№ 2268
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110165153 по описа за 2024 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва да бъде насрочено
заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок да представи Договор за потребителски
кредит № ....., погасителен план и СЕФ, като непредставянето им ще бъде преценявано при
условията на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищцата в 1-седмичен срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Л. Д., адрес: гр. София, ж.к. ”..... тел. **********,
специалност: Финанси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 за
задължаване на ответника да представи справки за извършени плащания, тъй като тези
обстоятелства ще се установят чрез изслушване на ССчЕ, както и искането за издаване на
съдебно удостоверение, доколкото с него се цели установяване на нерелевантни за спора
факти.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.04.2025 г. от 10:05 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
А. Н. И. е предявила срещу „.....“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 22, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за обявяване за недействителен на Договор
за потребителски кредит № ....., сключен между страните, в условията на евентуалност на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19 ЗПК, в условията на евентуалност за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5 от договора и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за връщане на сумата от 5 лева, частично от 118,48 лева, представляваща сума, платена
без основание.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
...../09.02.2023 г. при условията на ЗПФУР, по силата на който е получила сумата от 400 лева
1
за срок от 12 месеца при ГЛП 3,38 % и ГПР 49,85%. Посочва, че общо дължимата сума,
която следвало да върне, била в размер на 413,52 лева. В чл. 5 от договора било уговорено,
че кредитът се обезпечава с поръчителство от “Multitude Bank”, за което била начислена
такса за обезпечение с поръчителство в размер на 118,48 лева. Твърди, че договорът са
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като протИ.речи на
законоустановени императивни правила. Бил нищожни на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не била спазена предвидената в закона форма. Излага съображения, че
договорът е нищожен поради липсата на ясно посочена методика за формиране размера на
ГПР. Твърди, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК поради
невключване на таксата за поръчител, с оглед на което договорът е недействителен и по
силата на чл. 23 ЗПК заемателят дължи само връщане на реално получената сума. Излага, че
посоченият ГПР не отговаря на реалния размер, ако при изчисляването му са били включени
възнаградителни плащания. Твърди, че договорът е сключен в нарушение на изискванията
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на самостоятелно основание на процесния договор за заем, доколкото
нищожните клаузи от него не могат да бъдат заместени от повелителните разпоредби на
закона. В исковата молба се твърди, че в качеството на потребител на ищцата се дължи
защита срещу неравноправните клаузи, обективирани в договора, за което съдът трябва да
следи служебно. Счита, че при сключването на договора ответникът не е предоставил
възможност на ищцата да влияе на съдържанието му, а същата се е съгласила с отнапред
определени договорни клаузи, което съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП е основание за нищожност
на същите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът “.....” ЕООД депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 11, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото лихвеният процент, съответно
ГПР, описани в СЕФ, са възпроизведени в договорите за кредит и дължимата лихва е
посочена в договорен размер от 3,38 %. Заявява, че законът не предвижда задължение за
включване на формулата за изчисляване на ГПР в договора, тъй като същата не може да
бъде променяна от кредитодателя. Оспорва, че е бил длъжен да включи сумата за поръчител
в ГПР по кредита, доколкото ЗПК не предвижда такова изискване. Оспорва твърдението на
ищцата, че е неоснователно начисляването на допълнителни разходи по кредита, доколкото
необходимостта от обезпечение на кредитора се явява следствие от извършената оценка на
нейната кредитоспособност. Излага, че по време на целия срок на действие на договора
ищцата е разполагала с информация за общо дължимата сума, която следва да бъде върната
по пера - главница и лихва. Оспорва твърденията на ищцата, че предоставянето на
поръчителство е условия за сключването на договора за кредит. Оспорва твърденията на
ищцата, че липсва основание, въз основа на което е получила процесната сума.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По главния иск с правно основание чл. 22, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и по евентуалния иск
с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19 ЗПК в тежест на ищцата е да докаже
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № ..... с посоченото
съдържание, по който ответникът е предоставил в заем сумата от 400 лева, несъответствието
на сключения договор със законовите разпоредби, което води до неговата недействителност;
твърдяната неравноправност на чл. 5 от договора.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал. 4
ЗПК при уговаряне на клаузата по чл. 5 от договора, както и че същата е индивидуално
уговорена.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи, че
е платила процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице основанието за
плащането .
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
2
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3