№ 3624
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110127732 по описа за 2021 година
намери следното:
Предявена е искова молба от С.В. АД против СТ. АС. В. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи
сумите по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение за незаплатена цена на доставена питейна вода в размер на
3264,37 лева за периода от 03.08.2013 г. до 20.06.2020 г., ведно със законната
лихва от 10.09.2020 г. до изплащане на вземането и обезщетение за забава за
периода от 03.09.2013 г. до 20.06.2020 г. в размер на 868,85 лева. Ищецът
твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за предоставяне на В и К услуги до имота при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника тези В и К
услуги, като последният не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия потребителят е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК
оспорва предявените искове, като твърди, че не е потребител на В и К услуги.
1
Оспорва факта на доставяне на питейна вода и В и К услуги, като счита, че
такива не са били предоставяни. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не изпраща
представител. Ответникът не се явява, изпраща представител, поддържа
исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за услугата доставка и пречистване
на вода, по силата на което доставчикът се е задължил да извърши
предлаганите услуги, а купувачът да се ползва от тях и да заплати
уговорената продажна цена и 2) доставената вода да е в твърдяното
количество.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че качеството
на потребител на ответника е доказано. За установяване на този факт от него
беше представено извлечение от имотния регистър към АВ. Съдът не счита,
че това доказателство установява при условията на пълно и главно доказване
качеството „потребител“ на ответника. Съгласно чл. 18 ЗЗД прехвърлянето на
собственост или на вещно право на ползване се осъществява с нотариален акт
и това е доказателството, което би установило качеството „потребител“ на
ответника. Доколкото по делото липсват доказателства за извънсъдебно
признание на този факт от ответника, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е
длъжен да го счете за невъзникнал. Поради гореизложеното счита, че
качеството потребител на ответника е недоказано, а искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските, такива се дължат единствено на ответника, като
съгласно задължителната тълкувателна практика, се дължи произнасяне и за
2
разноските в заповедното производство. От ответника са доказани разноски
както следва: 150 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и 300 лева – адвокатско възнаграждение в настоящото
производство. Разноските са доказани и следва да се присъдят.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения С.В. АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. М................., иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС срещу СТ.
АС. В., ЕГН: ********** с адрес гр. София, Л................., за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3264,37 лева,
представляващи цената на потребена вода за имот с адрес гр. София, ж.к.
Обеля 2, бл. 207, вх. В, ет. 1, ап. 49, за периода от 03.08.2013 г. до 20.06.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, предявения С.В. АД, ЕИК ********* иск на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД, срещу СТ. АС. В., ЕГН:, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 654,23,90
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.09.2013 г. до
26.20.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.В. АД, ЕИК ********* да заплати на СТ. АС. В., ЕГН:
********** сумата от 150 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и 300 лева – адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава
ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3