№ 216
гр. Благоевград, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Маргарита Коцева
Атанас Маскръчки
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221200600799 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба и допълнителна такава от адв. И. Д. – повереник на частния
тъжител и граждански ищец Н. И. Ч. от гр. Гоце Делчев, против Присъда №
906231 / 02.03.2022 год., постановена по н.ч.х.д. № 1606 / 2020 год. по описа
на Районен съд – Благоевград, с която подс. К. Н. З. на основание чл.304 вр.
чл.12, ал.1 от НК е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
частно обвинение в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а
предявеният граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
Според изложените във въззивната жалба и в производството пред
окръжния съд съображения и доводи, обжалваната присъда е необоснована и
незаконосъобразна. Повереникът счита, че повдигнатите от частния тъжител
и граждански ищец Н. Ч. срещу подс. К. З. обвинения за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 от НК се доказва от ангажираните по делото
доказателства. Иска се оправдателната присъда да бъде отменена и подс. З. -
осъден по така повдигнатите му обвинения, както и да бъде уважен изцяло
1
предявения граждански иск.
Въззиваемият К. З. и неговият защитник – адв. Любен Славов,
оспорват основателността на подадената въззивна жалба и молят присъдата
на районния съд да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.
Във въззивното производство не са ангажирани нови
доказателства.
Окръжният съд разгледа подадената въззивна жалба в качеството
си на инстанция по същество, и след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314
от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
По постъпила частна тъжба от Н. Ч. срещу К. З. в РС –
Благоевград е образувано НЧХД № 1606/ 2020 по описа на съда. Подс. К. З. е
обвинен в това, че на 20.02.2020г. около 14.30ч. в гр. Гоце Делчев, на ул. "..."
чрез нанасяне на удари в областта на главата, лявата буза и лявото ухо на Н.
Ч., му е причинил лека телесна повреда, изразила се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от Н. Ч. срещу
К. З. за присаждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
сумата от 5000 лв., ведно със законните лихви.
С обжалваната присъда, първоинстанционният съд е признал
подс. К. З. за невинен по така повдигнатото от частния тъжител Н. Ч.
обвинение, като е прието, че деянието не е обществено опасно, тъй като е
извършено при условията на неизбежна отбрана - за да се защити от
непосредствено противоправно нападение личността на отбраняващия се К. З.
чрез причиняване вреди на нападателя Н. Ч. в рамките на необходимите
предели, заради това и на основание чл.304 от НПК вр. с чл. 130, ал.1 и чл. 12,
ал.1 от НК го оправдава по това обвинение. Предявеният от Н. Ч. срещу К. З.
граждански иск за сумата от 5000 лв. за обезщетение на причинени от
деянието имуществени вреди и лихви върху сумата е отхвърлен като
неоснователен.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че фактическите
положения по делото са правилно установени. Със законоустановените
способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и
2
пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото
въпроси. В резултат на анализа на доказателствените материали се приемат за
установени следните фактически обстоятелства:
По делото не е спорно, че частният тъжител Н. Ч. и подсъдимият
К. З. живеят в съседни къщи на ул. „..“ в гр. Гоце Делчев. Отношенията между
двамата са изострени в резултат на съществува стара вражда, съпроводена със
съседски спорове и конфликти.
На 20.02.2020 г. около 14.30 ч. Н. Ч. седял пред дома си на ул. "..."
и до него било кучето му. По същото време подсъдимият К. З. се прибирал в
дома си, носейки в ръцете си покупки. С подс. З. вървяло и кучето му. Когато
подсъдимият преминавал покрай тъжителя, кучетата им се сджафкали и З.
ритнал кучето на тъжителя Ч.. Последният незабавно станал и се насочил към
подс. З., държейки с двете си ръце дървена тояга. Ч. нанесъл с тоягата удар по
главата на З. в дясната теменна област, като му причинил разкъсна рана и
кръвотечение. Нанесъл и втори удар по лявата ръка подсъдимия. З. се
обърнал, хванал тоягата и я дръпнал, но тъжителят Ч. не я пуснал. Двамата
започнали да се дърпат и блъскат, при което си нанасяли взаимно удари с
ръце и крака. Подс. З. успял на отскубне тоягата и да удари Ч. отстрани по
главата, в областта на бузата на лявото ухо. Тъжителят отново успял да хване
тоягата, която всеки дърпал към себе си и се опитвал да удари и ритне другия.
Подс. З. започнал да вика за помощ и от съседна къща излязла св. С Б, която
се обадила на телефон 112. Междувременно съпругата на Н. Ч. – св. Б Ч.а
чула шума от сбИ.ето и излязла на улицата. След намесата на свидетелките,
биещите се - тъжителят Ч. и подс. З. били разтървани.
Малко след това на местопроизшествието пристигнали
полицейските служители – свидетелите Б С и И Щ, както и екип на спешна
помощ. На К. З. е оказана медицинска помощ, тъй като имал кървяща рана на
главата и се оплаквал от силна болка. Той е заведен в Център за спешна
медицинска помощ гр. Гоце Делчев, като при прегледа му е установено
контузия и рана на главата, която е обработена и са му дадени необходимите
медикаменти.
На 21.02.2020г. частният тъжител Н. Ч. е прегледан от д-р Л К и
му е издадено медицинско свидетелство № 7/21.02.2020г. в което са отразени
оплакванията му от това, че е ударен по лицето от К. З. на 20.02.2020 г. около
3
14.30ч. Установени са оток и насиняване в областта на бузата и под лявото
ухо с палпаторна болка, екскуриации по лява ушна мида, контузна рана по
лицето и лявото ухо.
Подсъдимият К. З. също е прегледан от д-р Л К и му е издадено
медицинско свидетелство № 8/21.02.2020г. в което са отразени сведенията
му, че 20.02.2020г. около 14.20ч. след спречкване Н. Ч. му е нанесъл побой,
като многократно го ударил с дърво по главата, лявата мишница и дясната
предмишница. Прегледът е установил разкъсна рана по дясната теменна
област на главата, обилно кървяща, хематом на лявата мишница и хематом на
дясната предмишница.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинската
експертиза се установява, че на тъжителя Н. Ч. е причинен оток и насиняване
в областта на бузата и под лявото ухо с болка при опипване, драскотини или
охлузвания (екскориации) по лявата ушна мида, контузна (разкъсно-контузна)
рана по лицето и лявото ухо се дължат на действие на тъпи твърди предмети и
са причинили болка и страдание. Няма данни в да са провеждани медицински
манипулации и обработка на рана. Всяко едно от описаните травматични
увреждания и всички те заедно не са затруднили движения, не са нарушили и
засегнали функции на организма, тъй като се касае за повърхностни
травматични увреждания - оток, кръвонасядане, охлузване, които са
причинили болка, продължила от часове до 1-2 дни, без временно
разстройство на здравето и са оздравели без последствие за здравето в
бъдеще.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.
Извършеният в тази връзка анализ на доказателствените източници,
изложените съображения и направените изводи от районния съд по същество
се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция, поради което не
се налага повторно да бъдат излагани същите съображения.
В случая инцидентът между Н. Ч. и К. З. е заснет изцяло от
охранителна камера, монтирана на къщата на св. С Б на ул. "..." в гр. Гоце
Делчев. Записът е приобщен към доказателствата по делото и възпроизведен
в присъствие на свидетелите Б, Ч.а и подсъдимия З., които потвърждават, че е
4
записан процесния конфликт. Предвид категоричните изявления на
посочените лица и тъй като липсват каквото и да е основания да се счита, че е
представен неавтентичен или манипулиран запис, съдът намира на
неоснователни възраженията на повереника, че в случая е следвало да бъде
назначена видеотехническа експертиза. Настоящият съдебен състав счита, че
липсват и процесуални пречки посоченият видео запис да бъде предявен на
свидетелите, които при това са заснети на него и разясненията им по така
онагледеното събитие в максимална степен спомагат за обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Видно е също,
че обясненията на подсъдимия и показанията на очевидците, съпоставени със
записа от охранителната камера, коректно отразяват конфликта, неговото
възникване и ескалиране, нанесените удари и намесата на свидетелите Б и Ч.а
за разтърваване на биещите се. Наред с това ударите, които са си нанесли
тъжителя Ч. и подсъдимия З. съответстват изцяло на констатациите от
извършените медицински прегледи и заключението на съдебномедицинската
експертиза. Липсват каквито и да е основания да се поставя под съмнение
надеждност на горепосочените свидетели и достоверност на изложените от
тях факти и обстоятелства, поради което същите правилно са възприети от
районния съд.
Настоящият съд обсъди, прецени и анализира показанията и на
останалите разпитаните по делото свидетели /полицейски служители Б С и И
Щ/, които допринасят /макар и различна степен, тъй като не са очевидци/ за
изясняване на определени обстоятелства включени в предмета на доказване.
Окръжният съд възприема изцяло заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза. Това заключение е подробно,
пълно, обосновано и не пораждат никакво съмнение по отношение на
неговата правилност.
Анализирайки така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият К. Н. З. на 20.02.2020 г.
около 14.30 ч. в гр. Гоце Делчев, на ул. "..." чрез нанасяне на удари в областта
на главата, лявата буза и лявото ухо на Н. И. Ч. от гр. Гоце Делчев, му е
причинил лека телесна повреда, изразила се в травматични увреждания –
оток, насиняване, охлузвания и малка разкъсно-контузна рана, които са му
причинили болка и страдание, без временно разстройство на здравето –
5
съставомерни признаци на изпълнителното деяние по чл.130, ал.2 от НК.
Същевременно следва да бъдат споделени изводите на първия съд, че това
деяние не се явява обществено опасно, тъй като е извършено при условията
на неизбежна отбрана - за да се защити от непосредствено противоправно
нападение личността на отбраняващия се К. З. чрез причиняване вреди на
нападателя Н. Ч. в рамките на необходимите предели. Ето защо и на
основание чл.304 от НПК вр. чл.12, ал.1 от НК районният съд правилно е
оправдал подсъдимия по повдигнатото му частно обвинение за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
При преценката на всички събрани по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност се установява, че подс. К. З. е нанесъл удари
в областта на главата, лявата буза и лявото ухо на Н. Ч. от гр. Гоце Делчев. От
тези действия на подсъдимия е причинено телесно увреждане на пострадалия,
а именно на тъжителя Ч. е причинена лека телесна повреда, изразила се в
причиняване на болка и страдание – съставомерно деяние по чл.130, ал.2 от
НК.
Същевременно въззивния съд приема, че при възприетата по-горе
фактическа обстановка е налице хипотезата на неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12, ал.1 от НК. По делото е установено по несъмнен начин, че
действията на подсъдимия З. са в отговор на непосредствено предхождащо го
агресивно поведение спрямо него от страна на тъжителя Ч.. Именно
последният се е нахвърлил и нанесъл удари с тояга по главата и тялото на
подсъдимия, при което му причинил разкъсна рана и кръвотечение. З. е
опитал да се защити като е хванал тоягата и опитал да я издърпа, при което
двамата започнали да се дърпат и блъскат, както и да си нанасят взаимно
удари с ръце и крака. Безспорно е, че при това сбИ.е подс. З. е ударил Ч.
отстрани по главата, в областта на бузата на лявото ухо. Ето защо съдът
приема, че при иницииращото непосредственото противоправно нападение
от страна на Н. Ч., насочено спрямо телесния интегритет на К. З., последният
съвсем съзнателно е предприел действия за самозащита. Същият се опитал да
защити себе си, употребявайки физическа сила по отношение на нападателя.
Несъмнено при създалата се изненадваща и и критична ситуация, подс. З. не е
разполагал с други възможности и се е налагало да бъде приложена
интензивна употреба на сила. Срещу е бил нападнат и ударен с дървена тояга
в областта на главата, при което е получил разкъсно-контузна рана и
6
окървавен. В този момент същият не е имал и възможност да потърси
съдействие от компетентните органи – полиция или друга помощ. Той не е
разполагал с достатъчно време, за да вземе друго решение как да действа в
създадената сериозно застрашаваща го ситуация. Ето защо съдът приема, че
подс. К. З. се е намирал в състояние на неизбежна отбрана по смисъла на
чл.12, ал.1 от НК. Подсъдимият З. е бил обект на внезапно нападение от
страна на тъжителя Ч.. Т.е. налице е пряко, непосредствено и противоправно
нападение, изразяващо се в посегателство над неговата личност, което е
започнало и не е приключило /не е прекратено/. Подс. З. се е отбранявал, при
което е нанесъл удари и причинил визираните травми на тъжителя Н. Ч..
Същевременно съдът намира, че предприетата от подс. К. З.
защита съответства на характера и опасността на нападението, тъй като по
сила и интензитет не превишава самото нападение. Изтъкнатите
обстоятелства сочат, че в конкретния случай нанасянето на удари по
нападателя се явява неадекватна реакция, тъй като нападението не е могло да
бъде ефективно отблъснато и с не толкова интензивно средство за защита.
Поради изложеното съдът прие, че подсъдимият З. е действал в пределите на
неизбежната отбрана, тъй като избраните от него начин и средства за защита
съответстват на характера и опасността на нападението и не надхвърлят
необходимото за отблъскването му. В този аспект е налице хипотезата на
чл.12, ал.1 от НК.
Липсата на обществена опасност на деянието се приравнява на
липса на престъпление, което по дефиниция от чл.9, ал.1 НК следва да
разполага с такава. Действията на подсъдимия в условията на неизбежна
отбрана рефлектират и върху липсата на умисъл за извършване на
престъпление. Целта по преустановяване на насилствените действия на
нападателя и по защита на себе си, мотивира подсъдимия при извършване на
деянието по нанасяне на удари, респ. той не цели причиняването на телесно
увреждане на пострадалия, което е съставомерен резултат по чл.130, ал.1 НК.
Подсъдимият е бил нападнат, поради което, действайки за защита на
личността си от едно налично към момента нападение, се е намирал при
условията на неизбежна отбрана и съгласно чл.12, ал.1 от НК деянието му не
е обществено опасно, а от там и не е престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от
НК.
7
Тъй като деянието не е обществено, предявеният граждански иск
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Ето защо съдът прие, че следва да потвърди обжалваната Присъда
№ 906231 / 02.03.2022 год., постановена от Районен съд – Благоевград по
н.ч.х. дело № 1606 / 2020 год., с която подсъдимият К. З. е признат за
невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334,
ал.1, т.6 от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 906231 / 02.03.2022 год.,
постановена по н.ч.х. дело № 1606 / 2020 год. на Районен съд – Благоевград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8