№ 975
гр. Перник, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20251720100767 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу П. И. М., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД твърди, че между страните е
налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
ответника е потребител на ВиК услуги и че за процесния период му е предоставил
ВиК услуги за посочения в исковата молба имот, находящ се на адрес: село Р., ул. „С.“
**, с абонатен № 162****, които не са заплатени. Съобразно изложеното е направено
искане съдът да осъди ответника да му плати следните суми: 439,44 лв. - главница,
представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до
горепосочения недвижим имот за периода от 24.08.2023 г. до 22.10.2024 г., и лихва за
забава на месечните плащания в размер на 27,25 лв., начислена върху претендираната
главница за периода 10.11.2023 г. - 10.01.2025 г., както и законна лихва върху
главницата в размер на 439,44 лв. от датата на депозиране на исковата молба -
25.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Излага доводи, че по делото липсват доказателства, че е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на процесния имот в посочения в исковата молба период,
както и че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност на ГПК, тъй като
вземането не е индивидуализирано с посочване на претендираната сума за всеки
отделен месец. Поддържа, че исковата претенция за главница е недоказана, тъй като не
са представени фактури от ищеца за претендираните вземания за процесния период.
1
Оспорва реалната доставка на твърдения обем ВиК услуги в имота, както и че
отчитането на водомерите за имота е осъществявано в съответствие с изискванията на
действащото законодателство. Оспорва изправността на средството за търговско
измерване - водомер в имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени,
като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени от ищеца обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличието на валидно
облигационно отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесните
имот и период, 2) че за периода от от 24.08.2023 г. до 22.10.2024 г., е осъществил
реално в имота водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на претендираната в
настоящото производство сума.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг на
ответника с претендираните основание и размер и изпадането му в забава за неговото
погасяване.
В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните факти, да
установи положителния факт на плащане на претендираните суми.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е обявил на страните, че му е
служебно известно, че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора -
„Водоснабдяване и канализации“ ООД-Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „
Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /централен и местен ежедневник/.
Не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и за него е
открита партида с абонатен № 162****.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи /Наредбата/, потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Същевременно, съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата,
получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата.
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца
2
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-09/11.08.2014 г., влизане в сила на които не е оспорено от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД, вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
Възраженията за нередовност на исковата молба не се споделят от настоящия съдебен
състав, който намира, че съдържанието на същата съответства с изискванията на ГПК.
Възражението, че не е представено извлечение от счетоводни сметки не кореспондира
с данните по делото – такова е представено с исковата молба, като в него са
индивидуализирани в достатъчна степен и издадените фактури за процесния период, с
посочване на дата, номер, период и сума.
По предоставките за основателност на предявените искове:
От представената и приета като писмено доказателство по делото Справка №
25815/09.01.2025 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице/юридическо
лице за всички служби по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за
периода 01.01.1991 г. - 09.01.2025 г. /л. 11/, съдът намира за установено, че ответникът
е собственик на процесния недвижим имот, като е придобил собствеността върху
същия чрез договор за покупко-продажба от 08.09.**** г., поради което има и
качеството на потребител на ВиК услуги за процесия период и същият е пасивно
материално легитимиран да отговаря по предявените искове. При преценка на данните
относно възникването на валидно облигационно правоотношение между страните за
процесните период и имот, съдът съобрази, че предмет на делото не е иск за
установяване на право на собственост на ответника, поради което намери и че
писмените доказателства по делото – справка от Агенция по вписванията №
25815/09.01.2025 г. и справка от Национална база данни „Население” за регистрирани
адреси на ответника от 28.05.2025 г., от която се установява, че същият от 2020 г. е
адресно регистриран на адреса на процесния водоснабден недвижим имот, са
достатъчни, за да обусловят извода, че в посочения в исковата молба период ответника
е бил потребител на ВиК услуги за имота с абонатен номер 162****, противно на
възраженията в обратен смисъл в депозирания писмен отговор.
От приетите по делото доказателства – справка-извлечение № 21969 за
дължими суми за процесния имот към 10.01.2025 г. /л. 10/ и от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 64 и сл./,
което кредитира като обективно и компетентно изготвено, съдът приема за установено,
че претендираната главница е в посочения в исковата молба размер. Вещото лице е
посочило, че за периода 24.08.2023г. до 22.10.2024 г. за адрес с. Р., Община Перник, ул.
„С.” **, отчитането на консумираната питейна вода е извършвано на база показания
водомер – отчетени са 169 куб. м. питейна вода доставена, отведена и пречистена.
След проверка на данните в счетоводтсвото на ищеца, включително и при
съобразяване с отчетените показания на водомера за процесните период и имот,
вещото лице е достигнало до извод, че стойността на доставената, отвеждана и
пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. Перник, но незаплатена за адрес с. Р.,
Община Перник, ул. „С.” 23 с абонатен номер 162****, за периода от 24.08.2023 г. до
22.10.2024 г. е в размер на 439,44 лв., който съвпада с размера на претендираната
3
главница. Посочено е още, че законна лихва за забава от настъпване на изискуемостта
за периода от 10.1 1.2023г. до 32.10.2024г. върху сумата от 439,44 лева е в размер на
27,25 лева, изчислена събразно предвиденото в приложимите Общи условия за
процесния период.
Във връзка с оспорванията на ответника относно размера и количеството
доставени ВиК услуги от ищеца, съдът съобрази, че съдебно-счетоводната експертиза
е изготвена въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищеца,
чиито констатации не са опровергани от други доказателства по делото и които
настоящият съдебен състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК. По делото са събрани
писмени доказателства и заключение на вещо лице, въз основа на което следва, че
извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни, включително
че стойността на ВиК услугите за имота е в размерите, посочени в счетоводните
сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца, съчетано с приложението на чл.
182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат като доказателство за
фактурираното и осчетоводеното от него количество и стойност на ВиК услугите,
налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил задължението си за
реално доставяне на ВиК услугите в процесния имот за процесния период.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот ВиК услуги - доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода. Липсват твърдения и доказателства за
пълно или частично погасяване на задължението за главница в размер на 439,44 лв.,
поради което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава на ответника за плащане на дължимите суми за
процесния период. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно заключението на
приетата и неоспорена съдебно-счетоводната експертиза, размера на дължимата
законна лихва за периода, за който се претендира – 10.11.2023 г. - 10.01.2025 г., е в
размер на 27,25 лв., поради което исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следва да бъде уважена изцяло.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Предвид характера на задълженията за главница, като такива за периодично
плащане, съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д.
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен
срок по чл. 111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва
с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае
съдебното производство относно вземането.
По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за
плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от
настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В конкретния случай, съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни
услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този
срок и на основание чл. 86вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вземането става изискуемо и
длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Предвид изложеното и като съобрази, че исковата молба е депозирана в съда на
25.02.2025 г. и съответно тогава е прекъсната давността, както и началната дата на
процесния период 24.08.2023 г., т.е. между изискуемостта на вземанията за месец
4
август, 2023 г., и датата на депозиране на исковата молба, когато е прекъсната, не е
минал период, по-дълъг от три години, съдът намира, че възражението на ответника за
погасяване на процесните вземания по давност е неоснователно, каквито са и
останалите релевирани от него възражения в депозирания писмен отговор и молби от
07.07.2025 г. и от 30.09.2025 г.
В обобщение, по изложените съображения, предявените от ищеца осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищеца, който претендира такива в размер на общо 700 лв., от които 400 лв. –
платен адвокатски хонорар, 50 лв. – държавна такса, и 250 лв. – депозит за вещо лице.
С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. „С.” № **, и съдебен
адрес: град С., ул. „Г. С. Р.” № 165, ет. 2, да плати на „Водоснабдяване и канализация“
ООД, ЕИК *********, със седалище в град Перник и адрес на управление: ул.
„Средец“ № 11, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
439,44 лв. – главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и
пречистена вода до недвижим имот, находящ се на адрес: село Р., ул. „С.“ **, с
абонатен № 162****, за периода от 24.08.2023 г. до 22.10.2024 г., и лихва за забава на
месечните плащания в размер на 27,25 лв., начислена върху претендираната главница
за периода 10.11.2023 г. - 10.01.2025 г., както и законна лихва върху главницата в
размер на 439,44 лв. от датата на депозиране на исковата молба - 25.02.2025 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. И. М., ЕГН **********, с адрес:
с. Р., ул. „С.” № 23 и съдебен адрес: град С., ул. „Г. С. Р.” № 165, ет. 2, да плати на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище в град Перник и
адрес на управление: ул. „Средец“ № 11, сума в размер на 700 лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5