Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Враца, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
- Враца, V граждански състав в публичното заседание на седемнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия:
Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4114 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск за развод
с правно основание чл.49, ал.1 СК, преминало в производство за развод по
взаимно съгласие, на основание чл.321, ал.5 от ГПК.
Ищцата Р.И.А.-В. *** в исковата
молба твърди, че с ответника Х.П.В. *** са сключили граждански брак на
09.11.2013г., за което е съставен акт за граждански брак № 0199/09.11.2013г. на
Община Враца. Поддържа, че от брака имат родено едно дете – И. Х. В., родена на ***г. с ЕГН: **********, което живее с нея в
собствено жилище, представляващо втори етаж от къща, находяща се на ул. ,,Братя
Миладинови” № 42 в гр. Враца. Посочва, че след като дъщеря им навършила годинка
отношенията със съпруга й се влошили - започнали дребни препирни помежду им
относно гледането на детето и разрешаването на някои битови проблеми. Изтъква,
че грижите, които ответникът полагал за дъщеря си, се изчерпвали с това, че я
прибирал от детската ясла и се грижел за нея от 16.30 часа докъм 18 - 18.30
часа, когато тя се прибирала вкъщи. Твърди, че съпругът й не вземал никакво
отношение към издръжката на детето и всички необходими средства за отглеждането
на И. се осигуряват изключително и само от нея. Поддържа, че съпругът й никога
не е полагал грижи и за дома им, а когато отказал да довърши започнатите ремонтни
дейности в къщата, където живее и детето му, това буквално ,,преляло
чашата" и търпението й окончателно се изчерпало; помолила ответника да
напусне дома им, при което той просто си прибрал багажа и си тръгнал без
възражения. Наред с това твърди, че е принудена да търпи обиди от съпруга си,
особено често, когато се съберат в компания и той употреби алкохол; излагал я,
обръщайки се към нея с груби и неприлични епитети, което ставало достояние на
хората около тях. В резултат на всичко това, преди да се стигне до
окончателната им раздяла, около година преди това, съпрузите започнали да
обитават различни стаи и отношенията им придобили изключително служебен
характер. Поддържа, че неведнъж се опитвала да върне хармонията помежду им,
най-вече, за да расте дъщеря им и с двамата си родители и да има истински
пример за сплотено семейство, но за съжаление ответникът не оценил усилията й.
Счита, че може да се грижи за И., тъй като е финансово и материално осигурена -
едноличен собственик е на "Визия-2014" ЕООД и притежава магазин за
бельо, който се намира в двора на къщата, в която живее и притежава и собствено
жилище, като в грижите по отглеждането на детето може да разчита и на помощта
на своята майка, която, заедно с баща й живее на първия етаж на еднофамилната
им къща. Посочва, че за учебната 2019/2020г. детето им е записано в ДГ ,,Зора”
- гр. Враца, като редовно посещава занятия. Изтъква, че двамата с ответника
нямат придобито по време на брака недвижимо имущество, а по отношение на
движимо такова в режим на СИО е л.а. "Мицубиши Галант 2500", рег. № ******,
към който няма никакви претенции и не възразява след развода да остане в
изключителна собственост на ответника. Моли съда, като установи изложеното, да
постанови решение, с което да прекрати сключения помежду им с ответника брак,
поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, по изключителна вина на
ответника; да предостави на нея упражняването на родителските права върху
роденото от брака малолетно дете И. Х. В.; да определи следния режим на лични
отношения между ответника и детето: Х.В. да взема при себе си И. В. всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на
неделния, както и по една седмица през м.юли и една през м.август, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката; да осъди ответника да заплаща на
дъщеря си, чрез Р.А., като нейна майка и законен представител, месечна издръжка
в размер 150 лева; да постанови промяна на фамилното й име от А.-В. на А., като
не желае да дава и да получава издръжка, тъй като и двамата са работоспособни;
да възложи в дял и изключителна собственост на ответника придобитият по време
на брака в режим на СИО л.а. "Мицубиши Галант 2500", рег. № ***** и
да й присъди всички разноски по делото,
включително заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът Х.П.В. ***, в писмения
отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, твърди, че предявения иск за развод
е неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли заедно с останалите
небрачни искове. Счита, че брачните отношения между съпрузите не са дълбоко и
непоправимо разстроени, за да бъде прието, че помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и
единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома и
детето им. Поддържа, че към датата на подаване на отговора се е върнал в семейното
жилище и с ищцата отново живеят като семейство, а подадената молба за развод
приема като проява на типични за първите години от брака и съвместното
съжителство проява на дребни препирни, които е недопустимо и не бива да
завършват с крайното решение на съда за прекратяване на гражданския брак между
съпрузите. Посочва, че изложената в исковата молба фактическа обстановка не
кореспондира с действителната такава, отношенията между съпрузите и полаганите
грижи за детето - не може да бъде прието, че брака е дълбоко и непоправимо
разстроен. Изтъква, че винаги се е грижил всеотдайно за семейството си,
отговорно е изпълнявал семейните си задължения и е проявявал уважение към
съпругата си; че семейното жилище изцяло е ремонтирано собственоръчно от него;
че със средства, получени като кредит от банка, изцяло е финансирал и закупил
изцяло ново луксозно кухненско обзавеждане и уреди за семейното жилище. Твърди,
че е приел временно да напусне семейното жилище, за да може съпругата му да
преосмисли брачните им отношения, но не е преставал да контактува с детето си и
да изпълнява родителските си задължения като баща. По този начин не е
прекъсвана връзката му с детето, чийто интерес той винаги е поставял пред
всичко останало. Желанието му винаги е било И. да живее в здрава и хармонична
семейна среда, за което полага труд и е склонен на компромиси и отстъпки.
Посочва, че липсват доказани негови брачни нарушения, което е достатъчно, за да
се приеме липсата на вина у него.
С молба от 22.05.2020г. страните
представиха споразумение по чл.49, ал.4 СК относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на
съпругата след прекратяването на брака с искане съда да постанови решение, с
което прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, като не се произнася
по вината за разстройство на брака.
С оглед постигнатото между
страните споразумение, с протоколно определение в съдебното заседание, на
основание чл.321, ал.5 от ГПК, производството бе преобразувано от исково с
правно основание чл.49, ал.1 от СК в производство за развод по взаимно
съгласие.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено следното:
Ищцата Р.И.А.-В. и ответника Х.П.В.
са съпрузи, сключили граждански брак с акт № 0199/09.11.2013г. на Община Враца,
като от брака си имат едно ненавършило пълнолетие дете – И. Х. В., родена на ***г.
с ЕГН: **********. Установи се по делото, че съпрузите не желаят да живеят
заедно. В съдебно заседание страните заявиха, че не могат да се помирят и
желаят брака да се прекрати.
При така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира, че е налице сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие у страните за развод. Представеното от двамата съпрузи
споразумение по чл.49, ал.4 вр. с чл.51, ал.1 от СК е изчерпателно и пълно и е
направено в интерес на детето, поради което съдът го одобрява и възпроизвежда в
диспозитива на решението си.
Относно клаузата на т.5 от
споразумението, касаеща имуществените отношения между съпрузите, и липсата на твърдение,
че лек автомобил - марка МИЦУБИШИ с рег. № ВР 6893 СА, рама JMBSREA5A1Z002384, двигател 6А13ВР1341,
е съпружеска имуществена общност, то същия не може да бъде предмет на споразумението
по чл.49, ал.4 вр. с чл.51, ал.1 от СК и съдът не следва да се произнася
относно тази клауза.
Разноските по делото, с оглед липсата
на изрична клауза в споразумението, следва да бъдат понесени по равно от двамата
съпрузи. Ответникът следва да заплати следващата се допълнителна държавна такса
за развода и държавната такса за присъдената издръжка.
Водим от изложеното, съдът
намира, че следва да утвърди с решението си постигнатото споразумение, поради
което, на основание чл.49, ал.5 от СК
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между Р.И.А. - В. с ЕГН **********, с адрес: *** и Х.П.В. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сключен с акт за граждански
брак № 0199/09.11.2013г. на Община Враца, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА споразумението между
страните по силата на което:
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА по отношение на роденото от брака дете И. Х. В., родена на ***г. с ЕГН: **********,
се предоставя на майката Р.И.А. - В..
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от
брака дете И. Х. В. ще бъде при майката Р.И.А. - В. на адрес ***.
Бащата
Х.П.В. има
право на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с детето И.Х.В., както следва: всеки
месец от първо до десето число на текущия месец за времето от 09.00 ч. на първо
число до 19.00 ч. на десето число с преспиване в дома на бащата, както и да го
взема при себе си през лятото за по един месец без прекъсване, несъвпадащ с
времето, когато майката е в отпуск; за лято съпрузите определят периода от
месеците юли, август и първата половина на месец септември на всяка календарна
година; по време на Коледните празници на всяка нечетна календарна година
детето ще бъде при баща си, а на Новогодишните празници - при майка си и обратно
- всяка четна календарна година по време на Коледните празници детето ще бъде
при майка си, а на Новогодишните празници - при баща си. Извън описания режим
бащата може да взема при себе си детето и за други официални и лични негови
празници по изрична предварителна договорка с майката.
Бащата
Х.П.В. с ЕГН **********,
с адрес: ***, ЩЕ ЗАПЛАЩА на детето И. Х. В., родена на ***г. с
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р.И.А. - В. с ЕГН **********,
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер 152, 50 лв., платима до
25 - то число на месеца, за който е дължима, считано от влизане на решението в
законна сила, до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или
прекратяване, ведно с дължимата лихва за всяка закъсняла вноска.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. *******, се предоставя за ползване на Р.И.А. - В..
След прекратяването на брака Р.И.А. - В. ще носи предбрачното си фамилно
име - А..
Страните не си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА Х.П.В. с ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца допълнителна
държавна такса за прекратяване на брака в размер 15 (петнадесет) лева и държавна
такса върху присъдената издръжка в размер 109, 80 лева, както и 5 (пет) лева
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: