 година действително изслужени в специалните ведомства. Прието, че лицето има 18 години действително изслужени, но няма навършена възраст и няма право на пенсия по чл. 69 от КСО.

Посочва се, че чл. 18, ал. 4 от НПОС урежда възможност за лицата, които да положили стаж в специални ведомства, който обаче не е с достатъчна продължителност за пенсиониране по реда на чл. 69 от КСО, да се пенсионират по реда на чл. 69б от КСО, но това изключение се отнася само до продължителността на осигурителния стаж, но не и по отношението на изискуемата възраст и лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б от КСО, но И. има изискуем стаж по чл. 69 от КСО и няма право на пенсия по чл. 69б от КСО..

Срещу разпореждането е подадена жалба от И. с мотиви за неправилно прилагане на закона.

На 28.02.2025 година е постановено процесното решение, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане от 13.12.2024 година. Прието е от органа, че правилно е отменено разпореждане за отпускане на пенсия, тъй като към датата на подаване на заявлението лицето има навършени 50 години и 8 месеца, а стажът е от първа категория е 27 години 6 дни като служител на МВР и 2 години 5 месеца и 10 дни от трета категория.

Прието е, че лицето има стаж по ЗМВР и следва правото на пенсия да се преценява по реда на чл. 69 от КСО, като към дата на подаване на заявлението изискванията за отпускане на пенсия са навършени 54 години и 2 месеца и минимум 27 години стаж, от които 2/3 или 18 г. действително изслужени в специални ведомства, а лицето има навършена възраст от 50 години 8 месеца и не отговаря на изискването за навършена възраст и не може да се отпусне пенсия по реда на чл. 69 от КСО.

Приема се, че с нормата на чл. 69 от КСО е въведено изискване за наличие на минимална изискуема възраст за придобиване на право на пенсия и за общ осигурителен стаж, част от който действително изслужен в посочените в нормата ведомства като не се прави разграничение, дали лицето е мъж или жена.

По реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО се въвежда възможност за пенсиониране в зависимост от съответната възраст за мъже и жени и при 10 години стаж от първа категория, като следва да е налице сбор от стаж и възраст, съответен за годината.

Приема се, че лицето не може да се пенсионира по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като има изискуем стаж за право на пенсия по чл. 69 от КСО, а разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лица, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж от първа/втора категория при навършена възраст по чл. 69 от КСО.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –Плевен . Съдът намира, че решението е постановено в установената писмена форма, изложени са мотиви, спазени са административно-производствените правила, правилно е приложен материалният закон и целта на закона.

Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия за 2024 година при навършени 50 години и 8 месеца за жените .

Съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО.

В случая не се спори по делото, че към датата на подаване на заявлението лицето е на 50 години 8 месеца и има 27 години 6 дни стаж, придобит по ЗМВР т.е. отговаря на изискването за стаж по чл. 69 от КСО , но не е навършило възрастта.

Съдът намира, че нормата на чл. 69 КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като се създава възможност на лица, работили като държавни служители по специални закони, сред които е ЗМВР, да придобият право на пенсия при навършени 52 години и 10 месеца за 2024 година и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони.

Съгласно чл. 183, ал. 3 от ЗМВР трудът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 при пенсиониране се зачита като първа категория т.е. приравнен е на стаж от първа категория.

Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Чл. 1 от НКПТ посочва изчерпателно, на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот, като сред тях не попадат служителите по ЗМВР и И. , с оглед положен стаж по ЗМВР, попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория по НКТП в хипотезата на чл. 18, ал. 4 от НКТП.

И. има изискуем стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО, но не отговаря на изискването за възраст за 2024 г. - 54 г. и 2 месеца, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ и изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18. ал. 4 НПОС, е неприложимо, Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 КСО.

В тази насока е и съдебната практика на Върховен административен съд - Решение № 6691/19.06.2025 г. по адм. дело № 12195/2024 г.; Решение № 6921/24.06.2025 г. по адм. дело № 3303/2025 г.; Решение № 7144/25.06.2025 г. по адм. дело № 3130/2025 г.; Решение № 7201/26.06.2025 г. по адм. дело № 3326/2025 г. и др. по описа на ВАС на РБ.

Предвид горното съдът намира, че решението е законосъобразно – издадено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с административно-производствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона –упражняване на права от осигурените лица по осигурените социални рискове с оглед характер на положения от тях труд и следва да бъде отхвърлена жалбата.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на М. Д. И., гр.Червен бряг, [улица]чрез адв М., ПАК срещу решение № 2153-14-13/28.02.2025.2025 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.