Решение по адм. дело №436/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството е образувано по жалба с вх.№ 3240/14.05.2025 г. подадена от А. П. Т. [ЕГН], с.Опанец, обл. Плевен, [улица], съдебен адрес гр.Плевен, [улица], адв. Т. Д. и адв. Р. Л., срещу Решение № 2153-14-22/14.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № 2170-14-57-15/20.01.2025 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Плевен, с което на жалбоподателката на основание чл.68, ал.1-2 от КСО , чл. 9а, ал.2 от КСО, чл. 10, чл.45а, ал.4 и ал. 7 от НПОС е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО, поради недостиг на осигурителен стаж от 3 г., 10 месеца и 4 дни за придобиване право на пенсия.

Административният орган е отказал да признае като придобит осигурителен стаж отразеният в трудовата книжка на жалбоподателката стаж в периода 15.12.2003 г. – 23.08.2006 г., тъй като е оформен в трудовата книжка само с подпис на председател на кооперация „ПК Опанец 94“ с. Опанец, но без подпис на счетоводител, а в предоставения срок не са внесени осигурителни вноски за недостигащия стаж от 3 г., 10 мес. и 4 дни по уведомително писмо № 2170-14-57-6/26.11.2024 г.

С жалбата се иска отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на органа за поизнасяне по заявлението за отпускане на пенсия, както и присъждане на деловодните разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв. Д. и адв.Л.. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен като неправилно и незаконосъобразно. Моли да присъдят разноските по делото съгласно списък, който представят.

Ответникът Директор на ТП на НОИ – Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. С. с пълномощно по делото. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок.

Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка.

Съдът, за изясняване на делото от фактическа страна, е събрал писмени и гласни доказателства, и е допуснал извършването на съдебна експертиза от вещо лице счетоводител. Вещото лице е представило по делото заключение (лист 221 и сл.), което е прието като компетентно, безпристрастно и вярно изготвено и се кредитира от съда.

Административен съд-Плевен, десети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

На 05.08.2024 г. жалбоподателката А. Т. е подала заявление до ТП на НОИ Плевен за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени писмени документи – трудова книжка, удостоверения УП – 3 и удостоверения за раждане.

Тъй като в регистъра за осигурени лица липсват данни за периода 15.12.2003 г. – 23.08.2006 г. от осигурителя Потребителска кооперация – „Опанец 94“ с.Опанец, производството е спряно за извършване на проверка (лист 49).

За извършената проверка е съставен констативен протокол (лист 44), в който е отразено, че след издадени задължителни предписания и въз основа на декларация от председателя на ПК „Опанец 94“ е установено, че не се съхраняват ведомости за заплати, трудово досие и други документи за лицето А. Т..

На 26.11.2024 г. производството е възобновено, като в разпореждането е посочено, че при извършената проверка е установено, че работодателят Потребителска кооперация „Опанец 94“ не съхранява ведомости за заплати (лист 51).

На Т. е изпратено писмо по чл. 9а, ал.2 и ал.4 от КСО (лист 50) за внасяне на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж от 3 г., 10 м. и 4 дни. Посочено е, че не е зачетен осигурителния стаж при осигурител Потребителска кооперация „Опанец 94“ от 2 г. 8 м. и 8 дни.

На 03.12.2024 г. е издадена справка от НАП за действащи трудови договори на Потребителска кооперация „Опанец 94“, в която на ред 4 и ред 5 е посочено наличие на трудови договори с лицето А. Т. в периода от 15.12.2003 г. до 23.08.2006 г. (лист 55). Представена е и справка за трудовите договори на А. Т. от същата дата, от която е видно, че в периода от 15.12.2003 г. до 23.08.2006 г. същата е имала сключени два трудови договора с Потребителска кооперация „Опанец 94“ с основна заплата 120 лв. по всеки от тях.

Събрани са писмени доказателства – ревизионен акт от 2011 г. (лист 105 и сл.) издаден по отношение на ПК „Опанец 94“ с [ЕИК], с който са установени задължения на кооперацията за заплащане на осигурителни и здравни вноски за лицата по трудови договори в периода 2004 -2006 г.

На 19.12.2024 г. А. Т. внася 2586,22 лв. в социално-осигурителните фондове към НОИ за заплащане на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж, което при месечна сума на осигурителна вноска от 184,73 лв. е сумата за 14 месеца, т.е. 1 г. и 2 м. осигурителен стаж.

Няма представено писмо по чл. 9а, ал.2 и ал.4 от КСО за внасяне на осигуровки за период от 1 г. и 2 м. от жалбоподателката, няма и твърдение за изпращане на такова.

С разпореждане № 2170-14-57-15/20.01.2025 г. издадено от Ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на Т., поради това, че не са внесени осигуровки за недостигащ стаж от 3 г., 10 м. и 4 дни. В разпореждането е посочено, че лицето отговаря на изискванията за възраст, но не отговаря на изискването за стаж.

Разпореждането е обжалвано по административен ред (лист 73 и сл.)

Представени са удостоверение обр.УП-2 и декларация от председателя на ПК „Опанец 94“ (лист 80-85), документи за платен осигурителен стаж по чл. 9а, ал.4 от КСО, справки от ТД на НАП и др.

С Решение № 2153-14-22/14.04.2025 г. директор на ТП на НОИ Плевен отхвърля жалбата против разпореждането и го потвърждава. В мотивите на решението е посочено, че стажът в ПК „Опанец 94“ от 15.12.2003 г. до 23.08.2006 г. не се признава, тъй като не е оформен надлежно в трудовата книжка с подпис на председател и главен счетоводител, а само с подпис на председател, поради което административният орган приема, че липсва обвързваща доказателствена сила на представената трудова книжка. Посочва се, че не се признава и недостигащия осигурителен стаж поради невнасяне на осигурителни вноски в предоставения срок.

Решението е обжалвано пред съда.

Съдът е събрал писмени доказателства, изслушал е показания на допуснат свидетел и е допуснал извършването на съдебна експертиза за изясняване на делото от фактическа страна.

След като анализира събраните доказателства, съдът счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Спорно по делото е дали жалбоподателката е придобила осигурителен стаж в периода 15.12.2003г. – 23.08.2006 г., като мотивите на органа да не признае този период е липсата на подпис на главен счетоводител в трудовата книжка. Спорно е и дали с внасянето на осигурителни вноски на 19.12.2024 г. Т. е получила недостигащия осигурителен стаж.

Относно отказа да се признае осигурителен стаж за периода 15.12.2003г. – 23.08.2006 г. поради липса на подпис от главен счетоводител в трудовата книжка и липса на ведомости и други трудовоправни документи при осигурителя съдът счита следното:

Обстоятелството, че осигурителят не съхранява разплащателни ведомости за жалбоподателката, не може да бъде в тежест на работника, в хипотезата, в която тя претендира своето право на пенсия и се позовава на запис, изходящ от осигурителя в трудовата книжка. Невъзможността на пенсионните органи да установят при проверката в ПК „Опанец 94“ осигурителните права на лицето поради липса на ведомости, не по нейна вина, за периода 15.12.2003г. – 23.08.2006 г., също не доказва по безспорен начин, че Т. не е полагала труд при този осигурител.

От разпита на свидетеля в съдебно заседание, чиито показания съвпадат с данните в представените с административната преписка справки от ТД на НАП за вписани трудови договори, се установи, че действително Т. е работила в процесния период в магазин на ПК „Опанец 94“.

Във връзка посочването в оспореното решение, че е налице неизпълнение на изискванията на чл. 6 (отм.), ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (загл.изм.), следва да бъде посочено, че меродавна е разпоредбата на чл. 349 от КТ, като акт от най-висша степен, която определя задължителното съдържание на трудовата книжка, и която не съдържа императивно изискване за подпис на главен счетоводител, като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето.

Трябва да се отбележи, че с изменения, обнародвани в ДВ бр. 65 от 2024 г., в сила от 1.06.2025 г., разпоредбите относно трудовата книжка в наредбата са изцяло отмени, като е изменено и името на наредбата.

Съгласно чл. 349, ал. 1 от КТ в трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя: 1. име, дата и място на раждането; 2. адрес; 3. серия и номер на паспорта и единен граждански номер 4. образование, професия, специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); 6. уговореното трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж; 10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение; 11. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс.

Съгласно чл. 394, ал. 2 от КТ само за работодателя съществува задължение точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях.

В текста на чл. 350, ал. 1 от КТ само за работодателя има задължение при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

Така посочените разпоредби на КТ са императивни и съдържат задължения на работодателя по отношение съдържанието и попълването на трудовата книжка съобразно нормите на КТ. Те обаче не съдържат изискване за обективиране на волеизявление на главен счетоводител, респ. с полагане на подпис от негова страна. Последният не е предвиден в КТ като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя (съответно представляващия го ръководител, като носител на официалната представителна власт).

Аргумент в подкрепа на поддържаната по-горе теза е и обстоятелството, че на основание § 1, т. 1 от ДР на КТ, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Страните в трудовото правоотношение са работодателят и работникът. (в този смисъл е Решение № 4213 от 21.03.2019 г. по адм. д. № 6099/2018 г., VІ отд. на ВАС).

Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на тази норма налага извод, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки са вторичен документ, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости. Но в конкретната хипотеза органът не е установил несъответствия в изплащателни ведомости и трудова книжка, а единствено е констатирал, че осигурителят не съхранява разплащателни ведомости. Но са налице достатъчно данни в ТД на НАП и трудовата книжка на лицето, от които да се установи продължителността на осигурителния стаж и осигурителният доход.

Материалната доказателствена сила на трудовата книжка относно записа за посочен трудов стаж за спорния период от време за осигурителя ПК „Опанец 94“ не е оборена. Въпреки неподписването й и от главния счетоводител на кооперацията, при наличие на другите изискуеми реквизити по чл. 349 от КТ и отменения чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (загл. изм.), е необходимо да се зачете нейната материална доказателствена сила, че лицето е полагало труд в ПК „Опанец 94“ за периода 15.12.2003 г.- 23.08.2006 г. и е придобила осигурителен стаж за този период.

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства следва извод, че трудовата книжка е оформена по надлежния ред посочен по - горе, и се ползва като официален удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства. В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 13681/2016 г., Решение № 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 2161/2016 г., Решение № 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 8376 от 2016 г., Решение № 3563 от 20.03.2018 г. по адм. д. № 10735/2017 г., Решение № 3610 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 7194/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 4129 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2023 г. и др.

Съдът счита, че по делото безспорно е доказано придобиването на осигурителен стаж от Т. в периода 15.12.2003 г.- 23.08.2006 г. по трудов договор при осигурителя ПК „Опанец 94“. Относно посочването в справките от НАП на втора дата на прекратяване на трудов договор 01.09.2006 г., съдът счита, че не са налице достатъчно доказателства да се приеме, че осигурителното правоотношение е прекратено на 01.09.2006 г. И данните в трудовата книжка, и показанията на разпитания свидетел сочат, че трудовият договор е прекратен в края на август 2006 г., а не в началото на септември 2006 г., поради което за край на осигуряването следва да се счита датата 23.08.2006 г.

Относно мотивите на органа за липса на внесени в срок осигурителни вноски по чл. 9а, ал.2 от КСО съдът счита, че са необосновани – по делото са представени писмени доказателства, че осигурителни вноски за 1 г. и 2 м. са заплатени на 19.12.2024 г.

Единственото писмо, представено по делото, е издадено на 26.11.2024 г., и е за внасяне на осигуровки за 3 г., 10 мес. и 4 дни. Съдът, след внимателна проверка на представените доказателства с административната преписка и от страните, установи, че няма данни по делото (въпреки посочената от вещото лице в заключението дата 04.12.2024 г.) на коя дата е връчено това писмо на жалбоподателката. Освен това то е за период от 3 г., 10 мес. и 4 дни, а, както се установи по делото, жалбоподателката има доказан стаж от 2 г., 8 м. и 8 дни, придобит в периода 15.12.2003 г. - 23.08.2006 г., като липсващият стаж е само 1 г. и 2 м. Няма доказателства за изпратено писмо за заплащане на 1 г. и 2 м. стаж, няма данни кога е връчено и писмото за внасяне на осигуровки за 3 г., 10 мес. и 4 дни, поради което съдът приема, че плащането на осигурителен стаж от 1 г. и 2 мес. е извършено в срок.

Видно от заключението на вещото лице, при признаване на стажа от 2 г., 8 м. и 8 дни, придобит в периода 15.12.2003 г. - 23.08.2006 г., и на заплатения осигурителен стаж от 1 г. и 2 м., Т. придобива общо 36 г., 6 м. и 4 дни осигурителен стаж.

При изискуеми за 2024 г. възраст за жените от 62 години и 2 месеца и осигурителен стаж от 36 години и 6 месеца за придобиване на право на лична пенсия за ОСВ, с доказания по делото осигурителен стаж, при навършената възраст към датата на заявлението, Т. отговаря на изискванията на КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби и с целта на закона.

На това основание, оспореното Решение издадено от Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено Разпореждане издадено от Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Плевен, е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.

Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено заявление от жалбоподателката, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски както следва: за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева, за държавна такса в размер на 10 лв. (десет лв.) и 360 лв. (триста и шестдесет лв.) депозит за вещо лице, общо 870 лв. разноски.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, десети административен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-22/14.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № 2170-14-57-15/20.01.2025 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Плевен.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване и спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – гр. Плевен да заплати на А. П. Т. [ЕГН], с.Опанец, обл. Плевен, [улица] сумата от 870 лв. (осемстотин и седемдесет лв.), представляващи сторени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване чрез АдмС - Плевен пред Върховен административен съд на РБ, в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се връчи на страните.