№ 145
гр. Варна, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500507 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 507/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано, след обезсилване от Върховния касационен съд с
решение №619 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д. № 3145/2023 г., на
въззивно решение № 71/10.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2022
г. на Варненския апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е постановено отнемане
в полза на държавата на имущество на стойност 184 069.11 лв. от С. Р. М. и М.
Х. М., на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както
следва: дворно място с построената в него двуетажна сграда, находящи се в гр.
Исперих, ул. „* *“ № *; товарен автомобил „Ситроен“ с рег. № * и лек
автомобил „Опел“ с рег. № * и делото е върнато на Варненския апелативен съд
за ново разглеждане в посочената част от друг негов състав със задължителни
указА.я.
Производството се развива само по въззивната жалба на М. Х. М. и С.
Р. М., подадена чрез адв. Ж. Ч. от АК гр. Разград, против решение
№260000/14.01.2022 год., постановено по гр. д. № 153/2018 год. по описа на
Разградския окръжен съд в частта, с която по предявения от КПКОНПИ (сега
КОНПИ) срещу С. Р. М. и М. Х. М. иск, е отнето в полза на държавата
имущество на стойност 184 069.11 лв. от С. Р. М. и М. Х. М., на основА.е чл.
63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва: Недвижим
имот - поземлен имот с начин на ползване - дворно място, находящо се в
чертите на град Исперих, ул. * *“ № * /*/, община Исперих, Разградска област,
за което по скица № 257/07.04.2008 г., презаверена на 22.12.2009 г. на Община
1
Исперих и дворищно-регулационния план, утвърден със Заповед №
25/29.01.2001 г. е отреден парцел Х-899 /римско десет тире осемстотин
деветдесет и девет/ от квартал 109 /сто и девет/ с площ от 3 152,75 кв.м. /три
хиляди сто петдесет и две цяло седемдесет и пет стотни квадратни метра/, към
парцел Х /римско десет/ има предавА.я: от улична регулация – 3,91 кв.м. /три
цяло деветдесет и една стотни квадратни метра/, а съгласно скица №
494/07.08.2017 г. на Община Исперих и дворищно-регулационния план,
утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден УПИ Х /римско десет/ в кв.
109 /сто и девет/, образуван от имот 899 /осемстотин деветдесет и девет/ по
ЗРП на гр. Исперих има площ 3 153 кв.м./три хиляди сто петдесет и три
квадратни метра/, както и построената в имота съгласно съгласуван и одобрен
инвестиционен проект и строителна документация: „ДВУЕТАЖНА СГРАДА
със застроената площ от 328,90 кв.м. и разгъната застроена площ на сградата
698,80 кв.м., представляваща: I етаж – ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ –
АВТОМИВКА със застроена площ от 143,93 кв.м. която се състои от
търговска част - автомивка, офис, битовка, склад, баня с тоалетна и коридор,
АВТОРАБОТИЛНИЦА със застроена площ от 60,73 кв.м. която се състои от
търговска част – работилница за вулкА.зация и баланс на гуми, битовка, баня с
тоалетна и коридор, СМЕСЕН МАГАЗИН със застроена площ от 83,20 кв.м. -
който се състои от търговска част, битовка, склад, баня с тоалетна и коридор
На първи етаж са разположени и две самостоятелни стълбищни клетки към
двете жилища. II етаж – ЖИЛИЩЕН – 2 ЖИЛИЩА със застроена площ от
184,95 кв.м. всяко, симетрично разположени, състоящи се всяко едно от тях от
дневна столова, кухня, две спални, гардероб, килер, съблекалня, баня,
тоалетна, антре и стълба към първи етаж. С вътрешни вити стълби откъм
дневна столовата се достига таванския етаж, където всяко едно жилище
разполага със самостоятелна таванска стая и подобрения, ведно с правото на
строеж, при грА.ци и съседи на имота: улица, парцел IХ-898, парцел ХХХ-
923, парцел ХХIХ-922, ХХVIII-921 и парцел ХI-901 от квартал 109 /сто и
девет/ по плана на града; - товарен автомобил марка „Ситроен” модел
„Джъмпер5 Д“, рег.№ *, дата на първоначална регистрация - 01.12.1999 г.,
двигател № T9A10FZ1Z0321191, рама № VF7232B5215810683; - лек
автомобил лек автомобил марка „Опел“, модел „Зефира“, рама №
WOL0AHM7572004303, двигател № Z16YNG20HR3250, първоначална
регистрация 23.04.2007 г., рег. № *.
Решението на окръжния съд е влязло в сила в отхвърлителната му част.
Въззивниците са настоявали, че решението на окръжния съд в
обжалваната му част е недопустимо, постановено е в противоречие с
процесуалния и с материалния закон и е необосновано. Молили са за
обезсилване в обжалваната част и връщане на делото на окръжния съд за ново
разглеждане, евентуално – за отмяна в обжалваната част и отхвърляне на иска.
Навели са следните оплаквА.я: поради липсата на изготвен доклад по делото,
не били дадени указА.я и делото останало неизяснено по отношение на
имуществото, с което проверявА.те са разполагали в началото и края на
2
изследвА.я период; съдът приел за недоказА. твърденията за вложените в
строителството заемни средства от св. Дж. и неправилно се позовал на
забраната по чл. 164 от ГПК, която в случая не намирала приложение, тъй
като се касаело за отношения между роднини по права линия; съдът отказал
събиране на относими доказателства, свързА. с набрА. средства от две
семейни мероприятия, проведени през 2011 и 2014 год. (съответно
абитуриентски бал и сватба), заявени като източници на средства още в
становището до комисията преди образуване на делото, а именно - на
експертиза във връзка с приложен видеоматериал от двете събития на
електронен носител, от който се виждало набавянето на сумите, техния размер
и произход и не кредитирал показА.ята на свидетелите Кр. М. и Н. Р. в тази
връзка; съдът пренебрегнал и основно правило в производството, че само
доходите от забранена със закона дейност са незаконни (те са краен брой, тъй
като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния
момент закони) и че всички останали доходи от всякакви възможни дейности
са законни (те са неизброими); изцяло необосновА. били фактическите и
правни изводи на съда по приети за установени несъответствия между
имуществото и доходите на жалбоподателите, ако се приеме, че такова е
налице, както следва: за 2007 год. стойността на имуществото следвало да
бъде намалено със сумата 1 095.20 лв. (сбора от сумата 410.70 лв. - дневни
пари за пътуване в чужбина и сумата 684.50 лв.), която не се съдържала в
заключението на автотехническата експертиза, а и касаела имущество, което
не съществувало; за 2008 год. - сумата 16 000 лв. по сметката на ответника М.
не следвало да се включва като придобито имущество и да участва в
несъответствието, тъй като представлявала получени от проверяваното лице
парични средства с неустановен законен източник и неналични в
патримониума му в края на проверявА.я период; за 2009 год. вместо сумата от
20 000 лв. като цена за дворното място по нотариален акт (неоспорен бил от
комисията), съдът безкритично възприел и включил стойността на
имуществото по пазарна оценка от 36 635 лв., дадена от вещото лице по
оспорена от ответниците съдебно-техническа експертиза; в нарушение на
процесуалните правила съдът не ценил показА.ята на свидетелите К. Р. С. и
Кр. Б. М. като установяващи доходи на ответника от работата му като общ
работник в сватбена зала в гр. Х., Г. в приблизителен чист размер от 15 000
евра и влагането им в покупката на дворното място; за същата година
несъответствието следвало да бъде намалено и със сумата от 2 486.20 лв. -
парични средства по банкова сметка на ответниците; за 2010 год. в разходите
за строителство необосновано били включени т.н. „допълнителни разходи“
(според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза), в
размер на 34 743.97 лв., които реално не били направени, тъй като
строителството било по стопански начин и нямало административни разходи
на дружество-строител; за 2011 год. сумата от 5 220 лв. ( 3 100 лв. и 2 120 лв.)
получени по банковата сметка на ответника М. от лицето Кр. В. К. и
изпратени по пощата от брат му Г. като стойност на продадени ядки, била с
3
установен източник и следвало да участва в доходите, а не в стойността на
имуществото; за 2012 год. получени по банков път суми общо 5 307 лв.
(преводи по сметки на ответника от Кр. В. Г. 1000 лв. и 4307 лв. от Б. Х. З.)
погрешно вместо като доход били отчетени в несъответствието; за 2013 сумата
от 3810 лв. - стойност на несъществуващо в края на периода МПС неправилно
била отчетена при преценката за несъответствието; за 2014 год. съдът
необосновано, при наличие на писмени и гласни доказателства, не приел
наличието на дарение за сумата 9900 лв. (4 000 лв. предоставена от А. А. М. и
5 900 лв.- предоставена от А. Ал. Дж. - баба на Ф. Д. С., снаха на двамата
жалбоподатели) и още 130 лв. за завършване на жилището на пълнолетния
Дж. Х. (едното жилище в построената сграда); Изложили са още, че съдът
неправилно възприел като разход на домакинството посочения от вещото лице
среден такъв за страната, вместо по-ниския такъв потребителски общ разход
само за Област Разград, съгласно официалните данни в цитираната в
заключението на вещото лице интернет стрА.ца и в тази връзка разликата от
25 984 лв., с която разходите по това перо следвало да бъдат намалени; В
заключение въззивниците са поддържали, че при правилно изчисление,
общият размер на несъответствието би бил значително под 150 000 лв.
Позовано на допуснатите от окръжния съд процесуални нарушения и на осн.
чл. 266, ал.3 ГПК са поискали: назначаване на комплексна съдебно-техническа
и преводаческа експертиза, която да субтитира текста от видеоматериалите и
да го преведе на български език; както и допускане на съдебно-икономическа
експертиза, която да посочи средния разход на домакинство за Област
Разград, за проверявА.я период.
КОНПИ, чрез инспектор И., е подала писмен отговор на въззивната
жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността на
всяко от оплаквА.ята и за допустимостта и правилността на обжалваната част
от решението на окръжния съд, е молила за потвърждаване на последното.
Поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК се е
противопоставила на искА.ята по доказателствата.
Предвид наведеното от въззивниците оплакване за нередовност на
исковата молба по отношение на липсата на твърдения от комисията за
имуществото, с което проверявА.те са разполагали в началото и края на
изследвА.я период, с отговора на въззивната жалба КОНПИ сама е направила
уточнения на исковата молба и е отстрА.ла тази нередовност на исковата
молба, като е изложила изрични и ясни твърдения, че не е установено в
началото на проверявА.я период - към 11.01.2007 г. ответниците да са
притежавали недвижими имоти, МПС и наличности по банкови сметки, както
и че в края на периода - към 11.01.2017 г. наличното имущество на
ответниците е процесното и в настоящото производство такова, а именно:
дворното място с построената в него двуетажна сграда на ул. „* *“ № * в гр.
Исперих, товарния автомобил „ситроен“ с рег. № * и лекия автомобил „опел“
с рег. № *.
Във връзка с дадените с определение № 692/21.11.2024 г. указА.я за
4
поправяне на исковата молба (излагане на ясни и конкретни твърдения за
обстоятелства, сочещи наличието на връзка (пряка или косвена) между
данъчното престъпление, за извършването на което ответницата С. М. е
осъдена с влязлата в сила присъда, и придобиването на процесното имущество
- дворното място с построената в него двуетажна сграда на ул. „* *“ № * в гр.
Исперих, товарния автомобил „Ситроен“ с рег. № * и лекия автомобил „Опел“
с рег. № *, чието отнемане от двамата ответници се претендира по делото),
КОНПИ е подала уточняваща молба вх.№ 8701 от 06.12.2024 г. С молба вх. №
851/06.02.2025 г. С. Р. М. и М. Х. М., подадена чрез адв. Ч., са изразили
становище по уточняваща молба вх.№ 8701 от 06.12.2024 г. на комисията и по
отговора й с вх. № 260146/14.03.2022 г. на л. 22 от в.гр.д. №98/2022 на ВАпС
(за непоправени нередовности на исковата молба и с искане за обезсилване на
обжалваната част от решението и прекратяване на производството), изложили
са твърдения за притежавано в началото на проверявА.я период имущество
(20 000 лв. събрА. от М. М. от работа в периода от 2008 -2010 г. като общ
работник в сватбена зала в гр.Х., Г.; лек автомобил Опел -Вектра рег.№ *; суми
по банкови сметки без посочен размер).
При новото разглеждане на делото, пред настоящата инстанция са
събрА. писмени доказателства, назначена е комплексна експертиза и
допълнителна такава във връзка с видеоматериала на двете тържества–
абитуриентски бал от м.май 2011 г. и сватба от м. август * г. на сина на
ответниците и са разпитА. свидетели. Искането за назначаване на експертиза,
ответниците са оттеглили.
В съдебно заседА.е пред настоящата инстанция стрА.те, чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно ответниците –
въззивната жалба, а комисията – отговора и двете стрА. са претендирали
присъждане на разноски по приложен списък.
Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваната му част. Възраженията за недопустимост, поддържА.
понастоящем, по съображения за непоправена нередовност на исковата молба,
са неоснователни. В указА.я й срок комисията е поправила недостатъците на
исковата си молба, като е навела твърдения за обстоятелства, които според нея
сочат наличие на връзка между данъчното престъпление, за извършването на
което ответницата С. М. е осъдена с влязлата в сила присъда, и придобиването
на процесното имущество, а въпросът дали тези обстоятелства обосновават в
действителност наличието на такава връзка, са по съществото на спора.
По правилността на решението на окръжния съд в обжалваната част:
Производството пред окръжния съд е било образувано по чл. 74 и сл. от
ЗОПДНПИ /отм./ (и се развива понастоящем по реда на ЗОНПИ, на основА.е
§5, ал.2 ПРЗ на ЗПКОНПИ), по мотивирано искане на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (сега КОНПИ) срещу С. Р. М. и М. Х. М. с правно основА.е чл. 74,
ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, което в релевантната за настоящото призводство
част е както следва: На основА.е чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ
5
(отм.) от С. Р. М. и М. Х. М.: - Недвижим имот - поземлен имот с начин на
ползване - дворно място, находящо се в чертите на град Исперих, ул. * *“ № *
с площ от 3 152,75 кв.м., както и построената в имота „ДВУЕТАЖНА
СГРАДА със застроената площ от 328,90 кв.м. и разгъната застроена площ на
сградата 698,80 кв.м., представляваща: I етаж – ОБЩЕСТВЕНО
ОБСЛУЖВАНЕ – АВТОМИВКА със застроена площ от 143,93 кв.м. която се
състои от търговска част - автомивка, офис, битовка, склад, баня с тоалетна и
коридор, АВТОРАБОТИЛНИЦА със застроена площ от 60,73 кв.м. която се
състои от търговска част – работилница за вулкА.зация и баланс на гуми,
битовка, баня с тоалетна и коридор, СМЕСЕН МАГАЗИН със застроена площ
от 83,20 кв.м. - който се състои от търговска част, битовка, склад, баня с
тоалетна и коридор На първи етаж са разположени и две самостоятелни
стълбищни клетки към двете жилища. II етаж – ЖИЛИЩЕН – 2 ЖИЛИЩА
със застроена площ от 184,95 кв.м.; - На основА.е чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. чл. 62 от
ЗОПДНПИ (отм.) от С. Р. М. и М. Х. М.: -товарен автомобил марка „Ситроен”
модел „Джъмпер5 Д“, рег.№ *, дата на първоначална регистрация - 01.12.1999
г., двигател № T9A10FZ1Z0321191, рама № VF7232B5215810683, с пазарната
стойност на автомобила към настоящия момент 1 000 лв; - лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зефира“, рама № WOL0AHM7572004303, двигател №
Z16YNG20HR3250, първоначална регистрация 23.04.2007 г., рег. № *, с
пазарната стойност на автомобила към настоящия момент 2 000 лв.
Комисията е поддържала, че с решение № 327/13.06.2018 г. на
КПКОНПИ (сега КОНПИ) е образувано производството за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в
ТД на КОНПИ – Варна уведомление от Окръжна прокуратура – Разград с вх.
№ УВ-50/05.01.2017 г., за привличане в качеството на обвиняем на лицето С. Р.
М. по досъдебно производство № 275 ЗМ-490/2015 г. по описа на ОД на МВР-
Разград, пр. пр. № 923/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура – Разград, за
това, че през периода от 01.01.2010 г. до 30.04.2011 г. в гр.Разград, в условията
на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно
физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на
физически лица /ЗДДФЛ/, е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери, а именно 4 762,57 лв., като не е подала
годишни данъчни декларации: за времето от 01.01.2010 г. до 30.04.2010 г. - за
придобиване на доходи през 2009г. в размер на 2 346,99 лв.; за времето от
01.01.2011 г. до 30.04.2011 г. - за придобиване на доходи през 2010 г. в размер
на 46 730,52 лв. - обща стойност на придобитите доходи 49 077,51 лв. в срока
по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ за
облагаемите си доходи на основА.е чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и чл. 36 от ЗДДФЛ,
както следва: за данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на
218.70 лв., за данъчен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 4
543,87 лв., или данъчни задължения в големи размери - общо 4 762,57 лв. -
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Сочила е, че
наказателното производство срещу проверяваната е приключило с влязла в
6
сила на 17.02.2017 г. осъдителна присъда № 5/01.02.2017 г. на Окръжен съд-
Разград. Комисията е посочила, че престъплението попада в предметния
обхват на чл. 22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ /отм./, както и че с протокол № ТД
04ВА/УВ-634/11.01.2017 г. е била образувана проверка за установяване на
значително несъответствие в имуществото на С. Р. М.. Проверката обхваща и
имуществото на съпруга М. Х. М. и двете им деца, родени съответно * г. и * г.
(за процесния период и до навършване на пълнолетие). Комисията е изложила
твърдения (с уточняващата молба пред апелативния съд при първото
разглеждане на делото) за липсата на притежавано от ответниците Я. в
началото на периода имущество, както и за възмездно придобитото и налично
в края на проверявА.я период такова, твърдения за доходите им от законни
източници, за разходите им и след извършен икономически анализ установила
твърдяното несъответствие от 241 900,72 лв., като разлика между нетен доход
отрицателна величина от - 16 738,23 лв. и стойността на придобито и налично
имущество от 225 162,49 лв.
Ответниците са оспорили исковете по съображения за недопустимостта
им, евентуално по такива за неоснователността им, предвид липсата на
релевантното несъответствие, на незаконно придобито имущество и на
предпоставките за отнемане на притежаваното от тях имущество. Оспорили са
извършения от комисията икономически анализ, както и конкретни суми по
пера на изследвА.те елементи, в т.ч. и данните за разходите на живот.
Оспорили са включените разходи за труд за строителството на сградата,
предвид построяването и с труда на близките им, като са сочили, че реално
вложените средства са около 110 000 лв. Сочили са, че цялото им имущество е
придобито със средства от законни източници на доходи, включително от
трудова дейност, дарения от близки, предоставяни им заеми, както и от събрА.
суми от две тържества, част от които комисията не признала. Така получили
дарения - от Х. М. Х. - 10 000 лв. и от А. Ал. Дж. – баба на снаха им Ф. Д. С. –
5 900 лв. През периода 2008-10г. М. М. работил в Г., в гр.Х. в сватбен салон и
получавал надница от 50 евро, като събрал чист приход от тази дейност от
около 15 000 евро, с които купили мястото. През годините получили средства
от продажба на агнета на „Меком“ АД, от кожи, от продажба на ядки и тютюн.
Едното от двете построени жилища било за сина им Дж. и семейството му,
поради което и всички събрА. суми от абитуриентския му бал през месец май
2011г. и от сватбата му през август * г. били вложени за строителството, за
погасяване на взети заеми за него и за довършване на помещенията на
партерния етаж.
Производството на комисията се води по ЗОНПИ - чл. 153, ал. 1 от
ЗОНПИ аналогичен на чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ (по арг. от нормата на § 5, ал. 2
от ПЗР на ЗПКОНПИ, в редакцията на тази норма след изменението с ДВ,
бр. 1 от 2019г., тъй като проверката и производството пред съда са започнали
по ЗОПДНПИ (отменен, считано от 23.01.18г.), но следва да се довършат по
реда на ЗОНПИ). Независимо, че първоинстанционният съд в решението си е
посочвал норми по ЗОПДНПИ (обн.2012г., отм.2018г.), то доколкото
7
текстовете са с идентично съдържА.е със съответните им, уреждащи същата
материя по ЗОНПИ, съдът приема, че произнасянето му е в съответствие с
разпоредбите на ЗОНПИ. Налице са всички предвидени в закона
предпоставки: С протокол ТД 04ВА/УВ-634/11.01.2017 г. е била образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на С.
Р. М., въз основа на уведомление от Окръжна прокуратура – Разград с вх.№
УВ-50/05.01.2017 г. по чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ за привличане на С. Р. М. в
качеството на обвиняема по досъдебно производство № 275 ЗМ- 490/2015 г. по
описа на ОД на МВР-Разград, пр. пр. № 923/2015 г. по описа на Окръжна
прокуратура - Разград, за това, че през периода от 01.01.2010 г. до 30.04.2011 г.,
в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
данъчно задължено местно физическо лице, е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, а именно 4762,57 лв. -
престъпление по чл.255, ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, попадащо в предметния
обхват на чл. 22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ /отм./ - сега чл.108, ал.1 т.18 от
ЗОНПИ. ПроверявА.ят период е от 11.01.2007 г. до 11.01.2017 г., а проверката
обхваща и имуществото на съпруга М. Х. М. (в брак от * г.) и на двете им деца
Дж. и Дж., съответно родени * г. и * г. за процесния период и до навършване
на пълнолетие за първото. Междувременно, наказателното производство
срещу проверяваната е приключило с влязла в сила на 17.02.2017 г.
осъдителна присъда № 5/01.02.2017 г. на Окръжен съд-Разград. Проверката е
завършила с доклад по чл.27 ал.4 ЗОПДНПИ /отм./ и въз основа на него е било
взето решение № 327/13.06.2018 г. на КПКОНПИ за образуване на
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, а на 13.06.2018 г. – и решение (№327) за предявяване на исковете
по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./.
Искът на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
е за отнемане от ответниците на един поземлен имот - дворно място в град
Исперих, ул. * *“ № * с площ от 3 152,75 кв.м., придобит по догововор за
покупко-продажба на 23.12.2009 г.; - построена в имота двуетажна сграда със
застроената площ от 328,90 кв.м. и разгъната застроена площ на сградата
698,80 кв.м., въведена в експлоатация на 24.11.2014 г., представляваща: I етаж
– обществено обслужване – автомивка със застроена площ от 143,93 кв.м. и
състояща се от от търговска част - автомивка, офис, битовка, склад, баня с
тоалетна и коридор; автоработилница със застроена площ от 60,73 кв.м.,
състояща се от търговска част – работилница за вулкА.зация и баланс на гуми,
битовка, баня с тоалетна и коридор; смесен магазин със застроена площ от
83,20 кв.м., състоящ се от търговска част, битовка, склад, баня с тоалетна и
коридор; II етаж – жилищен с две жилища със застроена площ от по 184,95
кв.м. всяко; - един товарен автомобил марка „Ситроен” модел „Джъмпер5 Д“,
рег.№ *, закупен на 23.10.2013 г.; - и лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зефира“, рег. № *, придобит по замяна, след края на проверявА.я период,
срещу „Опел Зафира“, а той – по замяна срещу закупен от проверявА.те на
30.11.2007 г. л.а. „Опел -Вектра“.
8
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ следва да е
установено: че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т.е.
имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието
на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито
незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка
се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на
проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия проверяван период;
образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по
НК, измежду визирА.те в закона, по което то е привлечено като обвиняем. По
приложението на ЗОНПИ понастоящем е налице постановено ТР №
4/18.05.23г., по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което: не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ (§ 1, т. 1 от
ДР на ЗОПДНПИ (отм.)), и не участват при определяне размера на
несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ (§ 1, т. 7 от
ДР на ЗОПДНПИ (отм.)) получените от проверяваното лице парични средства
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявА.я период; не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявА.я период и не е
установено преобразуването им в друго имущество. Основната предпоставка
за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното
лице имущество в началото и в края на проверявА.я период е налице разлика и
в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото (с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявА.я
период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това
увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след
установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали
даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при наличието на
несъответствие, а несъответствие е налице, когато превишението не се дължи
на получен през проверявА.я период законен доход (в тази насока е съдебната
практика, обективирана в решение №97/18.05.2018г. по гр.д.№3224/17г., ВКС,
IV гр.о.; решение №200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г., ВКС, III гр.о.,
решение №147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.; решение
№263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение
№191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана основно
по приложението на ЗОПДНПИ (обн.2012г., отм.2018г.) и относима към
настоящото производство по ЗОНПИ, обн.2018г. предвид аналогичните му
разпоредби.
9
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързА.те с него лица, тъй като това са техни вземА.я от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземА.я се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество.
Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземА.ята, ако
такива са възникнали в резултат на извършените преводи (самите парични
средства са движими вещи до момента, в който са в наличност). Ако те са
налице в края на изследвА.я период, формират несъответствие и подлежат на
отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Имуществото,
което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между
притежавА.те активи и придобитото от законен източник, са неразривно
свързА. и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в
закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид
наличие на фиксиран от него актив в края на проверявА.я период, който не
може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи.
Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са
увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния
размер. В мотивите на цитираното ТР ВКС е приел още, че стoйнocттa на
т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо
превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора
на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявА.я период.
Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
са доходите на проверяваното лице за изследвА.я период, какъв е източникът
на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
Когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително
несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера
на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ“ (Решение № 50130
от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о.).
Така последователно в новата съдебна практика се поддържа (така
решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2023 г., III г. о., ГК),
че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвА.я
период, което е налично и съществува в патримониума на проверяваното или
свързА.те с него лица в края на изследвА.я период, към който момент може да
бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само
ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може
да се предположи, че наличното имущество в края на изследвА.я период е
незаконно придобито. Поради това водещата предпоставка за отнемането в
полза на държавата е установяването дали между притежаваното от
проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявА.я период е
налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в
10
случай, че имуществото в края на проверявА.я период се е увеличило в
сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля
посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Едва след установяване на
такова превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има
законен характер (чл. 107 от ЗОНПИ), както е застъпвано последователно в
практиката на ВКС, формирана включително след постановяване на ТР № 4 от
18.05.2023 г. по тълк. дело № 4 от 2021 г. ОСГК на ВКС по правни въпроси в
обсега на неговото прилагане (в т. см. са Решение № 50116/2024 по гр. дело №
3698/2021 г на Четвърто г. о; Решение № 50007/2024 г по гр. д № 4429/2019 г
на Четвърто г. о Решение № 140/2023 г по гр. дело № 3565/2022 г. на Трето г. о;
Решение № 50004/2024 по г. д. № 3649/2020 г. на Четвърто г. о; Решение №
140/2023 г по гр. дело № 3565/2022 г. на Трето г. о; Решение № 203/2023 гр. д.
№ 4452/2022 г Четвърто г. о; Решение 50130/2024 гр. дело № 5134/2021 г. на
Четвърто г. о на ВКС и др.). Целта на закона е да се отнеме в полза на
държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се
огрА.чат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на
имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в
случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявА.я период и в края на проверявА.я период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявА.я
период, в противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
При съобразяване разрешенията в цитираното ТР и горепосочената
съдебна практика, съдът извършва икономически анализ, по който паричните
суми, преминали през банковите сметки на ответниците, както и придобитите
от тях и впоследствие отчуждени в проверявА.я период движими вещи и
недвижими имоти, не се включват при преценка на наличното имущество и не
участват в остойностяването му, като имуществото включва всички движими
вещи и недвижими имоти, които са придобити през проверявА.я период и са
налични в патримониума на проверявА.я към неговия край, дружествените
дялове и паричните суми, които са налични също към края на този период.
Относно стойността на имуществото, намира приложение
разпоредбата на чл.148, ал.1 ЗОНПИ, която изрично сочи, че същото се
оценява по действителната му стойност към момента на придобиването, респ.
отчуждаването, като същата се определя съобразно правилото на ал.2 на
чл.148 – пазарната стойност на оценявА.те недвижими и движими вещи.
Когато вписаната цена по договора е оспорена от Комисията като
действителна, то пазарната стойност се определя въз основа на експертно
заключение. Стойността на придобит през проверявА.я период имот чрез
реализирано строителство е стойността на вложените средства за
изграждането му, която при липсата на писмени доказателства, се определя от
вещо лице на база пазарните цени за извършените строителни работи (с труд и
материали).
При извършване на анализа следва да се съобрази, че съгласно §1, т.2 от
11
ДР на ЗОНПИ доходи, приходи и източници на финансиране са:
възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно
правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от
упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа
дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима
собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи
от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни
и спортни залагА.я, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения,
приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен
законен източник, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити
и заеми от физически лица. Липсва посочването за това, че за доход се считат
и всякакви други доходи, приходи и източници от финансиране, но това не
означава, че такива са изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно.
От текста на разпоредбите следва, че акцентът се поставя върху изискването
за законност на доходите, т.е. те да не са придобити от незаконен източник или
от осъществяването на забранена от закона дейност. Начинът на получаването
на парични средства-в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи
разплащА.я и др. е без значение за това дали същите представляват законен
доход. Законността на доходите се определя от основА.ето за тяхното плащане,
съответно за получаването им. Съгласно разрешенията в съдебната практика,
доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето
в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи,
свързА. с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и
незаконни, доколкото са свързА. с определена дейност, която може да е
забранена със закон /дейността може да е абсолютно забранена, да е
подчинена на особен режим, който позволява само на определени лица да я
извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност/ или
незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни /те са
краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към
съответния момент закони/, всички останали доходи от всякакви възможни
дейности са законни /те са неизброими/. Не са от забранена със закон дейност,
т.е. законни са не само някои от посочените в § 1, т.4 от ДР ЗОПДНПИ /отм./,
сега §1, т.2 от ДР на ЗОНПИ доходи, но също и: недекларирА.те доходи
/всички декларирА. за нуждите на данъчното облагане доходи се предполага
да са законни/; посочените и внесени по митническа декларация доходи също
са законни, когато има данни проверявА.ят да е работил, макар и
неофициално, в чужбина, но същите /или част от тях/ може да са незаконни,
ако напр. проверявА.ят е осъден за квалифицирана контрабанда; законни са
също и доходите от полагане на труд или осъществяване на стопанска дейност
в т.нар. „сива икономика“ и др.
В случая, при тези разрешения, съдът намира за установено следното:
В рамките на проверявА.я период ответниците С. и М. М. са придобили
възмездно (с договори за покупко-продажба) и са налични в края на периода
(към 11.01.2007 г.):
12
Един поземлен имот - дворно място в град Исперих, ул. * *“ № * с
площ от 3 152,75 кв.м., придобит по договор за покупко-продажба на
23.12.2009 г. с пазарна оценка към датата на придобиването от 36 635 лв.,
според заключението на вещото лице по повторната СТЕ на вещото лице инж.
Д. (което съдът кредитира като пълно, ясно, обосновано и допълнително
пояснено и защитено в съдебно заседебно заседА.е от експерта в областта).
През проверявА.я период, ответниците са построили (от 2010 г. до 2014
г.) в имота и придобили на осн. чл. 92 ЗС и двуетажна сграда със застроената
площ от 328,90 кв.м. и разгъната застроена площ на сградата 698,80 кв.м.,
въведена в експлоатация на 24.11.2014 г., представляваща: I етаж –
обществено обслужване – автомивка със застроена площ от 143,93 кв.м. и
състояща се от от търговска част - автомивка, офис, битовка, склад, баня с
тоалетна и коридор; автоработилница със застроена площ от 60,73 кв.м.,
състояща се от търговска част – работилница за вулкА.зация и баланс на гуми,
битовка, баня с тоалетна и коридор; смесен магазин със застроена площ от
83,20 кв.м., състоящ се от търговска част, битовка, склад, баня с тоалетна и
коридор; II етаж – жилищен с две жилища със застроена площ от по 184,95
кв.м. всяко. От показА.ята на разпитА.те по делото свидетели Кр. Б. М. (женен
за племенница на М.; посочил е, че го наричат Д.) и Н. Б. Р. (съсед на
ответниците) се установява, че строежът на сградата е изпълнен с личния труд
на ответника и неговите близки. Свидетелят Кр. М. ходил да помага на обекта
през лятото, в почивката от работата си в чужбина, като строителството
продължило от 2010 г. до 2014 г. и той участвал при основите, при изливането
на бетона и при мазането. От изкопаването на основите до мазилката къщата
била изцяло построена с помощта на близки и роднини на М., които работели
като строители и той не плащал за труда им. Бащата на М. – Х. бил майстор
кофражни и арматурни работи и ръководел строителството, а К., баща му,
Нешо, Дж. (син на ответниците) и други близки работели на обекта. В тази
насока са и показА.ята на свидетеля Н. Р., който също работил на строежа.
Майсторите били бащата на ответника - Х. и К., а другите в т.ч. и синът на
ответниците Дж. им помагали с общата работа. Свидетелката А. Дж. също
виждала съседа Нешо на строежа. Съдът намира, че оценката на разходите за
строителството следва да бъде по повторното заключение, изготвено от
вещото лице инж. Д., което съдът кредитира (защото е пълно, ясно,
обосновано и с дадени стойности по пера на елементите труд, материали,
мехА.зация, такси и суми за проекти и за допълнителни разходи и е пояснено
допълнително в съдебно заседА.е), след приспадане на стойността за труд (от
41 064,34 лв.) предвид установеното, че сградата е била изградена в периода от
2010 г. до 2014 г. с труда на близки и приятели на ответниците и без
включване на допълнителни разходи (34 743,97 лв.), тъй като последните са за
разходи на фирма-строител, за облекло и осигуровки на работници и др. (така
разясненията на вещото лице в съдебно заседА.е), а такива при процесното
строителство няма. Така оценката на строителството на сградата е в общ
размер от 140 258,67 лв.
13
Придобит чрез покупка на 23.10.2013 г. в проверявА.я период и
наличен в края му е един товарен автомобил марка „Ситроен” модел
„Джъмпер5 Д“, рег.№ *, с пазарна оценка към придобиването според
заключението по СТЕ в размер на 3 810 лв. Придобит по замяна и наличен е и
един лек автомобил марка „Опел“, модел „Зефира“, рег. № *, с придобивна
стойност към датата на придобиване на заменения такъв 30.11.2007 г. от
684,54 лв. (призната като действителна стойност от КОНПИ).
Придобити от М. М. в проверявА.я период и налични са и 10
дружествени дяла в учреденото на 01.09.2014 г. дружество „С.“ ЕООД, които
са на стойност 100 лв.
Така стойността на цялото придобито по възмезден начин и налично в
края на периода имущество на ответниците е в размер на 181 488,21 лв. (сбор
от 36 635 лв., 140 258,67 лв., 3 810 лв., 684,54 лв. и 100 лв.).
Няма установено придобито преди проверявА.я период и отчуждено в
рамките на проверявА.я период имущество.
По доходите: Съгласно заключението на вещото лице по съдебно
икономическата експертиза А. Ст. -П. по задачи на КОНПИ, общо за целия
проверяван период доходите на проверяваната, включващи и тези на съпруга и
децата до датата на пълнолетието на Дж., са в размер на 91 891,51 лв., като те
включват: доходи от социални надбавки – 4 263,41 лв.; усвоени начални салда
по сметки на проверявА.те – 31,53 лв.; внесени от Дж. М. суми по банкови
сметки – 355 лв.; приход от продажба на имот, дарен в проверявА.я период от
родителите на М. М. – 9 900 лв.; доходи получени от проверявА.те, декларирА.
по чл. 57 и 73 от ЗОДФЛ- 25 372,14 лв.; получени от ответника М. дарения от
родителите му Х. и Р. М. – 11 000 лв.; получени кредити от М. М.- 2 469,43 лв.;
заеми по нотариално заверени договори за заем – 38 500 лв.
Към тези доходи, следва да се прибавят и сумите, получени по
банковите сметки на проверявА.те от вноски на трети лица (Г. К., Б. З. и Ф. Ч.)
в общ размер на 10 867 лв. (т.21 от задачите на вещото лице), като тези суми
реално са постъпили по сметките на проверявА.те като дадени им от тези
лица, като безпротиворечива е практиката в посока, че същите съставляват
доход на проверявА.те. Към доходите на проверявА.те следва да се прибави и
чистата сума от 44 314,94 лв. от получени чрез международни преводи от лица
от чужбина средства в общ размер от 49 077,51 лв., за неплатения данък на
които в размер на 4 762,57 лв., представляващо престъплението на
проверяваната, тя е осъдена и го е платила.
В доходите следва да бъдат включени суми, получени и от двете
тържества – абитуриентски бал през 2011 г. и сватба през * г. на сина на
ответниците – Дж., тъй като установено е по делото, с показА.ята на
свидетелите М., Р. и Дж., че Дж. е участвал в строежа на къщата, тъй като
едното жилище било за него и понастоящем той живее там със семейството
си. Че сумите са действително дарени на двете тържества, се установява от
показА.ята на разпитА.те пред настоящата инстанция свидетели Г. И. – водещ
на бала и обявил даренията от него и Р. М. – водещ на сватбата и обявил
14
даренията от нея, както и от заключението на назначената от настоящата
инстанция комплексна съдебно-техническа, преводаческа и икономическа
експертиза и допълнителната такава, изследвали двата видеофайла от
тържествата. Според заключението на вещите лица, събраната сума от гостите
на абитуриентския бал е 10 995,87 лв. и от гостите на сватбата – 40 623,81 лв.,
а разходите за подготовката им е съответно около 5 000 лв. за бала и 6 000 лв.
за сватбата. Така чистата сума от двете тържества е в размер на 40 919,68 лв. и
тя следва да се включи към доходите на проверявА.те.
Съдът намира, че вноските по банкови сметки от самите проверявА. в
размер на 57 411,16 лв. би следвало да бъдат включени като техен доход, тъй
като няма доказателства по делото, че внесените суми от самите проверявА.
по сметките им имат незаконен източник и както бе посочено и по-горе, дори
получените суми от т.н. „сива икономика“ не се изключват като доход, но
предвид наличието понастоящем на противоречива практика по въпроса дали
вноските на проверявА.те по сметки са техен доход и даденото сега
разрешение в постановеното решение № 283/28.05.2025 г. по гр.д.№ 2758/
2024 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, съдът ще извърши анализа при вариант без да включва
същите като доход.
Доходи от даден заем от свидетеля Кр. М. (за 8 000 лв. и невърнат
остатък от 4000 лв.) и от дарение от А. Дж. – баба на снахата на ответниците
(за сумата от 6 000 лв.), съдът намира за недоказА., предвид липсата на други
доказателства за предаването на парите на проверявА.те. Обстоятелството, че
св.Дж. е теглила кредит през 2014 г. е индиция, че същата е имала средства, но
не е достатъчно да обоснове извода за даряването на парите на ответниците
М..
Свидетелят Кр. М. е посочил, че до 2010 г. през лятото ответникът
работил без трудов договор в ГермА.я (заедно със свидетеля), в сватбен салон
от петък до вторник през всяка седмица, когато имало сватби и получавал по
50-60 евро на смяна и отделно бакшиши, но доказателства за наличието на
конкретно спестени средства и внасянето им в страната няма по делото,
поради което съдът намира за недоказано твърдението на ответниците за
спестени суми от 15 000 евро от работата в сватбения салон и влагането им в
покупката на дворното място и за неоснователни оплаквА.ята им в тази
връзка.
Отделно други доходи от трудова дейност не са доказА. по делото, като
получените суми от селскостопанските дейности, декларирА. от проверявА.те,
са включени в дохода, изчислен от вещото лице и приет от съда.
Така доходите на ответниците за проверявА.я период възлизат на
сумата от 187 993,13 лв. (сбора на сумите 91 891,51 лв. (по заключението),
10 867 лв., 44 314,94 лв. и 40 919,68 лв.)
По разходите: Обичайните и извънредни разходи, според заключението
на вещото лице А. Ст. -П. по СИЕ във вариант 1 от заключението са в размер
на 108 493,24 лв. (включващ обичайния потребителски разход от 105 992,69
15
лв., разход за задгрА.чни пътувА.я от 410,70 лв. и разход за данъци и глоби от
2 089,85 лв.). Предвид липсата на други доказателства за действителните
разходи на живот на проверявА.те по отделни дейности и пера, приложение
намират статистическите данни на НСИ за общ потребителски разход,
измерен като среден за страната, поради което съдът не споделя оплаквА.ята
на въззивниците за приложимост в този случай на данните за среден разход на
домакинство само за област Разград.
Нетният доход, като разлика между стойността на доходите от
187 993,13 лв. и обичайните и извънредни разходи от 108 493,24 лв. се
равнява на сумата от 79 499,89 лв.
Несъответствието между нетния доход (79 499,89 лв.) и стойността на
придобитото и налично имущество (181 488,21 лв.) се равнява на 101 988,32
лв., което е под релевантния размер от 150 000 лв.
Това обосновава извода за неоснователност на исковете на КОНПИ и те
подлежат на отхвърляне.
Независимо от горното, следва да бъде посочено, че дори и при обратен
извод и при евентуално установено значително несъответствие в имуществото
на проверяваното лице, то не е достатъчно за отнемането му, като съдът
дължи проверка за пропорционалност. Така в решение № 50104/23.01.2024 г.
по гр.д. № 4647/2021 г., III г.о. ВКС е казано, че доколкото се касае до намеса в
правото на мирно ползване на собствеността, съгласно чл. 1 от Протокол № 1
към ЕКЗПЧ, съдът дължи и проверка за пропорционалност. Европейската
конвенция за правата на човека е ратифицираната със закон, приет от
Народното събрА.е на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за
Република България от 7 септември 1992 г., като съгласно чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България - международните договори,
ратифицирА. по конституционен ред, обнародвА. и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. ЕСПЧ
постанови през 2023 г. няколко осъдителни решения, в които констатира
нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и върна делата за
възобновяване на националното производство и повторно разглеждане,
защото националните оргА.: "не са установили престъпната дейност да е
довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква
е връзката между тази дейност и въпросното имущество" /вж. § 138 от Дело
Йорданов и други срещу България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и
26473/18/. В това дело, както и в цитираното в него "дело Тодоров и други",
както и в другите постановени решения, ЕСПЧ след като приема, че намесата
в правото на собственост – чрез отнемане на имущество - може да е
законосъобразна /защото е въз основа на законова норма/ и да преследва
легитимна цел /да предотврати незаконно придобито имущество чрез
престъпна дейност/, изисква националният съд да извърши преценка и дали
намесата е пропорционална на преследваната цел. Приема, че за да е
постигнат изискуемият се справедлив баланс, следва: "националният съд,
16
постановяващ отнемането, да предостави някои подробности относно
престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото,
което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това
имущество би могло да бъде облага от това поведение"/ вж. § 122 от Дело Й. и
др. срещу България/. В Решение № 50098 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1074/2022 г., III г. о., също е казано, че извод за неоснователността на
претенцията, предмет на делото, произтича и от липсата на събрА.
доказателства за връзка между претендираното за отнемане имущество и
престъпната дейност, повдигането на обвинение в извършването на която е
послужило като основА.е за проверката пред комисията и за производството
пред съда по отнемане. Касае се за пропорционалност на мярката по
конфискация на имущество. Съгласно постановените решения на ЕСПЧ по
делото "Т. и други срещу България", "Й. и други срещу България" всяка
намеса в мирното ползване на притежА.ята, съгласно § 1 от Протокол № 1 към
ЕКПЧ следва да преследва легитимна цел – в случая Законът от 2012 г. има за
цел да предотврати незаконното придобиване на имущество чрез криминални
или административни нарушения, от които се твърди, че то произтича. Все
така в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС
по т. д. № 4/2021 г., ОСГК е посочено: „ЕСПЧ намира, че намесата в правото
на мирно ползване на притежА.ята, защитено в чл. 1 Протокол № 1 ЕКЗПЧОС,
следва да е законна /т.е. в съответствие с относимите национални разпоредби,
които същевременно трябва да отговарят на принципите на правовата държава
- да са достатъчно точни и предвидими и да съдържат гаранции срещу
произвол/, в обществен интерес и да отговаря на критерия за справедлив
баланс между нуждите на общия интерес и правата на индивида. Поради това
и конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната
от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за
ефективна защита и не следва да понасят прекомерна тежест. Заключенията на
националните съдилища не могат да са основА. единствено на презумпцията
за незаконен произход на имуществото при липса на доказан източник на
приходи; трябва да се търси и причинна връзка с престъпна дейност
/Димитрови срещу България, Тодоров и др. срещу България, Rummi срещу
Естония и др./“.
Съобразявайки изложеното в тази връзка, при установеното, че
престъпната дейност на проверяваната С. М., за която й е повдигнато
обвинение и е осъдена е, че през периода от 01.01.2010 г. до 30.04.2011 г. е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДФЛ в
големи размери - сумата от 4 762,57 лв., които е следвало да декларира и да
плати за получените доходи чрез преводи на средства от трети лица от
чужбина в размер на 49 077,51 лв, както и че неплатеният данък от 4 762,57
лв. не може да генерира средствата за придобиване на имуществото, намира
че санкционирането на проверяваната с отнемането на процесното
имущество, представляващо намеса в правото на собственост, макар и
законосъобразно и преследващо легитимна цел (предотвратяване незаконно
17
придобиване на имущество) не би било пропорционално на тази преследвана
цел. В случая липсва и справедлив баланс между нуждите на общия интерес и
правото на проверяваната на мирно ползване на собствеността и тежестта,
която тя би понесла с налагане на санкцията по отнемане на имуществото й в
конкретния казус би била прекомерна. Липсата на пропорционалност, като
самостоятелно основА.е, води до извод за неоснователност на иска на КОНПИ
по чл. 153, ал.1 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) и той следва да бъде отхвърлен.
Окръжният съд е достигнал до различен правен резултат в обжалваната
част от решението, поради което то следва да бъде отменено и исковете –
отхвърлени. С оглед този резултат, решението следва да бъде отменено и в
частта на осъждането на ответниците за държавна такса от 7 362, 76 лева и за
разноски в полза на комисията от 3048, 20 лева.
С оглед изхода от спора, разноските са в тежест на ищеца. КОНПИ
дължи заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на сумата от 7 362,76 лв. и за въззивното производство в размер на
сумата от 3 681,38 лв. (изчислена върху материалния интерес от 184 069,11 лв.
– обжалвана част, по която делото е висящо пред настоящата инстанция), съгл.
чл.157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК. КОНПИ дължи заплащане и
на разноските на насрещната страна за същата част, които: за производството
пред първата инстанция са за заплащане на адвокатско възнаграждение от
1 147,20 лв. (съразмерната част от общо платен адвокатски хонорар от 1200
лв.) и сумата от 669,20 лв. за възнаграждения на вещи лица (съразмерна част
от общо платени 700 лв.); за касационната инстанция са в размер на платена
държавна такса от 30 лв. и от 3 681,38 лв.; и за настоящата инстанция са в
размер на 1 850 лв. за възнаграждения на вещи лица.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260000/14.01.2022 год., постановено по гр. д. №
153/2018 год. по описа на Разградския окръжен съд в частта, с която по
предявения от КПКОНПИ (сега КОНПИ) срещу С. Р. М. и М. Х. М. иск, е
отнето в полза на държавата имущество на стойност 184 069.11 лв. от С. Р. М.
и М. Х. М., на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.),
както следва: Недвижим имот - поземлен имот с начин на ползване - дворно
място, находящо се в чертите на град Исперих, ул. * *“ № * /*/, община
Исперих, Разградска област, за което по скица № 257/07.04.2008 г.,
презаверена на 22.12.2009 г. на Община Исперих и дворищно-регулационния
план, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден парцел Х-899 /римско
десет тире осемстотин деветдесет и девет/ от квартал 109 /сто и девет/ с площ
от 3 152,75 кв.м. /три хиляди сто петдесет и две цяло седемдесет и пет стотни
квадратни метра/, към парцел Х /римско десет/ има предавА.я: от улична
регулация – 3,91 кв.м. /три цяло деветдесет и една стотни квадратни метра/, а
съгласно скица № 494/07.08.2017 г. на Община Исперих и дворищно-
18
регулационния план, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден УПИ
Х /римско десет/ в кв. 109 /сто и девет/, образуван от имот 899 /осемстотин
деветдесет и девет/ по ЗРП на гр. Исперих има площ 3 153 кв.м./три хиляди
сто петдесет и три квадратни метра/, както и построената в имота съгласно
съгласуван и одобрен инвестиционен проект и строителна документация:
„ДВУЕТАЖНА СГРАДА със застроената площ от 328,90 кв.м. и разгъната
застроена площ на сградата 698,80 кв.м., представляваща: I етаж –
ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ – АВТОМИВКА със застроена площ от
143,93 кв.м. която се състои от търговска част - автомивка, офис, битовка,
склад, баня с тоалетна и коридор, АВТОРАБОТИЛНИЦА със застроена площ
от 60,73 кв.м. която се състои от търговска част – работилница за вулкА.зация
и баланс на гуми, битовка, баня с тоалетна и коридор, СМЕСЕН МАГАЗИН
със застроена площ от 83,20 кв.м. - който се състои от търговска част, битовка,
склад, баня с тоалетна и коридор На първи етаж са разположени и две
самостоятелни стълбищни клетки към двете жилища. II етаж – ЖИЛИЩЕН –
2 ЖИЛИЩА със застроена площ от 184,95 кв.м. всяко, симетрично
разположени, състоящи се всяко едно от тях от дневна столова, кухня, две
спални, гардероб, килер, съблекалня, баня, тоалетна, антре и стълба към първи
етаж. С вътрешни вити стълби откъм дневна столовата се достига таванския
етаж, където всяко едно жилище разполага със самостоятелна таванска стая и
подобрения, ведно с правото на строеж, при грА.ци и съседи на имота: улица,
парцел IХ-898, парцел ХХХ-923, парцел ХХIХ-922, ХХVIII-921 и парцел ХI-
901 от квартал 109 /сто и девет/ по плана на града; - товарен автомобил марка
„Ситроен” модел „Джъмпер5 Д“, рег.№ *, дата на първоначална регистрация -
01.12.1999 г., двигател № T9A10FZ1Z0321191, рама № VF7232B5215810683; -
лек автомобил марка „Опел“, модел „Зефира“, рама №
WOL0AHM7572004303, двигател № Z16YNG20HR3250, първоначална
регистрация 23.04.2007 г., рег. № *; както и в частта, с която С. Р. М. и М. Х.
М. са осъдени да заплатят на Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество сумата 3048, 20 лева
разноски по делото и по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в
размер на 7 362, 76 лева, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от КОНПИ срещу С. Р. М. и М. Х. М. иск за
отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 184 069.11 лв. от С.
Р. М. и М. Х. М., на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ
(отм.), както следва: Недвижим имот - поземлен имот с начин на ползване -
дворно място, находящо се в чертите на град Исперих, ул. * *“ № * /*/, община
Исперих, Разградска област, за което по скица № 257/07.04.2008 г.,
презаверена на 22.12.2009 г. на Община Исперих и дворищно-регулационния
план, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден парцел Х-899 /римско
десет тире осемстотин деветдесет и девет/ от квартал 109 /сто и девет/ с площ
от 3 152,75 кв.м. /три хиляди сто петдесет и две цяло седемдесет и пет стотни
квадратни метра/, към парцел Х /римско десет/ има предавА.я: от улична
регулация – 3,91 кв.м. /три цяло деветдесет и една стотни квадратни метра/, а
19
съгласно скица № 494/07.08.2017 г. на Община Исперих и дворищно-
регулационния план, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден УПИ
Х /римско десет/ в кв. 109 /сто и девет/, образуван от имот 899 /осемстотин
деветдесет и девет/ по ЗРП на гр. Исперих има площ 3 153 кв.м./три хиляди
сто петдесет и три квадратни метра/, както и построената в имота съгласно
съгласуван и одобрен инвестиционен проект и строителна документация:
„ДВУЕТАЖНА СГРАДА със застроената площ от 328,90 кв.м. и разгъната
застроена площ на сградата 698,80 кв.м., представляваща: I етаж –
ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ – АВТОМИВКА със застроена площ от
143,93 кв.м. която се състои от търговска част - автомивка, офис, битовка,
склад, баня с тоалетна и коридор, АВТОРАБОТИЛНИЦА със застроена площ
от 60,73 кв.м. която се състои от търговска част – работилница за вулкА.зация
и баланс на гуми, битовка, баня с тоалетна и коридор, СМЕСЕН МАГАЗИН
със застроена площ от 83,20 кв.м. - който се състои от търговска част, битовка,
склад, баня с тоалетна и коридор На първи етаж са разположени и две
самостоятелни стълбищни клетки към двете жилища. II етаж – ЖИЛИЩЕН –
2 ЖИЛИЩА със застроена площ от 184,95 кв.м. всяко, симетрично
разположени, състоящи се всяко едно от тях от дневна столова, кухня, две
спални, гардероб, килер, съблекалня, баня, тоалетна, антре и стълба към първи
етаж. С вътрешни вити стълби откъм дневна столовата се достига таванския
етаж, където всяко едно жилище разполага със самостоятелна таванска стая и
подобрения, ведно с правото на строеж, при грА.ци и съседи на имота: улица,
парцел IХ-898, парцел ХХХ-923, парцел ХХIХ-922, ХХVIII-921 и парцел ХI-
901 от квартал 109 /сто и девет/ по плана на града; - товарен автомобил марка
„Ситроен” модел „Джъмпер5 Д“, рег.№ *, дата на първоначална регистрация -
01.12.1999 г., двигател № T9A10FZ1Z0321191, рама № VF7232B5215810683; -
лек автомобил марка „Опел“, модел „Зефира“, рама №
WOL0AHM7572004303, двигател № Z16YNG20HR3250, първоначална
регистрация 23.04.2007 г., рег. № *.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК *********, гр.София, да заплати на С. Р. М., ЕГН
********** и М. Х. М., ЕГН ********** сторените по делото разноски за
трите съдебни инстанции, както следва: сумата от 1 147,20 лв. за адвокатско
възнаграждение и сумата от 669,20 лв. за възнаграждения на вещи лица -
сторени разноски в първоинстанционното производство; сумата от 30 лв. и
сумата от 3 681,38 лв. – сторени разноски за държавна такса за касационната
инстанция; сумата от 1 850 лв. за възнаграждения на вещи лица –сторени
разноски пред настоящата инстанция, всички съгл. чл.157, ал. 2 от ЗОНПИ,
вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК *********, гр.София, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по съответната сметка на Варненския апелативен съд
държавна такса за първоинстанционното производство в размер от 7 362,76 лв.
и за въззивното производство в размер на сумата от 3 681,38 лв. съгл. чл.157,
20
ал. 2 от ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на стрА.те и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21