РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 09.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при
секретаря Павлина Плючарска,
като
разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 406 по описа за 2019
година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 558, ал. 7 от КЗ и чл.45 от ЗЗД
В РС – Червен бряг е постъпила
искова молба от Г.Ф., със седалище: гр. ххх представляван заедно от
Изпълнителните директори ххххххххх, чрез адв. Б.К.,*** срещу Ю.К.Г., с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.558, ал.7 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД се
иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 4711.50 лв., както и законната лихва от деня на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, направените
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
С исковата молба са представени:
писмени доказателства по щети № 110584/30.09.2013 г. и ххх.; Констативен
протокол за ПТП, Справка ИЦГФ, служебна бележка МВР – 2 бр.; Споразумение по
НОХд № 400/2013г. на РС – Червен бряг; Уведомление по щета ххх., мед. Документ
– 3 бр.; медицинска експертиза, Протокол от ЗМК, Протокол от УС ГФ, писмо;
Платежно нареждане; уведомление по щета № 110584/30.09.2013г.; Опис
„Дженерали“, заключение ВЛ ГФ; Доклад по щета № 110584/30.09.2013г.; платежно
нареждане, талон; регресна покана с обратна разписка; документ за платена д.т.;
пълномощно.
Поддържа се още, че
към момента на пътно-транспортното произшествие ответникът е управлявал МПС, за
което не е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди
се още, че ответника е бил поканен да възстанови платената от ищеца сума, но
същия до датата на подаване на исковата молба не е погасил задълженията си.
Молят съда ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца по щета № хххсумата от 1711.50
лв., и по щета ххх. сумата от 3000.00 лв. ; представляваща платеното на
пострадалото лице обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 30.04.2019 г. до окончателното й изплащане.
Претендира и разноски.
Ответникът Ю.К. Георгиева,
редовно призован в съдебно заседание се представлява от адв. Ц.А.. В
депозирания писмен отговор на исковата молба и в съдебно заседание се позовава
на изтекла абсолютна давност на задължението, тъй като от момента на възникване
на произшествието, до депозиране на исковата молба е изтекъл срок повече от пет
години.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно
чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан.
Претендира се възстановяване на заплатеното от ищеца обезщетение на лице, чийто
автомобил е бил повреден на 13.08.2013 г. при ПТП, предизвикано от ответника,
който към момента на пътно-транспортното произшествие е управлявал МПС, за
което не е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност”. Предявен
е иск от лице, имащо
правен интерес от защита, срещу надлежен ответник.
С оглед на материалната и
териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен
бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА
ИСКА:
Предявеният иск е
регресен за заплащане на сумата от 4711.50
лв. с
правно основание чл. 288, ал. 12 /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането /КЗ/. В подкрепа на иска са
представени: Констативен
протокол за ПТП, Справка ИЦГФ, служебна бележка МВР – 2 бр.; Споразумение по
НОХд № 400/2013г. на РС – Червен бряг; Уведомление по щета ххх., мед. Документ
– 3 бр.; медицинска експертиза, Протокол от ЗМК, Протокол от УС ГФ, писмо;
Платежно нареждане; уведомление по щета № 110584/30.09.2013г.; Опис
„Дженерали“, заключение ВЛ ГФ; Доклад по щета № 110584/30.09.2013г.; платежно
нареждане, талон; регресна покана с обратна разписка; документ за платена д.т.;
пълномощно.
От фактическа страна
Ответника на 13.08.2013 г., около 17.00
часа по ул. „Антим първи“ в гр. Червен бряг пред магазин за хранителни стоки „хххуправляван
от Ю.К.Г. ,след употреба на алкохол /3.1 % в кръвта/ блъснал движещия се и
спиращ пред него л.а. хххНП, собственост на Д.С.Д., управляван от М.А.а С.,
както и л.а.
В резултат на същото са причинени щети на
лекия автомобил. От протокол за ПТП и Декларация от ответника се установява, че
управляващия, причинилия ПТП-то лек автомобил няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбите на
кодекса за застраховането Г.Ф. е изплатил на собственика на увреденото МПС
обезщетение в размер на 1711.50
лв., и неимуществени вреди на водача на автомобила М.С., като на 29.04.2014 г. по щета 210060/2014г. е заплатена сумата
от 3000.00 лева и на 20.06.2014г. сумата от 1711.60по щета 110584/2013г. – общо
4 711.50 лв. Ищеца е отправил до ответника регресна покана за внасяне на
изплатената на увредените лица суми. Към датата на о.с.з. ответника не е
представил доказателства за направени плащания.
От правна страна
Разпоредбата на чл.
288, ал.12 /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането постановява,
че Гаранционният фонд изплаща по застраховка "Гражданска отговорност"
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга
държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
(арг.чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а"), като след изплащането на
обезщетението, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Съгласно общата
разпоредба на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са
причинили вредата, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност
се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, като в процесния случай се установи по
делото, че ответникът с поведението си е причинил ПТП, вследствие на което е
увредил автомобил, чийто собственик е сезирал Гаранционният фонд за причинените
имуществени вреди, тъй като деликвентът не е притежавал сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" и са получили обезщетение от
фонда.
Размерът на претърпените
имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото ПТП е безспорно
доказан от приложените писмени доказателства по цитираните щети и не се оспорва
от страните. С изплащането на обезщетение по силата на чл. 288, ал. 12 от КЗ
фондът е встъпил в правата на увредените, като е получил правото да му бъде
възстановено платеното обезщетение. За да предяви този иск е достатъчно ищеца
да е погасил дълга на причинителя на вредата чрез изпълнение. Ищеца е платил на
увредените лица обезщетение в общ размер на 4711.50 лв. /обща сума/, като на
29.04.2014 г. по щета 210060/2014г. сумата от 3000.00 лева и на 20.06.2014г.
сумата от 1711.60по щета 110584/2013г.. Причинителят на ПТП, настъпило
на 13.08.2013г. – ответника Ю.К.Г. по силата на чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането следва да възстанови
изплатеното от ГФ обезщетение на увредения.
Основанието за
предявяване на регресния иск срещу причинителя на вредите, възниква от момента
на извършване на плащането от лицето, което отговаря за вредите – в случая ГФ,
а не от момента на настъпване на произшествието. За това изискуемостта на
задължението настъпва от този момент. Това обуславя направеното възражение за
изтекла давност като неоснователно. Действително е изтекъл период повече от пет
години от настъпване на произшествието, но не и от момента на извършване на
плащането. Първото плащане е от 29.04.2014г и петте години изтичат на
30.04.2019г. – датата на депозиране на исковата молба. Второто е платено на 20.06.2014г. и също е в пет годишния срок по чл. 387, ал.
5 от КЗ.
По тези съображения съдът
намира, че предявеният иск за сумата от 4711.50
лева, представляваща вземане по чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането за изплатено обезщетение
за вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска – 30.04.2019 г. до окончателното й изплащане, е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените от
последния
разноски – 188,46 /сто
осемдесет и осем лв. 46 ст./ лв. държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Ю.К.Г., с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище: гр. ххх представляван заедно от Изпълнителните
директори ххххххххх, чрез адв. Б.К.,*** сумата от 4711.50
лв., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на подаване на
исковата молба – 30,04,2019г. до окончателното изплащане на сумата /представляващи
заплатени от фонда обезщетения за причинени имуществени вреди на увредения лек
автомобил при ПТП, настъпило на 13.08.2013 г. и обезщетение за
причинени неимуществени вреди на водача на автомобила/.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от Ю.К.Г., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ф., със седалище: гр. ххх представляван заедно от Изпълнителните
директори ххххххххх, чрез адв. Б.К.,*** сумата от 188.46 /сто осемдесет и осем лв. 46 ст./
лева, направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: