№ 6361
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Василена Дранчовска
Членове:Цветомир М. Минчев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100500806 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответниците П. В. Я. и В. В. К. с вх. № 374742/20.11.2024 г. и допълнение на
въззивната жалба с вх. № 386169/29.11.2024 г. (подадено извън срока за въззивно
обжалване), срещу решение № 19886 от 05.11.2024 г., постановено по гр. дело № 45216/2023
г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за следните суми, дължими от П. В. К.: сумата от 358,75 лв., представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент
№ 172, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ж.к. „********, за периода от 01.06.2020 г. до
31.10.2020 г. и за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., за сумата от 40,54 лв.,
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г. върху съответната
главница, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.08.2023 г. до окончателното плащане на сумата; както и за следните
суми, дължими от В. В. К.: сумата от 358,75 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 172, находящ се в гр.
София, общ. Триадица, ж.к. „********, за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. и за
1
периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2022 г., за сумата от 40,54 лв., обезщетение за забава за
периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г. върху съответната главница, както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
В жалбата са развити оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на
решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост, като въззивниците считат, че
липсват доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните, както
и за потребено от тях количество топлинна енергия на претендираната стойност, като
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на допуснатата СТЕ. Ето
защо молят за прогласяване на първоинстанционното решение за нищожно, евентуално за
неговото обезсилване или отмяна и отхвърляне на предявените искове в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че решението на СРС в обжалваната
от ответниците част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и
правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във
връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства
(нотариален акт, удостоверение за наследници, молба-декларация за откриване на партида)
2
се установява, че през процесния период собственик на топлоснабденото жилище,
представляващо ап. № 172, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ж.к. „********, с
партида с абонатен номер в топлопреносното предприятие 74882, е била Т.П.Г., която го е
придобила по договор за покупко-продажба на 13.06.2000 г., а след смъртта й на 13.09.2022
г. (след процесните отчетни периоди) жилището е преминало в съсобственост на нейните
законни наследници при равни дялове – П. В. К. и В. В. К., които носят разделна
отговорност съобразно наследствените си дялове и за натрупаните преди смъртта на
наследодателката им задължения за топлинна енергия за процесния имот.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, наследодателката на ответниците Т.П.Г. се явява
потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за
заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него,
доколкото е била единствен собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен
период. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателката на ответниците е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между Т.П.Г.,
от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
3
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена
предвид приложените по делото писмени доказателства – индивидуални справки за
отопление и топла вода и главни отчети за отоплителни сезони 2020 г. – 2022 г.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е
несъмнено, че през исковия период в имота на ответниците е начислявана топлинна енергия
за един радиатор с поставен индивидуален уред за дялово разпределение, за един водомер за
топла вода и за сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер
на 465,10 лв., а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена
стойност на потребена топлинна енергия в размер на 567,46 лв. Действащата през процесния
период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби
за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в
сградата в края на отчетните периоди, видно от изводите на СТЕ и представените от третото
лице-помагач индивидуални справки и главни отчети (подписани от наследодателката на
ответниците и неоспорени от тях), като при съобразяване на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
потребената топлинна енергия за периода м. 05.2020 г. – м. 04.2021 г. е в размер на 426,72 лв.
(след приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 38,38 лв.), а за периода
м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г. – 842,89 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от
потребителя в размер на 275,44 лв.). Съдът кредитира напълно заключението на СТЕ,
доколкото вещото лице е отговорило аргументирано и в пълнота на поставените задачи, в
съответствие с неговата специалност и квалификация, като липсват каквито и да било
4
индикации, които да обосновават съмнение в неговата правилност. Следователно, главните
задължения за топлинна енергия за двата отчетни периода възлизат общо на 1269,61 лв., като
за непогасения по давност период и за приетия от първоинстанционния съд период на
редовно отчитане от общия топломер от м. 06.2020 г. до м. 10.2020 г. и от м. 06.2021 г. до м.
04.2022 г. (които периоди единствено са обхванати от въззивната проверка, тъй като
първоинстанционното решение не се обжалва от ищеца в частта, с която са отхвърлени
исковете и в тази част е влязло в сила) същите са в размер на 717,50 лв., а всяка от
ответниците дължи по ½ част от посочената сума съобразно наследствения си дял, т.е. по
358,75 лв. главница за потребена топлинна енергия.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от
датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което методиката за изчисляване на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за
топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящия случай. От друга
страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и
не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт
със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от
24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да
бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид обективното и вярно
заключение на вещото лице по СТЕ. В разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЕ законодателят е
предвидил обективен критерий за отчитане на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, който е съобразен от експертното заключение. В конкретния случай
количеството и цената на доставената енергия се доказват от приложените от третото лице-
помагач писмени доказателства, които са проверени от вещото лице по СТЕ, съобразени са
отчетите на уредите за дялово разпределение в конкретното жилище, които са годни
измервателни уреди, респ. отчетите за отделните жилища в сградата, в които са разположени
годни измервателни уреди и при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество е установена разлика, която се разпределя между
потребителите в сградата - етажна собственост. Следователно, по делото се установява
количеството доставена топлинна енергия в имота на ответниците въз основа на редовно
отчитане на доставената топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение,
при спазване на разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и цените, действали към
процесния период, поради което възраженията на въззивниците в обратен смисъл са
несъстоятелни.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на
първоинстанционното решение в частта за размера на претендираната мораторна лихва и
изпадането на ответниците в забава, поради което въззивният съд не следва да излага
изрични мотиви в тази насока. С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на
въззивниците първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва
да бъде потвърдено.
5
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият има право на
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19886 от 05.11.2024 г., постановено по гр. дело № 45216/2023
г. по описа на СРС, 63 състав, в частта, с която са уважени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу П. В. К., ЕГН **********,
осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 358,75 лв., представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 172, находящ се в гр. София, общ.
Триадица, ж.к. „********, за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. и за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 40,54 лв., обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 26.07.2023 г. върху съответната главница, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023 г. до
окончателното плащане на сумата; както и в частта, с която са уважени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. В. К., ЕГН **********,
осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 358,75 лв., представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент № 172, находящ се в гр. София, общ.
Триадица, ж.к. „********, за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. и за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 40,54 лв., обезщетение за забава за периода от
15.09.2021 г. до 26.07.2023 г. върху съответната главница, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ет. 7, ап. 21, и В.
В. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. ********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7