№ 7892
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110128546 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Л. Н. Ч., ЕГН **********, срещу Н. О.
Ч., ЕГН **********. С молбата е предявен иск с правно основание чл. 144 СК,
обективно кумулативно съединен с иск по чл. 149 СК вр. чл. 144 СК за
заплащане на месечна издръжка на учащо се в средно учебно заведение
пълнолетно дете от родител в размер на 500,00 лв. месечно, считано от
17.05.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка за
минало време в размер на 5500 лв. за периода от датата на навършване на
пълнолетие /15.06.2023 г./ до датата на подаване на исковата молба /16.05.2024
г./. Направено е и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца. Твърди се, че
последният е навършил пълнолетие на 15.06.2023 г. и е записан като ученик в
12 клас, редовно обучение, в средно училище Национална професионална
гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“ – гр. София. Сочи
нужди от разходи за задоволяване на ежедневни потребности, обучение и
други. Твърди ответникът да реализира в сферата на строителството месечен
доход в размер на 3000 лв. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник,
1
поддържа исковата молба. Претендира присъждане на разноски по представен
списък.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез
назначения особен представител, с който се излага становище за допустимост
на предявените искове. В съдебно заседание ответникът се представлява от
особения представител – адв. Г..
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Л. Н. Ч., ЕГН ********** е дете на ответника /л. 6 –
удостоверение за раждане/ и е навършил пълнолетие към датата на подаване
на исковата молба, като не е навършил двадесет години към датата на устните
състезания по делото. С навършване пълнолетие от страна на ищеца е
прекратило действието си задължението на ответника за издръжка, на която е
осъден с влязло на 19.12.2017 г. в сила решение по гр. д. № 2370/2016 г. по
описа на Районен съд - Благоевград, в частта относно издръжката /л. 7-11/. От
служебна бележка, издадена от Национална професионална гимназия по
прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“ – гр. София, се установява, че
ищецът е бил ученик в 12 клас през учебната 2023/2024 г., дневна форма на
обучение, специалност „Медицинска техника“ /л. 12/. От свидетелските
показания на св. С Ч – баба на ищеца по майчина линия, се установява, че
живеят в едно домакинство с ищеца, майка му и другата й дъщеря. Свидетелят
заявява, че ищецът е вече студент в Софийски университет „Св. Климент
Охридски“. Същото се установява и от представеното уверение /л. 43/.
Твърди, че ищецът преди да започне да учи в университета, работел за 1-2
месеца в Кауфланд.
Установява се, че последният трудов договор на ответника е прекратен,
считано от 14.12.2022 г., като от тази дата до м. януари 2025 г. липсват данни
за осигурители на Н. О. Ч., ЕГН ********** /л. 54/. От представената от НАП
справка се установява, че за 2022 г. осигурител на ответника е дружеството
„Прима 91“ ЕООД за периода от 05.09.2022 г. до 14.12.2022 г., като
средномесечният осигурителен доход на ответника е бил в размер на 591, 62
лв., в какъвто размер е и начисленият средномесечен облагаем доход /л 82/.
Установява се, че ответникът притежава лек автомобил „Мазда“ /л. 61/, както
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - апартамент от
2
66 кв.м., с идентификатор 35167.501.9416.2.3; самостоятелен обект в сграда,
предназначение гараж с площ от 25 кв.м., с идентификатор
35167.501.9416.2.45. ведно с идеални части от поземлен имот с идентификатор
35167.501.9416, находящи се в гр. Казанлък /л. 69/. Върху притежаваните от
ответника недвижимите имоти са наложени възбрани от ЧСИ Никола Попов
по изпълнително дело № 129/2020 г., с взискател майката на ищеца /л. 64/. От
приложената по делото справка от НАП, изготвена за периода 01.01.2022 г. -
10.02.2025 г. /л. 80/ се установява, че за ответника няма данни за подадени
годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансови 2022 г., 2023
г. и 2024 г.
Разпоредбата на чл. 144 СК урежда материалноправните предпоставки на
два отделни иска, които може да предяви учащо пълнолетно лице против своя
родител. Единият се основава на субективното право на издръжка на
пълнолетно лице от родител, до навършването на двадесетгодишна възраст,
което учи редовна форма на обучение в средно учебно заведение, а другият -
правото на издръжка на пълнолетно лице от родител, до навършване на
двадесет и пет годишна възраст при редовна форма на обучение във висше
учебно заведение. В случая пълнолетният ищец е предявил иск за издръжка за
минал период, като учащ се в средно учебно заведение, редовна форма на
обучение и обективно съединена претенция за бъдеще време, отново като
учащо се пълнолетно лице в средно учебно заведение.
Издръжката по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за
разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца,
не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилото пълнолетие учащо дете
да не може само да си осигури необходимата му издръжка от доходите си или
от използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я
дава без особени затруднения. От това следва, че само поради
обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си
осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК.
Разяснено е с решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 944/2010 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, че родителят отговаря по чл.
144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на
доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал.
3
2 и ал. 3 СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от
основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите
пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими за
развитието им, какъвто не е настоящият спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. По
отношение на същите страната, която носи доказателствената тежест, следва
да проведе главно доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т.е.
такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. В
производството не се установи нито ответникът да реализира месечен доход в
размер на 3000 лв., както твърди ищецът в исковата молба, нито се установиха
изобщо доходи, които получава ответникът от труд или от имущество.
Наличието на апартамент и гараж, с наложени възбрани по изпълнително
дело, също не обосновава извод за доход на родителя, които той реализира и е
над размера на собствената му необходима издръжка. Ето защо съдът приема,
че ответникът не разполага с възможност да дава издръжка на ищеца, която
възможност е предпоставка не само за размера на издръжката, но и за
основанието на иска /така - ППВС №5/1970 г., т. ІV/. По делото не се събраха
доказателства относно възможностите на ответника да заплаща издръжка на
ищеца с оглед липсата на установени по делото доходи на същия, а тези факти
следва да бъдат установени главно и пълно от страна на ищеца съобразно
разпределената по делото доказателствена тежест. В този смисъл е
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика със задължителен
характер - решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III
г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о.
Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 144 СК, както и обективно кумулативно съединеният с него иск
с правно основание чл. 149 СК, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни. Предвид неоснователността на обективно съединените искове
неоснователно се явява и акцесорното искане за присъждане на законна лихва
за забава, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски. Ответникът се
представлява от особен представител, като ищецът независимо от изхода на
4
делото не следва да бъде осъждан да заплати възнаграждение за особен
представител, тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, такси и разноски
по производството на делата не се внасят от ищците по искове за издръжка,
като съгласно чл. 83, ал. 3 ГПК в този случай разноските по производството се
плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. По аргумент от
противното от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите се по делото държавни такси и
разноски следва да останат в тежест на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. Ч., ЕГН **********, срещу Н. О. Ч.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 144 СК, обективно кумулативно
съединен с иск по чл. 149 СК вр. чл. 144 СК, за заплащане на месечна
издръжка на учащо се в средно учебно заведение пълнолетно дете от родител в
размер на 500,00 лв. месечно, считано от 17.05.2024 г. /датата на подаване на
исковата молба/ до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, както и издръжка за минало време в размер на 5500 лв. за
периода от датата на навършване на пълнолетие /15.06.2023 г./ до датата,
предхождаща подаване на исковата молба /16.05.2024 г./, ведно със законната
лихва за забава, като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Н. Ч., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5