№ 504
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Т.а Р. Вутева
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20251800500447 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 38 от 10.02.2025 г., постановено по гр.д. № 738/2024 г. на
Районен съд – Костинброд, поправено с Решение № 122 от 07.04.2025 г.,
постановено по същото дело е допусната делба между Л. Б. Т., Т. В. В.,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител К.
А. Т., И. С. И., В. С. И., М. М. М. и В. Б. В. на следните недвижими имоти, при
следните квоти:
1. ПИ с идентификатор 38978.900.2523, с адрес: град Костинброд, община
Костинброд,с адрес улица „Б.“ 35, с площ от 743 кв.м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор:няма,
номер по предходен план - квартал 139, парцел 4, при съседи:
38978.900.5638, 38978.900.2522, 38978.900.2524, 38978.900.5629, при
следните квоти - 1/3 идеална част за Л. Б. Т. и 2/3 идеални части за Т. В.
В.;
2. Сграда с идентификатор 38978.900.2523.3 по КККР, с адрес гр.
Костинброд, ул. „Б.“ №5, разположена в имот с идентификатор, както
следва 38978.900.2523, със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи 2,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при следните квоти -
1/4 идеална част за Л. Б. Т., 1/2 идеални части за Т. В. В. и по 1/8 идеална
част за И. С. И. и В. С. И..
1
3. Сграда с идентификатор 38978.900.2523.2 по КККР, с адрес гр.
Костинброд, ул. „Б.“ №5, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение: постройка за допълващо застрояване, при следните
квоти - по 1/6 идеална част за Л. Б. Т., М. М. М. и В. Б. В. и по 1/4 идеална
част за И. С. И. и В. С. И..
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба от М. М. М., В. Б. В. и Т. В. В., действащ лично и
със съгласието на своята майка и законен представител, чрез адв. М. Ц..
Изложени са съображения за неговата неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост в частта му, с която са допуснати до делба построените в
поземления имот сгради, и по конкретно по отношение на съделителите
между които е допусната делбата и техните квоти. Считат, че съдът не е
съобразил обстоятелството, че след придобИ.ето на поземления имот от
наследодателите на страните В. Г. М. и Г. К. М., е издадено разрешение за
строеж № 124 от 11.09.1975 г. и е одобрен архитектурен проект на името на В.
Г. М. и неговия син Б. В. М., съответно въз основа на него е построена и
еднофамилната жилищна сграда. Намира, че по силата на така издаденото
разрешение на строеж ½ ид.ч. от сградата е придобита от В. Г. М. и съпругата
му Г. К. М. в режим на СИО, а останалата ½ ид.ч. е придобита от Б. В. М. и
неговата съпруга М. М. М.. След смъртта на В. Г. М. и Г. К. М., те са били
наследени от техните деца – Б. В. М. и Т. В.а А., които са придобили по ½ ид.ч.
от поземления имот и по ¼ ид.ч. от построената в него сграда, тъй като
останалата ½ ид.ч. от сградата се е притежавала в режим на СИО от Б. В. М. и
неговата съпруга М. М. М.. В последствие с Нотариален акт за дарение №
140, том X, дело № 2165/2008 г. Т. В.а А. е дарила собствената си ½ ид.ч. от
дворното място и ¼ ид.ч. от сградата построена в имота и по този начин Б. В.
М. е станал собственик на цялото дворно място и ½ ид.ч. от жилищната
сградата, като според жалбоподателите останалата ½ ид.ч. е била в режим на
СИО за него и съпругата му М. М., тъй като строежът е извършен по време на
брака им. След смъртта на Б. В. М., неговите наследници по закон М. М., В. Б.
В. и Л. Б. Т. са придобили по 1/3 ид.ч. от дворното място, а по отношение на
жилищната сграда М. М. е придобила ½ ид.ч., а В. Б. В. и Л. Б. Т. по ¼ ид.ч. В
последствие М. М. и В. Б. В. са дарили своите ид.ч. от поземления имот и от
жилищната сграда на своя внук Т. В. В.. Според жалбоподателите след всички
разпоредителни сделки двуетажната жилищна сграда е станала съсобствена
между ищцата Л. Б. Т. и Т. В. В. при квоти ¼ за първата и ¾ за втория. Въз
основа на изложеното счита, че делбата по отношение на двуетажната
жилищна сграда е следвало да се допусне само между тези лица при
посочените квоти. По отношение на сградата, която има характер на
допълваща постройка, считат че по силата на чл. 92 ЗС последната е
собственост по приращение на собствениците на земята, в случая Л. Б. Т. и Т.
В. В.. Въз основа на всичко изложено считат, че искът за делба на процесните
недвижими имоти е следвало да бъде отхвърлен по отношение на М. М., В. Б.
2
В., И. С. И. и В. С. И. и да бъдат допуснати до делба процесните имоти
единствено между Л. Б. Т. и Т. В. В. при вече посочените квоти.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
И. С. И., с който жалбата се оспорва. Счита, че първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно, като съдът в съответствие с изискванията на
процесуалния закон и материално-правните норми е допуснал делбата, като
правилно е определил лицата между които това да бъде сторено, съответно
техните квоти. Моли да бъде потвърдено така постановеното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от Л. Б. Т., с който
жалбата се оспорва. Счита, че право на строеж не е надлежно учредявано на Б.
М., поради което той не е станал собственик на ½ ид.ч. от жилищната сграда.
Намира, че съдът е съобразил всички разпоредителни сделки извършени
между наследниците на В. Г. М. и Г. К. М., като правилно е определил лицата
по отношение на които да се допусне делбата и техните квоти. Поради
изложеното моли да бъде потвърдено постановеното от първоинстанционния
съд решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор не е депозирал В. С. И..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР №
1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По негова
правилност, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Л. Б. Т. срещу Т. В. В.,
действащ лично и със съгласието на своята майка К. А. Т., И. С. И., В. С. И.,
М. М. М. и В. Б. В. с иск с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 69, ал. 1 ЗН за
делба на недвижим имот: ПИ с идентификатор 38978.900.2523, с адрес: град
Костинброд, община Костинброд,с адрес улица „Б.“ 35, с площ от 743 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор:няма, номер
по предходен план- квартал 139, парцел 4, при съседи: 38978.900.5638,
38978.900.2522, 38978.900.2524, 38978.900.5629, както и разположените в него
сгради: 1. Сграда с идентификатор 38978.900.2523.3 по КККР, с адрес гр.
Костинброд, ул. „Б.“ №5, разположена в имот с идентификатор, както следва
38978.900.2523, със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда- еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор 38978.900.2523.2
3
по КККР, с адрес гр. Костинброд, ул. „Б.“ №5, със застроена площ от 86 кв.м.,
брой етажи - 1, предназначение: постройка за допълващо застрояване.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание
обстоятелствена проверка № 163, том № 9, дело № 1366/1973 г., В. Г. М., е
придобил по време на брака си с Г. К. М., дворно място, заедно с намиращите
се в имота жилищна сграда и две стопански постройки.
От приобщеното по делото строително разрешение № 124 от 11.9.1975 г.
и архитектурен проект № 414/26.04.1947 г. се установява, че в процесния имот
е било дадено позволение за строителството на двуфамилна сграда, като
разрешението за строеж и архитектурния проект са били издадени на името на
В. Г. М. и на неговия син Б. В. М..
От приобщените по делото удостоверение за наследници на Г. М.
/починала на 16.01.2001г./ и В. Г. М. /починал на 08.05.1981г./ се установява,
че двамата са били наследени по закон от своите деца Б. В. М. и Т. В.а А..
По делото е представен договор за дарение, обективиран в н.а. № 140,
том № 10, дело № 2165/2008 г., Т. А. е дарила на своя брат Б. М.,
притежаваната от нейна страна ½ ид.ч. от дворното място, както и ¼ ид.ч. от
жилищната сграда /без да е имало разпореждане по отношение на намиращата
се в имота постройка за допълнително застрояване/.
Видно от удостоверение за наследници на Б. М. /починал на 21.03.2011г./
се установява, че след смъртта си, същият е бил наследен по закон от своята
преживяла съпруга - М. М. М. и своите деца В. Б. В. и Л. Б. Т..
От своя страна по делото се установява, че Т. А. след смъртта си на
27.02.2016 г., е била наследена по закон от преживял съпруг /С. А., който е
починал на 04.06.2016 г./, както и от своите деца И. С. И. и В. С. И..
По делото е представен договор за дарение, обективиран в н.а. № 28, том
№10, дело № 730/2019 г., по силата на който М. М. /преживяла съпруга на Б.
М./ е дарила 1/3 ид.ч. от дворното място и ½ ид.ч. от жилищната сграда на
своя внук Т. В..
По делото е представен и договор за дарение, обективиран в н.а. №31,
том №12, дело№ 185/2019 г., по силата на който В. В. е дарил притежаваните
от негова страна идеални части от дворното място /1/3 идеална част/ и от
жилищната сграда /1/4 ид.ч./ на своя син Т. В..
Решението не е обжалвано в частта, с която до делба е допуснат ПИ с
идентификатор 38978.900.2523, с адрес: град Костинброд, община
Костинброд,с адрес улица „Б.“ 35, с площ от 743 кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване
(до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план - квартал
139, парцел 4, при съседи: 38978.900.5638, 38978.900.2522, 38978.900.2524,
38978.900.5629, при следните квоти - 1/3 идеална част за Л. Б. Т. и 2/3 идеални
части за Т. В. В., съответно не е предмет на настоящата въззивна проверка в
4
посочената част и влязло в законна сила.
Спорно между страните в настоящото производство е не дали е
възникнала съсобственост помежду им и по отношение на построените в
имота сгради, а чии са правата по отношение на тях, с оглед извършените
поредица от разпоредителни сделки между наследниците.
По отношение на построената в имота еднофамилна сграда с
идентификатор 38978.900.2523.3, настоящият състав намира следното:
Между страните не е спорно, че В. Г. М., е придобил по време на брака
си с Г. К. М., процесното дворно място, заедно с намиращите се в имота
жилищна сграда и две стопански постройки по силата на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена
проверка № 163, том № 9, дело № 1366/1973 г. Също не е спорно, че
построените в имота жилищна сграда и две стопански постройки са били
разрушени и на тяхно място са били построени процесните сгради, предмет на
иска за делба. Това се установява и от издаденото строително разрешение №
124 от 11.9.1975 г. и архитектурен проект № 414/26.04.1947 г., които касаят
новопостроената в имота еднофамилна жилищна сграда. Така въззивниците
считат, че въз основа на издадените строителни книжа В. Г. М. и Б. В. М. са
придобили собствеността върху построената в имота жилищна сграда при
равни права, всеки от тях в режим на СИО, съответно В. Г. М. и Г. К. М. са
станали собственици на ½ ид.ч., а Б. В. М. и М. М. М. на останалата ½ ид.ч.
По този начин въззивниците са въвели възражение за осъществен от Б. В. М.
придобивен способ, а именно учредено в негова полза право на строеж по
отношение на процесната еднофамилна жилищна сграда, което в последствие
е променило квотите в съсобствеността между страните след неговата смърт.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява в полза на Б. В. М. да е учредявано право на строеж по отношение
на процесната сграда. Такива изводи не могат да бъдат направени въз основа
единствено на представените по делото строително разрешение № 124 от
11.9.1975 г. и архитектурен проект № 414/26.04.1947 г., издадени на името на
В. Г. М. и Б. В. М.. От посочените строителни книжа не може да се направи
извод за сключен между собствениците на земята към този момент - В. Г. М. и
Г. К. М. от една страна и Б. В. М. от друга страна, договор за учредяване право
на строеж /суперфиция/. Представените по делото строителни книжа имат
административен характер и по никакъв начин не биха могли да установят
сключването на такъв договор, с който да е учредено ограничено вещно право,
което да има характер на придобивен способ. Твърденията за наличие на
декларация с нотариална заверка на подписите /които са сторени за първи път
пред въззивния съд/, без такава да е била представена и приета като
доказателство по делото, не могат да обосноват извод за изпълнена процедура
по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.), действащ по време на процесните отношения.
При безспорното установяване по делото, че поземления имот е
придобит от наследодателите на страните В. Г. М. и Г. К. М. в режим на СИО,
5
както и че е извършено строителство върху този терен, при недоказаност на
друг придобивен способ за други лица /с изключение на последващите сделки,
сключени между страните, които ще бъдат обсъдени отделно/ и тъй като
сградите са изградени приживе от наследодателите, те са станали на основание
чл. 92 ЗС собственици и на построените в дворното им място сгради, както на
основното, така и на допълващото застрояване.
По отношение на построената в имота сграда, имаща характер на
постройка с допълващо застрояване с идентификатор 38978.900.2523.2,
настоящият състав намира следното:
При твърдения, че някоя от сградите не е съсобствена или са различни
правата в съсобствеността, какъвто е настоящият случай по отношение на
построената в имота постройка с допълващо застрояване, с оглед
извършените от страните поредица от разпоредителни сделки, е необходима
индивидуализация на застрояването по местоположение, вид и
предназначение на сградите (с цел преценка дали са на основното застрояване
или на допълващото, т.е. дали са самостоятелен обект на вещни права или
принадлежности). Съдът намира, че в случая няма спор, че изградената в
имота сграда има статут на постройка с допълващо застрояване, като само
поради наличието на идентификатор по КККР не може да се формира извод,
че се касае за самостоятелен обект на вещни права. В случая постройката на
допълващо застрояване обслужва дворното място, тъй като основна
характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен
неговата физическа обособеност, е и възможността да се ползва
самостоятелно и в този смисъл да има предназначение различно от това да
обслужва дворното място. Страните не спорят, а такива са и твърденията в
исковата молба, че допълващата постройка представлява лятна кухня, като
изрично е посочено че последната представлява сграда имаща характер на
допълваща постройка. След като посочената сграда не е самостоятелен обект
на вещни права, то такава постройка не може да се придобива отделно от
терена или да се притежава при квоти, различни от тези на терена, като по
силата на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките.
Предвид всичко изложено съдът намира, че след смъртта на В. Г. М. и Г.
К. М. същите са били наследени от своите деца Б. В. М. и Т. А. при равни
права, а именно всеки от двамата наследници е станал собственик по
наследство на ½ ид. ч. на земята, както и на построените върху нея сгради.
В последствие с извършения акт на разпореждане /дарение от 2008 г./ от
6
страна на Т. А., в полза на нейния брат Б. М., същата му е прехвърлила
правото на собственост върху ½ ид.ч. от земята, наред със постройката на
допълващо застрояване /както бе посочено последната не е самостоятелен
обект на право на собственост, а обслужва земята, съответно по приращение
собственика на земята е собственик и на постройката/, както и 1/4 ид. част от
жилищната сграда.
След този акт на разпореждане, съсобствеността е останала по
отношение единствено на жилищната сграда, като Б. М. е притежавал ¾
идеални части, а Т. А. ¼ идеална част. След този акт на разпореждане Б. М. е
станал изключителен собственик на поземления имот и на постройката на
допълващо застрояване.
След смъртта на Б. М., същият е бил наследен по закон от неговата
съпруга М. М., както и от неговите деца Л. и В./и тримата страни по делото/.
Всеки от тях е получил в дял, както следва: 1/3 идеална част от правото на
собственост върху земята, заедно с постройката на допълващо застрояване и
по ¼ идеална част от правото на собственост върху жилищната сграда.
От своя страна след смъртта на Т. А., последната е била наследена от
нейните деца И. С. И. и В. С. И. /страни по делото/. След като се съобрази
извършеното от нейна страна разпореждане в полза на нейния брат приживе,
последната е притежавала единствено ¼ ид.ч. от жилищната сграда построена
в имота. Всеки от посочените нейни наследници е получил в дял по 1/8 ид.ч.
от жилищната сграда.
В последствие по силата на договора за дарение от 2019 г., М. М. е
прехвърлила правото на собственост на 1/3 идеална част от дворното място и
¼ идеална част от жилищната сграда /в нотариалния акт е посочено, че
прехвърля ½ идеална част, но тя реално е притежавала ¼ ид.ч. на посоченото
по- горе основание и като се съобразят мотивите на съда по отношение на
твърдяното право на строеж/ на Т. В..
Също така по силата на договора за дарение отново от 2019 г., В. В. е
прехвърлил притежавани от негова страна идеални части от дворното място и
от жилищната сграда също в полза на Т. В..
След всички тези разпоредителни сделки и наследствено
правоприемство Т. В. е станал собственик на 2/3 ид.ч. от правото на
собственост по отношение на дворното място и сградата на допълващо
7
застрояване, заедно с Л. Т., която е собственик на 1/3 ид.ч. по отношение на
същите обекти.
На следващо място Т. В. е станал собственик и на 1/2 идеална част от
правото на собственост върху жилищната сграда, наред с Л. Т., която
притежава 1/4 идеална част и наследниците по закон на Т. А. - И. и В. С.и,
които притежават по 1/8 идеална част за всеки един от тях.
По всички изложени съображения настоящият въззивен състав намира,
че въззивната жалба е частично основателна, като първоинстанционното
съдебно решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е допусната
делба на сграда с идентификатор 38978.900.2523.3 по КККР, с адрес гр.
Костинброд, ул. „Б.“ № 5, разположена в имот с идентификатор, както следва
38978.900.2523, със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, при квоти притежавани от съделителите в
съсобствеността, а именно 1/2 ид.ч. за Т. В., 1/4 ид.ч. за Л. Т., 1/8 ид.ч. за И. С.
И. и 1/8 ид.ч. за В. С. И..
Решението следва да бъде отменено в частта, с която е допусната делба
на сграда с идентификатор 38978.900.2523.2 по КККР, с адрес гр. Костинброд,
ул. „Б.“ №5, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи - 1, предназначение:
постройка за допълващо застрояване, с оглед извода на въззивния съд, че тази
сграда не е самостоятелен обект на вещни права, а има статут на
принадлежност. С оглед на това, след като поземления имот е допуснат до
делба /решението в тази част е влязло в законна сила/, последната се счита за
допусната и по отношение на постройката с допълващо застрояване и не
следва да се допуска отделно и при различни квоти, както е сторил
първоинстанционния съд, а следва да бъде допусната до делба, като
принадлежност към допуснатия до делба поземлен имот, при същите квоти и
между същите лица.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
Разноски не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
С оглед предмета на спора, въззивното решение подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
С оглед горното съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 38 от 10.02.2025 г., постановено по гр.д. №
738/2024 г. на Районен съд – Костинброд, поправено с Решение № 122 от
07.04.2025 г., постановено по същото дело в частта му, с която е допусната
делба между Л. Б. Т., Т. В. В., действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител К. А. Т., И. С. И., В. С. И., М. М. М. и В. Б. В. на
Сграда с идентификатор 38978.900.2523.2 по КККР, с адрес гр. Костинброд,
ул. „Б.“ №5, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи - 1, предназначение:
постройка за допълващо застрояване по отношение на квотите и лицата
между които е допусната, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Сграда с идентификатор 38978.900.2523.2 по КККР, с адрес гр.
Костинброд, ул. „Б.“ №5, със застроена площ от 86 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение: постройка за допълващо застрояване да се счита за
допусната при следните квоти и между следните лица - 1/3 идеална част за Л.
Б. Т. и 2/3 идеални части за Т. В. В., като принадлежност към допуснатия до
делба поземлен имот.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38 от 10.02.2025 г., постановено по гр.д.
№ 738/2024 г. на Районен съд – Костинброд, поправено с Решение № 122 от
07.04.2025 г., постановено по същото дело в частта му, с която е допусната
делба между Л. Б. Т., Т. В. В., действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител К. А. Т., И. С. И., В. С. И., М. М. М. и В. Б. В. на
Сграда с идентификатор 38978.900.2523.3 по КККР, с адрес гр. Костинброд,
ул. „Б.“ №5, разположена в имот с идентификатор, както следва
38978.900.2523, със застроена площ от 81 кв.м., брой етажи 2, предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, при следните квоти: 1/4 идеална част за Л. Б.
Т., 1/2 идеална част за Т. В. В. и по 1/8 идеална част за И. С. И. и В. С. И..
РЕШЕНИЕТО в останалата необжалвана част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9