Р Е Ш Е Н И Е
№ 260057
гр. Първомай, 05.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 476 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по
реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 109, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл. 52 от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО).
Ищецът
УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от проф. д-р К. Б. Д.в
качеството на Изпълнителен директор и
по процесуално пълномощие от адв. Р.Е.В.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда
да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът П.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие
от назначения й особен представител адв. С.С.М., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи сумата от 523, 30 лева (петстотин двадесет и три лева и
тридесет стотинки), представляваща
стойността на предоставената й медицинска помощ и услуги в периода на болничния
й престой от 30.10.2016 г. до 01.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2019
г. (датата на подаване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на което е
издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски.
Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че на 30.10.2016
г. в 10:55 часа след заливане с гореща течност ответницата постъпила по
спешност в Отделение по спешна медицинска помощ при УМБАЛ „С. Г.” ЕАД. На
същата дата в 11:10 часа, след като декларирала информираното си съгласие за
подлагане на болнични диагностични и лечебни процедури, била хоспитализирана с
диагноза „Термично изгаране на тялото, втора степен“ в Клиника по
пластично-възстановителна и естетична хирургия в посоченото лечебно заведение,
където в периода до 01.11.2016 г., когато самоволно и преждевременно напуснала
същото, й била предоставена медицинска помощ в изпълнение на
диагностично-лечебния алгоритъм по Клинична пътека № 233 „Хирургично лечение
при необширни изгаряния с площ от 1 до 19% от телесната повърхност с хирургични
интервенции“. Доколкото през време на стационарното си лечение бил
здравнонеосигурен, на основание чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 52 от ЗЗО пациентът
следвало да заплати за своя сметка стойността на ползваните медицински услуги,
включващи консултативен преглед от специалист, клинико-лабораторни изследвания
и два дни болничен престой, в размер на 523, 30 лева, определен съгласно
действащия ценоразпис на болницата.
Поради липса на доброволни престации ищецът пристъпил към принудително
удовлетворяване на вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, постановено със
Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал Отговор вх. № ***г.,
с който оспорва претенцията като неоснователна.
В открито съдебно заседание ищцовото
дружество чрез пълномощника си поддържа иска, като подробни съображения в
подкрепа на процесуалната си позиция излага и в писмена защита, а ответникът
чрез назначения му особен представител пледира за отхвърлянето му.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от спорещите доводи, приема от
фактическа страна следното:
Въз
основа на приобщените писмени
доказателствени източници – Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № ***г. и
Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (л. 6), издадени
на 30.10.2016 г. от д-р Г. Ж.при УМБАЛ „С. Г.” ЕАД – Пловдив, История на
заболяването № ***г. (л. 21 – л. 26) и Етапна епикриза И. З. № ***г. (л. 18),
издадени от Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия при
УМБАЛ „С. Г.” ЕАД – Пловдив, се установява, че на 30.10.2016 г. ответницата
посетила консултативно-диагностичния блок на ищеца с оплаквания от изгаряне на
лявата ръка и крак при заливане с гореща течност в битова обстановка и след
преглед от д-р Г. Ж.била диагностицирана с „Термично изгаряне на тялото, втора
степен” с код по МКБ Т21.2 при локален статус: повърхностно изгаряне дорзално
на ІІ, ІІІ и ІV пръсти на ляво ходило и дистална трета на лява предмишница от
І-ІІА степен на площ от 2%, и насочена от него за спешна хоспитализация по
Клинична пътека № 233 – „Хирургично лечение при необширни изгаряния с площ от 1
до 19% от телесната повърхност с хирурични интервенции“ (л. 97 – л. 106),
предвиждаща минимален болничен стационар от 4 дни и считана за завършена при
извършени и отчетени две основни оперативни и минимум по една диагностична
процедура от три различни групи кодове по МКБ 9 КМ, посочени в Приложение № 24.
На същата дата в 11:10 часа пациентката
била приета в Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия на
горепосоченото лечебно заведение, сключило договор с Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК), след като с Декларация за информирано съгласие
(л. 7), която подписала на 30.10.2016 г. в 11:10 часа, потвърдила, че е
уведомена за диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на
лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати, прогнозата,
потенциалните рискове за здравето, свързани с предлаганите или с други
диагностично-лечебни методи или при отказ от терапия, включително страничните
ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства и
вероятността за благоприятно повлияване, че е съгласна с полагането на съответните
медицински грижи и с прилагането на диагностични и лечебни процедури за
подобряване на здравословното й състояние, че разбира и желае да бъдат
изпълнени препоръчителните за нея такива, както и евентуално тези,
необходимостта от които възникне допълнително, и че е запозната с ценоразписа
на предоставяните от изпълнителя медицински услуги, с условията, при които НЗОК
му ги заплаща, и с обстоятелството, че следва да ги самофинансира при
незавършване на алгоритъма на клиничната пътека по причина, за която болницата
не отговаря.
Документираните сведения в
гореспоменатата епикриза, Резултати от клинична лаборатория № № ***г. (л. 10) и
***г. (л. 11), ***г. (л. 12), Искане за микробиологично изследване на раневи
секрет от 30.10.2016 г. (л. 13), Фиш за имунохематологично изследване от
30.10.2016 г. (л. 14), Електрокардиограма от 31.10.2016 г. (л. 15) и
Температурен лист (л. 16 – л. 20), изготвени от медици в УМБАЛ „С. Г.” ЕАД –
Пловдив, сочат, че в периода до 10:00 часа на 01.11.2016 г., когато била
преждевременно дехоспитализирана по собствено желание, доброволно изразено в
Информирано решение от 01.11.2016 г. (л. 8), след като й били обяснени
евентуалните неблагоприятни последици от самоволно прекратяване на лечебния
процес, на ответницата била оказана медицинска помощ в изпълнение на
диагностично-лечебен алгоритъм по Клинична пътека № 233 при основна диагноза
„Термично изгаряне на тялото, втора степен” с код по МКБ Т21.2 в следния вид,
обем и стойност, определена в Ценоразпис на платените услуги на ищцовото
дружество (л. 87 – л. 93), утвърден и актуализиран съответно със Заповеди № №
89/05.02.2015 г. (л. 86) и 869/28.12.2015 г. (л. 94 – л. 96) на Изпълнителния
му директор: 1 бр. консултативен преглед от специалист интернист – 30, 00 лева
(т. 1.1.), 2 дни хоспитален престой в клиниката – 400, 00 лева (т. 26.2.), и
клинико-лабораторни изследвания – 1 бр. пълна кръвна картина (ПКК) – 7, 00 лева
(т. 5.1.1.), 1 бр. урина/глюкоза – качествено и полуколичествено – 0, 50 лева
(т. 5.2.1.), 1 бр. урина /специфично тегло – 1, 90 лева (т. 5.2.10.), 1 бр.
урина/седимент – ориентировъчно изследване – 3, 20 лева (т. 5.2.11.), 1 бр.
урина/рН – 0, 50 лева (т. 5.2.3.), 1 бр. урина/белтък – качествено и
полуколичествено – 0, 50 лева (т. 5.2.4.), 1 бр. урина/кетотонови тела –
качествено и полуколичествено – 0, 50 лева (т. 5.2.5.), 1 бр. урина/билирубин –
качествено и полуколичествено – 0, 50 лева (т. 5.2.7.), 1 бр. уробилиноген –
качествено и полуколичествено – 0, 50 лева (т. 5.2.8.); 1 бр. определяне на
кръвна група по АВО и Rh/D/ – 7, 00 лева (т. 10.1.2.), 1
бр. глюкоза (GLUC) – 4, 30 лева (т. 5.14.1.), 1 бр. общ
билирубин (Т BIL) – 4, 30 лева (т. 5.14.2.), 1 бр. директен
билирубин (D BIL) – 4, 30
лева (т. 5.14.3.), 1 бр. креатинин (CREA) – серум – 4, 30 лева (т.
5.14.4.), 1 бр. урея (UREA) – серум – 4, 30 лева (т. 5.14.8.), 1 бр.
общ белтък (TPROT) – 4, 30 лева (т. 5.15.1.), 1 бр. албумин (ALB) – 4, 30 лева (т. 5.15.2.), 1 бр. АсАТ (AST) – 4, 30
лева (т. 5.17.1.), 1 бр. АлАТ (ALT) – 4, 30 лева (т. 5.17.2.), 1 бр. калий (К)
– серум – 4, 30 лева (т. 5.18.1.), 1 бр. натрий (Na) – серум –
4, 30 лева (т. 5.18.3.), 1 бр. хлор (Сl) – 4, 30 лева (т. 5.18.5.), 1 бр. калций-общ (Са) – серум –
5, 60 лева (т. 5.18.8.), и 1 бр. микробиологично изследване на раневи секрет
(травматична, оперативна рана) за лекарствена чувствителност (антибиограма) по
дисково-дифузионен метод – 14, 00 лева (т. 6.1.12.2.).
В Справка за
здравноосигурителния й статус към 27.10.2016 г., изготвена на 30.10.2016 г. (л.
27) от информационната система на НАП, и Писмо изх. № *** г. и вх. № ***г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив (л. 110) е отразено, че към 27.10.2016 г.
липсват регистрирани данни за здравното й осигуряване за периода от месец септември
2011 г. до месец август 2016 г. и че през време на хоспиталния й престой е била
с прекъснати здравноосигурителни права, които не са възстановени.
С отправена до нея Покана за
доброволно плащане изх. № ***г. (л. 29), върната недоставена с отметка, че
адресатът е в чужбина, съгласно Известие за доставяне обр. 250 № ***(л. 30),
ищецът я приканил в 14-дневен срок да му заплати на основание чл. 109 от ЗЗО
цената на медицинското обслужване, остойностено в Сметка на пациент от
08.06.2018 г. (л. 28). Впоследствие пристъпил към принудително удовлетворяване
на притезанието си по порядъка на чл. 410 от ГПК, сезирайки на 13.03.2019 г.
Районен съд – Първомай със Заявление вх. № 1610/13.03.2019 г. (л. 2 – л. 3 от
ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай), което било уважено
изцяло със Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. (л. 8 от ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд
– Първомай). За връчването й на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и за правната възможност по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК заявителят бил
известен на 14.08.2019 г., а на 12.09.2019
г. в законоустановения преклузивен едномесечен
срок подал по пощата
разглежданата Искова молба
вх. № ***г.
При така очертаните фактически
положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Претенцията,
заявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрира спора върху
съществуването на подлежащо на принудително удовлетворяване вземане, което
черпи материалноправното си основание от нормата на чл. 52 от ЗЗО в приложимата за процесното правоотношение редакция
от ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., според която
неосигурените по този закон лица заплащат оказаната им медицинска помощ по
цени, определени от лечебните заведения. Разпоредбата е проявление на общия
принцип на договорното неизпълнение, закрепен в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България прогласява правото на
гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и
безплатно медицинско обслужване при законоустановени условия и ред.
Относимата към казуса законова уредба на визираните обществени отношения се
съдържа в ЗЗО (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.), Закона за здравето (ЗЗ, обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) и Закона за
лечебните заведения (ЗЛЗ, обн., ДВ, бр. 62 от 09.07.1999 г., доп., бр. 88 от 08.10.1999 г.), а подзаконовата – в Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ (НОПДМП), приета с ПМС № 119 от 22.05.2006 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 02.06.2006 г., в сила от 02.06.2006 г.), и Наредба № Н-8
от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена
от Министъра на финансите (Наредба № Н-8, обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от
01.01.2006 г., отм., бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от
03.01.2020 г.).
Задължителното здравно осигуряване е дефинирано от чл. 2, ал. 1, изр. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗЗО като осъществявано
от НЗОК и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси
(РЗОК), набиране на задължителни
здравноосигурителни вноски, управление на набраните средства и тяхното
разходване за закупуване на здравни дейности, които по понятието на § 1, т. 3
от ДР на ЗЗО са насочени към опазване, поддържане и възстановяване на здравето,
на услуги и заплащане на стоки, предвидени в ЗЗО и в националните рамкови
договори (НРД).
По
правилата на чл. 2, ал. 1, изр. 2, чл.
4, ал. 1 и чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и чл. 2, ал. 1 от НОПДМП на
задължително осигурените се предоставя както свободен достъп до медицинска
помощ в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК по смисъла на § 1, т. 2 във вр. с т. 9 от ДР на ЗЗО
пакет от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности,
извършвани от медицински специалисти и класифицирани и специфицирани от чл. 45, ал. 1 от ЗЗО и НРД
във формат на „клинични пътеки”, така
и свободен избор на изпълнители, като каквито чл. 58 от ЗЗО (в редакцията от
ДВ, бр. 72 от 2015 г.) категоризира лечебните заведения или техни обединения по
ЗЛЗ и националните центрове по проблемите на общественото здраве по ЗЗ.
За уреждане
на взаимоотношенията по ЗЗО НЗОК чрез РЗОК сключва с тях индивидуални договори
и при регулацията на чл. 24, т. 1, чл. 45, ал. 1 и чл. 51 от ЗЗО закупува и им
заплаща медицинската помощ по чл. 45, ал. 1 от ЗЗО, включително извънболнична и болнична за диагностика и лечение на
заболяване (чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО), която оказват на осигурени лица
в съответствие с националното рамково и индивидуаното договаряне и за която
важи забраната на чл. 2, ал. 4 от НОПДМП да изискват и приемат
плащания/доплащания от пациентите с издадено по тази наредба съответно
направление.
В чл. 19а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НОПДМП е посочено, че правото на задължително здравноосигурените на финансирана от НЗОК болнична терапия се упражнява по преценка на лекар от извънболничната система, а при спешност – и на дежурен екип в център за спешна медицинска помощ или от лекар в структура за спешна медицинска помощ на изпълнител на болнична помощ по договор с НЗОК, към който пациентът се е самонасочил, че диагностичната и/или лечебната цел не може да бъде реализирана в извънболнична среда.
Според чл. 2, ал. 3 от НОПДМП
медицинските услуги, които не са покрити от бюджета на НЗОК и не фигурират в каталога по чл. 82, ал. 1 от ЗЗ на безвъзмездно ползваните по силата на чл.
82, ал. 1 от ЗЗ, чл. 2, ал. 2, изр. 1 от НОПДМП и чл. 64а, ал. 1, т. 3 от ЗЗО от българските граждани независимо от осигурителното
им положение, се заплащат по цени на лечебните заведения при спазване на
НОПДМП.
Съобразно чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, считано от влизането му в сила, всички български граждани без друго гражданство и тези, които са граждани и на друга държава, но постоянно живеят на територията на Република България, подлежат на задължително здравно осигуряване. По обяснението на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗО предназначената за него „здравноосигурителна вноска” е сума, която се образува като процент, фиксиран, съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЗО, със Закона за бюджета на НЗОК, върху осигурителния доход, който наред с реда и сроковете за внасянето е диференциран по категории субекти в чл. 40 от ЗЗО, и по напътствията на чл. 2, ал. 2, чл. 41 и § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗЗО от 01.07.1999 г. се плаща по сметка на компетентната териториална дирекция на НАП.
За осигурените по чл. 33, ал. 1, т 1 и т. 2 от ЗЗО, с изключение на новородените, платежната дата се свързва от чл. 34, ал. 2, т. 4 от ЗЗО с момента на пораждане на здравноосигурителните им права, които по изричната законодателна воля, обективирана в чл. 109, ал. 4 от ЗЗО, се запазват, дори и при неизпълнение на задължението, ако то е на работодателя или на друго лице, но които според чл. 109, ал. 1, изр. 1 от ЗЗО се прекъсват, когато задължените да се осигуряват за своя сметка, т. е. „самоосигуряващи се” по разума на § 1, т. 18 от ДР от ЗЗО, не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ този на оказаната им медицинска помощ, в каквато хипотеза чл. 109, ал. 1, изр. 2 от ЗЗО им налага да я възмездят. Така нарушен, здравноосигурителният им статус се възстановява при предпоставките на чл. 109, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО от деня на заплащане на всички изискуеми осигуровки за последните 60 месеца, като вече изразходваните средства за медицинско обслужване не се връщат.
Чл. 87, ал. 1 от ЗЗ повелява предприемането на медицинските процедури да се предхожда от „информираното съгласие” на пациента, което по разяснението на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗ е доброволно изразеното от него, след като бъде уведомен по указанията на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ от лекуващия лекар своевременно и в предразполагащи свободен избор на лечение обем и форма относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от такова. В чл. 89, ал. 1 от ЗЗ е въведено изискване информацията по чл. 88 от ЗЗ и информираното съгласие да са писмено оформени при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични способи, водещи до повишен риск за живота и здравето или до временна промяна в съзнанието.
При хоспитализация на
пациента е обезпечено от чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ и правото да бъде осведомен за цената на всяка една медицинска
услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и
болничната помощ.
Предвид гореизложеното фактическият състав на процесното
притезание включва предоставяне на покрита от НЗОК медицинска помощ от ищеца на
ответника, когато вторият е бил здравно неосигурен. От чл. 154, ал. 1 от ГПК
следва, че за успешната си защита кредиторът носи тежестта да докаже единствено
собствената си престация, а длъжникът –
обстоятелствата, на които позовава възраженията си, и в частност, че докато е
лекуван, е бил с изряден здравноосигурителен профил.
Съотнесена към очертаната правна рамка,
конкретната фактическа обстановка позволява да се заключи, че искът е
основателен.
Приобщената по делото и неоспорена медицинска
документация убеждава, че в периода от 30.10.2016 г. до 01.11.2016 г. ищцовото
дружество, което, реализирайки дейност на болница за активно лечение, се
легитимира от чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЛЗ като „лечебно заведение” и в това си
качество се явява изпълнител по смисъла на чл.
58 от ЗЗО, чрез Клиниката си по пластично-възстановителна и естетична
хирургия е предоставило на ответницата по
повод на заболяване „Термично изгаряне на тялото, втора степен” с код по МКБ
Т21.2 болнична медицинска помощ от пакета по чл. 45, ал. 1, т. 3 от ЗЗО във
вида и обема, описани по-горе, при частично изпълнение на диагностично-лечебния
алгоритъм на договорена с НЗОК Клинична пътека № 233 – „Хирургично лечение при
необширни изгаряния с площ от 1 до 19% от телесната повърхност с хирурични
интервенции“ (л. 97 – л. 106), към което по спешност е била насочена, съобразно
чл. 19а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НОПДМП, с Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от 30.10.2016 г. (л. 6) от лекар
в диагностично-консултативния блок на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД – Пловдив, което по
становище на ангажираните медицински специалисти е било необходимо за
оздравяването й и при съблюдаване на чл. 87, ал. 1 от ЗЗ е било започнато и
преждевременно преустановено след информираното й съгласие, заявено в изискуемата
се от чл. 89, ал. 1 от ЗЗ писмена форма с Декларация от 30.10.2016 г. (л. 7) и
Информирано решение от 01.11.2016 г. (л. 8), и което не попада в приложното
поле на чл. 82, ал. 1 от ЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.), обхващащо: 1. медицинска помощ при спешно състояние, обяснено
от чл. 99, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ като остро или внезапно възникнала промяна в човешкото
здраве, която налага незабавни медицински процедури за предотвратяване на
смърт; тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено
значими органи и системи; усложнения при родилки, застрашаващи здравето и
живота на майката или плода; 2. профилактични прегледи и изследвания и
акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на
родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването; 3. стационарна психиатрична помощ; 4. осигуряване на кръв и
кръвни продукти; 5. трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. задължително
лечение и/или задължителна изолация; 7. експертизи за вид и степен на увреждане
и трайна неработоспособност; 8. заплащане на лечение за заболявания по ред,
определен от министъра на здравеопазването; 9. медицински транспорт по ред,
определен от министъра на здравеопазването, и 10. асистирана репродукция. Според
чл. 7 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, издадена от Министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.1999 г.), разходите за неотложното здравеопазване по чл. 82, ал. 1, т. 1
от ЗЗ се субсидират от държавата до хоспитализиране на пациента.
С оглед на
българското си гражданство без данни за друго ответницата е задължително
осигурено лице по чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, считано от влизането му сила през
1998 г. Доколкото за периода от навършване на пълнолетието й на 09.10.2009 г.
до 02.11.2016 г. не се установява принадлежността й към някоя от останалите
групи субекти по чл. 40 от ЗЗО,
здравноосигурителният й статут е бил регулиран от чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Нормата в редакцията от ДВ, бр. 95 от 24.11.2006
г., в сила от 24.11.2006 г., е задължавала същата да внася осигурителни вноски върху осигурителен доход не
по-малък от половината от минималния размер на определения за самоосигуряващите
се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване до 10-о
число, а след промяната, обнародвана
в ДВ, бр.
94 от 30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. – до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, да
извършва годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данъчната
декларация, и от 01.01.2013 г. в срока за нейното подаване да плаща
окончателните осигурителни вноски.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗЗО, обн. ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 18.12.2009 г., цитираните обязаности са систематизирани в т. 1 на ал. 5 от чл. 40, а с т. 2 в тежест на самоосигуряващите се е възложено по реда на наредба на Министъра на финансите да депозират в срок до края, а след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. – до 25-о число на месеца, следващ този на настъпване на обстоятелството по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, декларация, в която да оповестяват, че ще се осигуряват по регламента на т. 1, а след законовото допълнение, обнародвано в ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. – и избрания осигурителен доход. В чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-8 е уточнено, че тя се подава в компетентната териториална дирекция на НАП по образец № 7, съгласно приложение № 7 от Наредба № Н-8, и че в нея се вписва и началната дата на самоосигуряването.
Чл. 169, ал. 1 от ДОПК регламентира следната последователност при погасяване на публичните вземания, към които чл. 162, ал. 2 от ДОПК класира и тези в приход на НЗОК: главница, лихви, разноски. В чл. 169, ал. 4 от ДОПК е записано, че до започване на принудителното им събиране длъжникът заявява вида на тези, които иска да издължи, по ред и начин, определени със заповед на Министъра на финансите: 1. за данъци и други задължения за централния бюджет; 2. за здравноосигурителни вноски за бюджета на НЗОК; 3. за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, или 4. за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Ал. 5 от същия член гласи, че в случаите по ал. 4 с постъпила сума се ликвидира задължението от дадения вид с най-рано изтекъл срок за внасяне към датата на плащането, освен ако друго не е предвидено в закон, а ал. 6 – че при постановките на ал. 5 към погашение на лихви се пристъпва след покриване на всички главници.
При наличие на няколко неплатени
вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО особената
разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ЗЗО, чиято важимост §50 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за данъка върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила
от 01.01.2013 г.) разпростира и върху непогасените с падеж от преди влизането му
в сила на 01.01.2013 г., дерогира чл. 169, ал. 5 и ал. 6 от
ДОПК, но само ако длъжникът конкретизира кои от тях погасява по ред, който за
2015 г. и 2016 г. е нормиран в чл. 2а и чл. 3а от Наредба
№ Н-8 в редакцията й от ДВ, бр. 100 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. – а именно
като преди внасяне на сумите подаде в
териториална дирекция на НАП нарочно заявление по
образец, съгласно приложение № 10 от Наредба № Н-8.
В Справка за здравноосигурителния
статус на ответницата към 27.10.2016 г., изготвена на 30.10.2016 г. (л. 27) от
информационната система на НАП, е удостоверено, че към 27.10.2016 г. липсват
регистрирани сведения за здравното й осигуряване за периода от месец септември
2011 г. до месец август 2016 г. Подведен под
хипотезиса на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, фактът на забава на повече от три
дължими месечни осигурителни вноски за 36-те месеца до началото на месец
септември 2016 г., предхождащ този на болничното й лечение от 30.10.2016 г. до
01.11.2016 г., обслужва извод, който е отбелязан
и в Писмо изх. № *** г. и вх. № ***г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив (л. 110), че към 27.10.2016 г.
здравноосигурителните й права са били прекъснати и до края на болничния
й престой не са били възстановени при режима на чл. 109, ал. 2 от ЗЗО, тъй като не се доказва да е заплатила
осигуровките си за 60-те месеца от 01.09.2011 г. до 31.08.2016 г. и да е спазила чл.
40, ал. 5, т. 2 и чл. 41, ал. 2 от ЗЗО.
Предвид горното на основание
чл. 109, ал. 1, изр. 2 и чл. 52 от ЗЗО в
редакцията
от ДВ, бр.
101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., дължи на УМБАЛ „С. Г.”
ЕАД – Пловдив сумарната стойност от 523, 30 лева на оказаните й медицински услуги, определена[p1] съгласно актуалния през време на
потребяването им Ценоразпис на
болницата (л. 87 – л. 93), в уверение на предварителното си запознаване с
който по предписанието на чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ е подписала Декларация от
30.10.2016 г. (л. 7).
Важно е да се подчертае, че по
приложимото към обсъжданата конкретика законодателство отговорността й не е
обусловена от и не е вменен на ищеца ангажимент да я предупреждава, че е
здравно неосигурена и че разполага с опцията по чл. 109, ал. 2 от ЗЗО. Чл. 50
от ЗЗО изисква от изпълнителите на медицинска помощ само да проверяват
здравноосигурителния статус на лицата по данни на НАП, а трайната съдебна
практика, израз на която е Определение № ***г. на ВКС по гр. д. № ***г., IV г. о.,
поддържа тезата, че съществуването на задължението на неосигурения по чл. 109,
ал. 1, изр. 2 от ЗЗО е предпоставено от изпълнението на насрещното такова на
лечебното заведение по чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ, чието виновно неспазване лишава първия от
алтернативите, които има по закон – да възстанови своевременно
здравноосигурителните си права, като веднага плати неплатените вноски, да се
откаже от терапията или да избере друг изпълнител. При произнасянето си ВКС е
отклонил поставения въпрос, нужно ли е пациентът да бъде изрично информиран за
прекъснатото си здравно осигуряване и за възможността по чл. 109, ал. 2 от ЗЗО,
а по мнение на настоящия състав положителен отговор не би могъл да се изведе по
тълкувателен път от чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ.
След като съобрази, че в съответствие с чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемостта на вземането, което не е обвързано със срок, съвпада с възникването му в момента на дехоспитализацията, и че отсъстват доказателства за предприети платежи до приключване на съдебното дирене, съдът е мотивиран да постанови решение, с което да уважи иска изцяло, ведно със законната лихва върху главното притезание от датата на съдебното завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.03.2019 г., до окончателното изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е действал мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в първоначалната му редакция (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)
Крайният правен резултат изпълва предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да репарира съдебноделоводните разноски на ищеца по Списък по чл. 80 от ГПК (л. 112), действително понесени, както следва:
Ø в исковото производство в общ размер на 570, 00
лева, от които 25, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на
претенцията, 5, 00 лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение,
300, 00 лева – адвокатско възнаграждение на назначения на ответника особен
представител, и 240, 00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуална защита
на ищеца с начислен ДДС, уговорено и заплатено съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 08.10.2019 г. (л. 113), Фактура № ***г. (л. 113),
издадена от адв. Р.Е.В., и Преводно нареждане за кредитен превод (л. 114),
издадено на 13.11.2019 г. от „У. б.“ АД;
Ø в заповедното производство в размер на 25, 00 лева
– внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от назначения й особен представител
адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за
съдебна кореспонденция: ***, дължи на
УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от проф. д-р К. Б. Д.в
качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Р.Е.В., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 523, 30 лева (петстотин двадесет и три лева и тридесет стотинки),
представляваща стойността на предоставената й медицинска помощ и услуги в
периода на болничния й престой от 30.10.2016 г. до 01.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.03.2019 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното
й издължаване, с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., за принудителното изпълнение на което вземане е
издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав,
ОСЪЖДА П.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана по пълномощие от назначения й особен представител адв. С.С.М.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, да заплати на УМБАЛ „С. Г.” ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от проф. д-р К. Б. Д.в качеството на
Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. Р.Е.В., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както
следва:
Ø сумата от 570, 00 (петстотин и седемдесет)
лева – съдебноделоводни разноски в исковото производство за държавна такса за разглеждане на предявения иск и за издадено съдебно
удостоверение и
адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на страните, и
Ø сумата от 25, 00 (двадесет и пет) лева – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на
състава досието на ч. гр. дело
№ ***г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД
влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: