№ 512
гр. Монтана, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20241630102562 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул.„Тодор Александров“ № 109-115, ет.6,
бизнес сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори
Стефан Красимиров Петков и Стефан Ангелов Бояджиев твърди в исковата
молба, че претендира вземане спрямо А. Н. Б., ЕГН ********** за сума в общ
размер на 11 517.83 лева, от които: 6 057.79 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
4 383.41 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.11.2018г. до 20.06.2023г. и 1 076.63 лева - лихва за забава, начислена за
периода от 21.03.2021г. до 21.03.2024г. Твърди, че претендираните вземания
произтичат от следните обстоятелства:
На 06.06.2018г. между „БНП Париба Пърсьньл Файненс С.А., клон
България“, ЕИК: ********* (чиито правоприемник е „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, номер на вписване 20230606170310 в
Търговския регистьр към Агенцията по вписванията) и А. Н. Б., ЕГН
********** е сключен Договор за потребителски кредит с номер PLUS-
1
16049130, въз основа на който между страните възниква облигацнонноправна
връзка. Твърди, че по силата на Договора кредитодателят предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 6 000.00 лева, при договорен лихвен
процент в размер на 26.38 % и размер на ГПР - 32.11 %. Съгласно чл.2 от
Договора за кредит, кредитополучателят по договора дължи такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът е сключил
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т.5 от ЗПК, при
съдържащите се в договора за кредит условия, размери и срокове. Съгласно
уговореното в чл.2, таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване
на кредита, като кредиторът удържа съответната сума от общия размер на
кредита. Твърди, че сключената застраховка „Защита за плащанията“ не е
задължителна за отпускане на кредита, а свободно избрана от
кредитополучателя, като страните се уговорили, че за удобство на
задълженото лице, застрахователната премия ще бъде разделена на равен брой
вноски и ще бъде част от всяка месечна погасителна вноска, като кредиторът
ще превежда получените суми на застрахователя. С подписване на Договора
за кредит, кредитополучателят е дал своето изрично съгласие за начина,
по който са разпределени сумите от отпуснатия потребителски кредит и
описан по-горе.
Посочва, че съгласно чл.3 от Договора за кредит, предоставянето на
посочената в предходния член сума по описания начин съставлява изпълнение
на задължението на кредитодателя да предостави кредита и създава
задължение за кредитополучателя да заплати погасителните вноски, посочени
по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой
погасителни вноски“. Посочени са допусканията, взети предвид при
изчисляване на ГПР, относими към конкретния кредитен продукт – началната
дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се
приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е
валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по
него. Твърди, че в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити е посочено допълнително как е
изчислен ГПР (60 МПВ* 216.45 лева с 30 дневен гратисен период, 26.38 %
лихва). Уточнено е, че ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит
н зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и
матуритет. Твърди, че на 06.06.2018г. кредиторът е превел по посочената от
2
кредитополучателя банкова сметка сума в размер на 5 790.00 лева (от общия
размер па отпуснатия кредит 6 000.00 лева е извадена сумата за дължимата
„такса ангажимент“, в размер на 210.00 лева), с което бил изпълнил в цялост
задължението си за предоставяне на кредита. Кредитополучателят се
задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите
лихви на 60 броя месечни погасителни вноски. Твърди, че са извършени 4
броя плащания от ответника по погасяване на кредита, всяко в размер на
216.45 лева за периода от 18.07.2018г. до 17.10.2018г. Падежът на първата
просрочена месечна погасителна вноска е настъпил на 20.11.2018г. Считано
от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. В този случай съгласно
чл.86 ЗЗД се дължи обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се
изчислява спрямо действащия процент на законната лихва. Твърди, че
ищцовото дружество претендира лихва за забава само за част от периода, в
който кредитът е в просрочие, а именно от 21.03.2021 г. до 21.03.2024г.
Твърди още, че на 19.08.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс,
С.А., клон България“, в качеството му на цедент и „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, в качеството му на цеснонер, е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне па вземания, съгласно който цедента прехвърля на
цесионера портфолно от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 от
05.03.2020г.. Твърди, че съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, „Фронтекс Интернешьнъл“
ЕАД изпратил писмо чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен в
договора, за да уведоми А. Н. Б., за прехвърлянето на вземанията спрямо
него. На място не бил открит ответникът и след като срокът за получаване на
пратката е изтекъл, същата е върната в цялост. Посочва, че съгласно чл.9 от
договора, всички съобщения с изявления на кредитора, отправени към
кредитополучателя се считат за получени и узнати от кредитополучателя, ако
бъдат изпратени на адреса, предоставен от него, който удостоверява чрез
подписването на договора изричното си съгласие за получаване на
съобщенията, отправени от кредитора по начина и чрез средствата, описани в
посочената клауза.
Ищцовото дружество подава заявление по реда на чл.410 ГПК. По
образуваното ч.гр.д.№ 1612/2024г. по описа на PC - Монтана, има издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК. Предвид това, съдът е указал на ищеца възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Предвид гореизложеното, моли съда да
3
постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът А. Н. Б.,
ЕГН **********, дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД парично
вземане, конкретизирано в предявеното Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 1612/2024 г., а именно:
главница в размер на 6 057,79 лева, 4 383,41 лева - договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 20.11.2018г. до 20.06.2023г. и 1 076,63 лева -
лихва за забава, начислена за периода от 21.03.2021г. до 21.03.2024г. Моли
съда да му присъди сторените в заповедното и настоящото производство
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото А. Н. Б., ЕГН
**********, чрез назначения особен представител – адв.С. С. – АК-Монтана, е
депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че исковата молба е
недопустима поради липса на доказателства за легитимен взискател, като
подробни доводи за това са изложени в отговора на исковата молба. В
условията на евентуалност, ако се приеме иска за допустим, навежда доводи
за неговата неоснователност. Оспорва всички предявени доказателства от
страна на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска
като недопустим, а в условията на евентуалност – като неоснователен и
недоказан, като излага подробни доводи относно наличие на неравноправни
клаузи. Твърди, че ако съдът приеме иска за основателен, то в условията на
алтернативност да се произнесе по реално установените задължения на
ответника. Посочва, че е налице прекомерност по претендираното
юрисконсултско възнаграждение от ищцовото дружество.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за
установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу А. Н. Б., която заповед е връчена
на ответника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, в резултат на което за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Обстоятелството,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан на 06.06.2018
год. между ,,БНП Париба Пърсънъд Файненс С.А., клон България“ ЕИК
4
********* и А. Н. Б. Договор за потребителски паричен кредит с номер РLUS-
16049130. По силата на договора за кредит кредитодателят е отпуснал
сума (главница) в размер на 6 000 дева, при договорен лихвен процент в
размер на 26.38 % и размер на ГПР - 32.11 %. Ответникът се е задължил от
своя страна да върне на кредитодателя сума в общ размер на 12 987 лева,
разсрочено на 60 месечни погасителни вноски. Първата погасителна вноска
е с падеж 20.07.2018 год., а последната 20.04.2023 година.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019
година и Приложение №1 към него, претендираните от ищеца вземания са
прехвърлени от кредитодателя „БНП Париба Пърсънъд Файненс С.А.“, клон
България, в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
От приетото по делото заключение на вещото лице К. И. И. се
установява, че размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя по
посочения по-горе договор – ответника по делото, е 10 441,20 лева, от които
6057,79 лева – главница, 4 383,41 лева – лихва по кредита и 1 554,77 лева –
лихва за забава върху главницата. Вещото лице е установило, че извършените
от ответника плащания са в размер на 865,80 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателствени средства.
По делото е безспорно установено, че на 06.06.2018 год. между ,,БНП
Париба Пърсънъд Файненс С.А., клон България“ ЕИК ********* и А. Н. Б. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер РLUS-16049130.
Между страните е възникнало договорно правоотношение, по което всяка
една от страните дължи изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума
от 6 000,00 лева е получена от ответника с подписването на договора. В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да издължи
кредита в срок. От заключението на вещото лице К. И. И. се установява, че
размерът на извършените от ответника плащания за погасяване на
задълженията по договора е 865,80 лева.
Основните възражения на ответника са свързани с твърдението му, че
договорът за кредит е нищожен, поради което исковете се явявят и
неоснователни.
С оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за
основателни съображенията на ответника за недействителност на договора
5
на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. В случая е налице
правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по
правоотношението – настоящ ответник има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се
ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в
ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК
изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за
потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени.
Съгласно § 1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Не е налице яснота по отношение на
това как точно е определена месечната вноска и какво се включва в нея.
Следователно потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и
реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките настоящият състав намира, че макар формално процесният
договор за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл.11,
ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание
по т.10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
6
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето – чл.22 ЗПК. В този смисъл, като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание
чл.22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и 11 ЗПК. В
тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на
чл.23 ЗПК. В този смисъл са решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело №
1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело №
3620/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. №
1070/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др..
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, в чието заключение
е посочено, че ответникът е заплатил сумата от 865,80 лева. С оглед на
което, останалата част от главницата - над 865,80 лева до 6000 лева, е
останала неплатена и дължима от ответника. Ето защо сумата от 5 134,20 лева
- главница по договора за кредит продължава да е дължима, поради което
следва да бъде установено по отношение на ответника дължимост на тази
сума. За разликата над уважения размер главница от 5 134,20 лева до 6 057,79
лева /както е заявена/, 4 383,41 лева - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.11.2018г. до 20.06.2023г. и 1 076,63 лева - лихва за
забава, начислена за периода от 21.03.2021г. до 21.03.2024г., исковете следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от исковите претенции
сумата от 139,94 лева – разноски в заповедното производство и 943,66 лева -
реализирани в настоящото производство разноски, съобразно списък на
разноските, приложен по делото.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.„Тодор Александров“ № 109-115, ет.6, бизнес
сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори Стефан
Красимиров Петков и Стефан Ангелов Бояджиев към А. Н. Б. от град
Монтана, ул.”Витоша” № 3, ЕГН **********, възлизащо на сумата от 5 134,20
лева – главница по Договор за потребителски кредит с номер PLUS-16049130,
сключен между ,,БНП Париба Пърсънъд Файненс С.А., клон България“ ЕИК
********* и А. Н. Б., ЕГН **********, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 02.04.2024 година до изплащане на
задължението,за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 1612/2024 година по описа на Районен съд – Монтана,
като отхвърля исковете по отношение на главницата за разликата над
уважения до заявения размер от 6 057,79 лева, 4 383,41 лева - договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.11.2018г. до 20.06.2023г. и
1 076,63 лева - лихва за забава, начислена за периода от 21.03.2021г. до
21.03.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Н. Б. от град Монтана, ул.”Витоша” № 3, ЕГН **********
да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул.„Тодор Александров“ № 109-115, ет.6,
бизнес сграда „ТАО“, представлявано от изпълнителните директори Стефан
Красимиров Петков и Стефан Ангелов Бояджиев сумата от 139,94 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 943,66 лева – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8