МОТИВИ по НАХД №2526/2020. по описа на Плевенски РС:
Обвинението срещу подсъдимата С.С.М., родена на ***г.
в ***, живее в ***, ***, *** гражданка, с основно образование, не работи,
неомъжена, неосъждана, ЕГН ********** за това, че на 28.09.2020г. в гр. Плевен,
извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
РП-гр.Плевен редовно призована,
представлява се от мл. прокурор Е.П., която моли за осъдителен съдебен акт и
налагане на минимално административно наказание. Сочи смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимата С.С.М. редовно призована, явява се лично, като признава вината си
доколкото не отрича да е нарушила обществения ред. Депозира обяснения обаче в
които сочи, че като *** и единствен родител който се грижи за детето си – св.Е.М.,
е защитила последната, тъй като е счела че е в опасност. Моли за минимално
наказание глоба.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и
писмени доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимата С.С.М. е родена на ***г. в ***, живее в ***,
***, *** гражданка, с основно образование, не работи, неомъжена, неосъждана,
ЕГН **********.
Подсъдимата С.С.М. ***.
Подсъдимата имала *** на име Е.С.М., страдаща от ***.
На 28.09.2020г. Е. изпила хапче и половина в повече от предписаната й доза от
лекарството й за ***, след което й прилошало. Около 00:50 часа била докарана от
*** гр. Кнежа до *** със съмнения за отравяне с медикаменти. Пациентката Е.
била внесена в шокова зала на ***. Била видимо спокойна, а дежурният лекар д-р Г.
започнал да се подготвя за поставяне на сонда на Е. с цел стомашна промивка. ***та
на пациентката – подсъдимата С.М. през това време се намирала в преддверието на
сградата на СПО. С.М. държала да влезе при *** си, но свидетелят М.М. – *** с
месторабота *** й казал, че няма как да влезе и трябва да изчака в
преддверието. В това време дошъл и ***ят Х.Н., като М. го предупредил, че подс.
М. е агресивна и трябва да внимава с нея, да не я допуска в спешното отделение.
В това време в спешното отделение д-р Г. се опитвал да постави на Е.М. сонда, а
***ят М.Й. държал ръцете на пациентката, която лежала на носилка. В един момент
обаче Е. станала агресивна, възбудена, успяла да освободи дясната си ръка и
ударила свидетеля Й. в областта на шията, а след това го ударила и с коляно в
гърдите, като през цялото време крещяла силно и търсела помощ от *** си. С.М.
чула крясъците на *** си и отново се опитала да влезе в шокова зала на спешното
отделение, но била спряна от ***я Х.Н., който и казал, че няма право да влиза в
спешното отделение. С. се обърнала към него с думите „Ти ли ще ми кажеш, ***“,
„Деца имаш ли, как ще имаш, ти си ялов“. Тогава от шоковата зала се чуло ново
изпищяване от Е.М.. Подсъдимата С.М. се спуснала към св.Х.Н. и замахнала с ръка
с цел да го удари в лицето, но Н. успял да хване ръката й и да я извие. Тогава
се намесил М. и казал на Н. да се обади на колегите им от СОТ за съдействие. С
едната ръка Н. успял да извади телефона от джоба си и звъннал на колегите си. В
този момент С. изритала Н. в коляното и той инстинктивно пуснал ръката й. В
този момент Е.М. успяла да излезе от шокова зала, последвана от ***я М.Й.,
видяла *** си и посочила Й. с думите „Той ме би“. С. станала още по-агресивна,
извадила телефона си и снимала ***я, след което провела разговор по телефона с
неустановено по делото лице и му казала: „Идвайте бързо, защото тук в Плевен ни
бият“. Подсъдимата приключила разговора и заплашила М.Й., че ей сега щели да
дойдат нейните хора, ще го набият, ще го заколят и ще го *** както го правят ***.
След това подсъдимата започнала да рита Й. в областта на краката и в областта
на корема, нанесла му шамар с ръка в областта на лявата буза и скула, при което
очилата му паднали на земята и се изкривили. Намесил се и медицинският фелдшер –
свидетелката К.И., успокоявайки подсъдимата и обяснявайки й, че в такъв случай
се подписва отказ от хоспитализация, но С.М. хванала за косата И. и я ударила
по главата с ръка. Х.Н. успял да отскубне И. от ръцете на подс. М.. В този момент
пристигнали служителите на СОТ и полицейски патрул. С.М. била задържана за срок
до 24 часа по ЗМВР. По случая на основание чл.212, ал.1 било образувано и
проведено настоящото досъдебно производство.
По повод
горното било образувано ДП 2352/20г. по описа на РП-Плевен.
Горната фактическа
обстановка се установява от депозираните в хода на съдебното производство
показания на свидетелите М.Д.Й., А.К.Т., К.С.И., С.Н.Г., А.Г.А., Е.С.М. отчасти,
М.М.М. и Х.Н.Н., заключенията на вещите лица д-р П.Т. и В.С., от които се
установява в конкретика извършеното от подсъдимата деяние, които съдът кредитира
като обективни и кореспондентни с ценените от него писмени доказателства,
находящи се в досъдебно производство № Д-2352/2020г. по описа на РП-Плевен,
прочетени по реда на чл.283 от НПК в съдебно заседание и приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира като обективни и логични показанията на свидетеля М.Й. – *** в Спешно
отделение при ***, гр. Плевен, от които е видно че на 28.09.2020г. бил на
работа, когато към 01:00 часа била
докарана от филиала в гр. Кнежа девойка на *** с това, че е била употребила
лекарство, била вкарана в шокова зала, след което дежурният лекар д-р Г. преценил
да бъде направена стомашна промивка на лицето, а на Й. възложил като помощен
персонал при поставянето на глюконатоглетъчна сонда, да задържа ръцете на
пациентката, за да не пречи на самата процедура. Тъй като пациентката се
съпротивлявала, и при опита да я задържи, Й. бил ударен от нея като през цялото
време тя викала *** си, да й помогне, а последната била навън пред вратата. Пак
от показанията на свидетеля се установява, че св.Г. преценил че няма да може да
осъществи процедурата, било предложено на св.Ем.М. да седне на носилката, за да
й дадат препарат карбо медициналис, за стомашна промивка, без да се поставя
сонда, след което тя станала и издърпала абоката от ръката си, станала и тръгнала
към изходната врата, за да отиде при *** си. От показанията на Й. е видно още
че заедно с нея излезли и св. д-р Г. и св.
К.И. - медицински фелдшер. В момента, в който пациентката напуснала
отделението, а отвън била *** й с охраната на болницата – тя застанала зад ***
си, и посочила Й. видно от показанията
му и заявила: „Този ме бие“, след което ***та – подсъдимата М. веднага проявила
агресия. Първо провела телефонен разговор с думите: „Чичо, идвайте тук, че в
Плевен ни бият!“, след което същата тръгнала към св.Й. със закана за това, че
сега са щели да дойдат техните хора да го набият, заколят и „да злоупотребят с
мен сексуално, но тя го каза това по най-циничния начин „така, както *** го
правят“ и клатейки глава.” Свидетелят посочва, че успяла да се отскубне от ***ите,
които се опитвали да я задържат и с ритник го ударила в бедрото, с ръка в
областта на лицето, като очилата му паднали и се деформирали. Свидетелят
изразява възмущение от поведението на подсъдимата, като твърди че не депозирал
жалба защото се изплашил от евентуално отмъщение.
От показанията на св.А.Т. се
установява че като лекар в *** към въпросната дата през септември 2020г.
изпълнявал служебните си задължения когато докарали пациентка - момиче Е. *** с
опит за натравяне, като заедно с колегата му преценили да направят промивка на
стомаха, но тъй като тя отказала да съдейства и докато й слагали сонда, буйствала,
успяла да си отскубне ръката и да издърпа сондата, станала и избягала през
вратата. Свидетелят сочи че чул че ***та се опитва да влезе с викове. Тогава се
обадил по телефона на *** да изпратят екип. Св.Т. посочва че в залата присъствали
св.К.И., М.Й. и св.Г.. Свидетелят заявява
че не е присъствал на извършени действия и изречени думи с нецензурно
съдържание от страна на подсъдимата, доколкото бил в отделението, а не в
коридора. Сочи обаче споделеното му в детайли от страна на св.Й. досежно
проявената спрямо последния агресия.
От показанията на св.К.И. се
установява че като *** в Спешно отделение в гр. Плевен била на работа нощна
смяна и на въпросната дата, докарали момиче на *** с опит за натравяне като
било необходимо да се извърши стомашна промивка. Посочва още че свидетелката Е.М.
буйствала и викала, като подсъдимата отвън „Като всяка *** се притесни, какво
става.” Видно от показанията на свидетелката присъствали ***ят М.Й., д-р Т.,
д-р Г. като при опит да се направи промивка, св. М. започнала да буйства, ритнала ***я и следа
като установили че няма как да извършат процедурата излезли навън да обяснят на
***та, да подпише документ, че отказва хоспитализация. Видно от показанията на
свидетелката И.: „И вече ***та тогава започна да налага ***я с юмруци. Паднаха
му очилата. Счупиха се очилата на момчето, а мен ме удари в главата два пъти.”,
като ударила и нея по главата и всичко това в коридора в присъствие на други
пациенти и ***ите на болницата.
От показанията на св. С.Г. се установява че
като лекар в Спешно отделение около късните часове на нощта – 00:00-01:00 часа/свидетелят
н помни точната дата/, докарали 15-годишна в тежко състояние с опит за
натравяне с лекарство. Започнали мероприятия да се вземат изследвания, да се
направи стомашна промивка, да се включат вливания, с които да започне
детоксикацията. Така видно от показанията:”Но вероятно от възрастта и от там
предшестващите събития, то изпадна в истерия. Извади си абоката. Почна да
крещи, да нагрубява там с всякакви изрази, които просто не е мястото да ги
казвам тук. И реши, че трябва да напусне. Нещо, което на тази възраст знаете
много добре, няма как да стане без съгласие на родител. Защото има и други
случаи в залата, не е само този. Докато се занимавах с другите случаи, вече чух
страшна шумотевица отвън. Вероятно ***та на това дете, говорейки с някакъв
роднина – чичо или вуйчо, не си спомням вече – говореше неверни неща: как ние
сме искали да й вземем детето, да го убиваме, да го режем на парчета и т.н.
някакви такива страшни глупости. И започна да сипе заплахи и обиди – как щяла
да събере всичката рода да дойдат да ни колят……….Ами целия екип, да. Как това
момче М. щял да бъде пресрещнат и накълцан на кайма. ……Просто върху нас започна
агресия, което и наложи да повикаме първо охраната на болницата и после
полицията, защото започнаха разни удари от страна на ***та и М., който е с
очила за късогледство пострада дотолкова, доколкото имаше разни синини, които
вероятно са описани от съдебен лекар. И очилата му, без които той не може да
гледа, бяха повредени, сериозно повредени. Това е, което мога да кажа като
фактология. Мога да кажа и личното си мнение по въпроса, но ще го спестя….Ами,
не може безобразно така да се държат с хора, които сме учили по ***. Аз имам
квалификации от къде ли не по света и да дойде някой да ме плаши, че ще ми реже
главата и не знам си какво, и т.н. Това е безобразно. За другите безобразия,
които се случват, няма да коментирам, защото не желая….
От показанията на св. А.А. се установява местоработата
му като *** към
***, че на въпросната дата бил изпратен като част от дежурен екип на сигнал,
получен по телефон 112 в тъмната част на денонощието. Сигналът бел за
нарушаване на заповед на министъра и нахлуване в здравно заведение, нанасяне на
побой на медицинско лице. При пристигане на място заварили подс. М. с нейната ***,
които били отвън пред болничното заведение, като малката лежала на земята, а ***та крещяла. Свидетелят сочи че разговарял
с медицинските лица като му било обяснено че пристигат от гр. Кнежа, където са
препратени от здравното заведение към гр. Плевен, за да им окажат помощ.
Съответно при пристигането ***та остава отвън, във връзка с епидемиологичната
обстановка, а ***та й е приета в Спешното отделение. Наложило се поставянето на
сонда. Малката е оказала съпротива. От там се е наложило друга част от
медицинския екип да удържи лицето. Пак от показанията на свидетеля е видно че след
крясъци и викове на детето при поставяне на сондата, ***та навлиза в здравното
заведение и „започва да раздава шамари и ритници. И при нашето пристигане
констатирахме, ако не греша *** мисля, че беше – с видимо отпечатък върху
лицето от длан, червено беше, счупени очила и отпечатък от подметка на обувка в
областта на слабините…”
От показанията на св.М.М. се установява, че като *** в *** гр. Плевен, в
***. Бил на работа когато подсъдимата дошла с *** си с линейка за оказване на
първа медицинска помощ. Той обяснил, че ***та трябва да остане навън, а
момичето да влезе само с медицинските лица. Сочи, че св. М.Й. излязъл отвътре
от отделението, като подсъдимата искала да влезе вътре, а той не я пуснал и тя го
ударила. После хванала за косата и ***. В този момент вече се били обадили и дошъл
и полицейски екип. Пак от показанията на свидетеля се установява, че чул на
висок глас думите на подсъдимата:” „Ще ви избием! Сега ще дойдат нашите хора!
Ще ви съдя!“. Ето, този род думи.” Изразява и възмущението си от ситуацията.
От показанията на св.Х.Н. е
видно че като *** в „Секюрити Експрес“, с месторабота *** към *** на въпросната
дата била на работа и пред Спешно отделение подс. М. „не говореше, а викаше по
телефона и разни цинизми употребяваше спрямо персонала. Колегата, когото
трябваше да сменя ми казва: „Ще имаш проблеми тази нощ“. Влезнах вътре в
отделението и ***ите ми казаха: „Внимавай с ***та на това момиче! Много е
агресивна.“. Те едва са успели да я изкарат от отделението, където няма право
да седи. С излизането отвън, тя искаше пак да влезе в отделението. Аз не я
допуснах. В този момент се чу писък от вътре. Госпожата се обърна към мен и
почна да ме обижда. Не искам да цитирам сега тук….Госпожата /сочи подс. М./ ми
каза: „***, ти деца имаш ли?“. И аз я гледам, викам: „Не. Защо?“. „Ти не може
да имаш деца – вика – ти си ялов“. Въобще не реагирах на това нещо. Тя посегна
и отнесох един ритник в коляното от вътрешна страна. В този момент вратата се
отвори и момичето, *** й фактически, излезе от отделението. Беше си изскубнала
абоката и се стелеше кървава диря по пода. След нея тичаше ***ят, който е.
Искаше да я вкара вътре. ***та се нахвърли върху ***я. Отнесе ***ят два ритника
и няколко удара в лицето, при което му изхвърчаха очилата. В момента, в който
аз успях да реагирам, сестра И. им каза: „Като не искате лечение, елате и се
разпишете, да не носим после отговорност!“.
В момента, в който тя каза тази реплика, ***та се нахвърли върху
сестрата, хвана я за косата и почна да я скуби. И пак продължи с тези цинизми:
„***и с ***и!“. Сега, не знам как да Ви казвам всичкото. Това е направо... И
как да Ви го кажа пак: „Петстотин години сме ... ви и пак ще ... ви, ***и с ***и!“.
Последно дойдоха патрулката. Успяха да я изведат извън поликлиниката. Аз си
останах на поста и в последствие не знам, какво е станало отвън портала. И този
свидетел изразява възмущението си от ситуацията.
Съдът цени показанията на
свидетелите, описани по-горе като обективни, взаимнокореспондентни и съответни
на останалите кредитирани доказателства.
От показанията на св.Е.М. се
установява че на въпросната дата била пациент в Спешно отделение и много се
страхувала. Била дошла с *** си от гр.Кнежа и понеже се наложило да влезе сама
в залата без *** си, от страх и при започнала медицинска манипулация започнала
да вика и да буйства. В тази част съдът цени показанията на свидетелката като
обективни и съответни на останалите кредитирани доказателства. Съдът не цени
показанията на св.М. в частта в която твърди че е била удряна, доколкото не се
подкрепят от никакви други доказателства, а и предвид възрастта и и
емоционалното състояние и в момента.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата в които
не отрича да е извършила и изрекла непристойни действия или думи, но обяснява
същото с майчинското си чувство и предполагаема опасност за здравето на *** и.
Подсъдимата сочи липса на спомен за конкретни непристойни думи или действия,
които да е изрекла или извършила.
В хода на разследването е назначена съдебномедицинска
експертиза, видно от заключението на която – от посочените данни по делото, по
разкази на свидетели и от самия пострадал М.Й. – е, че същият е получил удари с
ръце и крака по лицето и тялото, имал е зачервяване на бузата, но не си е
изваждал медицинско удостоверение от съдебен лекар. При тези данни може да се
приеме, че е възможно описаните действия на насилие да са довели само до болки
и страдания.
Съдът цени и назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство видео-техническа експертиза, от заключението
на която се установява следното:
За изследване е
представен един брой компактдиск „DATA MAX CD-R 700МВ“ с фабричен номер ***.
Компактдискът е с присвоено име „26 окт 2020“ и съдържа в основната си
директория една папка с наименование „28.09.2020“ в която се намират 82броя
видеофайла, записани в специализиран за файлове съдържащи видеозапис формат
„MP4“ и 82броя системни текстови файла.
Видеофайловете са
цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на
компютърна система за видеонаблюдение. При прегледа на съдържанието им с
помощта на специализиран софтуерен видео-плеър се установи, че съдържат в себе
си видеозаписи, заснети от четири заснемащи устройства /камери/ обозначени във
видео-***ната система като „Camera 01“, „Camera 02“, „Camera 03“ и „Camera 04“.
Записаното изображение е цветно с размер 960х576 мегапиксела, с вкопирана в
кадъра информация за дата и час /тайм код/, според тази информация
видеозаписите са заснети на 28.09.2020 година за времето от 00:29:28 часа до
05:30:55 часа – системно време.
Не се установиха следи
от манипулация/намеса върху записаната информация.
На видеозаписа са
заснети лица в коридор на сграда с видимо предназначение за оказване на
медицинска помощ. В 00:37 часа се наблюдава лице от видим женски пол, което
излиза от стая, придружено от няколко лица облечени в болнична униформа. Лицето
видимо оказва съпротива при извеждането му. Действията на лицата са илюстрирани
с кадри експортирани от видеозаписа, подредени в хронологичен ред и поместени в
изследователската част на протокола. Изображенията не са годни за извършване на
лицево-идентификационно изследване.
При така приетата фактическа
обстановка, съдът счита, че с деянието си подсъдимата С.С.М. ***, с ЕГН **********
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.325, ал.1 от НК като на 28.09.2020г. в гр.Плевен е извършила непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. От обективна страна действията и са били насочени към
демонстрирането на превъзходство спрямо други лица чрез налагане на чувство на
респект и подчинение към личността и, а от друга страна с действията си е
предизвикала смут и тревожност в случайни граждани и скандализиращ ефект спрямо
същите, с което е изразила пренебрежението си към обществения ред.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вина пряк умисъл.
За извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с
пробация, както и с обществено порицание. Подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана към момента на деянието от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и в тази връзка Съдът намира, че са налице предпоставките за
освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. При определяне размера на наказанието – глоба в полза на държавата в
размер на хиляда лева, Съдът съобрази доброто й процесуално поведение в хода на
съдебното производство и признанието на вината, с което е съдействала за
изясняване на обективната истина, а също така обстоятелството че същата като ***
на св.М. е искала да я защити от предполагаема опасност.
Поради описаното Съдът
прецени да определи и наложи посоченото по-горе административно наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Отегчаващи такива не
намери.
Вещественото
доказателство – 1 бр. компактдиск „DATA МАХ CD-R 700МВ“, находящо се в кориците
по делото, следва да остане по делото след влизане в сила на решението.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимия С.С.М., със снета по-горе самоличност, е осъдена да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен направените деловодни разноски в
размер на 226,78 лева, както и по сметка на РС-Плевен направените деловодни
разноски в размер на 120,00 лв.
По така изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: