Р Е Ш Е Н И Е
№ 260382, 15.03.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 16.02.2021 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ТОДОРКА МАВРОДИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2564 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Я.Я.Т. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат С.Н.М., със съдебен адрес ***, твърди, че е присъединен
взискател по изпълнително дело № 224 по
описа на ЧСИ рег. № ** – Л.М., за 2016 г., по което Адвокатско дружество „**“ е
взискател, а В.Б.К. – длъжник, както и че то е образувано за принудително
събиране на следните вземания, правото на принудително изпълнение, за които е
удостоверено в издаден в полза на адвокатското дружество по ч. гр. дело № 6324 по описа на ** за 2015 г. изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение: за сумата от
37 590 лв. - неплатено възнаграждение по Договор за правна помощ и
съдействие № AD-2015-0004/12.05.2015
г. ведно със законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 21 514.13 лв. –
платена държавна такса по гр. дело № 1054 по описа на ** за 2015 г. ведно със законната лихва от
27.05.2015г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди още, че
тези вземания не съществуват в полза на адвокатско дружество срещу ответника К.,
тъй като както е посочено в самия Договор за правна помощ и съдействие № AD-2015-0004/12.05.2015
г. възнаграждението по него е платено, а що се отнася до вземането в размер на
21 514.13 лв. за платена държавна такса по гр. дело № 1054 от 2015г. на **,
то за същото са издадени разписки от адвокатското дружество от 03.03.2015 г. и
от 05.02.2015 г., от които е видно, че са му предавани суми от клиента В.К. за
заплащане на държавната такса, а в платежното нареждане, с което е преведена
дължимата държавната такса по гр. д. 1054 по описа на ** за 2015 г., е
посочено, че задълженото лице е В.К., а наредител е адвокатското дружество,
което е честа практика клиентът да предоставя парични суми на адвоката за
заплащане на държавната такса. Въз основа така очертаната фактическа обстановка
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
тези вземания не съществуват. Претендира присъждане на разноски.
Продължение на решение по гр. д. № 2564/19 г. на ОСПд
– стр. 2/9
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 464 от ГПК.
Ответникът Адвокатско дружество „**“, ЕИК **, с адрес
– **, представляван от пълномощника му адвокат В.Д.Т., не оспорва, че е
взискател по изпълнително дело № 224 по описа на ЧСИ Л.М., за 2016 г., по което
В.К. е длъжник, а ищецът - присъединен взискател, както и че то е образувано за
принудително събиране на вземанията, установяването на чиято недължимост се
претендира, но оспорва предявените искове, като твърди, че : в края на 2014 г. В.Б.К.
осъществил контакт с дружеството във връзка с необходимостта от съдебна реализация
на негово вземане срещу „КЕТ“ АД, като с пълномощно от 12.01.2015 г. той
упълномощил дружеството да осъществява процесуално представителство от негово
име срещу „КЕТ“ АД, като завежда и води делото до приключването му пред всички
съдебни инстанции; от своя страна адвокатското дружество изпълнило изцяло
вменените му с договора и със Закона за адвокатурата задължения – била
извършена подготовка на необходимите документи и била депозирана искова молба в
**, по която е образувано гр. д. № 1054/15 г., като същата била оставена без
движение с указание за внасяне на държавна такса в размер на 21 514.13
лв.; били направени многократни опити за връзка с ответника К., но до изтичане
на срока за изпълнение на указанието не била осъществена комуникация, поради
което и за да бъдат охранени интересите на клиента му - исковата молба е
подадена непосредствено преди изтичане на 5-годишната давност за вземането на К.
срещу „КЕТ“ АД, адвокатското дружество заплатило дължимата по производството
държавна такса; съобразно постигнатите договорености в Договор за правна помощ
и съдействие № AD-2015-0004/12.05.2015 г. адвокатското възнаграждение
по него в размер на 37 590 лв. без включен ДДС е следвало да бъде
заплатено в брой в деня на подписване на договора, което условие не е
изпълнено, въпреки, че дружеството е изпълнило всички свои задължения по него;
след образуване на изп. д. № 224/16 г. на ЧСИ Л.М.от страна на длъжника са
извършвани частични плащания, като по този начин последният е признал съществуването
на вземанията; представените с исковата молба разписки от 03.03.2015 г. за
сумата от 5000 лв. и от 05.02.2015 г. за сумата от 10 000 лв. съставляват
индиция за действителната дължимост на сумите от К. към дружеството; направеното
с исковата молба оспорване на процесните вземания е абсолютно неоснователно,
неподкрепено с убедителни доказателства и аргументи, наведено единствено с цел
забавяне на производството по принудително изпълнение; инициираният от ищеца
процес нарушава принципа за добросъвестност в гражданския процес прогласен в
чл. 3 ГПК; той е образуван три години след образуването на изпълнителното дело
и след инициирането на публична продан; издаденият от ответника в полза на
ищеца запис на заповед от 09.10.2018 г. е документ, създаден единствено за
целите на настоящото производство, с цел образуване на симулативен съдебен
процес, осуетяващ удовлетворяването на
Продължение на решение по гр. д. № 2564/19 г. на ОСПд
– стр. 3/9
ответното
адвокатско дружество в образуваното срещу ответника К. производството по
принудително изпълнение, с оглед на което моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът В.Б.К. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му адвокат Д.Д., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал
отговор на исковата молба, като в хода на устните състезания пълномощникът му
изрази становище за недължимост на процесните вземания, тъй като същите са
погасени чрез плащанията посочени в исковата молба.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира следното :
Ответникът Адвокатско дружество „**“ признава, а и се
установява от приложените за послужване по настоящото дело ч. гр. д. № 6324 по
описа на **, VІ гр. с. за 2015 г. и гр. д. № 2464 по описа на **, ІІІ гр. с. за
2015 г. и от приетия като доказателство заверен препис на изп. д. № 224 по
описа на ЧСИ рег. № ** – Л.М., за 2016 г., че на 29.02.2016 г. е влязла в сила
издадената по ч. гр. д. № 6324/15 г. на **, VІ гр. с. Заповед № 3317/28.05.2015
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът В.Б.К. да заплати на кредитора Адвокатско дружество „**“, чието
наименование понастоящем е Адвокатско дружество „**“ /обстоятелство, което се
установява от Решение № 3/11.10.2016 г. и от Решение № 5/03.04.2017 г.,
постановени от ** по ф. д. № 3/14, заверени преписи на които се съдържат
съответно на листове 262 и 593 от приетия като доказателство заверен препис на
изп. д. № 224 по описа на ЧСИ рег. № ** – Л. М., за 2016 г./, сумата от
37 590 лв., представляваща неплатено възнаграждение за предоставена правна
защита и съдействие по Договор за правна защита и съдействие № AD-2015-0004/12.01.2015
г., сумата от 21 514.13 лв., представляваща платена държавна такса по гр.
д. № 1054/15 г. на ** и законната лихва върху общата сума от 59 104.13 лв.
от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2015 г., до окончателното й
изплащане, като въз основа на нея в полза на адвокатското дружество на
08.04.2016 г. е издаден изпълнителен лист и по молба на дружеството от
14.04.2016 г. тези вземания са присъединени за принудително събиране по
образуваното срещу ответника К. изп. д. № 224 по описа на ЧСИ рег. № ** – Л.М.,
за 2016 г., по което ищецът се е присъединил като взискател с молба вх. №
22536/21.10.2019 г. /лист 603 от приетия като доказателство препис на изп. д. №
224 по описа на ЧСИ рег. № ** – Л. М., за 2016 г./
Установява се още от приложените по
настоящото дело ч. гр. д. №
6324 по описа на **, VІ гр. с. за 2015 г. и гр. д. № 2464 по описа на **, ІІІ
гр. с. за 2015 г. и от приетия като доказателство препис на изп. д. № 224 по
описа на ЧСИ рег. № ** – Л. М., за 2016 г.,
Продължение на решение по гр. д. № 2564/19 г. на ОСПд
– стр. 4/9
а също и от представения
с исковата молба заверен препис на изпълнителен лист № 9245/15.10.2019 г.
издаден по ч. гр. д. № 16431 по описа на ** за 2019 г., че :
единствената защита на ответника К. срещу издадената
по ч. гр. д. № 6324 по описа на **, VІ гр. с. за 2015 г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК се изчерпва с подадено от него в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК бланкетно възражение срещу заповедта, а в образуваното
исково производство за установяване на вземанията по заповедта той не е подал
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и не се е явил в първото по делото
съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, поради което по искане на ищеца по гр.
д. № 2464 по описа на **, ІІІ гр. с. за 2015 г. е постановено неподлежащо на
обжалване Неприсъствено решение № 293/29.02.2016 г., с което е признато за
установено по отношение на В.К., че кредиторът „**“, ЕИК **, има съществуващо
спрямо него вземане, възникнало по силата на Договор за правна защита и
съдействие № AD-2015-0004 в
размер общо на 59 104,13 лв., от които 21 514,13 лв. – платена ДТ по
гр. д. № 1054/2015 г., **, І ГО, 89 с. и 37 590 лв. – дължимо адвокатско
възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от 27.05.2015 г. до
окончателното плащане;
в хода на изпълнителното производство, с молба от
28.12.2017 г., длъжникът е представил доказателства за извършени от него
няколко плащания на Адвокатско дружество „**“ въз основа на постигнато помежду
им споразумение по изп. д. № 224/16 г. – преводно нареждане за сумата от 5000
лв., преводно нареждане за сумата от 2000 лв., разписка за сумата от 5000 лв.,
разписка за сумата от 10 000 лв. /листове 290 – 293 от приложения препис
на изп. д. № 224 от 2016 г./, както и е извършил следните плащания по сметка на
съдебния изпълнител – 9000 лв. на 19.01.2018 г. /вносна бележка на лист 289 от
преписа на изпълнителното дело/, 3000 лв. на 25.01.2018 г. /вносна бележка на
лист 319 от преписа на изпълнителното дело/, 1800 лв. на 14.02.2018 г. /вносна
бележка на лист 352 от преписа на изпълнителното дело/, 1800 лв. на 14.03.2018
г. /вносна бележка на лист 353 от преписа на изпълнителното дело/, 1800 лв. на
02.05.2018 г. /вносна бележка на лист 365 от преписа на изпълнителното дело/,
1800 лв. на 30.05.2018 г. /вносна бележка на лист 366 от преписа на
изпълнителното дело/, 1500 лв. на 29.06.2018 г. /вносна бележка на лист 367 от
преписа на изпълнителното дело/, след което плащанията са преустановени;
след датата на обявяване на ответното адвокатско
дружество за купувач от проведена за периода 09.09.2019 г. – 09.10.2019 г.
втора по ред публична продан на възбранения по изпълнителното дело недвижим
имот : ½ ид. ч. от двуетажна с партер и масивна вилна сграда с
кадастрален идентификационен номер 47295.125.183.1 по КК на с. **, Община **, с
адрес – **, с площ по кадастрална карта 123 кв. м., а по титул за собственост
120 кв. м, на два етажа, построена върху държавно дворно място,
Продължение на решение по гр. д. № 2564/19 г. на ОСПд
– стр. 5/9
съставляващо
поземлен имот с идентификатор 47295.125.183, находящ се в с. **, съседи :
47295.125.303, 47295.125.182, 47295.125.184, 47295.125.308, ведно с ½
ид. ч. от подобренията и приращенията с Протокол от 10.10.2019 г. /лист 560 от приетия като доказателство препис на
изпълнителното дело/, по заявление на Я.Я.Т. от 11.10.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу В.Б.К. *** е образувано
ч. гр. д. № 16413/19 г., по което въз основа на издадена на 14.10.2019 г.
заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът В.Б.К. да заплати на
кредитора Я.Я.Т. сумата от 9000 лв., дължима по запис на заповед от 09.10.2018
г., с падеж – 09.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване
на заявлението в съда – 11.10.2019 г,. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 620 лв. разноски по производството, на 15.10.2019 г. в полза на ищеца
Я. Я. е издаден изпълнителен лист № 9245, който на 21.10.2019 г. е депозиран от него пред ЧСИ рег. № ** – Л. М., наред
с молба вх. № 22536 за присъединяването му като взискател по изпълнителното
дело.
Констатира се от приетия като доказателство заверен
препис на запис на заповед /лист 80 от делото/, въз основа на който ищецът се е
снабдил с изпълнителен лист срещу ответника К. по ч. гр. д. № 16413 по описа на
** за 2019 г., че в него ищецът Я. е посочен като поемател, а ответникът К.
като издател, както и в същия е посочено, че е издаден на 09.10.2018 г. и е с
падеж – 09.10.2019 г.
Видно от исковата молба, по която е образувано
настоящото дело, тя е постъпила в Служба „Регистратура“ на съда на 04.11.2019
г., като предявените с нея искове се основават само и единствено на
твърденията, че съобразно направеното удостоверяване в Договор за правна помощ
и съдействие № AD-2015-0004/12.05.2015 г. сумата по него от 37590 лв. е
платена, както и че е платена и сумата от 21514.13 лв. – държавна такса по гр.
д. № 1054/15 г. на **, с оглед на представените с исковата молба заверени
преписи на разписки от 03.03.2015 г. и от 05.02.2015 г., подписани от
представител на ответното адвокатско дружество, в които се съдържа признание на
последното, че са предавани суми за заплащане на държавна такса от клиента В.К.,
т. е. това са факти настъпили преди приключване на съдебното дирене по гр. д. №
2464 по описа на **, ІІІ гр. с. за 2015 г., но позоваването на тях от
присъединения взискател е допустимо с оглед на разпоредбата на чл. 464, ал. 2 ГПК, като съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответното адвокатско
дружество е да установи, че оспорените вземания съществуват.
Ответниците не спорят, че на 12.01.2015 г. са сключили
Договор за правна защита и съдействие AD-2015-004, заверен препис на който
се съдържа в кориците на приложеното за послужване по настоящото дело ч. гр. д.
№ 6324 по описа на **, VІ гр. с. за 2015 г., имащ за предмет - оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по
дела срещу „КЕТ“ АД. Не се спори и че в изпълнение на договора
Продължение на решение по гр. д. № 2564/19 г. на ОСПд –
стр. 6/9
дружеството
е подало искова молба, по която е било образувано гр. д. № 1054 по описа на **
за 2015 г., като видно от представеното с исковата молба заверено копие на
Платежно нареждане за плащане към бюджета /лист 22 от делото/ дължимата държавна
такса по производството по това дело в размер на 21 514.13 лв. е преведена
на 11.03.2015 г. от банковата сметка на адвокатското дружество по сметка на **.
Т. е. таксата е платена от адвокатското дружество.
Представените с исковата молба заверени преписи на
разписки от 05.02.2015 г. и от 03.03.2015 г. съответно за сумите от 10 000
лв. и от 5 000 лв. /листове 23 и 24 от делото/ не съставляват
доказателство за извършено от ответника К. плащане в полза на адвокатското
дружество на дължимата по производството по гр. д. № 1054 по описа на ** за
2015 г., тъй като в тях е посочено че представляват „…част от държавна такса,
дължима по дела срещу „КЕТ“ АД…“, а както
се установи от сключения помежду им договор по него е уговорено оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по дела срещу „КЕТ“ АД – не по едно, а по
няколко дела срещу посоченото дружество.
Видно още от
преписа на Договор за правна защита и съдействие AD-2015-004/12.01.2015 г. страните по
него – клиентът В.К. и Адвокатско дружество „**“, са уговорили възнаграждение
за извършване на услугата в размер на 37 590 лева без включен ДДС, като в раздел
ІІІ е отбелязано, че по него са платени в брой 37 590 лева. Последното
обстоятелство бе оспорено от адвокатското дружество, поради което и тъй като се
касае за изходящ от последното частен документ, то за опровергаване на
съдържанието му предвид противопоставянето на ищеца свидетели на ответното
адвокатско дружество не бяха допуснати, но бяха уважени исканията му за извършване
на съдебно-счетоводна експертиза и за разпит на ищеца по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК.
Според отговорите на последния дадени по реда на чл.
176, ал. 1 ГПК в последното проведено по делото открито съдебно заседание : той
имал връзка с доведената дъщеря на ответника К., както и отношения с последния
във връзка с предоставяне на заем в размер на 9000 и няколко лева, под
10 000 лв., тъй като К. имал задължения към ЧСИ и за да не загуби къщата в
с. **, като по настояване на К. бил издаден и процесният запис на заповед като
застраховка за ищеца.
Съобразно заключението на вещото лице Й.П. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и изявленията му в открито съдебно
заседание на 16.02.2021 г. : в касата на Адвокатско дружество „**“ сума в
размер на 37 590 лв. посочена в процесния договор за правна защита и
съдействие от 2015 г. не е заприходена; дружеството няма регистриран касов
апарат, което означава, че приходите се отчитат само по банков път; в банковата
сметка на дружеството през 2015 г. липсва плащане по процесния договор на сума
в размер на 37 590 лв.; по процесния договор счетоводен документ /фактура/
не е издаван, респективно нямам осчетоводяване и на извършено плащане;
счетоводството на дружеството е регистрирано по ДДС,
Продължение на решение по гр. д. № 2564/19 г. на ОСПд
– стр. 7/9
ежемесечно
се подават Дневници по ДДС, съответно е изготвен Годишен финансов отчет за 2015
г., като счетоводството му е редовно заведено.
Въз основа на заключението на експерта счетоводител
съдът приема, че ответното адвокатско дружество е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 3, ал. 1 Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, поради
което като такова в неговата правна сфера по силата на чл. 113, ал. 1 ЗЗДС
възниква задължение да издаде фактура за всяка извършена от него услуга или при
получаване на авансово плащане преди това.
В деня на сключване на Договор за правна защита и
съдействие AD-2015-004/12.01.2015
г. страните по него само са уговорили извършването на визираната в него услуга -
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
по дела срещу „КЕТ“ АД, но тя не е извършена на 12.01.2015 г., поради което в
разрез с твърдението на процесуалния представител на ищеца съдът намира, че сключването
на договора не съставлява основание по смисъла на чл. 113, ал. 1 ЗДДС за
издаване на фактура.
Същевременно според заключението на вещото лице П. в
касата на адвокатското дружество, съответно по банковата му сметка през 2015 г.
сума в размер на 37 590 лв. по процесния договор не е постъпвала, нито е
осчетоводена, поради което и няма счетоводен документ - фактура, който да е
намерил отражение в дневниците за продажби по ДДС на дружеството, което се води
редовно. А щом плащане не е постъпило липсва и основание по смисъла на чл. 113,
ал. 1 ЗДСС за издаване на данъчна фактура.
Установи се по-горе в настоящото изложение, че
последното плащане от страна на длъжника К. по воденото срещу него изп. д. №
224 по описа на ЧСИ рег. № ** – Л. М., за 2016 г. е с дата 29.06.2018 г.
Следователно обясненията на ищеца по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, че сумата по
записа на заповед, легитимиращ го като кредитор на ответника К. и за
принудително събиране на вземането по който той е присъединен взискател по изп.
д. № 224/16 г. на ЧСИ Л. М., е дадена в заем на К. за погасяване на
задълженията по това изпълнително дело не кореспондират на горепосоченото
обстоятелство. Нещо повече, записът на заповед, тъй като не е заверен,
съобразно чл. 181 ГПК има достоверна дата за ответното адвокатско дружество от
момента на подаването му в ** наред със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 16413 по описа на **
за 2019 г. – 11.10.2019 г., който ден следва този на обявяване на купувача от
проведена за периода 09.09.2019 г. – 09.10.2019 г. втора по ред публична продан
на възбранения по изпълнителното дело недвижим имот, собственост на ответника К..
Предвид гореизложеното като се вземат предвид : процесуалното
поведение на ответника К. по водените срещу него дела от адвокатското дружество
– ч. гр. д. № 6324 по описа на **, VІ гр. с. за 2015 г. и гр. д. № 2464 по
описа на **, ІІІ гр. с. за 2015 г., по
Продължение на решение по гр. д. № 2564/19 г. на ОСПд
– стр. 8/9
време на
производството по които е имал множество възможности по закон да се защити, в
случай, че в действителност не дължеше, но той не се е възползвал от тях;
процесуалното му поведение по изп. д. № 224/16 г. на ЧСИ рег. № ** –
сключването на споразумение с адвокатското дружество за уреждане на отношенията
им по изпълнителното дело, както и последвалите множество плащания, което
отново не е поведение на човек, който не смята, че дължи; близките отношения на
К. с ищеца по делото и завеждането на ч. гр. д. № 16413 по описа на ** за 2019
г. само ден след датата на обявяване на ответното адвокатско дружество за
купувач от проведена за периода 09.09.2019 г. – 09.10.2019 г. втора по ред
публична продан на възбранения по изпълнителното дело недвижим имот –
11.10.2019 г.; изводите на настоящия състав, че представените с исковата молба
заверени преписи на разписка с дата 05.02.2015 г. за сумата от 10 000 лв.
и на разписка с дата 03.03.2015 г. за сумата от 5 000 лв. не съставляват
доказателства за плащане от страна на ответника К. на дължимата държавна такса
по гр. д. № 1054/15 г. на **; заключението на вещото лице П., че тъй като
адвокатското дружество няма регистриран касов апарат, то приходите му се
отчитат само по банков път, а по банковата му сметка през 2015 г. сума в размер
на 37 590 лв. по процесния договор не е постъпвала, нито е осчетоводена и
разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС, регламентираща момента на възникване на
задължение за данъчнозадълженото лице да издаде фактура, а именно -
извършването на услугата или получаването на авансово плащане преди това, то съдът
в унисон с твърденията на ответното адвокатско дружество приема, че настоящото
дело е заведено само и единствено с цел да бъдат осуетени изпълнителните
действия срещу длъжника К. по изп. д. № 224 по описа на ЧСИ рег. № ** – Л. М.,
за 2016 г. и че същото успя да опровергае съдържанието на Договор за правна
защита и съдействие AD-2015-004/12.01.2015 г. и в частност собственото си
изявление, че е получило в брой уговореното по договора възнаграждение в размер
на 37 590 лева от клиента, поради което и тъй като към датата на сключване на
договора услугата по него не е била осъществена, то липсвало е основание за
издаване на данъчна фактура, ето защо съдът кредитира заключението на експерта
счетоводител в частта му, че за 2015 г. счетоводството на адвокатското
дружество е редовно водено.
В обобщение съдът приема наведените в исковата молба
правопогасяващи възражения за оборени, поради което предявените искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното адвокатско дружество сумата от 3680 лв. разноски
по производството, в това число 3500 лв. за адвокатско възнаграждение и 180 лв.
депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, като на страната не ще се присъди описаната в
представения по делото Списък на разноски сума в размер на 250 лв. – платени
пътни разходи и разходи за нощувка, тъй като доказателства за направата на
такива разноски и за техния размер не са ангажирани.
Продължение на решение по гр. д. № 2564/19 г. на ОСПд
– стр. 9/9
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.Я.Т. с ЕГН **********,***,
представляван от пълномощника му адвокат С.Н.М., със съдебен адрес ***, в
качеството му на присъединен взискател по изп. д. № 224 по описа на ЧСИ рег. №
** – Л. М., за 2016 г. против Адвокатско дружество „**“, ЕИК **, с адрес – **,
и против В.Б.К. с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В.Б.К. не дължи на Адвокатско дружество „**“,
ЕИК **, следните вземания, за принудителното събиране на които е образувано
изп. д. № 224 по описа на ЧСИ рег. № ** – Л. М., за 2016 г. : за сумата от
37 590 лв., представляваща неплатено възнаграждение за предоставена правна
защита и съдействие по Договор за правна защита и съдействие № AD-2015-0004/12.01.2015
г.; за сумата от 21 514.13 лв., представляваща платена държавна такса по
гр. д. № 1054/15 г. на ** и законната лихва върху общата сума от 59 104.13
лв. от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2015 г., до
окончателното й изплащане, за които Адвокатско дружество „**“ се е снабдило със
Заповед № 3317/28.05.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
издадена по ч. гр. д. № 6324 по описа на **, VІ гр. с. за 2015 г., влязла в
сила на 29.02.2016 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Я.Я.Т. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат С.Н.М., със съдебен адрес ***, да заплати на Адвокатско
дружество „**“, ЕИК **, с адрес – **, сумата от 3680 лв. /три хиляди шестстотин
и осемдесет лева/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :