№ 1954
гр. Варна, 18.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно
гражданско дело № 20243100502217 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:07 часа се явиха:
Въззивницата К. Ч. И., редовно уведомена, явява се лично,
представлява се от адв. П. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът И. Т. И., редовно уведомен, не се явява, представлява се
от адв. Т. А., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Явява се преводач Р.В.С. с Потвърждение № 01571-1/22.06.2018г. от
Министерство на външните работи, Дирекция „Консулски отношения“.
АДВ. Н.: Моля да се назначи преводач на доверителката ми. Тя желае да
й се даде възможност да направи някои уточнения, с оглед на това, че не е
имала възможност да стори това пред първата инстация.
СЪДЪТ като взе предвид искането на въззивницата и представения
документ на преводача Р.В.С. намира, че последната надлежно може да
извършва превод от португалски език в днешното съдебно заседание, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
1
НАЗНАЧАВА Р.В.С. за преводач от португалски език на въззивницата
К. Ч. И..
АДВ.Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 77505/30.09.2024г., подадена К. Ч.
И., гражданка на Б., ЛНЧ **********, срещу Решение № 3287/19.09.2024г.,
постановено по гр.д. № 9271/2024г. по описа на РС-Варна, 8 състав, в частта, с
която с която в частта, с която на И. Т. И., ЕГН ********** е наложена само
мярка за защита да се въздържа от домашно насилие по отношение на К. Ч. И.,
ЛНЧ **********, но не и поисканите от молителката мерки, с които И. Т. И.,
ЕГН ********** да бъде отстранен от съвместно обитаваното с нея жилище,
находящо се в гр. Варна, м. „Б.-Ю.“, ул. ***, да му бъде забранено да
приближава молителката и местоработата й на по-малко от 100 метра за срок
от 18 месеца, както и да му бъде забранено да осъществява контакт с
молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, електронна
поща и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
решението, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага се, че на
проведеното открито съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
не е следвало да бъде даван ход, тъй като молителката е била нередовно
призована. Сочи се, че макар и молителката да е уведомила съда, че е
упълномощила нов адвокат, на последния не са връчени съдебни книжа по
делото. Единственото призоваване на молителката било по телефон чрез
предходния й процесуален представител, при това без да са налице условията
2
за такова призоваване. Изпратената призовка до новия й процесуален
представител – адв. П. Н., била върната в цялост, с отразяване, че адвокатът е
в отпуск. Сочи се още, че отговорът на ответника не е връчен на молителката.
Излага се, че с оглед нередовното призоваване молителката не е имала
възможност да бъде изслушана, да направи уточнения и разяснения и е била
лишена от възможността да упражни своите процесуални права и правото си
на защита. Въззивникът счита наложената мярка за защита за необосновано
занижена. Не споделя извода на съда, че ответника е преосмислил
поведението си в двумесечния срок от издаването на заповед за незабавна
защита. Сочи, че ответникът междувременно е инициирал ново производство
срещу молителката по чл.127б от СК. Моли решението в обжалваната част да
бъде отменено и да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС, а
в условията на евентуалност да бъде постановено решение, с което да се
уважи молбата за налагане на мерки за защита по отношение на К. Ч. И. в
цялост, включително като се наложат и поисканите мерки за отстраняване на
ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище, забрана да
приближава молителката и местоработата й на по-малко от 100 метра за срок
от 18 месеца, както и да забрана да осъществява контакт с молителката под
каквато и да е форма, включително по телефон, електронна поща и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация. Моли и за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение /отговор/ срещу
въззивната жалба от въззиваемия И. Т. И., ЕГН **********, с което жалбата се
оспорва като недопустима и неоснователна. Излага се, че жалбата е подадена
извън срока по чл.17 от ЗЗДН. Счита, че молителката е била редовно
призована за съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване както
по телефон, така и чрез упълномощения от нея особен процесуален
представител. Подчертава, че в производството по ЗЗДН няма размяна на
книжа. Сочи, че налагането на допълнителни мерки се явява твърде крайно с
оглед характера и интензитета на деянието. По отношение на искането за
отстраняване от жилището, се излага, че същото е напуснато от молителката и
детето, като ключовете са предадени на ответника в кантората на адвокат Н..
Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представя писмени
доказателства – разменена кореспонденция между процесуалните
представители на страните и проемо-предавателен протокол от 17.10.2024г.
3
АДВ. Н.: Запознат съм с доклада, нямам възражение. Поддържам
жалбата, оспорвам отговора.
АДВ. А.: Поддържам отговора, оспорвам жалбата.
АДВ. Н.: Правя искане да се назначи съдебно-психологична експертиза
на молителката, тъй като тя продължава да е под силен стрес от това, което е
преживяла на посочените дати. Но ще помоля съдът да прецени доколко
основателно е това искане след изслушване на молителката.
АДВ. А.: Нямам искания по доказателствата към този момент, няма да
сочим нови такива. По повод искането на насрещната страна считам, че
същото е неотносимо към спора. С оглед изминалия период и кактое посочено
в решението на първа инстанция и декларацията на самата молителка, става
въпрос само за повишаване на тон. Искането за допускане на СПЕ е
неотносимо.
Съдът пристъпи към изслушване на въззивната страна К. Ч. И. по
реда на чл. 176 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА К. И. /чрез преводач Р.С./: Аз съм К. Ч. И.. Искам
да разкажа историята, която се случи. Искам И. И. да стои далеч от мен,
защото се страхувам от заплахите, които отправя към мен и от скандалите.
Той каза, че ще направи животът ми война. Той иска да нямам възможност да
остана в България с дъщеря ми. Излязох от вкъщи, защото той една вечер
дойде много късно в апартамента с някакъв приятел. Не искам да съм с него,
защото всеки път когато минавам през тези моменти на насилие, не искам да
го виждам повече.
След завеждане на делото само с имейли сме говори с ответника и то
само за Л.. Само тази нощ, когато дойде с приятеля си го видях, това беше
след завеждане на делото, преди месец и половина. Влезе без предупреждение
вечерта в къщи, уплаши ни и аз се обадих в полицията. Казах, че не искам да
влиза, но той влезе, защото каза, че къщата е негова. Помолих го да дойде на
другия ден през деня.
Искам той повече да не се доближава до мен. Страхувам се от него,
4
защото той прави скандали и на работата ми и вкъщи и ме заплашва.
Когато той идва да прави скандал, в повечето случаи е напушен с
марихуана, също и пие алкохол. Миналото лято дойде да иска пари от мен,
беше пиян, аз не му дадох и той започна да ме души. Съпругът ми е агресивен
и се занимава с бойни изкуства. Има боен спортен клуб, казва се „Ягадом“ –
занимава се с джудо и жиу жицу.
На 08.07.2024г. дойде в моето студио и взе разрешителното ми за работа
и каза, че вече не мога да работя, защото съм нелегално пребиваваща в
България. На 22.07.2024г. дойде да каже, че няма да ми даде документите,
няма да ми съдейства за визата и аз няма да мога да остана с Л. в България.
След всичко това, което ми се случи миналото лято, когато се опита да
ме души, започнах да правя терапия при доктор П., която е психолог на моята
дъщеря, която има аутизъм и аз започнах да правя терапия при нея. Имам
паник атаки, бях два пъти в болницата с тахикардия на сърцето. Предната
неделя се срещнах с ответника, той дойде при Л.. Беше гневен, защото Л.
плачеше и не искаше да е близо до него. Той се скара с мен, защото Л. не
искаше да седне с него на масата. Тя също има страх от него, защото сме се
карали пред нея.
СЪДЪТ по направеното искане за назначаване на съдебно-
психологична експертиза на въззивницата, намира същото за неотносимо към
предмета на правния спор, поради което,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата К. Ч. И. за
допускане на съдебно-психологична експертиза.
АДВ. Н.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък на
разноските.
АДВ. А.: Нямам доказателствени искания. Правя възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна. Ние не претендираме разноски.
5
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната
списък с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което
и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представеният от страната в днешно съдебно
заседание списък на разноските, договор за правна защита и съдействие и
Потвърждение № 01571-1/22.06.2018г. от Министерство на външните работи,
Дирекция „Консулски отношения“ на Р.В.С..
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Моля да уважите молбата, с която се искат мерки за защита по
ЗЗДН, подадена от К. Ч. И.. Считам, че тя е основателна и
първоинстанцинният съд неизслушвайки молителката и не давайки й
възможност да се яви в съдебно заседание лично или чрез процесуален
представител, не е придобил тези преки и непосредствени впечатления от
личността на молителката, които е придобил настоящият съд в днешно
съдебно заседание. Не мога да коментирам защо ответникът не се явява пред
съда, негово право е, но считам, че това е част от неговата защита да не
възприеме съдът по никакъв начин персонално този човек, който очевидно е
склонен да агресира. Въпреки, че е имал издадена заповед за незабавна защита
и след това същата е променена към по-лека мярка, това очевидно не му е
подействало превантивно и превъзпитаващо. Напротив, от неговите действия
се вижда, че той продължава да търси вербален, а може скоро да стигне и до
физически контакт с моята доверителка. Тя действително се страхува от него,
защото след като съдът измени заповедта за незабавна защита, на нея и се
6
наложи да напусне жилището им, именно след тези започнали нощни
посещения, в които пак и беше съобщено, че едва ли не само ответникът е
собственик на съсобствения им имот. Той подаде за това жалба в полицията, а
ние му предадохме ключа от входната врата на имота, защото тя е такава, че е
само с един ключ, който не може да се изработи от ключар. Предадохме му
единствения ключ и освободихме имота. Понеже съдът попита какви са
отношенията между страните, в петък отново сме на дело, тъй като ответникът
е депозирал молба по чл.127б от СК с искане да забрани на молителката да
напуска страната с детето, тъй като тя била много опасна, злоупотребявала с
алкохол, била агресивна и не полагала грижи за детето. В този смисъл
тормозът, който се осъществява върху нея, макар и в случая да е вербален, е
сериозен. Както тя каза и е взето разрешението за работа. Тя работи, има
масажно студио и с това си изкарва прехраната. Тя си плаща и разходите,
защото бащата не дава издръжка от времето, в което са започнали делата. Тя е
в много трудно положение, защото първо е чужденец, няма много близки хора
тук, всичките й роднини са в Б.. Тя няма подкрепата на почти никой. Намерила
е приятелки, които да й помагат и съответно и ние се опитваме да й
съдействаме по всякакъв начин, защото има много документални неуредици,
не само с нейното пребиваване, а и с ТЕЛК-а на детето. В тази връзка
ответникът се е опитал да упражни икономическа принуда, защото той я е
заплашил, че ще я лиши от правото й на труд, съответно от доходи и това е
основната причина тя да подаде молбата по ЗЗДН. Той, че е агресивен и
опасен в следствие на употребата на забранени вещества и че владее добре
бойни изкуства, това е със сигурност, но този човек действително създава
реална опасност за нейното здраве и живот. За това считам, че съдът на първа
инстанция неправилно е приел, че тук е осъществено домашно насилие в по-
леката форма. Напротив, аз считам, че домашното насилие никак не е за
подценяване и пренебрегване и с оглед охрана интересите на доверителката
ми, а и на нейното дете, въпреки, че тя не е търсила закрила за детето, за да
може то да има контакти с бащата, е необходимо поне за нея да има една
ефективна защита, каквото би било не само чрез въздържание от упражняване
на домашно насилие, а и забрана за по-дълъг период от време за доближаване
до молителката. Излезе така, че след като ответникът беше отстранен от
своето жилище, той в полицията едва ли не се представи като жертва, че е
останал без дом и крайният резултат е, че в момента моята доверителка е на
7
квартира, а на него му е предоставен целият имот. И въпреки, че има заповед
да се въздържа от домашно насилие, това за него няма никакво значение. В
този смисъл, моля да постановите съдебният си акт. Моля да ни присъдите
разноски за тази съдебна инстанция, за първа не сме претендирали, тъй като
нямахме възможност да се явим в съдебно заседание. Нашето призоваване
беше изцяло нередовно. Така се случи, че беше сезонът на отпуските, отделно
молителката пожела да замени своя процесуален представител, което
очевидно й изигра лоша шега във връзка с даване ход на делото.
АДВ. А.: Моля да оставите без уважение подадената жалба. Ще
поискам срок за писмени бележки. Беше много сърцераздирателно
изявлението на колегата, но един единствен път в последните шест месеца, от
както има жалба и е инициирано това производство, моят доверител отишъл с
полиция в жилището по повод на наша жалба, че има лични документи там,
включително международният му паспорт, който му беше необходим. Отиде с
полиция, за да си вземе вещите и това със сигурност не е било през нощта,
защото беше в работното време на РУ. Възможно е да е било късния следобед
и да е било тъмно, но не беше през нощта. Тогава не е имало никакви
разправии или повишаване на тон, както каза и страната. Ако е имало, редно е
да се поиска съдействие от полицията. Към този момент молителката вече си
беше организирала изнасянето от това жилище и живее на неизвестно за нас
място. Със сигурност друга среща страните не са имали. Инициирахме
съвместно с колегата две срещи, на една от които аз имам лични впечатления.
Детето беше много весело и щастливо да прекара няколко часа до баща си. За
другата не знам, за която разказа свидетелката, но е възможно детето да е било
разстроено от скандалите между двамата, а не, че доверителят ми е викал.
Това, което казва страната, че ответникът иска да я изгони от България не е
вярно, защото, както каза и колегата, ние водим дело по чл.127б от СК, за да
не може детето да напуска страната и делото е № 10586/2024г., на VІІ състав
на ВРС. Там страната представи доказателства, че към датата на така
нареченото домашно насилие, страната е работила в дружеството на клиента
ми. В делото се съдържат доказателства, че касовият апарат е бил с изтекъл
срок на ползване и той е влязъл да вземе разрешението на касовия апарат, не
нейното разрешение за работа. Доверителят ми няма как да го вземе, а дори да
го вземе, тя може винаги да си направи дубликат. Идеята е била да не работи
повече с касовия апарат, защото той носи последствията от това. В делото на
8
Районен съд - Варна, съдът направи служебна справка и там се вижда, че
молителката е работила в дружеството на И. на заплата. Сега страната си има
фирма и си работи необезпокоявано. Клиентът ми никога не е посещавал
мястото, където живее тя, това място ни е неизвестно, нито работата, която ни
е известна и той наистина се въздържа, единственото което иска е да вижда
детето си. Ключът беше предаден доброволно, така че не виждам това да е акт
на насилие, предаването доброволно от страната и нейното решение да излезе
да живее на място, което клиентът ми няма представа къде е. Много се
спекулира с това, че той упражнява бойни изкуства. Страната е тук и ако иска
да отрече, че самата тя има черен колан по джудо, шампион е по жиу жицу и е
била в националния отбор на Б., както и са се запознали. Всъщност те имат
равни степени в бойните изкуства, но тук не говорим за физическо насилие.
Няма нито едно изявление, че срещу нея е било упражнявано физическо
насилие, най-малко в срока, в който би могла да сезира съда. Какво се е
случило преди това между тях, не е предмет на това производство. В това дело
пред ВРС, което вече цитирах, колегата направи изявление, че страните водят
една много приятелска кореспонденция и са намерили добрия тон. Даже си
мислихме с доверителя ми, че вървим към споразумение, а днес чувам, че
нямат такава комуникация и, че постоянно имало крясъци. Това, че не се е
явил моят клиент, той на първа инстанция се яви, беше протоколирано,
направи изявление, обясни неговата гледна точка, така че не е вярно, че се
крие или не иска съдът да го види, защото ще го възприеме като бияч. Много
са несериозни тези твърдения, неподкрепени с факти. Всичко, което казах е
подкрепено с факти по делото и по предходното дело. Моля да ми бъде дадена
възможност да представя писмени бележки.
АДВ. Н. /реплика/: За нас е важно какво се е случило на процесните
дати и какво следва като санкция. Аз винаги съветвам моята клиентка, тъй
като те са родители на това дете, че трябва рано или късно да подобрят своите
отношения, да възобновят комуникацията си. Към настоящия момент това
явно не е подходящо, предвид това което тя каза, че продължава да изпитва
паник атаки, посещава и терапия, очевидно все още не е дошъл момента, в
който да няма действаща заповед. В случая бащата е завел дело детето да не
напуска страната, той не може да спре майката, която е чужд гражданин, а и
детето си има бразилско гражданство. В момента сме под тази временна
запрета на съда, съответно моята доверителка наистина не може да напусне
9
страната с детето, но тя няма и такива намерения. Моля за срок за писмени
бележки.
АДВ. А. /дуплика/: Мисля, че е представена по делото на Районен съд –
Варна кореспонденция, в която бащата предлага да плати разноските на бабата
на детето да дойде от Б. да го види, само и само да не отива детето, защото не
знае дали ще се върне. Разбира се той няма как да спре излизането на майката
от страната, тя е пълнолетен гражданин. Той иска да участва в отглеждането
на детето си. Не е вярно, че няма действаща заповед по ЗЗДН, има такава да се
въздържа от домашно насилие и той това прави и не е сезиран нито съд, нито
орган на полиция, че има такъв акт на насилие, освен този един единствен и аз
не знам защо се говори за два. По делото има декларация на молителката за
един акт на насилие.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни да представят писмени
бележки в едноседмичен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:33
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10