№ 94
гр. Плевен, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети август през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело №
20224400900176 по описа за 2022 година
ИСК с правно основание чл. 694, ал.2, т. 2 ТЗ с цена на иска 334 270,
88 евро.
Ищецът „*** „ АД с ЕИК*** твърди, че с ответника „***“ ООД с
ЕИК*** е сключил Договор 100 – 2091/ 28. 06. 2017 г. за предоставяне на
кредитна линия на ответника и Договор за предоставяне на кредитна линия
№ 100 – 2092/ 28. 06. 2017 г., с които като кредит са предоставени средства в
евро от ищеца на ответника. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си за изплащане на месечните вноски по договорите, поради
което задълженията по тези договори са обявени изцяло за предсрочно
изискуеми, за което ищецът твърди, че е представил доказателства по делото.
Посочено е в исковата молба, че вследствие неизпълнението на задълженията
от ответника банката – кредитор е подала заявления за издаване на заповед за
изпълнение, образувани са ч. гр. д. №3355/ 2021 г. и ч. гр. д. №2683/ 2021 г.
по описа на Плевенския районен съд и са издадени заповеди за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК. Ищецът е посочил, че въз основа на
издадените изпълнителни листове по цитираните заповедни производства е
образувано изп. д. №***/ 2021 г. и № 529/ 2021 г по описа на ЧСИ Т.К. с рег.
№ *** на КЧСИ.
1
В исковата молба се твърди, че след откриване на производство по
несъстоятелност на ответника по т. д. № 17/ 2022 г. на ПОС ищецът е
предявил в срок вземанията си в производството по несъстоятелност, като
съдът по несъстоятелността в производство по чл. 692 ТЗ е намалил размера
на предявеното и прието вземане по ДК № 100- 2091/ 28.06. 2017 г. до
размера на 640 824, 86 евро с левова равностойност 1 253 344, 29 лв. и е
изключил от списъка на предявените и приети вземания и е включил в
списъка на предявените и неприети вземания сума в размер на 420 208, 75
евро. Твърди се, че в резултат на определението на съда по несъстоятелността
по чл. 692 ТЗ по т. д. № 17/ 2017 г. по описа на Плевенския окръжен съд са
намалени вземания на ищеца в общ размер от 334 270, 88 евро, от които 56
379, 75 евро по ДК № 100 – 2091/ 28. 06. 2017 г. и 277 891, 13 евро по ДК №
100 – 2092/ 28. 06. 2017 г.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което на
основание чл. 694 ТЗ да признае за установено по отношение на длъжника, че
ищецът притежава вземане по процесните договори в общ размер от 334 270,
88 евро, от които 56 379, 75 евро по ДК № 100 – 2091/ 28. 06. 2017 г. и 277
891, 13 евро по ДК № 100 – 2092/ 28. 06. 2017 г. Отправено е искане за
присъждане в полза на ищеца направените по делото разноски на основание
чл. 87, ал.1 ГПК.
Ответникът „***“ ООД с ЕИК*** е изразил становище, че предявеният
иск е недопустим , съответно неоснователен и недоказан. Твърди се, че след
предявяване на вземането от ищеца са извършени плащания по договорите
въз основа на влезли в сила 4 бр . постановления за възлагане в
изпълнителното производство пред ЧСИ Т.К. с рег. № *** на КЧСИ, като на
ищеца е преведена сума от 797 919, 87 лева за покриване на задължения по
ДК № 100 – 2091/ 28. 06. 2017 г. във връзка с издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. №3355/ 2021 г. по описа на ПРС. Твърди се, че по отношение на ДК №
100 – 2092/ 28. 06. 2017 г. съдът по несъстоятелността не е извършил
корекция с определението си по чл. 692 ТЗ.
Ответникът синдикът Б. Л. Б. е изразил становище, че предявеният иск е
неоснователен.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
2
:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Страните са сключили договори за кредит Договор 100 – 2091/ 28. 06.
2017 г. за предоставяне на кредитна линия на ответника и Договор за
предоставяне на кредитна линия № 100 – 2092/ 28. 06. 2017 г., с които като
кредит са предоставени средства в евро от ищеца на ответника. По
договорите са уговорени обезпечения чрез ипотека и залог върху имущество
на ответника.
С Решение № 16/ 25. 02. 2022 г. по т. д. № 17/ 2022 г. по описа на
Плевенския окръжен съд ответникът е обявен в неплатежоспособност с
начална дата 31. 12. 2021 г., открито е производство по несъстоятелност,
допуснато е обезпечение върху имуществото на ответника, назначен е синдик
и е насрочено първо събрание на кредиторите.
Ищецът е предявил вземането си в производството по несъстоятелност
на ответника по т. д. № 17/ 2022 г. по реда на чл. 685, ал.1 ТЗ. Въз основа на
това предявяване е изготвен списък с приети от синдика вземания на
кредиторите на ответника, в който са включени и предявените вземания на
ищеца като кредитор на ответника в производството по несъстоятелност.
Срещу списъка с приетите вземания на ищеца е постъпило възражение
на ответника, за което е постановено Определение № 405/ 04. 11. 2022 г. по
т.д. № 17/ 2022 г. по описа на Плевенския окръжен съд и с което е извършена
промяна в изготвения списък на предявените и приети вземания на ищеца,
като е намален размерът а предявеното и прието вземане до сума в размер на
640 824, 86 евро с левова равностойност 1 253 344, 29 лв., от които главница в
размер на 617 244, 95 евро с левова равностойност 1 207 226, 20 лв. , лихва за
периода от 28. 05. 2021 г. до 17. 03. 2022 г. в размер на 14 051, 01 евро с
левова равностойност 27 481, 38 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 17 831, 21 лв. и 805, 70 лв. разноски за принудително изпълнение.
Съдът е изключил от списъка на приетите от синдика вземания и е включил в
списъка на неприетите от синдика вземания предявената сума в размер на
420 208, 75 евро, от които главница в по- голям размер от 258 412, 03 евро,
3
договорна лихва от 28 570, 79 евро, мораторна лихва от 3890, 84 евро,
предявена в по- голям размер законна лихва за периода от 28. 05. 2021 г. до
17. 03. 2022 г. от 56974, 50 евро, предявени в по- голям разноски от 71 379, 27
евро, присъдени такси 894, 03 евро, нотариални такси от 96, 33 евро.
По делото са представени удостоверения от ЧСИ Т.К. с рег. № *** на
КЧСИ по изп. д. № ***/ 2021 г. и № 529/ 2021 г. за извършени продажби на
имущество на ответника и за разпределение на суми в полза на ищеца като
взискател по цитираните изпълнителни производства.
За изясняване на въпросите относно сумите, които са дължими от
ответника на ищеца по процесните договори за кредит е допусната съдебно –
счетоводна експертиза с вещо лице Б. А., от заключението на която се
установява, че по договорите са постъпвали суми за погасяване на
задълженията във връзка с извършено осребряване в изпълнителните
производство, посочени по- горе, като последните суми за погасяване на
вземанията на банката са постъпили на 23. 05. 2022 г.,както следва : 235 094,
24 лв. по договор № 100- 2091/ 28. 06. 2017 г. и сумата от 3 515, 20 лв. по
договор № 2092/ 28. 06. 2017 г., общо е постъпила сумата от 238 609, 44 лв. В
заключението е посочено, че на 20. 09. 2022 г. ищецът е извършил корекция
на извършените счетоводни записвания по двата договора за кредит в частта
за погасяване на задължения с получените суми от ЧСИ Т.К.. С направените
корекции на счетоводните записи получените от банката суми са погасени
задължения по двата договора за кредит, така както е посочено в основанието
на извършените преводи от ЧСИ Т.К.. След извършените корекции от
банката и след съобразяване на извършените последни погасявания по
договорите за кредит на 23. 05. 2022 г. експертът е посочил, че по договор №
100- 2091/ 28. 06. 2017 г. дължимите суми общо са в размер на 676 347, 88
евро с левова равностойност от 1 322 821, 48 лв., съответно разликата между
вземанията на банката към 20. 09. 2022 г. и намаленият размер на
предявеното и прието вземане с Определение № 405/ 04. 11. 2022 г. на ПОС
по т. д. № 17/ 2021 г. е в размер на 35 523, 02 евро с левова равностойност от
69 476, 99 лв.
По отношение на договор № 100 – 2092 / 28. 06. 2017 г. вещото лице е
посочило, че ищецът е предявил по- малко по размер вземане в
производството по несъстоятелност отколкото е дължимо по този договор и
4
съответно дължимата сума към 23. 05. 2022 г. ( последното погасяване на
дължими суми по този до говор) е в размер на 563 12, 11 евро с левова
равностойност 1 101 369, 15 лв., а предявената сума е общо в размер на 286
980, 84 евро с левова равностойност 561 285, 74 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Пред съда е предявен иск с правно основание чл. 694, а.2, т.2 ТЗ,
съгласно която кредитор с неприето вземане може да предяви иск за
установяване съществуването на неприето вземане, ако предявеното от
кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с
определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг
кредитор.
От доказателствата по делото става ясно, че ищецът като кредитор на
ответника е предявил вземането си в производството по несъстоятелност на
последния по реда на чл. 685, ал.1 ТЗ, като по отношение на Договор за
кредит № 100 – 2091/ 28. 06. 2017 г. предявеното вземане е в размер на
1 061 033, 61 евро ( главница, възнаградителна лихва, законна лихва,
договорни такси, разноски за връчване на нотариални покани, други
разноски, законна лихва за забава върху главницата, разноски за адвокатско
възнаграждение. По Договор за кредит № 100 – 2092/ 28. 06. 2017 г.
претендираното вземане е общо от 286 980, 84 евро с левова равностойност
561 285, 73 лева( главница, законна лихва за забава върху главницата,
разноски на правени от ищеца).
1.По вземането на ищеца по Договор за кредит № 100 – 2091/
28. 06. 2017 г.
От заключението на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че банката ищец е извършил корекции в счетоводните записвания
въз основа на направените преводи от ЧСИ Т.К. по изпълнителните
производства, в които ищецът е взискател срещу ответника. При изготвяне на
5
заключението вещото лице е съобразило и направените плащания към 23. 05.
2022 г. (последни плащания за погасяване на задължението на ответника към
ищеца преди изготвяне на настоящото решение). Въз основа на тези
съобразени корекции при определяне размера на вземането на ищеца
експертът е установил, че намаленото от съда по несъстоятелността до
размера на 640 824, 86 евро вземане на ищеца следва да бъде увеличено със
сумата от 35 523, 02 евро, която се явява разлика между вземанията на
банката към 20. 09. 2022 г. (когато е допълнителното заключение на вещото
лице в производството по чл. 692 ТЗ пред съда по несъстоятелността и там
данните съвпадат с изчисленията на вещото лице от ССЕ по настоящото дело)
и намаления размер на предявеното вземане на ищеца с определението на
съда по несъстоятелността по чл. 692, ал.4 ТЗ. Посочената разлика от 35 523,
02 евро представлява сбор от непогасена главница и разноски по договора за
кредит без лихви по договора (договорни и законна), тъй като същите са
погасени съобразно заключението на вещото лице (таблица първа на лист 20
от заключението).
С оглед изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца е
основателна за сумата от 35 523, 02 евро, като за разликата до 56 379, 75 евро
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
2. По вземането на ищеца по Договор за кредит № 100 – 2092/
28. 06. 2017 г.
В мотивите на определението по чл. 692 ТЗ съдът по
несъстоятелността е посочил, че следва предявеното вземане да се приеме
така, както е предявено, независимо от това, че вещото лице е установило
задължение в по- голям размер, доколкото синдикът и съдът при приемане на
вземането не могат да извършват служебна промяна и корекция при
констатирани неточности и несъответствия с размера на реално дължи мото.
Видно от молбата по чл. 685, ал.1 ТЗ пред съда по несъстоятелността
ищецът е предявил вземане по този договор в размер на 286 980, 84 евро.
Видно от определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 ТЗ въз
основа на заключението на ССЕ е прието, че размерът на задължението по
този договор е 564 871, 97 евро към 17. 03. 2022 г. От заключението на ССЕ в
6
настоящото производство е видно, че размерът на задължението към 23. 05.
2023 г. ( последното погасяване на задължения по този договор от изплащане
на суми от ЧСИ Т.К.) е 563 121, 11 евро. Вещото лице е посочило, че
разликата между предявения размер на вземането по договора и вземанията
на банката към 23.05. 2022 г. и към 20. 09. 2022 г. (датата на второто
заключение на ССЕ в производството по чл. 692 ТЗ) е 276 875, 91 евро с
равностойност 541 522, 22 лв.
Въз основа на тези данни съдът приема, че ищецът с настоящия иск е
изразил претенция по отношение на непредявената част от вземането си по
този договор в производството по несъстоятелност, като исковата претенция в
настоящото производство е 277 891, 13 евро, а съобразно заключението на
ССЕ в настоящото дело непогасеното вземане на банката по договора е
276 875, 91 евро.
Съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен в
тази част, тъй като претендираната сума не е предявена пред съда по
несъстоятелността, съответно липсва изключване от съда по
несъстоятелността на тази сума от списъка на приетите вземания, което е
основанието на иска по чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ.
Съдът в исковото производство е обвързан от предявяването на
вземането от кредитора в производството по несъстоятелност, тъй като
основателността на претенцията се определя от предявеното вземане в
производството по несъстоятелност по основание и размер и на тази плоскост
се установява основателно или неоснователно вземането на съответния
кредитор е изключено от списъка на приетите от синдика вземания. В случая
не е налице изключено предявено вземане на ищеца, тъй като същият не го е
предявил пред съда по несъстоятелността и съответно не е налице
произнасяне на синдика чрез включване в списъка на приетите или
неприетите вземания. По тези причини съдът по несъстоятелността,
произнасяйки се по възражението на длъжника срещу приетите от синдика
вземания, не е изменил списъка на приетите вземания и не е намалил
приетото вземане на кредитора п о този договор, като е посочил, че вземането
е в по- голям размер, но това по служебен път и в производството по
несъстоятелност не може да се извърши с оглед рамките на предмета на спора
в производството по чл. 692 ТЗ. Тези рамки по отношение на предявеното в
7
производството по несъстоятелност вземане следва да бъдат съобразени и в
исковото производство по чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ, поради което искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При така направения анализ на доказателствата и формираните
правни изводи съдът счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 35
523, 02 евро с левова равностойност 69 476, 99 лв. дължима по Договор за
кредит № 100 – 2091/ 28. 06. 2017 г., като за разликата до 334 279, 88 евро ( за
сумата от 20856, 73 евро по Договор № 100 – 2091 и сумата от 277 891, 13
евро по Договор № 100- 2092) искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.694, ал.7 ГПК ищецът
следва да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в
размер на 6537, 77 лв.
По отношение на деловодни разноски съдът счита, че следва на
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответното дружество да заплати на ищеца
направените по делото разноски за депозит за вещо лице съобразно уважената
част от иска в размер на 37, 20 лв. , като тази част следва да се събере от
масата на несъстоятелността на длъжника.
Съответно ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски за вещо лице и такса за удостоверение съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 138, 53 лв.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 694, ал.2, т.2 ТЗ
по отношение на „***“ ООД (н) с ЕИК*** със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, бул. “***“ №*** с управители Т. И.а М. и Ц. И.а
К. и синдика Б. Л. Б. с адрес гр. София, бул.“***“№***, ет. 4, офис ***, че
„***“ АД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. София, район
***, ул. „***“№ *** чрез адв. Г. Б. И. от САК със СЪДЕБЕН АДРЕС гр.
София 1142, район ***, бул. „***“№*** притежава ПРАВО НА
ВЗЕМАНЕ в размер на 35 523, 02 евро с левова равностойност 69 476, 99
лв., дължима по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит №
8
100 – 2091/ 28. 06. 2017 г., като за разликата до 334 279, 88 евро (за сумата
от 20856, 73 евро по Договор за предоставяне на инвестиционен кредит
№ 100 – 2091/ 28. 06. 2017 г. и сумата от 277 891, 13 евро по Договор за
предоставяне на кредитна линия № 100- 2092/ 28. 06. 2017 г.) ОТХВЪРЛЯ
ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 694 ал. 7 ТЗ „***“ АД с ЕИК*** да
заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер
на 6537, 77 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „***“ ООД(н)
с ЕИК*** да заплати на „***“ АД с ЕИК*** направените по делото
разноски за депозит за вещо лице съобразно уважената част от иска в
размер на 37, 20 лв. , като тази част следва да се събере от масата на
несъстоятелността на длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „***“ АД с
ЕИК*** да заплати на „***“ ООД(н) с ЕИК*** направените по делото
разноски за вещо лице и такса за удостоверение съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 138, 53 лв.
РЕШЕНИЕТО след влизането му в сила на основание чл. 694, ал. 8
ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и
всички кредитори в производството по несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9