Решение по дело №2499/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260141
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Мирослава Райчева Неделчева
Дело: 20193230102499
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   РЕШЕНИЕ №….

 

                                             гр. Д., 12.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:                     

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

 

при участието на секретаря  С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №2499 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на В.З.К.А.Ч.С.– Д.С.К./ВЗКАЧС-ДСК/ - гр. Д., ЕИК **, рег. По ф. Д. №**г. на ДОС с председател Г.Т.Б., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат О.Б. ***, със съдебен адрес:*** срещу С.М.С., ЕГН **********,*** и Р.О.М., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.186 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 08.08.2017г. е сключил с ответника С. С. договор за заем №**. В изпълнение на поетите ангажименти по договора ищецът е предоставил на заемателя сума в размер на 5000.00 лв. със срок на погасяване 36 месеца, при условията на погасителен план, който е неразделан част от договора. В договора е уговорена договорна лихва 14,5% /чл.8/., както и наказателна при просрочие в размер на лихвата по заема, завишена с добавка 20%  върху просрочената сума /чл.10 ал.1/.

По договор за поръчителство от 08.08.2017г. Р.М. се е задължил спрямо заемодателя да отговаря на изпълнението на задълженията на заемателя.

Първият ответник С. С. е изплатил само 110 лв., като към датата на подаване на исковата молба – 11.07.2019г. е останала неиздължена главница по договора в размер на 4890.00 лв., договорна лихва в размер на 735.00 лв. за периода от 05.12.2017г. до 01.02.2019г., както и начислена неустойка по чл.10 от договора в размер на 460.00 лв. за периода от 05.12.2017г. до 08.07.2019г.

Поради неизпълнение на договорните отношения, ищецът е изпратил до ответниците писма-покани от 14.01.2019г., като отделно са връчени и известия до длъжниците за прекратяване на сключения помежду им договор и предприемане на действия за събиране на дължимите суми по съдебен ред.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на ИМ, ответниците не са изплатили задълженията си по договора за заем, въпреки отправените покани, многократни разговори и напомняния с ес-ем-еси, което го е мотивирало да заведе настоящите искове.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да осъди ответниците да му заплатят солидарно следните суми: главница по договора за заем в размер на 4890.00 лв., договорна лихва в размер на 735.00 лв. за периода от 05.12.2017г. до 01.02.2019г., както и начислена неустойка по чл.10 от договора в размер на 460.00 лв. за периода от 05.12.2017г. до 08.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба – 11.07.2019г. до окончателното изпънение на задължението.

         Ищецът претендира и сторените съдебни разноски по делото.

          С разпореждане от 12.07.2019г. ДРС е изпратил на ответниците преписи от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било връчено на С. С. на 22.07.2019г. и на Р. М. на 06.11.2019г., чрез назначения му особен представител – адв. Д.М. от ДАК.

       В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението само ответникът Р.О. е изпратил отговор на исковата молба, в който заявява, че  исковете са допустими, но неоснователни, досежно размера на неустойката. Сочи се, че не били приложени доказателства за податните възможности на заемателя С. С., че искът е следвало да се насочи първо към него, след това да се образува съдебно производство и в случай, че кредиторът не може да се удовлетвори и да му бъде изплатено вземането, тогава да се предявява иск и към поръчителя Р.М.. Ответникът е направил доказателствени искания с отговора по ИМ, за назначаване на ССчЕ, за изискване от ищеца на платежни документи, удостоверяващи извършенията плащания по договора за заем до момента.

В открито съдебно заседание ищцовата страна, представлявана от надлежно упълномощен адвокат заявява, че поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете, като основателни и доказани.

Ответникът С. С., редовно призован, не се явява и не се представява, не изразява становище по молбата.

Ответникът Р.М., чрез назначения си особен представител заявява, че оспорва иска по размер за начислената неустойка, счита, че е прекомерно завишен.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

    На 08.08.2017год. между „ВЗКАЧС - Д.С.К.- Д. и С. М.С. /** на касата/ е сключен договор за заем №** /л.5-11/. Предмет на договора е предоставен от заемодателя „ВЗКАЧС - Д.С.К.– Д. заем на С. С. в размер на 5000.00лв. – средства за отглеждане на животни /чл.1, ал.2/. На същата дата 08.08.2017год. към договора е сключен и договор за поръчителство с Р.О.М. /л.12-13/. Заемът е обезпечен още и с притежаваният дялов капитал от заемателя в размер на 500.00 лв. и запис на заповед от заемателя и поръчителя.

   Заемът е предоставен за срок от 36 месеца, считано от датата на усвояване на заема, като договорът може да бъде продължен, но за не повече от 12 месеца, като искането за това трябва да бъде отправено до заемателя най-късно до 20.06.2020г. Уговорено е, че заемодателят дължи годишна лихва в размер на 14.5%. Дневният лихвен процент е договорен като съотношение между годишния лихвен процент по заема и 365 дни /чл.8, ал.3/.

  При просрочие на погасителните вноски /по главница или лихви/ се начислява наказателен лихвен процент за забава върху просрочената погасителна вноска в размер на лихвата по заема за съответния период, завишена с надбавка от 20% върху просрочената сума /чл.10, ал.1/.

  Заемателят се задължава да извършва погасителните вноски в срок до 20-то число на всеки съответен месец от действието на договора за заем в размерите им, съгласно погасителния план /чл.12/. В погасителния план главницата е предвидено да бъде платена на 08.08.2020год., т.е. при изтичане срока на договора.

   Видно от отправени писма-покани до ответниците, връчени, съответно на 19.06.2019г. до С. С. /л.14/ и на 14.06.2019г. до Р. М. /л.15/, чрез известие за доставяне на Б. пощи, заемодателят сочи, че заетата сума е усвоена на датата на сключване на процесния договор, като заемателят и поръчителят се приканват да заплатят заетите суми, поради прекратяване на договора, считано от 14.06.2019г., предвид неизпълнението му от страна на длъжниците на осн. чл.24 и 25. Към датата на прекратяване дължимата сума по договоре е била в размер на 4860.00 лв. – главница и 1240 лв. – лихви и просрочия за периода от 06.06.2018г. до 11.06.2019г. Предвид горното, кредиторът-ищец е обявил на длъжниците предсрочна изискуемост на договора.

     По делото е изготвено и прието като доказателство заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л.71-80/. Вещото лице, след извършени проверки на материалите по делото и в счетоводни документи на „ВЗКАЧС - Д.С.К.– Д., е установило, че при сключване на договора, с РКО №1691 от касата на ищеца са изтеглени 5000 лв. и предадени с ПКО №1692/08.08.2017г. на С. С. по сметката, указана в договора, а именно: №**. Общата стойност на погасителните вноски, съгласно погасителния план е 6223.22 лв. На 08.08.2017г. е удържана първата вноска от 400.00лв. за постигане на съотношение 1:10 между дялов капитал и желан заем. Удържани са и  дължимите такси за отпускане и обслужване на заема по тарифата на кооперацията  в размер на 201.00 лв. общо.

От страна на длъжниците са извършени 2 плащания - на 13.11.2017год. в размер на 200.00 лв. с ПКО №2781 и на 28.11.2017г. в размер на 150.00 лв. с ПКО №3070. Общо платените суми по кредита са 350.00лв. и с тях са погасени главници в размер на 140.00 лв. /първата и част от втората вноска/ и лихви в размер на 210.00 лв.

    Вещото лице е изчислило, че неизплатеното задължение на ответниците към датата на подаване на исковата молба в съда - 11.07.2019г. е: 4860.00 лв. – главница, а за периода от 20.10.2017год. – 20.05.2019год. договорната лихва е в размер на 780.44 лв., а неустойката за периода от 20.10.2017г. до 20.05.2019г. е в размер на 446.52 лв., като неустойката е изчислена от вещото лице на база 1/365 част от основния лихвен процент на БНБ плюс 20 пункта за периодите от изискуемостта на всяка вноска до 08.07.2019г. Към неустойката на втората вноска от 85.67 лв., експертът е прибавил и дължимата неустойка за забава на първата и част от втората вноска за периода от 20.09.2017г. до датите на плащане на вноските – 13.11.2017г. и 28.11.2017г., в размер на 2.80 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като обективно и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

         Предявеният главен иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Уговорката за наказателна лихва в договора, която да се заплаща в случай на пропуснат срок за плащане на паричен дълг с фиксиран падеж изцяло покрива характеристиките на неустойка за забава (чл. 92 ЗЗД).  Наказателната лихва по договора се формира от два основни компонента – договорната лихва по чл. 8, ведно с надбавка във фиксиран размер от 20 пункта /чл.10 от договора за заем/.

         Искането за присъждане на законна лихва се основава на нормата на  чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК, с  оглед характера на предявените искове, ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на процесните вземания и техния размер, конкретно да докаже сключването на договор за заем и предаване на заетата сума на ответника С. С., сключването на договор за поръчителство с Р. М. и надлежно упражняване претенцията, относно длъжника и поръчителя.

Безспорно от представения договор се установи, че страните са постигнали съгласие, по силата на което, ищецът се задължил да предаде на ответника С. С. парична сума в размер на 5000 лв. заем с конкретна дата на връщане - 08.08.2020г. С оглед липсата на твърдения и доказателства, че на датата на падежа задължението е платено, то за неизправната страна е възникнало задължение за връщане на заетата сума от 5000.00 лева -главница и 1223.22 лв. – договорна лихва. Тези задължения, съгласно двустранно подписания погасителен план е следвало да се заплатят до 08.08.2020г. Съобразявайки извършените две плащания от длъжниците по договора, както и това, че той е прекратен, считано от 14.06.2019г. и ищецът е обявил предсрочна изискуемост, съобщена надлежно на ответниците, съответно на 14 и на 19.06.2019г., както и, че към датата на устните състезания е изтекъл и крайният срок на договора, падежът на главното задължение е настъпил, вземането е изискуемо и претенцията за заплащането му от кредитополучателя, частично основателна до размера от 4860 лв., а за разликата до 4890.00 лв. трябва да се отхвърли. Върху главното задължение следва да се начисли и законна лихва за забава, начиная от датата на подаване на исковата молба /11.07.2019г./ до окончателното му плащане.

Относно размера на договорната лихва, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице по ССчЕ. Тя възлиза на 780.44 лв. за периода от 20.10.2017г. до 20.05.2019г. Исковата претенция е за 735.00 лв. за периода от 05.12.2017г. до 01.02.2019г. Доколкото, ищецът не е направил изменение в размера, нито на главната, нито на акцесорната претенция, съдът следва да уважи иска за договорна лихва в по-малкия размер, за сочения от него период.

    Относно размера на претендираната неустойка: От договора се установява, че неустойка се начислява върху просрочените договорни лихви и върху просрочената главница в размер на лихвата по заема за съответния период, завишена с надбавка от 20% върху просрочената сума. Вещото лице изчислява размера на неустойката върху дължимите лихви за периода от 20.10.2017г. до 20.05.2019г. на 446.52 лв. Тъй като с исковата молба се претендира по-висок размер – 460.00 лв. за периода от 05.12.2017г. до 08.07.2019г., искът за неустойка следва да се уважи до размера и за периода, установен от вещото лице, а именно: 446.52 лв., а за горницата до 460.00 лв., следва да се отхвърли.

По претенциите срещу втория длъжник в качеството му на поръчител:

Отговорността на Р.М. се обосновава от ищеца единствено  на договорно основание, а именно: сключен на 08.08.2017г. договор за поръчителство. Съгласно нормата на чл.138 от ЗЗД, с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. В случая ищецът и Р. М. са сключили именно договор за поръчителство, който отговаря на изискванията за редовност, като сключен в писмена форма. На следващо място, е налице действително задължение на третото лице-кредитополучател С. С., поради събраните данни, че отпуснатия му кредит е преведен по негова банкова сметка.

***-като ответникът Р. М., чрез назначения му особен представител не е навел възражения за изтекла давност, съдът не следва служебно да разглежда и да прави преценка на този въпрос, относно преклузивния срок по чл.147 от Закона за задълженията и договорите.

Относно разноските: На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно изхода от спора, в тежест на ответната страна следва да се възложат сторените от ищеца по делото съдебни разноски /представен списък по чл.80 от ГПК – л.70/, а именно: държавна такса в размер на 301.60 лв. – л.4 /295.60 лв. д-т. плюс 6.00 лв. – банков комисион/, за адвокатски хонорар в размер на 1110.00 лв. /л.3/, 250лв. – внесен депозит на вещо лице по ССчЕ /л.62 и л.89/, 634.25 лв. – депозит за назначаване на особен представител на ответника Р. М. /л.42/, или общо 2295.85 лв., но съобразно изхода от спора, тази сума се редуцира до 2279.44 лв.

По гореизложените съображения, Д. районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

           ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********,*** и Р.О.М., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на „В.З.К.А.Ч.С.- Д.С.К.- /ВЗКАЧС-ДСК/”, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул."О. П." №**, с председател Г.Т.Б., следните суми:

- 4860.00 лв. /четири хиляди осемстотин и шестдесет лева/, представляваща главница по договор за заем №**/08.08.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главното задължение, начиная от 11.07.2019г. до окончателното му плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск срещу ответниците за горницата от 4860.00 лв. до претендирания размер от 4890.00 лв.;

- 735.00 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/ - договорна лихва, начислена за периода от 05.12.2017г. до 01.02.2019г.

- 446.52 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/, представляваща наказателна лихва, съгласно чл.10 от договора, начислена за периода от 20.10.2017г. до 20.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск срещу ответниците за горницата от 446.52 лв. до претендирания размер от 460.00 лв. за периода от 05.12.2017г. до 08.07.2019г.

ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН **********,*** и Р.О.М., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на „В.З.К.А.Ч.С.- Д.С.К.- /ВЗКАЧС-ДСК/”, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул."О. П." №**, с председател Г.Т.Б.  сторените съдебни разноски в настоящото производство, съобразно изхода от спора в размер на 2279.44 лв. /две хиляди двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/.

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Д. окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :............................