Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 8689 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.03.2019
г. по гр.д. № 75169/18 г., СРС, ІІ ГО, 168 с-в е отхвърлил предявените
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** против С.Н.В.,
EГH
********** и Д.И.В., ЕГН **********
и двамата с адрес : гр. София, ул. „*******искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 ТПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответниците дължат солидарно сумата
731,37 лева - главница, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода м. 5.2013 г.- м.04.2014 г. за имот на адрес: гр.
София, ж.к. „*******, аб. № 316500, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.07.2015 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 128.72
лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
30.06.2013 г. до 07.07.2015 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 27.08.2015 г. по ч. гр. д. № 42640 г„ по описа на СРС, 63 състав. Признал за установено по предявените искове по чл. 212 ГПК, че между „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и С.Н.В., ЕГН **********
и Д.И.В., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** не е съществувало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за имот на адрес: гр.
София, ж.к. „*******, аб. № 316500 в период м. 5.2013 г,- м.04.2014 г. Осъдил е „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Н.В., ЕГН ********** и Д.И.В.,
ЕГН ********** и двамата е адрес: *** сумата 800 лева - съдебни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт И.М.с мотиви,
изложени в жалбата. Развиват се доводи, че неправилно съдът е приел, че
ответниците не са потребители на ТЕ за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42/отм./
от ДР на ЗЕ и на чл.153 от ЗЕ. Видно от представените писмени доказателства,
ответниците са собственици на топлоснабдения имот през процесния период, като
няма доказателства, че са предоставили вещно право на ползване на друго лице.
Отделно от това, погрешно съдът е приел, че в случай на учредено вещно право на
ползване на имота, би следвало да се приеме, че ползвателят, т.е. лицето
обитавало имота, съответно консумирало ТЕ е клиент на ищцовото дружество.
Законът не се интересува кое лице е държател на имота, респ. кое лице е
потребило реално консумираната за исковия период ТЕ.
Моли решението да бъде
отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените
искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите С.Н.В., ЕГН ********** и Д.И.В. е ЕГН ********** и
двамата е адрес : гр. София, ул. *******, чрез пълномощника по делото адвокат Р.Г.
от САК, със съдебен адрес:***, офис 1 оспорват въззивната жалба. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за сумата от общо 860,09 лв., от която 731,37
лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м.05.2013 г. - м. 04.2014 г. в имот, находящ се в гр. *******, с аб.
№316500 и сумата 128,72 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 30.06.2013 г. до 07.07.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК —
21.07.2015 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение от 27.08.2015 г. по ч. гр. д. №42640 г., по описа на СРС, 63 състав.
Ищецът твърди, че ответниците
са потребители на топлинна енергия за процесния имот, като не са изпълнили
задължението си да заплатят стойността й. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 42640/2015 г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав, срещу която ответниците са възразили.
Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор,
в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
По делото е безспорно, а
и видно от представения нотариален акт № 5 по нот. дело № 5/2008 г. от 23.01.2008 г. се установява,
че ответниците в режим на СИО са
придобили процесния недвижим имот. Същевременно е безспорно, че за процесният
период, те са били т.н. „голи
собственици на имота“, като не са могли да упражняват правото си на собственост
в пълен обем, т.е. да владеят, ползват и се разпореждат с имота, тъй като и
след приключване на водените от бившия собственик съдебни дела, владението на
имота им е било реално предоставено на 16.05.2014 г., след процесния период,
видно от приетият Протокол за въвод във владение от 16.05.2014 г. на ЧСИ
Мариола Гарибова, с per. №862 на КЧСИ по ИД №13/2013 г.
Следва да бъде даден
отговор на въпроса дали между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по доставка на ТЕ.
Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Същевременно и съгласно разясненията дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ ако ползват топлоснабден имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни
общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената и на топлопреносното предприятие, като договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на имота.
Съгласно горецитираните разпоредби, клиент на топлинна енергия за битови нужди в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към абонатната станция или нейно самостоятелно
отклонение, е собственикът или титулярът на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в сградата - чл.153, ал.1 ЗЕ. При учредено право на
ползване задължение да плаща разноски, свързани с ползването на имота, в т.ч. и
разходите за доставената топлинна енергия в имота, е на вещния ползвател, а не
на собственика - чл.57, ал.1 ЗС. Предвид гореизложеното, носител на право на
ползване е било друго лице, бившият собственик на процесния имот, оспорил
извършената възмездна сделка за него, като едва на 16.05.2014 г. владението
върху имота е било предоставено на ответниците.
Изводът е, че за процесния период ответниците не са били в облигационно правоотношение с ищцовото дружество
по доставка на топлинна енергия.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати
на въззиваемите направените от тях разноски за настоящата инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., определен съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответниците.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.03.2019 г. по
гр.дело № 75169/18г. на СРС, ІІ ГО, 168 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт И.М.да
заплати на С.Н.В., ЕГН ********** и Д.И.В. е ЕГН ********** и двамата е
адрес : гр. София, ул. *******, чрез пълномощника по делото адвокат Р.Г. от
САК, със съдебен адрес:***, офис 1 адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.